Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 14.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на петнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 14307 по описа
за 2015
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните срещу решение № ІІІ-117-190/30.06.2015
г., постановено по гр. д. № 64359/2014 г. на СРС, 117 състав.
С въззивната си жалба ищецът по първоначалните искове и ответник по
насрещните – Н.В.О., е обжалвал изцяло първоинстанционното решение. В жалбата
се твърди, че решението е неправилно, като подробно са изложени съображенията
за това. Въззивникът моли да се отмени решението на първостепенния съд и да се
постанови друго, с което да му се предостави на него, като баща, упражняването
на родителските права по отношение на детето С.Н.О., да се определи
местоживеенето на детето при него, като му се възложи правото да определя
местоживеенето на детето, на майката З.Б.Д. да се определи режим на лични
отношения с детето С.Н.О. и майката да се осъди да заплаща на детето месечна
издръжка в размер на 500 лева, считано от датата на предявяване на иска до
настъпване на законната причина за изменението или прекратяването на
издръжката. При условията на евентуалност моли да му бъде определен режим на
лични отношения с детето С., подробно посочен във въззивната жалба. Претендира
разноски за двете съдебни инстанции.
Ответницата по първоначалните искове и ищец по насрещните – З.Б.Д., в срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва
изцяло изложеното в последната и моли жалбата да се остави без уважение. Подала
е насрещна въззивна жалба, в която подробно е изложила съображенията си за
неправилност на първоинстанционното решение в частта относно режима на лични
отношения на бащата с детето. Моли да се отмени решението в тази му част и да
се постанови друго, с което да се определи режим на лични отношения на бащата с
детето, подробно посочен в насрещната въззивна жалба. Претендира разноски.
Ищецът по първоначалните искове и ответник по насрещните е подал отговор на
насрещната въззивна жалба на другата страна, с който се оспорва изложеното в жалбата
и се моли същата да се остави без уважение.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, респ. по чл. 263, ал. 2 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от
обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим
съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено
следното:
С решение № ІІІ-117-190/30.06.2015 г., постановено по гр. д. № 64359/2014 г.
на Софийския районен съд, 117 състав, е предоставено, на основание чл. 127, ал.
2 от СК, упражняването на родителските права по отношение на детето С.Н.О. на
неговата майка З.Б.Д. (с предишно фамилно име Манолова), при която е определено
местоживеенето на детето в гр. Олденбург, Германия, и е определен следният
режим на лични отношения на бащата Н.В.О. с детето С.Н.О.:
бащата има право да взима детето всяка първа и трета събота и неделя на месеца
от 09.00 часа до 19.00 часа (с преспивания), и задължение на майката да води
детето в дома на бащата в гр. София в първия ден на втората половина на
зимните, пролетните и летните ученически ваканции на детето, като представя на
бащата документ за периода/продължителността им и да го взема оттам в деня,
предхождащ последния ден от зимната и пролетната ваканция и пет дни преди края
на лятната, като разноските за пътуването са за нейна сметка. Н.В.О. е осъден
да заплаща месечна издръжка на детето С. в размер на 220 лева, считано от 01.01.2014 г., ведно със законната лихва за забава, както и
държавна такса по сметка на СРС от 316.80 лева върху размера на присъдената
издръжка. Районният съд е приел, че и двете страни имат положителни родителски
качества, като е отчел, че детето С. посещава училище в Германия, приспособява
се добре в новата си среда, в семейството на майката има нормални условия и
отношение към него и има възможност да общува с едноутробния си брат.
Пред настоящата инстанция са събрани доказателства за трудовата
ангажираност и доходите на страните, за техните жилищни условия, страните и
детето им С.Н.О. са изслушани и е прието заключение на допуснатата
съдебно-психологична експертиза.
Между страните не е спорно и се установява от социалния доклад на
Кметството на гр. Олденбург, Германия, Служба за младежта и семейството, че майката
З.Б.Д., заедно с нейния съпруг Диян Иванов Донев, общото им дете Иван Донев,
род. на *** г., и детето С.Н.О., род. на *** *** ********в гр. Олденбург,
Германия, където детето С. разполага със собствена стая, обзаведена с легло,
бюро, гардероб и всякакви игри. Жилището на майката е тристайно и е наето от
нейния съпруг. Социалната служба в Германия е констатирала, че С. О. е разумен
и спокоен, говори много добре немски език и изглежда самостоятелен в много
области, майката отделя голямо внимание на вежливостта и доброто поведение, С.
има много интереси и хобита, той може добре да оползотворява ежедневието си в
семейството, според събраната информация от училището С. е интелигентно и
когнитивно добре развит. Майката е представила доказателства, че е трудово
заета по три трудови договора в Германия, но в последното съдебно заседание,
проведено на 15.02.2018 г., е заявила, че понастоящем работи само по един от
договорите – като чистач във финансово-консултантска фирма. По този договор месечното
брутно възнаграждение на работничката е 460 евро, а регулярното й седмично
работно време възлиза на 51 часа.
Бащата Н.В.О. живее в собствен двустаен апартамент в гр. София, ж.к. ********.
Видно от социалния доклад, изготвен от ДСП Красно село, жилището се състои от стая,
хол, кухня и сервизни помещения, за детето има обособена самостоятелна стая. В
последното съдебно заседание пред настоящата инстанция Н.О. е заявил, че живее
сам в жилището си в Овча купел, което обстоятелство не се оспорва от другата
страна. Социалната служба е изразила положително становище относно възможността
на бащата да задоволява основните потребности на детето си и да изпълнява
родителските си задължения. Бащата е адвокат и е декларирал, че е съдружник в
две дружества с ограничена отговорност, че притежава още един апартамент в гр.
София, три къщи с двор в с. Синьо бърдо, една къща с двор в гр. Асеновград,
както и моторно превозно средство.
Детето С. О. е споделило на вещото лице Р.И.М., изготвило заключението на
съдебно-психологичната експертиза, за появили се проблеми при общуването му със
съпруга на майката (когото нарича Д., не го възприема като член на семейството
и като съпруг на майка му, а само като нейн приятел) – ако детето не слуша, съпругът
по принцип започва веднага да му вика, най-често той му се кара, несправедливо
го набеждава.
При отговор на въпроса „Какъв е емоционалният и психологическият статус на
детето в момента?“, вещото лице е установило следното: С. е еднакво силно
привързан към двамата си родители; заявява нееднократно желанието си те да се
съберат и да живее с тях; като най-важни членове на семейството си посочва
вуйчо си и братчето си; С. е с добри адаптивни възможности, сравнително лесно
установява приятелски контакти; засега не може да определи мястото, което е
негов дом - колебае се между Германия и България; посочил е повече места в
България, където е живял, бил е и му харесват; за неговата възраст това е един
тревожен факт, понеже му предстои да се справи със собствената си
идентификация, да намери своето място в обществото, а за да бъде успешен този
процес, детето /по-скоро юношата/ трябва да тръгне от здрава опора, каквито са домът
и семейството; при С. има данни за леко повишена тревожност, която все още не е
генерализирана, а е свързана със семейната ситуация.
При отговор на въпроса „Какво е отношението на детето към всеки от
родителите?“, вещото лице е установило следното: С. има еднакво положително
отношение към двамата си родители; в изказванията му, засягащи отношенията му с
тях, няма изразено неодобрение или недоволство; съобразява се и приема техните
изисквания и правила; единственото му силно желание и произтичащото от него
притеснение е, че много иска те да се разберат къде ще живеят заедно, и
опасението, че това никога няма да се случи; въпреки даденото му обяснение за
раздялата от двамата, вероятно то не му е достатъчно, чувства се сърдит,
наранен и обиден.
При отговор на въпроса „Има ли индиции в поведението на детето за
осъществяване на негативизиране образа на бащата, провокирано от майката и
нейната семейна среда?“, вещото лице е констатирало, че към настоящия момент
няма такива признаци в поведението на С., нито в неговите изказвания, С. е на
възраст, когато може сам да прави оценка на това, което се случва, да
разграничава това, което вижда и възприема като реално, и това, което му се
говори. Тази способност е в процес на развитие, но по редица въпроси той
заявява своето мнение, неповлияно от никого.
На въпроса „Как се чувства детето при живота си с майката и нейната семейна
среда, и при контактите си с бащата и неговата семейна среда?“, вещото лице е
отговорило следното: С. твърди, че се чувства добре с майка си, радва се и на
по-малкия си брат; не се чувства добре обаче в отношенията си с настоящия
съпруг на майката, когото той всеки път нарича „нейния приятел“ или Д., не го
приема като авторитет, изтъква противоречия в неговото поведение, дори по
детски заявява, че иска да има правила и за възрастните, специално за него; по
отношение на останалите членове на разширеното семейство на майката, с които
той не живее заедно, а се виждат при идването му в България - приема ги,
изразява положително отношение, като по-специални са връзките му с неговия
вуйчо - към него има формирано доверително отношение; бащата няма останали живи
роднини в България, неговата семейна среда включва него и С.; детето твърди, че
се вълнува и радва при срещите с баща си, ходят на различни места, чувства се
добре, когато постиженията му бъдат оценени; засега контактите между баща и
дете са ограничени във времето поради голямото разстояние между двете държави и
обхващат времето на ваканциите или други празнични поводи; С. се самоопределя
като българин по произход, в момента живее в Германия; по отношение на
формирането на национална идентичност и национално самочувствие възможностите и
заявеното за това желание от страна на бащата Н.О. са по-добри; С. не е
направил сам своя избор къде да живее, в една или друга степен това са
направили неговите родители, при това без постигнато съгласие помежду им, поне
по отношение на Германия.
Експертът не е установил наличие на страх у детето С. от майката, когато
изразява мнението си по различни въпроси и желанието си за по-често общуване с
бащата си, като няма данни С. да е въвлечен в конфликт на лоялност по отношение
на единия или другия си родител, както и не може да се говори за наличие на
признаци на отчуждаващо поведение от страна на майката по отношение на бащата,
още по-малко – за синдром на родителско отчуждение.
На въпроса „Начинът на възпитание и въздействие върху детето от страна на
майката представлява ли опасност за емоционалното и психологическо развитие на
детето?“, вещото лице е отговорило следното: не може да се твърди, че майката
използва неприемливи и опасни възпитателни методи; от интервюто със З.Д. се
вижда, че тя се стреми да се държи внимателно със С., да го поощрява при нужда,
да не го притиска, а да изчаква той сам да сподели тревогите си; С. също
потвърждава, че възприема и спазва правилата и решенията, които майка му взема,
съобразява се с тях.
При изследване на родителския капацитет на майката вещото лице е установило
следното: родителският капацитет на З.Д. може да се оцени като добър; проявява
познания и загриженост да осигури подходящи жилищни условия, храна, съобразена
със здравословното състояние на С., да го контролира и предпази от евентуални
опасности; интересува се от въпроси, свързани с възпитанието на деца, попълва
знанията си, като чете подходяща литература; споделя възпитателните подходи и
практики, които използва, като набляга на изслушването, обяснението,
убеждаването; очевидно полага достатъчно усилия за равно отношение към двете си
деца; С. споделя, че не е изпитвал никога ревност към малкия си брат; към
момента няма отчуждаващо поведение от нейна страна по отношение на бащата,
обратно – съдейства за осъществяване на контактите им; отрича насилствените
методи на възпитание – строги ограничения, физически наказания; положително е и
това, че включва С. в подходящи за него дейности от ежедневието, така възпитава
чувство за отговорност; като недостатък в родителския капацитет на З.Д. може да
се посочат действията й по време на влошаване на отношенията й с Н.О., когато
личният й живот и интереси са били по-голям приоритет от потребностите на
детето в дългосрочен план, и което я е довело до решението да го постави в нова
семейна ситуация, която към момента не е достатъчно добра за детето; З.Д.
работи основно неквалифицирана работа, която не предполага възможности за
личностно развитие; има идея за продължи образованието си, което евентуално би
й осигурило и по-добра работа, но това е в перспектива; ежедневните грижи за
домакинството и за двете деца вероятно не й оставят достатъчно време за повече
внимание към С., който е ученик и има потребност от достатъчно контрол,
подкрепа и стимулиране; и двамата споделят, че той играе повече навън, прекарва
времето с приятели, не се споменава нищо за общи игри и занимания, които да
стимулират познавателното развитие на детето и интерес към ученето; С. е в
четвърти клас, има известни трудности в училище, на този етап би трябвало вече
да може да чете и пише освен на немски също и на родния си език, а това не е
така.
При изследване на родителския капацитет на бащата вещото лице е установило
следното: родителският капацитет на Н.О. също може да се определи като добър; участвал
е съвместно със З.Д. в отглеждането и възпитанието на С. до заминаването им за
Прага, продължил е и след това да спазва поетите ангажименти; споделя добри
възгледи относно възпитателните методи и подходи, като дава приоритет на личния
пример, разговора, обсъждането, убеждението; интересува се от възможностите за
по-добро образование за С., като подчертава, че няма да му налага мнение, ще се
съобрази с неговото желание; като неотглеждащ детето родител има желание да
прекарва възможно повече време с него, да организира интересни ваканции,
свързани със спорт и развлечения, да участва по-активно в живота му; споделя и
различни идеи и планове как би организирал нещата, ако С. живее с него, твърди,
че в подобен случай би съдействал максимално за поддържане на връзката между
детето и майка му; при идванията на С. в България се старае да го събира с деца
на свои колеги и приятели, за да има контакти със свои връстници; като негатив
в родителския капацитет на Н.О. може да се посочи известно недооценяване на
последиците от заминаването за Чехия преди пет години, както и недостатъчната
настойчивост и активност по онова време, което също е допринесло за ситуацията към
момента.
Експертът е предложил на съда примерен режим на лични отношения на детето с
всеки един от родителите му. В съдебното заседание, проведено на 15.02.2018 г.,
вещото лице М. е уточнило, че С. действително не приема сегашния съпруг на
майка си като авторитет, като фигура в семейството, не го включва в неговото
семейство, живеейки в семейство с неясни роли, още повече детето се чувства
пренебрегнато, несправедливо понякога обвинявано от страна на съпруга на
майката, а предвид предстоящия пубертет това ще му се отрази неблагоприятно на
неговата бъдеща идентификация и емоционално състояние.
Изслушано от съда, детето С.Н.О. като цяло е потвърдило казаното от него
пред вещото лице. Споделило е, че няма трудности с учебните предмети и немския
език, отношенията му с майката са добри, няма притеснения в отношенията си с
нея, отношенията му с бащата също са добри, няма притеснения по отношение на
бащата. Заявило е, че понякога се карат с Д. („това е приятелят на майка ми, за
него се е оженила и живеем в неговия апартамент“), понякога той се заяжда, то
също се заяжда понякога, защото просто се ядосва, понякога Д. го притеснява, Д.
му харесва „горе-долу“. Вечер, ако е късно, Д. му казва да си ляга, обаче то не
се е наяло, става и той се развиква понякога, като не му харесва Д. да му вика.
Детето С. контактува по вайбър с баща си, който идва в Германия да го посещава,
детето също идва в България да го вижда. С. О. не е изразил предпочитание при
кого от родителите си да живее, харесва му както в Германия, така и в България,
няма против да живее в Германия или в България, има си приятели и в двете
държави, в жилищата на майка му и баща му си има самостоятелна стая, към
братчето си Иван има добро отношение, играят си, понякога се карат, и не знае дали
ще е по-добре да остане в Германия, заедно с братчето си Иван.
Изслушана в съдебното заседание на 15.02.2018 г., майката З.Д. е потвърдила
за неразбирателството между съпруга й и С., като е заявила, че преди повече от
една година са предприети действия в тази връзка – посещавали са семеен
съветник, детето е посещавало психолог, но никой досега не е анализирал
ситуацията като опасна или рискована за детето.
Предвид установените факти и съобразявайки критериите, залегнали в
разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК, настоящата инстанция намира, че местоживеенето
на детето С.Н.О. следва да бъде при бащата Н.В.О., който да упражнява
родителските права. И двете страни имат много добър родителски капацитет, преценен
през призмата на добрите им възпитателски качества (установени със заключението
на допуснатата експертиза), полаганите от тях грижи за детето (майката –
понастоящем в Германия, а бащата – при осъществяване на личните си отношения с
детето, както и по времето, когато семейството е живяло в Чехия, в който смисъл
са събрани гласни доказателства от първата инстанция), отношението им към
детето и отношението и емоционалната привързаност на детето към тях (установени
при изслушването на страните и детето, както и от заключението на допуснатата
експертиза). И двамата родители желаят да упражняват родителските права по
отношение на малолетния С., и при двамата детето разполага със самостоятелна
стая, а майката, като отглеждащ родител, не е негативизирала у детето образа на
бащата, не е „насадила“ страх у детето при общуване им по каквито и да било
въпроси и не е допуснала отчуждаване на детето от бащата. Независимо от това,
съдът дава превес на личността на бащата поради няколко фактора. Детето е
момче, на 10-годишна възраст, престои му навлизане в периода на пубертета, през
който ще се нуждае от мъжкия, бащиния, модел на поведение в по-голяма степен,
отколкото от майчиния такъв. Бащата упражнява професия, която предполага разполагане
с повече свободно време, докато майката следва да се справя с нелекия живот в
чуждата държава, където, освен да работи, трябва да полага грижи за второто си
дете, което е още твърде малко (на 3 години), и да влага допълнителни усилия,
за да усъвършенства немския език, за да завърши друго висше образование (както
е заявила при изслушването й в последното заседание пред настоящата инстанция),
за да си намери по-квалифицирана работа. Районният съд е преценил, че в
семейството на майката има добро отношение към детето С., но към настоящия
момент това не е така. Налице са противоречия при общуването на детето със
съпруга на майката, които, въпреки предприетите от майката преди повече от една
година мерки, понастоящем не са преодолени. Детето не възприема Диян Донев като
част от своето семейство, а това, както е заявило вещото лице, ще се отрази
неблагоприятно на бъдещата идентификация и емоционалното състояние на
подрастващия юноша. Не на последно място съдът отчита и по-добрите материални
възможности на бащата, като един от критериите по чл. 59, ал. 4 от СК, за
отглеждането, възпитанието и образованието на детето. Експертът е установил добри
адаптивни възможности на С., които ще му помогнат за бързото му приспособяване
към новата среда, в която той ще живее, още повече че тази среда няма да му е
непозната. В крайна сметка детето С. се самоопределя като българин по произход,
като по отношение на формирането на национална идентичност и национално
самочувствие възможностите и заявеното за това желание от страна на бащата Н.О.
са по-добри (какъвто извод е направило вещото лице). В България на детето биха
му липсвали майката и по-малкото му братче, но, за да не бъде тяхната липса
осезаема, съдът следва да определи по-разширен режим на лични отношения с
майката.
Предвид всичко изложено дотук, обжалваното решение на районния съд следва
да бъде изцяло отменено, като се предостави упражняването на родителските права
по отношение на детето С.Н.О. на бащата Н.В.О., при когото детето да живее. След
като бащата ще упражнява еднолично родителските права и детето ще живее при
него, съдът
не се произнася по искането на въззивника и въззиваема страна Н.О. за
възлагане на него правото да определя местоживеенето на детето. По българското
семейно право правото на упражняване на родителски права включва правата, свързани с
грижите за личността на детето и с правото да се определя местопребиваването му
(арг. от чл. 125 СК и чл. 126 СК).
За запазване на
добрата емоционална привързаност на детето към майката настоящата инстанция
намира за подходящ следния режим на лични отношения на майката З.Б.Д. с детето С.
О., независимо от това, че двамата ще живеят в различни държави: майката има
право да вижда и взима детето всеки първи и трети петък, събота и неделя на
месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, всяка година от 09.00 часа на първия ден на есенната,
междусрочната и пролетната училищни ваканции на детето, определени от
Министерството на образованието и науката, до 18.00 часа на предпоследния ден
на всяка от тези ваканции и всяка година през първите половини на коледната и лятната
училищни ваканции на детето, определени от Министерството на образованието и науката
– от 09.00 часа на първия ден на съответната половина до 19.00 часа на
последния ден на тази половина, като контактите през време на всички ваканции
могат да се осъществяват и на територията на Германия.
Предвид възрастта и нуждите на детето С. и материалните възможности на
неговите родители, съдът определя обща месечна издръжка на детето в размер на 450
лева, от която сума майката се осъжда да заплаща 150 лева месечно, а разликата,
ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието, както и с оглед по-добрите
му материални възможности, следва да се поеме от бащата. Началният момент на
определената в тежест на майката месечна издръжка трябва да бъде датата на
влизане в сила на настоящото решение в частта за местоживеенето на детето,
защото до този момент то ще живее при майката, където издръжката му се
осигурява в натура. При това положение искът на въззивника и въззиваема страна Н.В.О.
за месечна издръжка на детето С. в частта до пълния предявен размер от 500 лева
и в частта относно началната дата на издръжката – 24.11.2014 г., следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Присъдената месечна издръжка на детето се дължи
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане (чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК).
Предвид характера на производството – спорна съдебна администрация, в което
не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, а се осъществява
съдебна намеса при уреждане на граждански правоотношения, предпоставена от
невъзможността за постигане на съгласие между страните, и с оглед произнасянето
по всички въпроси, включени в обхвата на чл. 127, ал. 2 от СК, настоящият съд
не дължи нарочно произнасяне по насрещната въззивна жалба на З.Б.Д..
Въззивницата и въззиваема страна З.Б.Д. следва да заплати държавна такса по
сметка на СГС върху присъдената издръжка в размер на 216 лева, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 69, ал.1, т. 7 ГПК и чл. 1, предл. 1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В настоящия случай страните нямат право на разноски. Производството по
делото е такова на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно родителски права, предпоставен от
невъзможност родителите да постигнат споразумение. Съдебното решение се
постановява за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното им дете,
ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила, независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № ІІІ-117-190/30.06.2015 г., постановено по гр. д. № 64359/2014 г.
на Софийския районен съд, 117 състав, и вместо
него ПОСТАНОВИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето С.Н.О., ЕГН **********,
на бащата Н.В.О., ЕГН **********, при когото то да живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката З.Б.Д., ЕГН **********, с детето С.Н.О.,
ЕГН **********, както следва: майката има право да вижда и взима детето всеки първи и
трети петък, събота и неделя на месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в
неделя, всяка година от 09.00 часа на
първия ден на есенната,
междусрочната и пролетната училищни ваканции на детето, определени от
Министерството на образованието и науката, до 18.00 часа на предпоследния ден
на всяка от тези ваканции и всяка година през първите половини на коледната и
лятната училищни ваканции на детето, определени от Министерството на образованието
и науката – от 09.00 часа на първия ден на съответната половина до 19.00 часа
на последния ден на тази половина, като контактите през време на всички
ваканции могат да се осъществяват и на територията на Германия.
ОСЪЖДА З.Б.Д., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете С.Н.О., ЕГН **********,
действащо чрез неговия баща и законен представител Н.В.О., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева, считано от влизане в
сила на решението в частта за местоживеенето на детето до настъпване на законна
причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска на Н.В.О. за месечна издръжка на детето С.Н.О. в частта до пълния предявен
размер от 500 лева и в частта относно началната дата на издръжката – 24.11.2014
г., като неоснователен.
ОСЪЖДА З.Б.Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския градски съд
сумата от 216.00 (двеста и шестнадесет) лева – държавна такса върху издръжката
на детето С.Н.О..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Н.В.О. и З.Б.Д. за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.