Р
Е Ш Е
Н И Е №
101
гр.Шумен
3.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на двадесет и осми май, две
хиляди и двадесета година ,в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Константин Моллов
2.Соня Стефанова
при
секретаря Жанета Дучева и като разгледа
докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№93 по описа за
2020г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №1191/10.12.2019г. по гр.д.№902/2019г. по описа на ШРС ,съдът е признал
за установено по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, по отношение на ищеца – Н.В.Н., с ЕГН: ********** и адрес: ***. В.“,
№ …, че ответникът – Кооперация „Шуменска заря“,
с ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр. Ш..., дължи сумата 7200 (седем
хиляди и двеста) лева, с ДДС - неизплатени общо 9 месечни възнаграждения по
Договор за правни услуги, сключен на 12.08.2014 г., за периода от 01.04.2016 г.
до 31.12.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от датата на
подаване на Заявление рег. № 2112/05.02.2019 г., по описа на ШРС - 05.02.2019
г. до окончателното плащане, за което парично вземане, по образувано ЧГД №
366/2019 г., по описа на ШРС, срещу ответника има издадена Заповед №
207/05.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, на
основание чл. 36, ал. 1 ЗА вр. чл. 286 вр. чл. 79 ЗЗД, осъдил е Кооперация „Шуменска заря“, с ЕИК ...,
седалище и адрес на управление: гр. Ш..., да плати на Н.В.Н., с ЕГН: **********
и адрес: ***. В..“, № ...., сумата 978 лева разноски по делото.
Решението
е обжалвано от Кооперация „Шуменска заря“ , действаща ,чрез
пълномощника си адв.А.Д. от ШАК , като незаконосъобразно и неправилно по изложените в
жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и
вместо това съдът да постанови ново с което
да отхвърли иска.
Въззиваемият Н.В.Н. , действащ ,чрез пълномощника си адв.И.И. от
ШАК е депозирал отговор с който оспорва жалбата
като неоснователна и моли съдът да я
остави без уважение и потвърди
обжалваното решение.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежни страни, при наличие на правен интерес и е допустима.
Разгледана
по същество жалбата
е неоснователна .
Като обсъди
основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото
доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна :
Видно
от приложеното по делото ч.гр.д. №366/2019г. по описа на
ШРС, по реда на чл.410 от ГПК, e била издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца Н.В.Н., срещу
ответника Кооперация „Шуменска заря“ за сумата от 7 200
лева, представляващи
неизплатени
общо 9 месечни възнаграждения по Договор за правни услуги, сключен на
12.08.2014 г., за периода от 01.04.2016 г. до 31.12.2016 г. ведно със законната лихва
от 5.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата , както и деловодни
разноски по заповедното производство в размер на 144лв.
В законоустановения двуседмичен
срок от длъжника е подадено възражение по реда на чл. 414 от ГПК, като ищецът е
предявил иска в законоустановеният
едномесечен срок и предвид на което и на идентичността между предмета на
заповедното производство и на настоящото предявеният иск е допустим.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите
и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл.272 ГПК препраща
към мотивите на ШРС ,като по този начин те стават част от правните съждения в
настоящият съдебен акт .
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени
във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Във въззивната си жалба жалбоподателят твърди ,че ШРС не
бил осъдил представени от него писмени доказателства , а именно справка за
изплатени суми на ищеца по граждански дела и договори за правна защита и
съдействие сключени между страните по делото за оказана правна защита и
съдействие по различни граждански дела посочени в тези договори . От тези
доказателства се установява , че ищецът е осъществявал правна защита и
съдействие на ответната кооперация по посочени в договорите граждански дела и е
получавал уговорените в тези договори възнаграждения. Но с тях по никакъв начин
не се доказва ,че ответникът е изпълнил задължението си по процесният договор
за правни услуги от 21.08.2014г. сключен между страните по делото и е заплатил
на ищеца възнаграждението му за исковият период за месеците април , май , юни
,юли ,август ,септември , октомври ,ноември и декември 2016г. Справката е
изготвена от самия ответник и е частен свидетелстващ документ удостоверяващ
изгодни за съставителя факти ,поради което и не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила и не доказва , че посочените в нея суми са били
действително платени на ищеца.
Ответникът твърди във въззивната си жалба ,че ищецът не
бил доказал ,че е изпълнил задълженията си по договора ,че е уведомил ответника за изпълнението и че
задължението на ответника за заплащането на правните услуги по договора не е
абстрактно , а е строго свързано със задължението на ищеца да предостави такива
правни услуги. Признава във въззивната жалба ,че той не е искал от ищеца такива
услуги.
Не е спорно между страните ,че по представеният договор
за правни услуги от 21.08.2014г. възложителят - ответник възлага, а изпълнителят - ищец приема
да извършва правни услуги във връзка с дейността на предприятието на
възложителя, при поискване от негова страна, включително: правни консултации,
мнения, становища, подготовка и изготвяне на документи, както и процесуална
зашита и представителство по всякакъв вид дела пред районните, окръжните,
апелативните и административните съдилища в страната, както и пред Върховния
касационен и Върховния административен съд. Видно е от
съдържанието на договора – т.1 ,че изпълнителят се е задължил да предоставя
правни услуги ,но само ако такива са били поискани от възложителя , като
съгласно т.2 от договора възложителят се е задължил да представя необходимата
документация и информация на изпълнителя във връзка с възложената работа и на
основание т.6 от договора изпълнителят се е задължил да посещава предприятието
на възложителя при поискване от негова страна. Видно е , че изпълнението по договора от
страна на ищеца изразяващо се в предоставянето на правни
услуги е пряко свързано с нуждата от оказването на съдействие от страна на
ответника, което е абсолютно необходимо за да се изпълни задължението на ищеца по договора и без него ищецът е в
невъзможност да предоставя такива услуги. Следователно
при неоказано съдействие от страна на ответника , като сам той признава
,че не бил искал правни услуги от ищеца , ищецът не може да отговаря за
неизпълнение по договора относно непредоставени правни услуги и поради това
неизпълнение ответникът да се освободи от насрещното си задължението по договора да заплаща уговореното в него
възнаграждение . Непредоставянето на
правни услуги не е основание за недължимост на уговореното възнаграждение , тъй
като в случая при поръчката не се дължи определен резултат . По закон доверителят
може по всяко време да оттегли поръчката , ако довереникът е загубил доверието
му и да прекрати предсрочно мандатното правоотношение , като има правото и да
развали договора, поради неизпълнение. След като договорът не е бил прекратен
на някакво основание и продължава да обвързва страните то уговореното
възнаграждение по чл.286 ЗЗД се дължи на ищеца/ в този смисъл е и съдебната
практика –опр.№391/28.03.2013г. по гр.д.№1136/2012г. на ВКС ІІІ г.о.,
реш.№482/13.12.2011г. по гр.д.№1486/2010г. ІV г.о./ Самият жалбоподател
доброволно е заплащал възнаграждението по договора за периода от сключването му
до м.март 2016г. и то по признание на ответника в отговора му без ищецът да е
извършвал дейност и без да го е уведомявал за изпълнение на поръчката и
ответникът нито е оттеглил поръчката нито е развалил договора. Следователно
страните са приели ,че договорът следва да се изпълнява и ги обвързва по този
начин и това не е било пречка за ответника да изплаща на ищеца уговореното в договора възнаграждение и това води
до извода ,че фактическите отношения между страните са се развивали по този
начин . Ответникът не оспорва , че не е
заплатил на ищеца уговореното в договора възнаграждение за исковия период, като
не са представени и доказателства за такова плащане.
Предвид
гореизложеното съдът счита ,че на ищеца му се дължи уговореното в т.3 от
договора възнаграждение в размер на 800лв. на месец и това възнаграждение за
исковият период от април до декември 2016г. за девет месеца възлиза на сумата
от 7 200лв. , която се дължи ведно със законната лихва считано от датата
на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК на 5.02.2019г. до окончателното й
заплащане.
Ето защо решението на ШРС е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди , като депозираната срещу него въззивна жалба е
неоснователна.
Предвид изхода
от спора пред настоящата инстанция следва жалбоподателят да се осъди да заплати
на въззваемия разноските му по делото в размер на
690лв. за адвокатски хонорар по представеният списък
на разноските.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1191/10.12.2019г.
по гр.д.№902/2019г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Кооперация
„Шуменска заря“, с ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр. Ш..., да плати
на Н.В.Н., с ЕГН: ********** и адрес: ***. В..“, № .... разноски по делото в размер на 690лв. за
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: Членове:1. 2.