Р Е Ш Е Н И Е № 919
гр.Сливен, 23.10.2017г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, трети
състав в открито заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа докладваното съдията
гр. дело № 4008 по описа за 2015г. на СлРС,
за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството са предявени в
условията на обективно и кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 203 ал. 3 ЗОВСРБ /отм./ вр.
с чл. 158 ал. 2 и чл. 159 ПКВС и чл.214,
ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.3 ЗОВСРБ за заплащане на
допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения, извън установеното
служебно време с цена на иска 14 441,75 лв. за периода от 01.05.2006г. до
19.09.2015г., иск по чл.86 ЗЗД- обезщетение за забавено изпълнение на това
парично задължение в размер на 9 189,46 лв. за периода от 01.07.2006г. до
02.11.2015г. / датата на депозиране на исковата молба в съда/, иск с правно
основание чл.214, ал.1, т.1, вр. чл.196 ЗОВСРБ за
заплащане на допълнително възнаграждение за специфични условия на изпълнение на
военната служба с цена на иска 885,50 лв. за периода 01.07.2010г. – 14.09.2012г.
и иск по чл.86 ЗЗД – обезщетение за забава на това парично задължение в размер
на 386,66 лв. за периода 01.09.2010г. до 02.11.2015г./ датата на подаване на ИМ
в съда/.
Ищецът
твърди, че на 20.04.2006г. бил назначен на първа сержантска длъжност „Изпълнител"
по ред и охрана в Териториален сектор „Бургас" към Регионална служба
„Сигурност - Военна полиция и Военно контраразузнаване" - Сливен, със
звание „Младши сержант". След година и половина бил повишен в звание
„Сержант". От месец април 2008г. бил преназначен на длъжност „Технически
сътрудник" в Първи военно полицейски екип в Трети сектор в отдел „Контрол
и охрана" в регионална служба „Военна полиция" - Сливен с место
служене град Бургас.
Със Заповед рег.№
ВП-4048/12.09.2015г. на Директора на Служба „Военна полиция" - София, му
бил прекратен договора за военна служба, бил освободен от длъжност и от военна
служба и зачислен в запаса, а със Заповед № СЛ-5175/18.09.2015г. на Директора
на Регионална служба „Военна полиция" - Сливен, бил отчислен от списъчния
състав на регионалната служба, считано от 19.09.2015г.
Анализирайки нормативната база в
това отношение ЗОВСРБ – отменен и нов, ПКВС/отм./ сочи, че служебното време на
кадровите военнослужещи било строго регламентирано, като начина, организацията
и разпределението на служебното време на кадровите военнослужещи, включени в
месечен график за изпълнение на дежурства се извършвало при съблюдаване на
изрично определени изисквания, съгласно Заповед на МО на РБ №
ОХ-313/08.05.2001г./чл. 4/.
В случаите, когато
военнослужещия, изпълнявал дежурство по график, за който това не било
изпълнение на основна служебна функция, получавал допълнително
възнаграждение - чл. 214, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 196 ЗОВСРБ и Заповед на Министъра на отбраната на Република България № ОХ-241/10.04.2001г.
за часовете над максималната продължителност на служебното време или за почивни
и празнични дни. При тези дежурства, обхващащи част от между седмичната почивка
било задължително на кадровите военнослужещи да се осигурява през следващата работна
седмица ползване на между седмичната почивка за почивния ден, в който са
положили дежурството - чл. 210 ЗОВСРБ. Продължителността на служебното време
през работния ден, в който военнослужещия ползва между седмичната почивка се
приспадал при определяне на фактическата месечна продължителност на служебното
време на кадровия военнослужещ за месеца, през
който военния изпълнявал дежурства.
Сочи, че военнослужещите се назначавали за
носене на дежурство по предварително утвърден месечен график. Графикът се
изготвял и утвърждавал до 25-то число на месеца, предхождащ месеца, за който се
изготвя и военнослужещите се уведомявали срещу подпис за датите, на които били
определени да носят дежурство. Графикът за носене на дежурство се изготвял при
отчитане на месечната продължителност на служебното време в часове, което се
определяло на база на работните дни в календарния месец и нормалната
продължителност на служебното време, както и изискванията за осигуряване на
между дневна и седмична почивка на военнослужещите.
Твърди, че по време на служебното
правоотношение бил назначаван освен на
дежурства по график, които се отразявали в заповедни книги на ответника, но и
на дежурства по време на регулярни годишни командировки в учебен полигон Ново
село - поделение/военно формирование 32450 Ново село в землището на с. Мокрен,
общ. Котел, които се отчитали в отделен график и в заповедни книги на
ответника.
Редът и
начинът за ползване
на почивките се
определяли от Директора на съответната служба. Същият
отдавал писмена заповед, с която разрешавал ползването на почивката от
военнослужещия. Тези заповеди се съхранявали в Заповедна книга във всяка
регионална служба.
Сочи, че в ЗОВСРБ /отм./, ПКВС
/отм./ и Заповед на министъра на отбраната на РБ № ОХ-313/08.05.2001г. било
предвидено отлагане ползването на почивките по изключение, поради непреодолими
служебни причини до края на календарния месец, в който било положено
дежурството.
Ищецът твърди, че именно поради
такива непреодолими, служебни и други обективни причини по време на кадровата му военна служба не му
било разрешено ползване на приблизително 339 дни почивки, след изпълнявано от
него дежурство по график при ответника.
Прави извод, че след положено дежурство ответникът бил длъжен да му
заплати допълнително възнаграждение за специфични условия на труд - /носене на
дежурство/ и възнаграждение за извънреден труд за превишаване на
продължителността на служебното му време.
Сочи, че до изменението на чл.
203, ал. 3 ЗОВСРБ /ДВ, бр. 49 от 2000г./ при превишаване продължителността на
служебното време се осигурявала
компенсация с допълнителни почивни дни. С изменението на тази разпоредба и с
обнародването на Наредба за определяне размера на възнаграждението за
извънреден труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС № 74/23.03.2001г., в
сила от 30.03.2001г., закона и подзаконовите нормативни актове допускали
отчитане на извънреден труд.
Ищецът твърди, че за периода от 01.05.2006г. до 19.09.2015г. положил извънреден труд, представляващ
фактически отработено служебно време над месечната продължителност на
служебното време, следствие неизползвани почивки за носене на дежурства или
задължението възлизало в размер на 14 441,75 лв., представляващо
възнаграждение с увеличение за положен от ищеца извънреден труд /фактически отработено
служебно време над месечната продължителност на служебното време с 20%/, ведно
с мораторна лихва до датата на завеждане на исковата
молба в размер на 9 189,46 лв.
Освен това твърди, че след
поредните промени в специалния закон с
ДВ бр.16 от 2010г. ответника, считано от 01.07.2010г. до 14.09.2012г. - до
издаването на Наредба № Н-11 от 31.08.2012г. на министъра на отбраната за
условията, размерите и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения за
специфични условия при изпълнение на военната служба на военнослужещите от
служба „Военна полиция", неправилно му спрели изплащането на допълнително
възнаграждение за специфични условия на труд — чл. 214, ал. 1, т, 1 от ЗОВСРБ
за носене на дежурство.
С влизане в сила на НАРЕДБА №
Н-15 от 27.04.2010г. за условията, размерите и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната
служба на военнослужещите и за специфични условия на труд на цивилните
служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на
министъра на отбраната и Българската армия, издадена от министъра на отбраната,
обн., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г., в сила от
14.05.2010г. в чл. 10, ал. 1, т. 5 се предвиждало заплащане на допълнително
възнаграждение в размер на 11 лева за носене на дежурство на военнослужещите,
назначени на длъжности, за които носенето на дежурство не се включвало в
основните функционални задължения. Така ищецът бил ощетен за допълнително възнаграждение за носене на
дежурство в размер на 885,50 лв. за
периода 01.07.2010г.- 14.09.2012г., ведно с мораторна
лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на 386,66 лв.
От съда се иска осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми:
- 14 441,75 лв. – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.05.2006г. до 19.09.2015г., формиран
от неизползвани почивки след изпълнявано дежурство по график и по време на
командировки в учебен полигон Ново село — поделение/военно формирование 32450, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на входиране на исковата молба –
02.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата;
- 9 189,46 лв., обезщетение за забавено изпълнение на паричното
задължение за периода от 01.07.2006г. до
02.11.2015г.;
-
885,50 лв.-
допълнително възнаграждение за специфични условия на изпълнение на военната
служба /носене на дежурство/ за периода
01.07.2010г. – 14.09.2012г. , ведно със законната лихва, считано от
02.11.2015 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
и
- 386,66
лв. - обезщетение за забава на това парично задължение за периода 01.09.2010г. до 02.11.2015г./ датата на
подаване на ИМ в съда/.
Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва исковете по основание и
размер.
Въвежда възражение за погасени по
давност вземанията на ищеца, респ.задълженията на ответника до 02.11.2012г. по
чл.111, б.”а” ЗЗД. Във връзка с това възражение за давност смята за неотносими посочени от ищеца нормативни и подзаконови
нормативни актове, като сочи кои смята за приложими по казуса.
Ответникът сочи, че не били
налице некомпенсирани с почивка часове и дни, дадени
от ищеца дежурства. Заповедите били задължителни за изпълнение, освен за даване
на дежурство, така и относно дните за почивка. Изброява подробно заповедите за
назначаване ищеца на дежурство, съответно компенсирането им с почивка за
периода от м.ноември 2012г. до м.септември 2015г. Твърди, че за периода от
м.март 2014г. до м.септември 2015г. ищецът не бил назначаван в 24 часови
дежурства, като изброява детайлно отработените от него часове по месеци. Сочи,
че за периода от м.ноември 2012г. до м.септември 2015г. ищецът не бил
назначаван в 24 часови дежурства по време на командировка до в.ф. 32450-
Мокрен. Твърди, че съгласно годишни организационни заповеди на РС „ВП” Сливен
било забранено да се работи след края на работния ден – 17:00 ч. с удължено
работно време, без изрично разрешение на директора. Такива разрешения нито били
изисквани от ищеца по надлежен ред, нито били давани за него.
По отношение на претенцията за
допълнително възнаграждение за носене на дежурство, ответникът сочи, че съгл.
чл.214, ал. 4 ЗОВСРБ допълнителните
възнаграждения се изплащали при условия, по ред и в размер, определени с акт на
министъра на отбраната по предложение на ръководителя на съответната служба.
Такъв акт за служба „Военна полиция" била Наредба № Н-11/31.08.2012г. и в
чл. 6, ал. 1 (считано от 20.03.2015 г. чл. 6 и чл. 7 били отменени) било
предвидено такова възнаграждение да се изплаща само на военнослужещи, за които
това не било основно функционално задължение. В конкретния случай обаче видно
от т. 19, към раздел VI от длъжностна характеристика рег.№ RВ
211101-001-04/6-1863/12.09.2012г. даването на дежурства било част от основните
задължения на ищеца, поради което не му се дължало такова възнаграждение. Това
било регламентирано и в чл.248, ал.2 от Устава за войсковата служба на
въоръжените сили на Република България.
Иска се отхвърляне на
претенциите, алтернативно частично отхвърляне, поради погасяване по давност на
част от вземанията. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът след като прецени събраната
доказателствена съвкупност по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, а и се
установява, че ищеца бил назначен на кадрова военна служба с договор №
2050/13.04.2006г., сключен с министъра на отбраната, а със заповед №
339/13.04.2006г. на Директор служба „Сигурност – ВП и ВКР” му било присвоено
военно звание „младши сержант”, съответно приет на кадрова военна служба за
изпълнител във втора група в първи сектор в отдел „Военна полиция” в РС
„Сигурност – ВП и ВКР” - гр.Сливен с място на служене гр.Бургас. Последвало
подписване на договор за военна служба на 26.05.2010г. и допълнително
споразумение от 20.03.2015г., касаещи продължаване времетраенето на договора за
военна служба.
От представената длъжностна
характеристика, утвърдена от работодателя на 27.07.2012г., за изброени в нея длъжности, вкл. и за тази,
заемана от ищеца – технически сътрудник се установява, че едно от
функционалните задължения на ищеца било носене на дежурства / раздел VІ, т.19/.
Със Заповед на директор служба
„Военна полиция” № ВП-4048/12.09.2015г. по взаимно съгласие на страните било
прекратено служебното правоотношение и ищецът бил освободен от заеманата
длъжност – технически сътрудник.
Със Заповед №
СЛ-5175/18.09.2015г. на Директор РС „Военна полиция” гр.Сливен ищецът бил
отчислен от списъчния състав на службата, считано от 19.09.2015г.
Представена е заповед № 296/19.05.2011г.
на министъра на отбраната на РБ, която урежда реда за разпределяне на
служебното време на военнослужещите, отчитането му извън нормалната
продължителност и определяне на допълнително възнаграждение за изпълнение на
възложени задължения над общата продължителност на служебното време, относима към част от исковия период на претенциите.
По делото са приети множество
заповеди /л.58- л.182/ за периода 02.11.2012г.- 28.08.2015г., въз основа на
които ищецът бил назначаван на 24 часови дежурства със съответната компенсация
за тях, които са обстойно изследвани от вещото лице, назначено по делото,
поради което съдът не следва да анализира всяка една поотделно.
Обясненията, дадени от ищеца по
реда на чл.176 ГПК сочат, че в периода от 2006г. до началото на 2012г. ползвал
почивки, макар и рядко, давани от прекия му ръководител устно. От 2012г. до
края на исковия период от време също ползвал почивки, като за тях били отдавани
писмени заповеди.
В производството са събрани и
гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели.
Показанията и на тримата
свидетели Керацинов, Цонев и Георгиев установяват, че
ищеца, като униформен служител до 2012г. давал 24 часови дежурства, участвал в
различни мероприятия – ешелони, командировки, както и в оперативно разследваща
група.
Показанията на свидетеля Георгиев
сочат, че тези 24 ч. дежурства по-късно през годините били разделени на 12
часови.
Тримата свидетели сочат, че писмени
заповеди за компенсиране на служителите с почивка не били отдавани до 2012г.,
но компенсации имало и те били отразявани с буква „П” /означаващо почивка/ в
месечните графици. Свидетелите Цонев и Георгиев сочат, че графиците били
разделени на два реда за всеки един от служителите, като на първи ред се
отразявала планираната работа за месеца, а след приключването на месеца на
втори ред се отразявало фактически отработеното, респ. компенсациите на
служителите. Последните не били докладвани в командния пункт в гр.Сливен,
поради което не били издавани и писмени заповеди за почивка на служителите.
Тази отчетност започнала едва през 2012г. Случвало се е по график да е
отбелязано, че служител почива за съответния ден, а той реално да е бил на
работа, но в края на месеца това било коригирано в графика за отминалия вече
месец. Дежурствата на полигон Ново село също били отразявани в месечните
графици. За мероприятията на оперативно разследващата група се водела тетрадка,
която не винаги била попълвана коректно. След мероприятието се изготвял доклад
за извършеното и участващите служители. Според свидетелят Керацинов
едно такова мероприятие продължавало минимум 3 часа, а свидетелят Цонев
установява, че когато продължавало над
два часа, тези часове се отразявали в месечния график.
В хода на процеса е допусната и
назначена съдебно икономическа експертиза, съответно две допълнителни такива.
От допълнителните заключения на вещото лице / второ-л.59 и трето л.97 от том ІІ
на делото/, които са продължение и допълване на първоначалното заключение се
установява, че за исковия период от
време ищецът е работил над нормативно установеното работно време. За периода
месец юни 2006г. до м.февруари 2014г. ищецът полагал 24 часови дежурства. От
м.март 2014г. полагал само дневни и нощни дежурства, като м.март и април 2014г.
– 12 часови, а от м.май 2014г. – 10 часови.
Заключението е изготвено в два
варианта.
При първи вариант от служебното
време не са приспаднати компенсации на ищеца, доколкото не са представени писмени
заповеди от ответника за това.
Втори вариант е изготвен при
съобразяване на работните графици за ползвани почивки и съобразно заповедите за
положени дежурства.
Според вещото лице първите
заповеди за компенсиране на допълнително положен труд от дежурства фигурирали
при ответника от края на 2011г.
За периода 2012г.- м.февруари
2014г., когато ищецът е полагал 24 часови дежурства, същият не бил компенсиран
за едно дежурство, положено на 21.02.2014г., за което му се дължало
възнаграждение в размер на 33,04 лв.
Така по първи вариант на
заключението вещото лице установило, че ищецът не бил компенсиран за дадени от
него дежурства или работа над нормалната продължителност на работното време за
405,5 дежурства в работни дни, 35 дежурства в почивни дни и 3 по време на
официални празници. Стойността на обезщетението възлизало на 14 408,71
лв., а обезщетението за забава за периода 01.07.2006г. до 02.11.2015г. /датата
на депозиране на ИМ в съда/ в размер на 9 189,06 лв.
Във второто допълнително
заключение /трето по ред от всички изготвени/ вещото лице установило и
съответно добавило /както вече се спомена по-горе/ и едно дежурство положено от
ищеца на 21.02.2014г., за което му се дължало възнаграждение в размер на 33,04
лв. или общата стойност на обезщетението било в размер на 14 441,45 лв.
Лихвата за забава върху
обезщетението от 14 441,45 лв. е изчислена също така и от датата на прекратяване
на служебното правоотношение с ищеца 19.09.2015г. в размер на 172,67 лв.
По втори вариант на експертизата
вещото лице установило, че ищецът не бил компенсиран за дадени от него 28,5
дежурства в работни дни, 22 в почивни дни и 3 в празнични дни, за което
обезщетението било в размер на 1 922,16 лв., допълнено с едно дежурство
положено от ищеца на 21.02.2014г., за което му се дължало възнаграждение в
размер на 33,04 лв. или общия размер на обезщетението е 1 955,20 лв. Мораторната лихва за периода 01.07.2006г. – 02.11.2015г.
била в размер на 1 336,54 лв., а от датата на прекратяване на служебното
правоотношение 19.09.2015г. до 02.11.2015г. /ИМ/ била в размер на 23,38 лв.
По втората главна претенция
вещото лице установило, че ищеца за периода 01.07.2010г.- 31.08.2012г. положил
77 бр. 24 часови дежурства, за които възнаграждението съобразно Наредба №
Н-15/27.04.2010г., обн.ДВ бр.36/14.05.2010г. било в
размер на 885,50 лв. Върху този размер главница, лихвата за забава за периода 01.09.2010г. до 02.11.2015г.
била в размер на 386,66 лв., а за периода от 19.09.2015г. /прекратяването на
правоотношението/ до 02.11.2015г. в размер на 10,59 лв. За периода 01.09.2012г.
до 14.09.2012г. ищецът не е полагал 24 часови дежурства.
Исковата молба е депозирана в
съда на 02.11.2015г.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно
установена след анализ на събраните писмени доказателства и писмени и
гласни доказателствени средства, както
по отделно, така и съвкупно, които като безпротиворечиви
и неоспорени от страните, съдът кредитира изцяло.
Съдът кредитира
изцяло изготвеното първоначално заключение и две допълнителни такива от вещото
лице, тъй като последващите допълват първоначалното и с тях се отстраняват
допуснати грешки, и доколкото последното не бе оспорено от страните в процеса,
както и поради това, че вещото лице разполага с необходимите знания в
съответната област на икономиката и няма основания съдът да се съмнява в
безпристрастността му.
Съдът кредитира
изцяло и показанията на тримата свидетели Керацинов,
Цонев и Георгиев, като последователни, логични, вътрешно непререкаеми
и кореспондиращи едни с други, както и с обясненията на ищеца, а така също и
със събраните по делото писмени доказателства.
Установеното от
фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявените обективно
и кумулативно съединени осъдителни искове са допустими.
По искът с правно основание чл. 203 ал. 3 ЗОВСРБ /отм./ вр. с чл. 158 ал. 2 и
чл. 159 ПКВС и чл.214, ал.1, т.3, вр.
чл.194, ал.3 ЗОВСРБ за заплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение
на възложени задължения, извън установеното служебно време за периода от
01.05.2006г. до 19.09.2015г. с цена 14 441,75 лв.
Не е спорно, а се установи в процеса, че ищеца Т. за исковия период от
време е бил в служебно правоотношение с ответника.
С редица решения на ВКС РБ,
постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна
практика за долустоящите съдебни инстанции, бидейки
актове на казуално тълкуване по приложението на чл.203 ал.3 ЗОВСРБ /отм./
вр. с чл.158 ал.2 и чл.159 ПКВС и чл.214,
ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.3 ЗОВСРБ се прие, че за положен труд над нормалната, но в
границата на увеличената продължителност на служебното време / каквато е
службата при дежурство до 24 часа/ се дължи компенсация, чрез осигуряване
ползването на намалено работно време в рамките на общата продължителност на
служебното време за месеца. Ако до прекратяване на трудовото правоотношение с
военнослужещия положената от него служба при увеличено работно време не е била
компенсирана, тя следва да бъде заплатена като извънреден труд, по аналогия от
чл.136а, ал.5 КТ, съгл.чл.46, ал.2 ЗНА. Прие се, също така, че удълженото
служебно време при дежурства до 24 часа не е извънреден труд по смисъла на
чл.203, ал.3 ЗОВСР /отм./ и може да се установява с всички допустими
доказателствени средства - /в този см. Р.№ 128/26.05.2010г. по гр.д.
№282/2009г. ІV г.о.; Р.№ 389/31.05.2010г. по гр.д.
194/2009г. ІІІ г.о.; Р.№ 454/11.06.2010г. по гр.д.№ 342/2009г. ІІІ г.о.; Р.№
455/11.06.2010г. по гр.д. № 706/2009г. ІІІ г.о.; Р.№ 437/01.07.2010г. по гр.д.
№ 1333/2009г. ІІІ г.о.; Р.№
439/01.07.2010г. по гр.д. № 1733/09г. ІІІ г.о.; Р.№ 448/13.09.2010г. по гр.д.№
699/2009г. ІІІ г.о.; Р.№ 127/18.05.2011г. по гр.д.№ 1123/2010г. ІІІ г.о.; Р.№427/03.11.2011г.
по гр.д.№ 503/2010г. ІV г.о.; Р.№ 197/24.11.2015г. по
гр.д. № 7210/2014г. ІІІ г.о. – всички на ВКС РБ/.
Преди да се произнесе по
съществото на претенцията, съдът дължи произнасяне по направеното своевременно
с отговора на исковата молба възражение на ответника за погасено по давност на
част от вземането на ищеца.
По този въпрос - за приложението
на чл.111, б.”а” ЗЗД, вр.чл.203, ал.3 ЗОВСР /отм./ също
е постановена задължителна съдебна практика, при това непротиворечива, както
смята пълномощникът на ищеца.
В Решение № 470/28.02.2014г. по
гр.д. № 3253/2013г. ІV г.о. ВКС
РБ – по реда на чл.290 ГПК е прието, че вземанията за възнаграждения за
труд, съгл.чл.111, б.”а” ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност.Този
давностен срок е приложим и към служебните правоотношения,
доколкото в закона не е предвидена друга давност. Прието е, че вземането на
военнослужещ за извънреден труд по чл.194, ал.3 ЗОВСР и чл.203, ал.3 ЗОВСР
/отм./ възниква след полагането му за съответния месец на кадрова военна служба
и се погасява с изтичане на давностния срок по
чл.111, б.”а” ЗЗД.
В Решение №
197/24.11.2015г. по гр.д. № 7210/2014г. ІІІ г.о. ВКС РБ е прието, че задължението на работодателя да
осигури компенсация на военнослужещия за положения от него труд над нормалната,
но в границите на увеличената продължителност на служебното време, чрез
осигуряване ползване на намалено работно
време в рамките на общата продължителност на служебното време за съответния
месец става изискуемо от месеца, следващ този, през който е следвало да се извърши
компенсацията. В случай, че работодателят не компенсира положения с увеличена
продължителност труд в четиримесечен срок, съгл.чл.136а КТ, намираща приложение
и при служебни правоотношения, поради празнота в закона, то за военнослужещия
възниква правото сам да определи времето за компенсация. Това негово
преобразуващо право, като свързано с положен труд също се погасява с три
годишна давност. Само когато компенсиране не е извършено, при прекратяване на
служебното правоотношение се дължи заплащане на труда, положен в удълженото
работно време, като извънреден труд, т.е. правото да се извърши компенсация се
трансформира във вземане, което възниква от момента на прекратяване на договора
с военнослужещия. Когато е направено възражение за изтекла погасителна давност,
трансформация ще настъпи само за непогасеното по
давност преобразуващо право да се извърши компенсация. Прието е, че
задължението на работодателя за извършване на компенсация с намалено работно
време, както и за заплащане на обезщетение като за извънреден труд /при
прекратяване на договора/ са срочни и работодателят е в забава с настъпване на изискуемостта на задължението му за извършване на
компенсацията – т.е от месеца, следващ месеца, през който е следвало да извърши
компенсацията. В този смисъл е и представеното и от ищцовата
страна Решение № 197/24.11.2015г. по гр.д. № 7210/2014г. ІІІ г.о. ВКС РБ.
Горните решения са базирани на Решение № 427/03.11.2011г. по гр.д. №
503/2010г. ІV г.о., на което се позовава и ищцовата страна, но очевидно погрешно тълкувайки го. В това
решение е прието, че потестативното право на работника
/в случая служител по служебно правоотношение/ да извърши компенсация / ако тя
не бъде извършена от работодателя в срок/ се погасява с тригодишна давност /
т.е. правото му да иска компенсация се погасява в рамките на три години, от
датата на полагането на труд над нормалната продължителност на работното време/.
Ако трудовото правоотношение бъде прекратено, на мястото на това преобразуващо
право на работника, което вече не може да бъде упражнено възниква вземане за
парично обезщетение за извънреден труд. Това нововъзникнало
вземане се погасява с нова тригодишна давност, която започва да тече от
прекратяването на трудовото правоотношение. Буквално е записано в края на
решението, че при прекратяването на служебното правоотношение, правото на
компенсации се трансформира в парично вземане за обезщетение за работа при
удължено работно време, което право
обаче не е погасено по давност до
предявяването на иска / т.е. за непогасеното право на
компенсации до предявяване на иска/.
При това положение потестативното право на военнослужещия да посочи времето за
компенсация се погасява в тригодишен давностен срок и
само за непогасения по давност период се трансформира
в парично вземане като за извънреден труд.
Потестативното право на ищеца да извърши
компенсация /доколкото такава не е била дадена от работодателя/ не е погасено
по давност за период от три години преди прекратяването на договора за военна
служба, т.е. за периода 19.09.2012г. до 19.09.2015г. За възникналото на негово
място парично вземане, като за извънреден труд от датата на прекратяване на
договора 19.09.2015г. е започнал да тече нов давностен
срок, който следва да бъде преценен от датата на депозиране на исковата молба.
Последната е подадена на 02.11.2015г., а договора за военна кадрова служба е
прекратен на 19.09.2015г., т.е. не е погасено правото на ищеца да търси
обезщетение като за извънреден труд, но само за непогасения по
давност период /три години преди прекратяване на служебното правоотношение.
За периода от 01.05.2006г. до 19.09.2012г. правото на
ищеца да извърши компенсации е погасено по давност, с оглед приетата в
горепосочените съдебни решения /задължителни за прилагане/ кратка тригодишна
давност.
За непогасения
по давност период 19.09.2012г. до 19.09.2015г. се установи по делото, че ищеца
не бил компенсиран частично за едно дежурство, положено на 21.02.2014г., за което му се дължало
обезщетение в размер на 33,04 лв. Тази сума за това конкретно дежурство е
включена и в двата варианта на заключението на вещото лице, тъй като за този
времеви период вече била налична отчетност във водената документация, относно
положения труд от военнослужещите над нормативно установеното работно време,
вкл. и издадени заповеди за компенсация, поради което в случая не се налага да се избира кой от
двата варианта на изчисления да се приложи.
Все пак за пълнота на изложението,
в случай, че бе установено ищецът да не е бил
компенсиран с намалено работно време,
правото му за което не е погасено по давност за период, за който не са били
издавани заповеди за компенсация, съдът счита, че следваше да се приложи
вариант втори от заключението на вещото лице. Въпреки, че не са издавани
нарочни заповеди за компенсации, последните, както и часовете на работа, давани
в оперативно разследваща група били отчитани при изготвяне на месечните графици
в работен и окончателен вариант / на два реда за всеки служител/, съобразно
показанията на всички свидетели и в този смисъл все пак е водена някаква
отчетност на работата на служителите. Именно тези графици са били съобразени от
вещото лице при изготвянето на вариант втори от заключението.
С оглед изложените по-горе
съображения исковата претенция по чл. 203 ал. 3
ЗОВСРБ /отм./ вр. с чл. 158 ал. 2 и чл. 159 ПКВС и чл.214, ал.1, т.3, вр.
чл.194, ал.3 ЗОВСРБ за заплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение
на възложени задължения, извън установеното служебно време 19.09.2012г. до 02.11.2015г. се явява частично
основателна, а именно в размер на 33,04 лв. за едно дежурство, положено от ищеца на 21.02.2014г. В останалата част за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 14 441,75 лв. за периода
01.05.2006г. до 19.09.2012г. претенцията е неоснователна, като погасена по
давност и бива отхвърлена.
Върху сумата от 33,04 лв. следва
да се присъди и законната лихва за забава, считано от 02.11.2015г. датата на
депозиране на иска до окончателното заплащане.
Частичната основателност на
главния иск обосновава частична основателност и на акцесорната
претенция за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на паричното
задължение от 33,04 лв. Както се посочи вече по-горе в изложението задължението
на работодателя за извършване на компенсация с намалено работно време, както и
за заплащане на обезщетение като за извънреден труд /при прекратяване на
договора/ са срочни и работодателят е в забава с настъпване на изискуемостта на задължението му за извършване на
компенсацията – т.е от месеца, следващ месеца, през който е следвало да извърши
компенсацията.
Съобразно т.28 от
приетата по делото /л.24/ Заповед № 296/19.05.2011г. на министъра на отбраната,
издадена на основание чл.194, ал.7 и чл.214, ал.2, вр.ал.1,
т.3, относно реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите от МО,
структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия,
неговото отчитане извън нормалната му продължителност и определяне на
допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата
продължителност на служебното време – компенсирането на часовете служебно
време, положени над нормалната дневна продължителност на служебното време за
определен период се извършва в рамките
на месеца, през който се изпълнява службата. В случаите, когато е работено в
режим на удължено служебно време през последните дни на календарния месец,
компенсирането се извършва в рамките на следващия календарен месец.
В конкретния казус
дежурството, за което се дължи компенсация на ищеца е дадено на 21.02.2014г.,
т.е. към последните дни на м.февруари и е следвало компенсацията да се извърши
през следващия месец март 2014г. Следователно ответникът е изпаднал в забава от
01.04.2014г. – месеца, следващ този, през който е следвало да бъде извършена
компенсацията. Върху дължимото обезщетение от 33,04 лв. следва да се заплати мораторна лихва за периода 01.04.2014г. до 02.11.2015г. /
датата на ИМ/ в размер на 5,34 лв. Размерът на дължимата мораторна
лихва съдът пресметна, използвайки две интернет програми за изчисляване на
законна лихва – Калкулатор.бг и Баланс бг.
В заключение акцесорният иск по чл.86 ЗЗД се явява частично основателен
до размера на 5,34 лв. за периода от 01.04.2014г. до 02.11.2015г., като над
този размер до пълния предявен размер от 9 189,46 лв. за периода от 01.07.2006г. до 31.03.2014г., бива
отхвърлен като неоснователен, поради погасяване по давност.
По иска
с правно основание чл.214, ал.1, т.1, вр. чл.196 ЗОВСРБ за заплащане на
допълнително възнаграждение за специфични условия на изпълнение на военната
служба с цена на иска 885,50 лв. за периода 01.07.2010г. – 14.09.2012г.
За този
исков период от време е приложим ЗОВСР в редакцията му от 26.02.2010г., ДВ
бр.16/2012г. , чиято разпоредба чл.195, ал.1, предвижда, че военнослужещите
могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и ред, определени
с уставите на въоръжените сили и с други нормативни и административни актове, издадени от министъра на отбраната.
Разпоредбата на чл.196 ЗОВСР /в горепосочената редакция/ повелява в случаите,
когато военнослужещият изпълнява дежурство по график, той получава допълнително
възнаграждение по чл.214, ал.1, т.1, т.е. за специфични условия при изпълнение
на военната служба. Нормата на чл.214, ал.4 ЗОВСР предвижда, че за
военнослужещите от служба «Военна полиция», какъвто е ищеца, възнагражденията
за специфични условия при изпълнение на военната служба се изплащат при
условия, по ред и в размер, определени с акт на министъра на отбраната по
предложение на ръководителя на съответната служба.
Уставът за
войсковата служба на въоръжените сили на РБ в редакция от 26.08.2008г., обн.ДВ.
бр.75/26.08.2008г., в сила от 30.08.2008г. в чл.243, ал.1 дава определение за
денонощен наряд, който по своята същност е дежурна група от военнослужещи,
назначена за изпълнение на вътрешната служба, на караулната /патрулната/ служба
на оперативното и бойното дежурство. Дежурството от своя страна е изпълнение на
функционални задължения от военнослужещите, като длъжностни лица от денонощния
наряд. Според чл.248, ал.2 от устава за войсковата служба, на военнослужещите,
когато са в дежурство, се изплаща допълнително възнаграждение за специфични
условия на труд по ред и размери, определени от министъра на отбраната, без
тези, които носят дежурства по силата на функционалните си задължения. С други
думи такова допълнително възнаграждение не се изплаща на тези служители, които
по силата на длъжността си носят дежурства /напр.оперативен дежурен/, а не са
назначени, като длъжностни лица в денонощен наряд за дежурство, което по
определение е изпълнение на функционални задължения.
Установи
се в процеса, че ищеца Т. е бил на длъжност «технически сътрудник» и
длъжностната му характеристика предвиждала като едно от многото други функционални
задължения и носенето на дежурства. Той обаче е бил назначаван като длъжностно
лице в денонощен наряд, а не е давал дежурствата по силата на самата си длъжност,
поради което на същия му се дължи допълнително възнаграждение за специфични
условия на труд.
В случая
Наредба № Н-11/31.08.2012г., издадена от министъра на отбраната за условията,
размерите и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения за специфични
условия при изпълнение на военната служба на военнослужещите от служба
"Военна полиция" – отменена от 15.07.2016г. не намира приложение към
заявения исков период. Същевременно Наредба № Н-15/27.04.2010г. за условията,
размерите и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения за специфични
условия при изпълнение на военната служба на военнослужещите и за специфични
условия на труд на цивилните служители от МО, структурите на пряко подчинение
на министъра на отбраната, в редакция от 14.05.2010 г.,обн.ДВ бр.36/2010г. – не
се прилага за служба «Военна полиция». При това положение, доколкото не е
налице издаден подзаконов норамтивен акт за исковия период от време, а ЗОВСР
предвижда такова заплащане, съдът счита, че по отношение на начина на
изчисляване размера на дължимото обезщетение за положения труд при специфични
условия на труд следва да се приложи Наредба
№ Н-15/27.04.2010г., както е сторило и вещото лице в заключението си.
Установи се, посредством заключението,
че за периода 01.09.2012г. до
14.09.2012г. ищецът не е полагал 24 часови дежурства, а за периода 01.07.2010г.- 31.08.2012г. положил 77 бр. 24
часови дежурства, за които възнаграждението възлиза в размер на 885,50 лв.
Върху този размер главница, лихвата за забава за периода 01.09.2010г. до 02.11.2015г. била
в размер на 386,66 лв., а за периода от 19.09.2015г. /прекратяването на
правоотношението/ до 02.11.2015г. в размер на 10,59 лв.
Вземанията за възнаграждения за
труд, за които не е предвидена друга давност се погасяват с кратък три годишен
давностен срок - чл.111,б.”а” ЗЗД и тъй като и по отношение на тази претенция е направено
възражение за погасяването й по давност – своевременно с отговора на исковата
молба, то съдът намира същото за основателно.
Най –късно във времево отношение
дадено дежурство /24 часово/ от ищеца, видно от заключението на вещото лице в
отговор шести е през м.август 2012г., поради което е следвало да получи
обезщетение през следващия м. септември 2012г.,т.е. до края на месеца –
30.09.2012г. Изискуемостта на това задължение
възниква на 01.10.2012г., а три годишния давностен
срок за тази претенция е изтекъл на 01.10.2015г., преди подаването на исковата
молба на 02.11.2015г.
Ето защо същата се явява
неоснователна, като погасена по давност.
По същите съображения и доколкото
неоснователна е главната претенция, то неоснователна е и акцесорната
такава за мораторна лихва.
В заключение искът
по чл.214, ал.1, т.1, вр. чл.196 ЗОВСРБ за
заплащане на допълнително възнаграждение за специфични условия за изпълнение на
военната служба с цена на иска 885,50 лв. за периода 01.07.2010г. –
14.09.2012г. бива отхвърлен изцяло, като погасен по давност.
Акцесорният
иск по чл.86 ЗЗД –обезщетение за забавено изпълнение на горното парично
задължение за периода на забавата 01.09.2010г.- 02.11.2015г. в размер на 386,66
лв. също бива отхвърлен изцяло, доколкото неоснователен е и главния иск.
По
разноските.
На
първо място съдът следва да се произнесе по въведеното своевременно възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата
страна.
В
случая са предявени четири иска – два главни и два акцесорни
на обща стойност 24 903,37 лв. Възнаграждението съобразно чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1 /09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на 1 277 лв. По делото е
представено пълномощно, респ. разписка за договорена, респ. платена сума за
адвокатски хонорар за първата съдебна инстанция в размер на 3 000 лв.
/л.187 и 188 от делото/, но ищцовата страна
представила списък / л.107 от ІІ том на делото/ и претендира като адвокатски
хонорар възнаграждение в размер на 1 200 лв., т.е. под минималното по
наредба. Ето защо възражението за прекомерност се явява неоснователно и не
следва да се уважава.
Претендираната сума от ищеца в размер на 300 лв., като
пътни и командировъчни не следва да бъде уважена и присъдена в разноските, тъй
като няма представени по делото доказателства за направени подобни разходи.
На
ответника следва да се присъди поисканото юрисконсултско
възнаграждение, съобразно чл.78, ал.8 ГПК в размер на 350 лв., определено по
чл.25, ал.2, вр.ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, вр. чл.37 от Закон за правната помощ.
Така разноските направени от ответника са в размер на 450 лв., от които 350 лв.
юрисконсултско възнаграждение и 100 лв. платен
депозит за вещо лице.
Разноските
следва да се разпределят между страните, съобразно уважена и отхвърлена част от
исковите претенции.
Така
ответникът бива осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1,85 лв., а
ищецът бива осъден да заплати разноски на ответника в размер на 449,31 лв.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на
основание чл.214, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.3 ЗОВСРБ
РЕГИОНАЛНА СЛУЖБА «ВОЕННА ПОЛИЦИЯ» - Сливен, гр.Сливен, ул.»Роза Люксембург» №
1, представлявана от полк.Деян Петров Цветков –Директор ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.Т., ЕГН: ********** ***, със съдебен
адрес ***, чрез адв.М.П. БАК сума в размер на 33,04 лв. / тридесет и три лева и 0,04 ст./, представляваща допълнително
възнаграждение за изпълнение на възложени задължения, извън установеното
служебно време за периода от 19.09.2012г. до 02.11.2015г. ,
ведно със законната лихва за забава, считано от 02.11.2015г. до окончателното
изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията над уважената част до пълния предявен размер
от 14 441,75 лв. /четиринадесет хиляди четиристотин четиридесет и един
лева и 0,75 ст./, като неоснователен,
поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА, на
основание чл.86 ЗЗД РЕГИОНАЛНА СЛУЖБА «ВОЕННА ПОЛИЦИЯ» -
Сливен, гр.Сливен, ул.»Роза Люксембург» № 1, представлявана от полк.Деян Петров
Цветков –Директор ДА ЗАПЛАТИ
на С.Т.Т., ЕГН: ********** ***, със съдебен
адрес ***, чрез адв.М.П. БАК сума в размер на 5,34
лв. / пет лева и 0,34 ст./ за периода от 01.04.2014г. до 02.11.2015г., като
ОТХВЪРЛЯ иска
над уважената част до пълния предявен размер от 9 189,46 лв. / девет
хиляди сто осемдесет и девет лева и 0,46 лв./ за периода от 01.07.2006г. до
31.03.2014г.,като неоснователен, поради
погасяване по давност.
ОТХВЪРЛЯ, искът
предявен от С.Т.Т., ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.М.П. БАК против РЕГИОНАЛНА СЛУЖБА «ВОЕННА ПОЛИЦИЯ» - Сливен,
гр.Сливен, ул.»Роза Люксембург» № 1, представлявана от полк.Деян Петров Цветков
–Директор с правно основание чл.214, ал.1, т.1, вр. чл.196 ЗОВСРБ
за заплащане на допълнително възнаграждение за специфични условия за изпълнение
на военната служба с цена 885,50 лв. за периода 01.07.2010г. – 14.09.2012г., като неоснователен, поради погасяване по
давност.
ОТХВЪРЛЯ, искът предявен от С.Т.Т., ЕГН: ********** ***, със
съдебен адрес ***, чрез адв.М.П. БАК против РЕГИОНАЛНА СЛУЖБА «ВОЕННА
ПОЛИЦИЯ» - Сливен, гр.Сливен, ул.»Роза Люксембург» № 1, представлявана от
полк.Деян Петров Цветков –Директор с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено
изпълнение на горното парично задължение за периода на забавата 01.09.2010г.-
02.11.2015г. в размер на 386,66 лв., като
неоснователен, поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК ЗЗД РЕГИОНАЛНА СЛУЖБА «ВОЕННА
ПОЛИЦИЯ» - Сливен, гр.Сливен, ул.»Роза Люксембург» № 1, представлявана от
полк.Деян Петров Цветков –Директор ДА ЗАПЛАТИ
на С.Т.Т., ЕГН: ********** ***, със съдебен
адрес ***, чрез адв.М.П. БАК сума в размер на 1,85
лв. /един лев и 0,85 ст./, деловодни разноски, съобразно уважената част на
претенциите.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК С.Т.Т., ЕГН: ********** ***, със съдебен
адрес ***, чрез адв.М.П. БАК ДА ЗАПЛАТИ на РЕГИОНАЛНА СЛУЖБА «ВОЕННА ПОЛИЦИЯ» - Сливен, гр.Сливен,
ул.»Роза Люксембург» № 1, представлявана от полк.Деян Петров Цветков –Директор сума в размер на 449,31
лв. /четиристотин четиридесет и девет лева и 0,31 ст./, деловодни разноски, съобразно
отхвърлената част от исковите претенции.
Решението подлежи на
обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: