Решение по дело №2834/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 425
Дата: 6 април 2023 г.
Съдия: Кристина Филипова
Дело: 20221000502834
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 425
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова

Даниела Христова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000502834 по описа за 2022 година
С решение № 262433 от 19.07.2022 г. по гр. д. № 3794/2019 г., СГС, І-22
с-в, ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на финансите, в
качеството на правоприемник на наследството на починалия Б. И. К., да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и при
условията на чл. 11 ЗН, а именно до размера на приетото по опис имущество,
следните суми, дължими по договор за жилищен ипотечен кредит от
5.03.2008 г. - главница 31 404, 63 лв., договорна лихва за периода 19.03.2016
г. - 18.03.2019 г. в размер на 9 334,93 лв., санкционираща лихва за периода
21.03.2015 г. - 18.03.2019 г. в размер на 512, 74 лв., заемни такси 945, 77 лв.,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 19.03.2019 г.
до окончателното й заплащане.
С решението се ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва над сумата от
9334, 93 лв. до пълния предявен размер 13 204, 57 лв., включващ и периода
16.03.2015 г. - 18.03.2016 г.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Държавата,
представлявана от министъра на финансите. Счита се, че държавата не е нито
материално-правно, нито процесуално-правно легитимирана, като се
1
подчертава, че не е доказано в хода на процеса, че е изчерпан кръга от
наследници на починалото лице. Сочи, че държавата не е приела наследството
по опис и в патримониумът й не е постъпил актив, с който тя да отговаря пред
банката-ищец. Твърди, че според практиката на ВКС, изпълнението срещу
държавата ще е в размер на посоченото в изпълнителния лист, което е
недопустимо и поради това такава исковата претенция е нередовна. Намира
осъдителния диспозитив за вътрешнопротиворечив, тъй като едновременно се
посочва дължимост на конкретни суми, а в същото време и ограничение до
размер на полученото имущество. Намира, че законна лихва не се дължи от
датата на исковата молба, а едва от 20.10.2021 г., когато съдът е постановил
вписване на откази от наследство на останалите наследници. Претендира да
се обезсили решението или да се отмени като се отхвърли иска срещу
държавата, както и разноски. В о.з. представя влязъл в сила съдебен акт,
съгласно който има наследници на Б. К., които изключват правоприемството
от държавата.
Ответникът „Банка ДСК“ АД оспорва жалбата. Счита за доказано, че
наследниците до 6-та степен са се отказали от наследство. Поддържа, че
извършването на опис на оставеното наследство е от значение не за исковия
процес, а за изпълнителния, тъй като държавата по смисъла на чл. 61, ал. 2 ЗН
приема наследството по опис и не може да се откаже от него. Позовава се на
т. 5 ТР № 3/2013 г. от 19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. ОСГК и сочи, че
неизвършването на фактическите действия по опис не променя качеството на
държавата като правоприемник. Подчертава, че самата държава въпреки
дадената от съда възможност не е доказала, че приема наследството по опис.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Настоящият съд не възприема тезата за недопустимост на процеса.
Практиката на ВКС, на която се позовава въззивния жалбоподател (решение
№ 279 от 22.10.2014 г. по гр. д. № 81/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС), e
постановена при различна фактическа обстановка. В посоченото дело се е
касаело до неуточнена пасивна процесуална легитимация, тъй като
твърденията в исковата молба са били противоречиви и тя е била приета за
нередовна. На съда е известна и практика на съдилища в страната - напр.
решение № 336 от 28.10.2016 г. по т. д. № 261/2016 г. на АС Пловдив, която
2
се позовава на цитираното решение на ВКС. ПАС също се е занимал със спор
при различни обстоятелства по делото, а именно – установяване дали в хода
на процеса е настъпило правоприемство от държавата или се касае до замяна
на страна. В този смисъл, като приема, че пасивната процесуална
легитимация на държавата като ответник се основа на фактическите
твърдения в исковата молба (че същата е приела наследството на починалия
кредитополучател след отказ на всички имащи право да го наследят), съдът
намира, че исковата молба е редовна, а процесът – допустим. Въпрос по
същество и на доказване е дали държавата действително е материално правно
легитимирана да отговаря за дълга на оставилия наследство длъжник.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 430 ТЗ.
Ищецът „Банка ДСК“ АД твърди, че сключил с Б. И. К. договор за
ипотечен кредит, по силата на който предоставил на физическото лице заем в
размер на 42 000 лв., който бил погасяван при уговорените условия с
анюитетни вноски до м. 02.2015 г. На ********** г. К. починал и кредитът
повече не бил обслужван. На 30.10.2016 г. банката подала молба до РС
Дряново с основание чл. 51 от ЗН (ч.гр.д. № 372/2016 г.). Съпругата и
дъщерята на починалия Й. К. и М. К. вписали отказа от наследството, като
отказ бил направен и от родителите И. К. и М. Ф., както и брата Г. К.. Към
наследяване били призовани първи братовчеди - наследници от четвърти ред
пета степен по съребрена линия, а именно М. Х., която не направила отказ
или приемане, и производството било прекратено. С исковата молба банката е
заявила, че обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем и поради
изчерпване на кръга от наследници по чл. 8 ЗН претендира дължимата сума да
се изплати от Държавата на основание чл. 11 ЗН. Твърди, че следва да й се
присъди главница 31 404, 63 лв., договорна лихва за периода 16.03.2015 г. -
18.03.2019 г. в размер на 13 204, 57 лв., санкционираща лихва за периода
21.03.2015 г. - 18.03.2019 г. в размер на 512, 74 лв., заемни такси 945, 77 лв.,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 19.03.2019 г.
до окончателното й заплащане.
Ответникът Държавата, чрез министъра на финансите, като счита, че не
е доказан факта на изчерпване на всички наследници, респ. отказ от тях,
3
оспорва иска. Намира иска и за недопустим. В условията на евентуалност
прави възражение, че исковете са погасени по давност.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическ
обстановка:
Няма спор, че банката-ищец е предоставила на К. сума в размер на
42 000 лв. по договор за жилищен ипотечен кредит от 05.03.2008 г., който е
спрял да бъде обслужван малко преди лицето да почине (на ********** г.)
Няма спор, че съпругата му, дъщеря му, родителите му и брат му са се
отказали от наследството. Първата братовчедка на К. – М. И. Х. не е
направила отказ или приемане на наследство и образуваното в РС Дряново
производството е било прекратено. (виж. чл. 51, ал. 2 ЗН)
Пред настоящата инстанция е представено влязло в сила на 18.08.2022 г.
определение № 195 от 4.08.2022 г. по гр.д. № 152/22 г., РС Дряново. От
същото е видно, че Държавата е заявила искане в производство по чл. 61 вр.
чл. 63 вр. чл. 553 и сл. ГПК да приеме по опис наследството на починалия Б.
К.. Това й искане обаче се е оказало безуспешно, тъй като съдът е установил,
че К. има трима чичовци (един от които жив - Й. Г. Т., който се отказал от
наследството), като един от починалите чичови - Ж. Г. Т., има две деца – Г.
Ж. Т. и С. Ж. Т., за които няма данни да са се отказали или да са изгубили
право да приемат наследството на своя родственик. След като е установил, че
тези роднини по съребрена линия от четвърта степен не са се отказали, съдът
е прекратил производството, като е счел, че искането на държавата да
претендира приемане на наследството по опис е преждевременно предявено.
Прието е заключение на ССЕ.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Банката-ищец счита, че тъй като нейният длъжник е починал и всички
негови наследници са се откажат от наследството и няма наследници по чл. 8
ЗН, които да го приемат, то наследството се получава от държавата. Като
счита, че в случая не са налице вещи и права от категорията на тези в
изключението на чл. 11 ЗН, банката смята, че за задълженията в наследството
(дължими поради сключения с починалия договор за кредит и неизплатения
остатъка по него), е отговорна държавата и претендира да получи исковите
4
суми, съставляващи главница, лихви и такси.
В хода на настоящия процес се установи, че Държавата не може да
отговаря, в качеството й на правоприемник на наследството на Б. К., тъй като
не се е осъществил фактическия състав на чл. 11 ЗН. Данните сочат, че К. има
наследници от четвърта степен по съребрена линия, което съобразно чл. 8, ал.
4 вр. чл. 11 ЗН налага извода, че държавата не е получила неговото
наследство. Доколкото не е осъществена наследствена трансмисия на права и
задължения, то искането на банката държавата да отговоря за дълг на лице без
наследници е неоснователно. Искът на банката следва да се отхвърли, а
обжалваното решение на СГС – да се отмени.
Разноски при този изход на спора се дължат на жалбоподателя, в размер
на 300 лв. общо за двете инстанции.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262433 от 19.07.2022 г. по гр. д. № 3794/2019 г.,
СГС, І-22 с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 11 ЗН, предявен
от „Банка ДСК“ ЕАД срещу Държавата, представлявана от министъра на
финансите, за заплащане на главница 31 404, 63 лв., договорна лихва за
периода 19.03.2016 г. - 18.03.2019 г. в размер на 9 334,93 лв., санкционираща
лихва за периода 21.03.2015 г. - 18.03.2019 г. в размер на 512, 74 лв. и заемни
такси 945, 77 лв., дължими по договор за жилищен ипотечен кредит от
5.03.2008 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Б. И. К., починал на
********** г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД да заплати на Държавата, представлявана
от министъра на финансите, разноски в размер на 300 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.

Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6