МОТИВИ към присъда № 225 от 18.11.2019г. по НОХД №1005/2017г. по описа на Софийски
Градски Съд, НО, 17-ти състав
СГП
е внесла обвинителен акт срещу подсъдимият К.Д.К. за това, че:
1.
За
времето от 18.03.2015г. – до 14.05.2015г., в град Казанлък, в условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, склонявал длъжностни
лица от прокурорските органи – Д.П.Ц. и М.Й.М., двамата прокурори в Районна Прокуратура
– Казанлък, да нарушат свои служебни задължения във връзка с правораздаването,
нормативно установени в чл.117, ал.2 от Конституцията на Република България –
„.... При осъществяване на своите функции ............, прокурорите .........
се подчиняват само на закона“, в чл.10 от НПК - „При осъществяване на своите функции … прокурорите … са
независими и се подчиняват само на закона.“, в чл.14, ал.1 от НПК - „…прокурорът взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се
ръководи от закона.“ , в т.1.1 от Кодекса за етично поведение на
българските магистрати (съкр. КЕПБМ), приет с решение
на Висш Съдебен Съвет по протокол № 21/20.05.2009г., изменен с решение на ВСС
по протокол № 2/18.01.2011г. – „Магистратът упражнява правомощията и взема решенията си единствено на основата
на закона и вътрешното си убеждение.“ и в т.1.3 от КЕПБМ – „При вземането на решения магистратът е
независим и не се влияе от мнението на своите колеги..........“, като
отделните деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, са били
извършени както следва:
1.1. В периода от 18.03.2015г. – до 31.03.2015г., в гр.Казанлък,
склонявал длъжностно лице от прокурорските органи – Д.П.Ц. – прокурор в Районна Прокуратура – гр.Казанлък, да
наруши свои служебни задължения във връзка с правораздаването, нормативно
установени в чл.117, ал.2 от Конституцията на Република България –
„.... При осъществяване на своите функции ............, прокурорите ......... се подчиняват само на закона“, в
чл.10 от НПК - „При осъществяване на
своите функции … прокурорите … са
независими и се подчиняват само на закона.“, в чл.14, ал.1 от НПК -„…прокурорът взема решенията
си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона.“, в т.1.1 от
КЕПБМ – „Магистратът упражнява
правомощията и взема решенията си единствено на основата на закона и вътрешното
си убеждение.“ и в т.1.3 от КЕПБМ – „При
вземането на решения магистратът е независим и не се влияе от мнението на
своите колеги..........“, като
подбуждал прокурор Ц. да вземе решение против вътрешното му убеждение за противоправност и обществена опасност на деянието – предмет
на разследване по досъдебно производство № 284 ЗМ-77/2015г., по описа на
Районно Управление – Казанлък, водено срещу лицето А.Д.Г., за престъпление по
чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, а именно
склонявал го да вземе решение за прекратяване на наказателното производство с
твърденията, че Г. бил син на приятелско семейство и че извършеното от него
деяние било малозначително по смисъла на чл.9, ал.2
от НК
и
1.2. В периода от 04.05.2015г.
– до 14.05.2015г., в гр.Казанлък,
склонявал длъжностно лице от прокурорските органи – М.Й.М. – прокурор в Районна Прокуратура – гр.Казанлък, да
наруши свои служебни задължения във връзка с правораздаването, нормативно
установени в чл.117, ал.2 от Конституцията на Република България –
„.... При осъществяване на своите функции ............, прокурорите .........
се подчиняват само на закона“, в чл.10 - „При осъществяване на своите функции … прокурорите … са
независими и се подчиняват само на закона.“, в чл.14, ал.1 от НПК - „…прокурорът взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се
ръководи от закона.“, в т.1.1 от КЕПБМ – „Магистратът упражнява правомощията и взема решенията си единствено на
основата на закона и вътрешното си убеждение.“ и в т.1.3 от Кодекса за етично поведение на
българските магистрати, приет с решение на Висш Съдебен Съвет по протокол №
21/20.05.2009г., изменен с решение на ВСС по протокол № 2/18.01.2011г. – „При вземането на решения магистратът е
независим и не се влияе от мнението на своите колеги..........“ , като
подбуждал прокурор М. да вземе решение против вътрешното й убеждение за доказаност на авторството на деянието, предмет на
разследване по досъдебно производство № 45-К/2012г., по описа на ОСлО при ОП - Стара Загора, а именно да извърши лично или
да укаже на разследващия орган (следовател)
извършването на процесуални действия по чл.219, ал.1 – ал.4 от НПК - привличане
към наказателна отговорност на лицата Н.Н.М. и Д.С.С., двамата от гр.Казанлък, за престъпление по чл.202,
ал.2, т.1, вр. чл.201 от НК – престъпление
по чл.289, пр.2-ро, вр. чл.26, ал.1 от НК.
2.
В периода от 20.02.2015г. – до средата на месец май 2015г., в град Казанлък,
склонявал длъжностно лице от прокурорските органи – Д.П.Ц. – прокурор в Районна Прокуратура – гр.Казанлък, да
наруши свои служебни задължения във връзка с правораздаването, нормативно
установени в чл.117, ал.2 от Конституцията на Република България –
„.... При осъществяване на своите функции ............, прокурорите .........
се подчиняват само на закона“, в чл.10
от НПК - „При осъществяване на своите
функции … прокурорите … са
независими и се подчиняват само на закона.“, в чл.14, ал.1 от НПК - „…прокурорът взема решенията
си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона.“, в т.1.1 от
КЕПБМ – „Магистратът упражнява
правомощията и взема решенията си единствено на основата на закона и вътрешното
си убеждение.“ и в т.1.3 от КЕПБМ – „При
вземането на решения магистратът е независим и не се влияе от мнението на
своите колеги..........“, като
подбуждал прокурор Ц. да вземе решение против вътрешното му убеждение за доказаност на авторството на деянието, предмет на
разследване по досъдебно производство № 45-К/2010г., по описа на ОСлО при ОП - Стара Загора, а именно:
- да извърши лично или да укаже на
разследващия орган (следовател)
извършването на процесуални действия по чл.219, ал.1 – ал.4 от НПК - привличане
към наказателна отговорност на С.Х.Р. ***, за престъпление по чл.212, ал.1 от НК или за престъпление по чл.311, ал.1 от НК;
- да постанови задържане на Р., на основание
чл.64, ал.2 от НПК, за срок до 72 часа, с оглед довеждането му пред Районен Съд
– Казанлък за участие в производство по чл.64, ал.3 – ал.5 от НПК
и
- да внесе искане по чл.64, ал.1 от НПК
– за налагане на Р. на мярка за неотклонение задържане под стража –
престъпление по чл.289, пр.2-ро от НК.
3. В периода от 22.04.2015г. – до началото на месец юни 2015г., в град
Казанлък, склонявал длъжностно лице от прокурорските органи – М.Й.М. –
прокурор в Районна Прокуратура – гр.Казанлък,
да наруши свои служебни задължения във връзка с правораздаването, нормативно
установени в чл.117, ал.2 от Конституцията на Република България –
„.... При осъществяване на своите функции ............, прокурорите .........
се подчиняват само на закона“, в чл.10 от НПК - „При осъществяване на своите функции … прокурорите … са независими и се подчиняват само на закона.“,
в чл. 14, ал.1 от НПК - „…прокурорът взема решенията си по вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото, като се ръководи от закона.“ , в т.1.1 от КЕПБМ – „Магистратът упражнява правомощията и взема
решенията си единствено на основата на закона и вътрешното си убеждение.“ и
в т.1.3 от КЕПБМ – „При вземането на
решения магистратът е независим и не се влияе от мнението на своите
колеги..........“ , като подбуждал прокурор М. да вземе решения против
вътрешното й убеждение за съставомерност, обществена
опасност и противоправност на деянието – предмет на
разследване по досъдебно производство № 284 ЗМ-515/2015г., по описа на Районно Управление
– Казанлък, а именно:
- да извърши лично или да укаже на
разследващия орган (разследващ полицай)
извършването на процесуални действия по чл.219, ал.1 – ал.4 от НПК - привличане
към наказателна отговорност на лицето С.Ф.М. („Сурай“) за престъпление по
чл.198 от НК;
- да постанови задържане на М., на
основание чл.64, ал.2 от НПК, за срок до 72 часа, с оглед довеждането му пред
Районен Съд – Казанлък за участие в производство по чл.64, ал.3 – ал.5 от НПК
и
- да внесе искане по чл.64, ал.1 от НПК за налагане на М. на мярка за неотклонение задържане под стража -
престъпление по чл.289, пр.2-ро от НК.
4.
В периода от 24.01.2015г. – до месец юни
2015г., в град Стара Загора и в град Казанлък, склонявал длъжностно лице от
съдебните органи – И.И.Я. – съдия в Административен Съд
– Стара Загора, да наруши свои служебни задължения във връзка с
правораздаването, нормативно установени в чл.117, ал.2 от Конституцията на
Република България – „.... При осъществяване на своите функции
съдиите ......... се подчиняват само на закона“, в чл.12 от ГПК - „Съдът преценява всички доказателства по
делото и доводите на страните по вътрешно убеждение.“(забел.:
към чл.12 от ГПК препраща нормата на чл.144 от АПК – „За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален
кодекс.“), в т.1.1 от КЕПБМ – „Магистратът упражнява правомощията и взема решенията си единствено на
основата на закона и вътрешното си убеждение.“ и в т.1.3 от КЕПБМ – „При вземането на решения магистратът е
независим и не се влияе от мнението на своите колеги..........“, като подбуждал
съдия Я. да постанови решение по административно дело № 24/2015г., по описа на
Административен Съд – Стара Загора, с което да уважи жалбата на представител
(управител) на „С.П.“ - ЕООД, гр.София за отмяна на заповед № ДК-11-СЗ-21/13.11.2014г.,
издадена от началника на Регионален Отдел „Национален строителен контрол“ –
Стара Загора при Регионална Дирекция за
национален строителен контрол – Югоизточен Район – престъпление по чл. 289,
пр.3-то от НК.
5. На 12.05.2015г., около 16.31
часа, в гр.Казанлък, чрез обаждане по телефон, направил опит да принуди В.Й.П. ***,
да извърши нещо, противно на волята му, а именно да убеди сина си – Й.В.П. ***
да се откаже да търси наказателно-процесуална защита по общия ред за нанесен му
побой и отправени му закани от Д.С.К. ***, като употребил за това заплашване –
казал на В.П., че ако синът му не „оттегли“ подадената на 12.05.2015г. до
Районна Прокуратура – Казанлък тъжба (жалба), щял да направи така, че Й. П. да
влезе в затвора и там да бъде подложен на сексуално насилие от лицето, срещу
което била подадена тъжбата, като деянието е останало във фазата на довършения
опит - не са настъпили предвидените в закона (чл.143, ал.1 от НК) и искани от дееца общественоопасни
последици, тъй като В.П. не се поддал на упражнения
спрямо него психически натиск и не предприел действия по убеждаване на своя син
да се откаже от твърденията, изложени в тъжбата му, адресирана до Районна Прокуратура
– Казанлък – престъпление по чл.143, ал.1, вр. чл.18,
ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурора
не поддържа обвинението, като излага доводи, че видно от заключението по
изготвената контролна разширена комплексна СППЕ към момента на деянията,
подсъдимият е бил в състояние на невменяемост, поради психичното си заболяване
„Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод – маниен, без психотични симптоми с
код F31.1 по МКБ-10”. В този смисъл, към инкриминираните дати той не е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките
си, което го прави наказателно неотговорен субект, поради което и излага пред
съда необходимостта от произнасяне с оправдателна присъда.
В същото време изрично
посочва, че от обективна страна деянията, за които е повдигнато обвинение на К.
са установени и доказани от събрания по делото доказателствен материал, а не е
налице съставомерност единственно
от субективна страна.
Защитника на К. - адв. В. - СтЗгАК предлага на съда
да съобрази заключението по изготвената в хода на съдебното следствие ККСППЕ и
да приеме, че поведението на подсъдимия е болестно мотивирано и постанови
оправдателна присъда по делото. Това е основната теза, около която моли съдът
да се фокусира, за да постанови оправдателна присъда. Същият оспорва изнесеното
от прокурора, че деянията са доказани от обективна страна, като изрично изразява
несъгласие относно твърденията на прокурора за доказаност
на противоправните деяния, посочени в обвинителния
акт, че става въпрос за подбуждане на длъжностни лица и за реализиране на
престъпленията по чл.289, пр.3 от НК. Счита, че К. като административен
ръководител е давал свои становища към различните, посочени в обвинителния акт
лица – М., Д.Ц., но предвид заболяването му, начинът по който е вербализирал, подкрепено от факта, че се е явявал на работа
неподходящо облечен, с неадекватно поведение, силно отслабнал, в това
емоционално състояние, което е било неприемливо за колегите му, е започнал да
дава становищата си по различни дела. В подкрепа на твърденията си изрично
посочва, че не се склонява по този начин някой да извърши престъпление, а не
като К. безцеремонно да влиза в кабинетите и да казва „Този защо още не е
предаден на съд“.
Подсъдимият К. се
придържа към изнесеното от защитникът му.
В дадената му последна
дума моли съда да постанови оправдателна присъда.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият К.Д.К. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, работи като
прокурор в Районна Прокуратура – Казанлък, с постоянен и настоящ адрес ***, с
ЕГН-**********.
Без данни за фамилна обремененост с психични заболявания. Втори син в семейство
на служащи. Завършил 06-ти клас в родното си село,
след което до 08-ми клас е учил в Математическата гимназия в Казанлък.
Продължил средно образование в Строителен техникум в гр. Стара Загора през 1991
год. с много добър успех. Отслужил редовна военна служба в срок и безинцидентно в Трудови войски - гр.София, където служил
като санитар в медицинския център на поделението.
Със завършено висше образование -
право в Бургаски Свободен Университет, като по време на следването работел, за
да се издържа.
Веднага след завършването
започнал работа в РП-Казанлък като прокурор. Отстранен от тази длъжност на
16.07.2015г. с решение на ВСС поради образувано наказателно производство срещу
него. По негови данни и такива от свидетелски показания става ясно, че
резултатите от работата му не са били блестящи - имал най-голям брой върнати от
съда дела, атестационните му оценки от ВСС не били добри и неколкократно
той ги обжалвал, имал много обжалвани и отменени актове и др.
С два брака. Първият е от
1998-2011 год., като има едно дете от брака си. През 2012 год. сключва за втори
път брак с жена, която има две деца. Грижел се е адекватно за тях до периода на
отключване на промени в поведението му. До момента не е осъждан и няма
криминални деяния.
Налице
са данни за
алкохолна употреба от ученически години, първоначално с коняк. По време на
казармата приемал концентрати до 700мл, без да има инциденти. Съобщава се за
увеличаване на количеството концентрати от 2005 год. „след психотравма”
- бил убит предумишлено негов най-близък приятел. Започнал да приема по около
500-700мл. концентрати 3-4 пъти седмично. През 2010 год. преживял провал на
конкурс за административен ръководител на Районна Прокуратура, увеличил приема
на концентрати. Тогава изтеглил общо 8 кредита, купил си още една кола.
В този период се запознал с втората си съпруга и тогава е първият му контакт с
психиатър по повод на напрегнатост, раздразнителност, невъзможност да се радва,
безапетитие, безсъние. Лекуван с Венлафаксин If 0 мг, Деанксит
и Депакин 500 мг, без терапевтичен ефект, след което
постъпил за лечение в психиатрична клиника в МБАЛ „Св. Марина” Варна, където е
лекуван от 02.02.2010г. до 12.02.2010 год. с
диагноза: „Синдром на алкохолна зависимост. Неусложнено абстинентно
състоние. Рекурентно
депресивно разстройство - умерен епизод“.
През зимата на 2011 - 2012 г.
изпаднал в „депресия“ - искал да се “самоубива, защото бил некадърен, не се
справял добре с работата, искал да напуска. Започнал да вдига стойностите на
артериалното налягане. Това състояние продължило около 3-4 месеца, но не е
консултиран с психиатър. Около средата на 2012 год. К. бил в леко превъзбудено състояние, като прекомерно обикалял магазини,
„ пазарувал наред“, спял по-малко, но не е влизал в конфликти.
След проведеното лечение в МБАЛ
„Св. Марина” преустановил приема на концентрати и около 2 месеца по-късно
започнал да употребява бира. Обяснява факта на редуцирането и промяна в маниера
на пиене с появили се телесни усложенения (хемороиди,
подагра). През 2014г. му е предписано амбулаторно антидепресивно
лечение с „Лароксин“ и „Ксанакс“,
което не приемал редовно.
От края на 2014 год. станал
по-нервен, престанал да спи, станал изключително работоспособен, „кипял от
енергия”, непрекъснато се карал в семейството си. Настъпила рязка промяна в
настроението му - станал свръхпедантичен, пренареждал.
къщата. Консултиран с психиатър и от м.03.2015 год. започнал да приема
амбулаторно „Депакин хроно“,
но въпреки това зачестили агресиите, станал много арогантен. От началото на
2015г. станал по-агресивен и несъобразяващ се, децата започнали да се крият от
него, едното от тях дори спяло при съседите. На семинар в София през пролетта
на 2015 год. се появил по шорти в лоби на хотел пред свои колеги, сред които и
Главния Прокурор, говорел пред близките си, че е „най-великият прокурор”, стоял
по шорти пред тъща си, пушел много при затворени прозорци, без да се съобразява
с никой, плюел при забележки, скубел, заливал жена си с бира, взимал пари
назаем. Лекуван доброволно в ЦПЗ - Стара Загора (12.08 - 20.08.2015г.) с
диагноза: Биполярно афективно разстройство. Маниен епизод без психотични
симптоми и лекуван с „Депакин“ и „Оланзапин“.
След отстраняването му от работа
през м.07.2015г. без право да упражнява професията си живее при майка с и в
с.Шейново, където също се държал неадекватно - в момент на изблик на „отмъщение”
за отправена му забележка в трезво състояние заключил майка си в двора,
заключил и къщата. През м.12.2015 год. се появили суицидни мисли - да скача от
високо, което довело до увеличаване дозата на „Оланзапин“.
След приключване на експертните
дейности през м.04.2016 год. К. отново се консултирал с психиатър от Казанлък,
като назначеното лечение е с „Депакин, Оланзапин и Анафрангл“, след
което редуцирал алкохолната употреба.
При постъпването му в УМБАЛ “Александровска“
е бил в ясно съзнание, ориентиран всестранно. Първоначално скъсява контакта,
държал се неадекватно на ситуацията, свойски. Впоследствие при по-подробното интервю
почти през цялото време бил с наведена в земята глава, мачкал пръсти, въртял
брачната си халка, почти не участвал в разказите на съпругата му и тъщата,
които описват подробности около неадекватното му поведение, продължило повече
от 6 месеца. „ ...
Изписан от Клника
по психиатрия на УМБАЛ „Александровска“ -ЕАД след
изпълнение на поставените експертни задачи, в състояние на медикаментозна ремисия, мотивиран да продължи амбулаторно лечение.
Общо четири пъти е хоспитализиран
в специализирани психиатрични здравни заведения.
Относно инкриминираните деяния
Принципно липсват противоречия по установената
фактическа обстановка между страните, а такива са налице единствено относно
правната страна за деянията, за които са повдигнати обвинения.
На 17.01.2015г. в Районно Управление на МВР –
гр.Казанлък било образувано досъдебно производство с № 284 ЗМ-77/2015г., срещу
лицето А.Д.Г., роден на ***г., за това, че на същата дата (17.01.2015г.), в гр.Казанлък,
без надлежно разрешително държал два обекта с високорисково наркотично вещество
– метаамфетамин, съответно първият обект с тегло от
0.3872 грама и процентно съдържание на активно действащо вещество от 17
тегловни процента, а вторият обект с тегло от 0.3614 грама и процентно
съдържание на активно действащото вещество от 24.3 тегловни процента –
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
В миналото, преди датата 17.01.2015г., лицето А.Г. на
два пъти бил осъждано за противозаконно държане на високорискови наркотични
вещества – веднъж с присъда, постановена на 12.12.2002г.,
по НОХД № 610/2002г., по описа на Окръжен Съд – Стара Загора, влязла в сила на
14.01.2003г., с която кумулативно му били наложени наказания лишаване от
свобода за срок от три години, с отложено изпълнение на основание чл.66, ал.1
от НК за срок от пет години, и глоба в размер на 50 хиляди лева (за деяние, извършено на 12.05.2002г.), а втори път с определение за одобряване на
споразумение от дата 11.06.2008г., постановено по НОХД № 509/2008г., по описа
на Районен Съд – Казанлък, влязло в сила на 11.06.2008г., с което отново му
били наложени наказания лишаване от свобода, за срок от десет месеца, с отложено изпълнение на
основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години и десет месеца, както и
наказание глоба, в размер на хиляда лева (за деяние, извършено на 19.04.2008г.).
Наблюдаващ прокурор по досъдебно производство № 284
ЗМ-77/2015г., по описа на РУ-Казанлък, бил свидетелят Д.Ц., чиято месторабота
по това време била (а и понастоящем е) Районна Прокуратура – Казанлък. Разследването срещу А.Г.
приключило на 18.03.2015г., след което материалите от делото били изпратени на
св.Ц. със заключително мнение за предаване на съд на обвиняемото лице (Г.) за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Във времето след 18.03.2015г. и до 31.03.2015г., през
което досъдебното производство, водено срещу Г., се намирало на разположение на
свидетеля Ц., с оглед произнасяне по реда на чл.242 от НПК, обвиняемият К.
посетил на два пъти кабинета на колегата си Ц. и започнал да го убеждава да
прекрати наказателното производство с твърденията, че Г. бил син на негово
приятелско семейство и че по отношение на деянието му били налице
предпоставките за прилагане на чл.9, ал.2 от НК. И при двата разговора
свидетелят Ц. заявил на обвиняемия К., че нямало основание за прекратяване на
делото, предвид завишената степен на обществена опасност на Г., спрямо който,
освен, че били постановени влезли в сила осъдителни присъди за други такива
престъпления, имало и множество заведени заявителски
материали за деяния, свързани отново с държане на наркотични вещества. Пред
обвиняемия К. св.Ц. изразил и мнението, че за себе си нямал колебание по
въпроса дали процесното деяние, въпреки малкото
количество наркотично вещество, открито в държане на Г., съставлявало
престъпление по чл.354а, ал.5 от НК, като дори заявил, че вече бил взел решение
за сключване на споразумение със защитата.
На 31.03.2015г., в деловодството на Районен Съд -
Казанлък било внесено за разглеждане споразумение, сключено между св.Ц.,*** и адв. Т.Д., като защитник на А.Г., за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 284 ЗМ-77/2015г., по описа на РУ-Казанлък, с
което Г. се признавал за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.5,
вр. ал.3, т.1 от НК и се съгласявал да му бъде
наложено наказание глоба в размер на 800 (осемстотин) лева. С определение от 07.04.2015г., постановено по
НОХД № 255/2015г., по описа на РС-Казанлък, съдебен състав при същия съд
одобрил постигнатото споразумение между страните по ДП № 284 ЗМ-77/2015г., по
описа на РУ-Казанлък.
На дата
07.03.2012г. свидетелката М.М., в качеството си на
наблюдаващ прокурор по преписка с вх. № 2698/2011г., по описа на РП-Казанлък,
образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител – длъжностно
лице, за това, че в началото на 2011-та година, в гр.Казанлък, присвоил чужди
пари в размер на 59 773.98 (петдесет
и девет хиляди седемстотин седемдесет и три лв. и 98 ст.) лева, собственост на ЗАД „Армеец“ – АД
гр.София, поверени му да ги пази и управлява, като присвояването било в големи
размери – престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201
от НК. Макар делото да било образувано срещу неизвестен извършител, основният
акцент на разследването, по линия на установяване на авторство на деянието,
паднал върху доказателствената проверка на действията
на лицата Н.Н.М. и на Д.С.С.,
които през периода, в който било извършено присвояването, заемали (изпълнявали) ключови длъжностни позиции в
офис-агенцията на ЗАД „Армеец“ – АД, в град Казанлък, съответно първият на
управител, а втората на застрахователен инспектор и касиер.
С
постановление на прокурор от ОП-Стара Загора от дата 09.03.2012г., въпросното
досъдебно производство било възложено за разследване на следовател при Окръжен Следствени
Отдел на ОП-Стара Загора, респ. делото било заведено под ДП № 45-К/2012г., по
описа на същия следствен отдел.
В
периода 2012г. – 2015г. разследването по делото на няколко пъти било спирано и
възобновявано, съответно заради неразкриване на авторството на процесното деяние и заради провеждане на допълнителни
следствени действия. Последното спиране на разследването, преди датата
04.05.2015г., било от 19.02.2015г.
В един
от работните дни в периода от края на месец март – до началото на месец април
2015г., подсъдимият К. извикал св.М. в кабинета си, като й казал, че
разследването по ДП № 45-К/2012г., по описа на ОСлО
при ОП – Стара Загора, трябвало да бъде възобновено, тъй като бащата на
разследвания Н.Н.М. му бил приятел и му звънял между
всяко 20-то - 25-то число на месеца, за да разбере на какъв етап било
производството, защото внасял суми по сметка на ЗАД „Армеец“-АД, за да покрие
пълния размер на установената липса в касата на застрахователното дружество от
офиса в гр.Казанлък, за която синът му бил осъден по паралелно водено търговско
дело. Свидетелката М. отговорила на К., че на този етап нямало основание за
възобновяване на делото, но такова можело да възникне в случай, че М.-син
подаде молба, в която да направи искане/ия/ за извършване
на бъдещи, допълнителни действия по разследването. В края на месец април -
началото на месец май 2015-та година, след проведения разговор между подсъдимия
и св.М.,*** постъпила молба от Н.М.-син с искане за извършване на данъчна
ревизия на Д.С.и за провеждане на допълнителен разпит на молителя. Във връзка с
молбата на М., св.М. изискала делото от органите на МВР, след което с
постановление от дата 04.05.2015г. възобновила разследването.
В един
от дните за периода 04.05.2015г. – 14.05.2015г., след възобновяване на разследването по ДП №
45-К/2012г., по описа на ОСлО при ОП – Стара Загора,
свидетелката М. била извикана отново в кабинета на К., където последният
започнал да й обяснява, че по възобновеното дело трябвало да се извърши
привличане на Н.М. и на Д.С.като обвиняеми лица, в условията или на съучастие
за цялата сума, или на самостоятелно извършителство
чрез разделяне на две на сумата, явяваща се щета за застрахователното
дружество. Свидетелката М. се опитала да обясни на подсъдимия, че по делото
нямало достатъчно доказателства за повдигане на обвинение срещу нито едно от
двете лица, на което К. й отвърнал, че това не го интересувало и обвинения
срещу М.-син и С.следвало да бъдат повдигнати независимо дали в съучастие или
поотделно. В последващ разговор със св.М., проведен
преди датата 14.05.2015г., подс. К. отново поискал от
нея да извърши или да укаже извършването на съответните процесуални действия за
повдигане на обвинения спрямо М.-син и С., като дал да се разбере, че целта на
привличането към наказателна отговорност на тези две лица била да се притисне С.да
поеме половината от задължението към ЗАД „Армеец“ - АД, за което М.-син вече
бил осъден, а неговият баща погасявал на вноски всеки месец. Свидетелката М. не
се поддала на оказания й от подсъдимия К. вербален
натиск за привличане М. и С.към наказателна отговорност по ДП № 45-К/2012г.,
като вместо това, с дата 14.05.2015г. и
след извършване на допълнителните действия по разследването, изготвила
постановление за прекратяване на наказателното производство на основание чл.243,
ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
На 22.04.2015г.,
в Районна Прокуратура – Казанлък постъпили материали от предварителна проверка
по преписка с вх. № 284 ЗМ-215/2015г., по описа на РУ-Казанлък. В
заключителната справка, изготвена след приключване на проверката, се описвали
фактически данни, според които, на 21.04.2015г., свидетелят С.М. (с прякор „Сурай“) и негови роднини били навлезли
противозаконно в нива, засята с житна култура, находяща
се в землището на село Шейново, община Казанлък, собственост на лицето Ю.Ю.Ю., като били окосили малка част от реколтата.
Нарушителите били заварени на място от Ю.и негови близки, след което между
двете страни били разменени взаимни обиди и закани. Приблизителната стойност на
нанесените щети на селскостопанския производител Ю.била в размер на около 180 (сто и осемдесет) лева.
По
постъпилите материали от проверката била образувана прокурорска преписка с вх.
№ 1279/2015г., по описа на РП-Казанлък, по която за наблюдаващ прокурор била
определена свидетелката М.М.. В деня на завеждане на
прокурорската преписка, т.е. на 22.04.2015г., св.М. образувала срещу св. С.М.
досъдебно производство с номер 284 ЗМ-215/2015г., по описа на РУ-Казанлък за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1
от НК).
Непосредствено
след образуването на наказателното производство срещу М. или в един от
работните дни до края на месец май 2015-та година, подсъдимият К. посетил
кабинета на св.М., като й заявил, че свидетелят М. следвало да бъде задържан,
респективно спрямо него да бъде внесено искане в Районен Съд – Казанлък за
налагане на мярка за неотклонение задържане под стража. К. казал също, че
зададената в постановлението за образуване на наказателното производство правна
квалификация била неправилна - деянието следвало да се квалифицира като грабеж
или дори опит за убийство, тъй като М. и роднините били размахвали коси срещу Ю.и
роднините му. На казаното й от него, св.М. отвърнала, че от анализа на
събраните по делото доказателства се установявало, че се касаело за
административно нарушение, а не за престъпление, поради което не намирала
основания нито да повдига обвинение, нито да иска задържане под стража на М..
В
началото на месец юни 2015г. се провела работна среща на прокурори от
РП-Казанлък, на която К. публично заявил пред присъстващите, че св.М. и
разследващия полицай от РУ-Казанлък - К.Д. неоснователно забавяли разследването
срещу С.М., поради което нямало да разреши удължаване на срока за разследване
по реда на чл.234, ал.3, изр. 1-во от НПК. Свидетелката М. не се повлияла от
казаното от подсъдимия и не повдигнала обвинение срещу С.М. по ДП № 284
ЗМ-215/2015г., по описа на РУ-Казанлък.
На
25.05.2010г. по преписка с вх. № 2189/2010г., по описа на Районна Прокуратура -
Казанлък, било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител,
за това, че в периода месец декември 2007г. – месец февруари 2008г., в гр.
Павел Баня, при условията на продължавано престъпление и чрез използване на
документи с невярно съдържание, получил без правно основание чуждо движимо
имущество, с намерение противозаконно да го присвои – престъпление по чл.212,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. В предмета на доказване
на делото се включвало установяването на нарушения, свързани с организирането
на процедура, възлагането и изпълнението на обществена поръчка по изграждане на
подпорна стена в село Турия, принадлежащо административно към община Павел
баня, които нарушения да стоят в каузална връзка с присвояване на парични
средства, в размер на 123 963.50 лева, отпуснати целево от държавния
бюджет за реализиране на корекцията на коритото на Турийска река.
С
постановление на прокурор от ОП-Стара Загора от дата 25.05.2010г. образуваното
досъдебно производство било възложено за разследване на следовател при Окръжен Следствени
Отдел на ОП-Стара Загора, респ. делото било заведено под № 45-К/2010г., по
описа на същия следствен отдел. За разследващ орган (следовател) била определена свидетелката М.Р..
Наблюдаващ разследването прокурор в периода от образуването му – до края на
месец октомври 2014г. бил В.В., който по това време
бил и административен ръководител на РП-Казанлък. В края на месец октомври
2014-та година В. бил освободен от длъжност на основание чл.165, ал.1, т.1 от
Закона за съдебната власт (навършване
на 65-годишна възраст),
поради което следвало да се определи нов наблюдаващ прокурор, при спазване на
принципа на случайния подбор, заложен в чл.9, ал.1 и ал.2 от Закона за
съдебната власт.
Междувременно,
в периода 2010г. – 2014г. разследването по ДП № 45-К/2010г., по описа на ОСлО при ОП-Стара Загора, било спирано на няколко пъти,
заради несъбиране на достатъчно доказателства, разкриващи авторството на процесното деяние, съответно на няколко пъти разследването
било възобновявано с цел провеждане на допълнителни следствени действия.
Последното спиране, преди датата 20.02.2015г., било на 14.11.2012г., когато
наблюдаващ прокурор бил все още В.В.. В периода след
14.11.2012г. и до 20.02.2015г.
материалите от спряното досъдебно производство (по аргумент на чл.245, ал.1 от НПК) били изпратени на началника на
РУ-Казанлък, с оглед организиране провеждането на оперативно-издирвателни
мероприятия, които евентуално да доведат до разкриване на извършителя/ите/.
На
20.02.2015г., в часовия интервал между 08.00 часа и 10.30 часа, подс. К. се свързал по телефона със свидетелката М.Р., като
й казал да дойде в кабинета му с материалите от досъдебното производство.
Свидетелката Р. му отвърнала, че материалите от делото не били при нея, но К.
продължил да бъде настоятелен, като поискал следователката
да дойде в кабинета му без делото. Отивайки в кабинета на подсъдимия, св.Р.
научила от него, че той щял да възобнови разследването по делото, тъй като имало данни за извършено
престъпление от кмета на община Павел баня – С.Р.. Свидетелката Р. се опитала
да опонира, като казала, че подсъдимият трябвало да се запознае първо със
събраните доказателствени материали, на което К. й отвърнал, че бил много добре
запознат и добавил, че първото следствено действие, което Р. трябвало да
направи след възобновяване на разследването, било оглед на новоизградената
подпорната стена на Турийска река, за да се констатира, че въпросната стена
вече била паднала. Няколко минути по-късно К. предал на св.Р. екземпляр от
постановление за възобновяване на разследването по ДП № 45-К/2010г., от дата
20.02.2015г., изготвено и подписано от самия него, въпреки, че към този момент той
не бил наблюдаващ прокурор, а и не бил проведен избор за определяне на нов
наблюдаващ прокурор по делото (на
мястото на напусналия/освободения/ В.В.). В обстоятелствената част на
прокурорския акт по чл.245, ал.2 от НПК, подс. К.
отбелязал, че делото се възобновявало след доклад и по предложение на
разследващия орган, което не отговаряло на обективната действителност, тъй като
св.Р. не била депозирала нито устен, нито писмен доклад, нито предложение за
възобновяване на разследването. В диспозитивната част
на постановлението за възобновяване пък не били описани конкретни указания към
разследващия орган за изпълнение. След като й връчил екземпляра на
постановлението за възобновяване на следствените действия, К. казал на
свидетелката Р., че допълнително щяла да бъде уведомена за името на новия
наблюдаващ прокурор.
След
срещата си с подс. К., свидетелката Р. организирала
екип, с който на същата дата извършила устно указания й от подсъдимия оглед на подпорната
стена на Турийска река. При огледа тя констатирала, че стената била в цялост и
без видими повреди.
Междувременно,
около 10.30 часа – 11.00 часа, на 20.02.2015г., след края на разговора между
св.Р. и подс. К.,***, чрез използване на програмния
продукт за случайно разпределение на преписки и дела, за наблюдаващ прокурор по
ДП № 45-К/2010г., по описа на ОСлО при ОП-Стара
Загора, бил определен свидетеля Д.Ц.. След направения избор, свидетелят Ц. бил
извикан в кабинета на К., където последният първо го уведомил за това, че
получавал ново дело за наблюдаване, след което му казал, че следствените
действия по същото дело били възобновени от самия него по-рано през деня, както
и че свидетелката Р. била изпратена да извърши оглед на подпорната стена на
река Турийска. Свидетелят Ц. поискал от К.
да го запознае накратко с предмета на делото, на което последния му отвърнал,
че разследването се водело срещу кмета на община Павел баня – С.Р.. Свидетелят Ц.
репликирал подсъдимия, че делото било образувано
срещу неизвестен извършител, на което К. отговорил, че въпреки, че делото се
водело срещу неизвестен извършител, за него извършител бил кмета на община
Павел баня – Р., който трябвало да отиде в затвора. Свидетелят Ц. поискал време
за запознаване с делото, за да вземе решение както за необходимостта от
провеждане на бъдещи действия по разследването, така и по въпроса за
привличането на конкретно лице към наказателна отговорност.
В
първия работен ден, следващ датата 20.02.2015г., свидетелят Ц. посетил следователката по делото Р., която първо изразила пред него
притесненията си от начина, по който К. бил възобновил разследването, а след
това го запознала накратко с извършените дотогава следствени действия.
Свидетелят Ц. прочел и прегледал съществена част от събраните по делото
материали и достигнал до извода, че нямало доказателства за участие на св. С.Р.
в извършено престъпление по чл.212, ал.1 от НК, по който текст било образувано
наказателното производство.
В
периода след 20.02.2015г. и края на месец февруари 2015-та година, подс. К. използвал всяка служебна среща със св.Ц., за да го
попита кога С.Р. щял да бъде привлечен към наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл.212, ал.1 от НК, кога Р. щял да бъде задържан по делото,
съответно кога спрямо Р. щяло да бъде
внесено искане в съда за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража.
На всички тези въпроси свидетелят Ц. отговарял, че не намирал доказателства за
участие на С.Р. в документна измама.
В
началото на месец март 2015 година, св.Ц. бил извикан отново в кабинета на подс.К., където последният му заявил, че дори и да нямало
доказателства за извършено престъпление по чл.212, ал.1 от НК, то срещу Р.
имало доказателства за извършено документно престъпление по чл.311, ал.1 от НК,
свързано със създаването на документ за плащане към изпълнителя на обществена
поръчка по изграждането на подпорната стена на Турийска река. Подсъдимият пак
настоял спрямо Р. да се внесе искане за налагане на мярка за неотклонение „задържане
под стража“ по обвинение за документно престъпление и за да бъде по-убедителен
в мотивирането на св.Ц. допълнил, че за внесеното искане трябвало да се уведоми
Апелативна Прокуратура – Пловдив макар, че от представител на последната не
било отправяно запитване относно хода на това наказателно производство. След този разговор с К., свидетелят Ц. отново
прегледал материалите по делото, като с дата 04.03.2015г. изготвил и
постановление, с което указал на разследващия орган провеждане на следствени
действия, насочени към евентуално установяване на данни за извършено
престъпление по чл.311 от НК. В резултат и на допълнително извършените действия
по разследване не се събрали доказателства, които да убедят св.Ц. в
основателността на тезата за участие на св.Р. в извършено документно
престъпление.
Във
времето след средата на месец март 2015г. – до средата на месец май 2015г., подс. К. продължил да проявява интерес за хода на
разследването по ДП № 45-К/2010г., по описа на ОСлО
при ОП-Стара Загора. На една от срещите си със св.Ц. в този период той го
упрекнал, че не работил по делото, тъй като Р. все още не бил в ареста, а при
друга му заявил, че лично Главният Прокурор щял да отправи питане защо Р. не
бил задържан. Убеждаването на св.Ц. да
привлече към наказателна отговорност С.Р. и да внесе искане за задържането му
под стража било преустановено от подсъдимия след средата на месец май 2015г.
На
21.05.2015г. свидетелят Ц. постановил спиране на разследването на основание
чл.244, ал.1, т.2 от НПК.
С
административен акт „Разрешение за строеж“ № 190/20.10.2014г., издаден от
главен архитект на Община Казанлък (арх. И.Н.), на фирма „С.П.“ – ЕООД, гр.София, с
ЕИК-*****било разрешено да извърши строителство в урегулиран поземлен имот XXI-314, кв.397, по плана на гр.Казанлък.
Разрешението се отнасяло за строителство на обект V-та категория – „База за рехабилитация и
почивка на хора с опорно-двигателни проблеми“, с площ за застрояване от 212
кв.м.
С
административна заповед № ДК-11-СЗ-21/13.11.2015г., издадена от началник (инж. Ж.П.) на Регионален Отдел „Национален
строителен контрол“ (съкр.
РО„НСК“) –
Стара Загора, при Регионална Дирекция за Национален Строителен Контрол (съкр.
РД„НСК“) –
Югоизточен район, разрешението за строеж № 190/20.10.2014г., издадено от главен
архитект на община Казанлък, било отменено като незаконосъобразно. Основният
аргумент за отмяна на издаденото разрешение за строеж бил свързан с
обстоятелството, че съгласно плана на гр.Казанлък, теренът, върху който
следвало да се извърши бъдещото строителство, попадал в територия, отредена за
обществени нужди - спорт и атракции, докато според заложеното в инвестиционния
проект, обектът наречен „База за рехабилитация и почивка“ имал разпределението
и обзавеждането на жилищна сграда.
На
24.01.2015г. в деловодството на Административен съд – Стара Загора постъпила
жалба от управителя на „С.П.“ – ЕООД, гр.София, с искане за отмяна на заповед №
ДК-11-СЗ-21/13.11.2015г., издадена от началника на РО „НСК“ – Стара Загора при
РД„НСК“ – Югоизточен район, с оплакване за незаконосъобразност. В деня на
постъпване на жалбата било образувано административно дело № 24/2015г., по
описа на АС – Стара Загора, по което за докладчик била избрана свидетелката И.Я.,
съдия в същия административен съд и живуща ***.2015г. св.Я. издала
разпореждане, с което насрочила за разглеждане адм.
дело № 24/2015г., по описа на АС-Стара Загора в открито съдебно заседание за
17.03.2015г., с призоваване на страните.
В
периода между датите 24.01.2015г. и 27.01.2015г., чрез обаждане на мобилния й
телефонен номер, подс. К. провел разговор със св.Я.,
в който първо й казал, че възложеното й за решаване дело № 24/2015г. било
образувано по жалба на негови хора, след което я попитал дали можело да им се
помогне и да се направи нещо по делото. В последващ
разговор със свидетелката Я., подс. К. й казал, че по
случая с жалбата на „С.П.“ - ЕООД бил ангажирал услугите на адвокат М. ***.
След
датата 27.01.2015г., но преди 17.03.2015г., под предлог, че пускал молба за
отлагане на насроченото първо съдебното заседание по делото, св.М. се срещнал
със св.Я., с цел да разбере становището й по казуса. На тази среща св.Я.
споделила мнението си, че искането на жалбоподателя не можело да бъде
удовлетворено, като единственият вариант за осъществяване на строителство
минавал през изменение на устройствения план, с което
да се промени предназначението на терена. Пред св.М. свидетелката Я. изразила
мнение, че по делото би било добре да бъде назначена техническа експертиза,
каквото искане впоследствие било направено и уважено в хода на производството.
Във
времето до месец юни 2015г. подс. К. провел още
няколко разговора със св.Я., в които я увещавал да удовлетвори претенцията на
жалбоподателя, респ. да реши делото в полза на „С.П.“ – ЕООД. Настоятелността в
действията на същия мотивирала свидетелката Я. в по-късен времеви момент вече
да не отговаря на позвънявания, идващи от телефонния номер наК..
Това не отказало същия да продължи с опитите за оказване на натиск върху св.Я.,
като за целта той използвал двама от колегите си в РП-Казанлък – св. А. С.и св.
К.Б., за които знаел, че имали приятелски отношения с Я.. В разговорите със С.и
Б., св.Я. останала на позицията, че издаденото разрешение за строеж от главния
архитект на Община Казанлък било незаконосъобразно.
През
третата десетдневка на месец юни 2015-та година, подс.
К. се срещнал случайно със св.Я. на стълбите на съдебната палата в гр.Казанлък,
като й казал, че вече било изготвено заключението по назначената техническа
експертиза, което било в полза на жалбоподателя по административното дело. Я.
обаче не стигнала до решение по същество на казуса, защото с определение от
17.08.2015г. се отвела като съдия по административното дело на основание чл.22,
ал.1, т.6 от ГПК, с аргумента, че междувременно (с дата 28.07.2015г.) вече била разпитаната като свидетел по
настоящото дело, водено срещу обвиняемия К. и следвало да бъдат избегнати
всякакви съмнения за безпристрастност и непредубеденост. За нов съдия-докладчик
по делото била определена съдия Р.Т., която с решение от 27.10.2015г. оставила
без уважение жалбата на „С.П.“ – ЕООД. В мотивите към решението съдия Т.
подложила на критика основното и допълнително заключение на назначената
техническа експертиза, като приела, че направените изводи от вещото лице, за
съответствие на инвестиционния проект с общия и подробния устройствени
планове на Община Казанлък, били необосновани и несъстоятелни.
В
ранните часове на 10.05.2015г. (неделя), в центъра на гр.Казанлък възникнал
вербален конфликт между Й.В.П. и свидетеля Д.С.К., прераснал в сбиване, при което
вторият нанесъл на първия няколко удара с ръце и крака по главата, довели до
причиняване на множество травматични увреждания, в това число: оток, кръвонасядане и охлузване по теменната област на главата;
масивен оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна
рана по външния нос; счупване на носни кости; лекостепенно
мозъчно сътресение; кръвонасядания по долните клепачи
на двете очи; кръвонасядане по лявата слепоочна
област на главата и оток по дясна лицева половина. Още на същата дата на Й. П.
била оказана спешна медицинска помощ, а на 11.05.2015г. (понеделник) пострадалият бил освидетелстван от
съдебен лекар в кабинет „Съдебна медицина“ – гр. Стара Загора, където му било
издадено и съдебно-медицинско удостоверение № 50-I/2015г.
На
12.05.2015г. (вторник), пострадалият Й. П. подал писмена тъжба
до РП-Казанлък, с която съобщавал за случилото се от сутринта на 10.05.2015г.
Към тъжбата било приложено и издаденото съдебно-медицинско удостоверение. По
внесената от Й. П. тъжба била образувана прокурорска преписка № 14777/2015г.,
по описа на РП-Казанлък, по която за
наблюдаващ прокурор била определена свидетелката М.М..
Към
12.05.2015г. жалбоподателят (тъжителят) Й. П. бил личност с недобра
репутация и характеристика, тъй като в миналото спрямо него били водени
проверки за участие в извършен грабеж на златни накити и за притежание на
наркотични вещества. В същото време, подс. К. бил
близък приятел със свидетеля С.К. - баща на причинителя на телесното увреждане
на Й. П. - Д.К..
Пак на
12.05.2015г., около 16.31 часа, подс.К. се обадил по
телефон на св. В.Й.П.
– баща на тъжителя по преписка № 14777/2015г., по описа на РП-Казанлък - Й. П.. По време на
разговора подс.К. заплашил св. В.П., че ако не убеди
сина си да оттегли подадената срещу Д.К. ***, щял да вкара Й. П. в затвора и
там последният да бъде подложен на сексуално насилие от лицето, срещу което
била подадена тъжбата. Заплахата, която К. отправил към св. В.П., била
съпроводена и с думите, че Й. П. отдавна трябвало да бъде в затвора, че си бил
заслужил боя от С.К., както и че счупеният нос бил най-малкото, което той
заслужавал.
Притеснен
от разговора с подс. К., св. В.П. споделил за
съдържанието му със св. Костадин Б., който го посъветвал да не предприема
действия по убеждаване на сина си да се откаже от изложеното в тъжбата.
След
извършена предварителна проверка по тъжбата на Й. П., с дата 31.07.2015г., св. М.М., в качеството й на наблюдаващ прокурор, образувала
наказателно производство № 84-К/2015г., по описа на РУ-Казанлък, за престъпление
по чл.131, ал.1, т.12, пр.1-во, вр. чл.130, ал.1 от НК. На 14.04.2016г., след проведено почти 9-месечно разследване, св.М.
прекратила наказателното производство срещу св. Д.К. с аргумента, че били
събрани доказателства за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК, което,
съгласно особената разпоредба на чл.161 от НК, не се преследвало по общия ред.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Фактическата обстановка, както бе посочено и по-горе
не се оспорва от страните по делото и тя се установява от следните
доказателства:
разпити на свидетелите
(всички находящи се в т.ІІ от ДП): М.М. – л.41–45 от ДП и л.110, т.І от СЗ; Д.Ц. – л.46–50,
л.63–64 от ДП и л.122, т.І от СЗ; М.Р. – л.51–53 от ДП и л.130, т.І от СЗ; Т.Д.
– л.54–55 от ДП и л.132, т.І от СЗ; К.Д. – л.56–58 от ДП и л.118, т.І от СЗ; Р.Р. – л.59–61 от ДП и л.229, т.І от СЗ; И.Я. – л.67–69,
л.236–239 от ДП и л.200, т.І от СЗ; Н.М.-син – л.70–73 от ДП и л.167, т.І от СЗ;
Н.М.-баща – л.74–75 от ДП и л.174, т.І от СЗ; Д.Г. – л.76–77 от ДП и л.291, т.І
от СЗ; С.С. – л.78–79 от ДП и л.231, т.І от СЗ; М.Д.
– л.80–81 от ДП и л.234, т.І от СЗ; Н.Н. – л.82–83 от
ДП и л.235, т.І от СЗ; Е. В. – Т. – л.84-85 от ДП и л.282, т.І от СЗ; Д.А. –
л.86–88 от ДП и л.213, т.І от СЗ; С.Х.Р. – л.89–91 от ДП и л.170, т.І от СЗ; Д.Г.Д.
– л.97–99 от ДП и л.238, т.І от СЗ; В.П. - л.109–111, л.122–123, л.185 от ДП и
л.208, т.І от СЗ; А. Е.– С.– л.65–66, л.234–235 от ДП и л.136, т.І от СЗ; Д.И.
– л.134–135 или л.173 от ДП и л.375, т.І от СЗ; Т.Т.
– л.136–137 или л.174 от ДП и л.285, т.І от СЗ; Н.И. – л.138–139 или л.175 от
ДП и л.278, т.І от СЗ; М.М. – л.140–141 или л.176 от
ДП и л.286, т.І от СЗ; Р.М. – л.142–143 или л.177 от ДП и л.377, т.І от СЗ; И.Ч.
– л.149 от ДП и л.288, т.І от СЗ; В.И. – л.150–152 от ДП и л.378, т.І от СЗ; С.П.
– л.153–154 от ДП и л.379, т.І от СЗ; И.С. – л.162–163 от ДП и л.280, т.І от СЗ;
С.К. – л.197–199 от ДП и л.289, т.І от СЗ;
С.М. – л.200–201 от ДП и л.164, т.І от СЗ; Н.П. – л.202–203 от ДП и
л.169, т.І от СЗ; С.К. – л.204–205 от ДП и л.176, т.І от СЗ; Д.К. – л.206–207
от ДП и л.177, т.І от СЗ; Д.М. – л.216 от ДП и л.222, т.І от СЗ; П.В. – л.217
от ДП и л.227, т.І от СЗ; М.Х. – л.224 от ДП и л.382, т.І от СЗ; Л.М. –
л.240–241 от ДП и л.158, т.І от СЗ; Г.П. – л.242–243 от ДП и л.162, т.І от СЗ; Р.М.
– л.244–245 от ДП и л.384, т.І от СЗ; Б.Ж. – л.246–247 от ДП и л.241, т.І от СЗ;
К.Т. – л.250–251 от ДП и л.396, т.І от СЗ; Г.П. – л.252–253 от ДП и л.396, т.І
от СЗ; И.Т. – л.260 от ДП и л.385, т.І от СЗ; Д. З. – К. – л.261–267 от ДП и
л.390, т.І от СЗ; Н.Р. – л.268–272 от ДП и л.394, т.І от СЗ; Д.Х. – л.273–277
от ДП и л.395, т.І от СЗ; П.П.Я. - л.388, т.І от СЗ; К.К.Б. - л.116, т.І от СЗ
от ДП - извадка на
хартиен носител от получено съобщение по телефон – л.62; копие на тъжба от Й.В.П.
и копе на СМУ № 50-I/2015г. – л.112-113; заверени
копия на материали от ДП № 284 ЗМ-77/2015г., по описа на РУ–Казанлък; материали
от адм. дело № 24/2015г., по описа на Административен
Съд – Стара Загора; материали от ДП № 284 - 515/2015г., по описа на
РУ–Казанлък; материали от ДП № 45-К/2012г., по описа на ОСлО
при ОП-Стара Загора и материали от ДП № 45-К/2010г., по описа на ОСлО при ОП-Стара Загора, получени на 19.10.2015г. в
СГП-СЗ„А“ – обособени в седем на брой папки;
- използване на СРС, въз
основа на които са изготвени ВДС, както следва: телефонен разговор, проведен на
12.05.2015г., в 16.31 часа, между подс. К.К. и св. В.П.; телефонен разговор от 12.05.2015г., в 21.57
часа, проведен между подс. К.К.
със св. С. К.; телефонен разговор от 18.05.2015г., проведен в часовия интервал
12.15 часа – 12.40 часа; телефонни разговори от 20.05.2015г., проведени в
часовия интервал 10.50 часа – 10.56 часа и в 11.30 часа, между К.К. от една страна и Б.Ж. (свидетел по делото), жена наименована с малко име „Д.“, лице, назовавано с малко име
„Т.“ и Д.М.; телефонен разговор, проведен на 25.05.2015г., в 16.55 часа, между К.К. и жена, назовавана с малко име „Д.“.
Първа (тройна) комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза – л.446 (гръб), т.І от СЗ; втора
(петторна) комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза - л.450 , т.І от СЗ; трета (седморна) комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза - л.454, т.І от СЗ; четвърта (деветторна) комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза - л.460 , т.І от СЗ, л.293-332, том 3-ти от ДП; пета (единайсетторна) комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза - л.531 , т.ІІ от СЗ и шеста (единайсетторна) контролна комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза - л.786 , т.ІІ от СЗ.
Съдебно-медицинска експертиза – л.446 (лице), т.І от
СЗ.
Поведението на подсъдимия на процесните
дати в голямата му част съвпада и с показанията на свидетелите, посочени
по-горе, които са обективни и са съответни, и на приложените по делото писмени
доказателства, поради което съдът ги възприема в цялост и ги кредитира изцяло.
Първото деяние от този пункт първи на обвинението
касае извършен от подсъдимия К. опит за противоправно
склоняване на свидетеля Д.Ц., в качеството му на наблюдаващ прокурор по досъд. производство № 284 ЗМ – 77/2015г. по описа на РУ-МВР
Казанлък да наруши свои служебни правоотношения във връзка с правораздаването. Извършването
на тези действия от страна на подс.К. се подкрепя от
обективна страна от наличните по делото доказателства - на първо място се
доказва от показанията на свидетеля Ц., дадени в съдебно заседание на
10.05.2017г. по настоящото дело, които показания са пряк източник на информация
и които сочат, че в периода, в който цитираното досъд.
производство е било на доклад при свидетеля Ц., с оглед произнасяне по реда на
чл.242 и следващите от НПК в периода 18.03. – 31.03.2015г. подсъдимият К. на
три пъти с активни вербални действия, извършени в кабинета на свидетеля Ц. и на
стъпалата на съдебната палата в Казанлък се е опитал да го убеди да прекрати
воденото срещу А.Г. наказателно производство, свързано с държане на наркотични
вещества с аргумента, че количеството било минимално, че деянието било малозначително, както и че обвиняемият по досъд. производство бил дете на приятелско семейство на
подсъдимия. Освен от показанията на свидетеля Ц. обвинението за това първо
деяние, включено в първи пункт от обвинението
се подкрепя и от показанията на свидетелката М.М.,***,
която е била очевидец и слушател на един от разговорите между подсъдимия и
свидетеля Ц., проведен в кабинета на свидетелите Ц. и М., двамата са били в общ
кабинет, по повод разследването, водено
срещу А.Г.. Свидетелката М. в съдебно заседание, проведено на 10.05.2017г. е
споделила, че: „Г-н К. влезе в нашия кабинет и каза, че това е малозначителен случай. Количеството марихуана е
изключително малко и следва да бъде прекратено като малозначително“.
Освен от показанията на М. и Ц., косвено обвинението по пункт 1, касателно
първото деяние се подкрепя и от показанията на свидетелката Т.Д., която по настоящем е административен ръководител на РП-Казанлък, а
към инкриминирания период е била заместник административен ръководител. В
показанията си свидетелката Д. пресъздава казаното от свидетеля Ц., по повод
въпросното дело срещу А.Г., като е възпроизвела споделеното от Ц. за
направеното искане от подсъдимия К. за прекратяване на делото, а също е
изложила пред съда твърдения за емоционалното състояние на свидетеля Ц., в
което го е видяла да се намира в резултат на указания му от подсъдимия натиск
за прекратяване на наказателното производство. Със същия този разпит на
свидетелката Д. се разкрива и друг факт, който подкрепя обвинителната теза за
характера и съдържанието за реализирания от подсъдимия противоправен
опит за склоняване към нарушаване на служебни задължения във връзка с
правораздаването, а именно издаване на устно разпореждане от К. в качеството му
на ИД ръководител на прокуратурата на Казанлък да не се завеждат дела, преписки
за държане на наркотични вещества с количества до 5 грама. На последно място
първото деяние, включено в пункт първи от обвинението се установява като
извършено и от показанията на свидетеля Д.А., дадени в съдебно заседание от
15.06.2017г., който тогава и сега е административен ръководител на Окръжна Прокуратура
Стара Загора. В тези свои показания А. пресъздава споделеното му от свидетеля Ц.
и за опитите на К. да въздейства по две дела, едното от което делото срещу А.Г..
Следва да се отбележи, че и показанията на Д.А. и на свидетелката Е. Вакарелка,
която е била заместник адм. ръководител подкрепят
казаното от свидетелката Т.Д. за издадено устно разпореждане от подсъдимия да
не се образуват и завеждат дела за държане на наркотични вещества с тегло под 5
грама. В този пункт първи на обвинителния акт, освен това първо деяние,
включено в продължаваното престъпление, има и второ деяние, което според
обвинението се е изразило в опит за противоправно
склоняване на свидетелката М.М. в качеството й на
наблюдаващ прокурор по друго досъд. производство № 45
– К/2012г. на следствен отдел при Окръжна Прокуратура Стара Загора за
нарушаване на служебни задължения, във връзка с правораздаването, като се укаже
извършването на процесуални действия по чл.219, ал.4 от НПК по привличане към
наказателна отговорност на лицата Н.Н.М. и Диляна С.С.. Обвинението за извършване на това
второ деяние се доказва от обективна страна от показанията на свидетелката М.М., дадени в съдебно заседание от 10.05.2017г., в които тя
сочи, че на неустановена дата в периода 4 май
- 14 май 2015г., след като е възобновила разследването по досъд. производство № 45 К/2012г. е била извикана в
кабинета на подсъдимия К., където последният „с много настойчив и почти крещящ
глас“ е заявил, че трябва да повдигне обвинение на Диляна С.и на Н.М., които
били съответно счетоводител и управител на клона на ЗД „Армеец“ в гр.Казанлък.
Искането на К. е било за повдигане на обвинение за длъжностно присвояване в
съучастие или поотделно. На репликата на свидетелката М., че нямало как да се
повдигне обвинение при наличните по делото доказателства, подсъдимият й
отвърнал, че това не го интересувало. На по-късен времеви етап в рамките на този период
04.05.-14.05.2015г. подсъдимият К. във втори разговор със свидетелката М. е
заявил, че повдигането на обвинения срещу С.целяло последната да се притисне,
за да поеме половината от задължението, което М. - баща, бил изплащал на ЗД на
основание сключено извън съдебно споразумение между Н.М. – син и ЗАД „Армеец“
за погасяване на установените липси в касата на офиса ЗД в Казанлък, които
липси са били предмет на доказване и установяване по въпросното ДП 45 К/2012 г.
на Окръжен Следствен Отдел Стара Загора. Второто деяние, включено в първи пункт
от обвинението срещу К. се доказва освен от свидетелката Михайлва
и от показанията на свидетеля Д.Ц., който пресъздава изцяло споделеното му от
свидетелката М. за опитите на подсъдимия да я склони към осъществяване на
активни процесуални действия и подаване на указания към разследващия орган по
сл. дело № 45 К/2012г. за привличането на С.и на Н.М. младши към наказателна
отговорност за длъжностно присвояване.
Обвинението по пункт 2 от обвинителния акт включва в
себе си самостоятелно престъпление по чл.289 от НК и прокуратурата твърди, че
то се е изразило в опит за противоправно склоняване
на свидетеля Д.Ц. да вземе решение за привличане към наказателна отговорност на
свидетеля С.Р. за престъпление по чл.212, ал.1, или за престъпление по чл.311,
ал.1 от НК по ДП със същия номер като предходното 45 К/2010г. по описа на
Окръжен Следствен Отдел при Окръжна Прокуратура Стара Загора. Освен за
привличане към наказателна отговорност на Р., натискът върху Ц. е бил и за
задържане на бъдещия обвиняем Р. за срок от 72 часа на основание чл.64, ал.2 от НПК и за внасяне на искане за налагане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. Това обвинение по пункт 2 от обвинителния акт се доказва от
показанията на свидетеля Д.Ц., които са пряк източник на информация и чрез тях
се разкрива, че в периода от 20.02.2015г.,
което е датата на възобновяване на разследването, водено срещу Р., до
средата на май 2015г. свидетелят Ц. в качеството си на наблюдаващ прокурор
няколкократно е бил викан в кабинета на подсъдимия, или пък самият К. е ходил в
кабинета на свидетеля, като при всички
тези срещи между двамата К. непрекъснато го е убеждавал да вземе решение за
привличане на Р. като обвиняем и съответно за задържането му за 72 часа и за
внасяне на искане в съда за налагане на най - тежката мярка за неотклонение.
Тези искания са били в светлината на няколкократната изразената в същите тези
разговори позиция, че по делото нямало достатъчно доказателства, които да
уличават свидетеля Р. в извършването на каквото и да било престъпление по това
дело. Освен от показанията на свидетеля Ц., това деяние от обективна страна се
доказва и от показанията на свидетелката М.Р., която е била разследващ орган по
делото, водено срещу кмета на Павел баня
С.Р., а в същност предметът на доказване е свързан с изследване на СМР по
изграждане на подпорна стена на коритото на река Турийска. От показанията на
свидетелката М.Р. се разкрива, че подсъдимият К., без да има конкретно
основание за възобновяване на разследването и без да му е било разпределено за
наблюдаване това дело, без да го е подлагал за нов избор чрез ел. система за
случайно разпределение на преписки и дела, сам е възобновил разследването с
постановление от 20.02.2015г. и в деня на изготвяне на акта за възобновяване е извикал по спешност
свидетелката Р., като й е дал устни указания за извършване на оглед на
подпорната стена на коритото на р.Турийска, твърдейки, че въпросната стена била
разрушена. Това твърдение не отговаляло на действителното
положение. Също така и й е дал устни указания, че на кмета Р. трябвало да се
повдигне обвинение.
Освен от показанията на свидетелката М.Р. това
обвинение се доказва и от показанията на свидетелката М.М.,
с които тя възпроизвежда придобити непосредствено от свидетеля Ц. впечатления
за неколкократно указания върху свидетеля Ц. вербален
натиск от страна на подсъдимия, насочен към това Р. да бъде привлечен и
задържан, като обвиняем по разследването. В тези свои показаня
свидетелката М. сочи, че свидетелят Ц., след всяка от срещите му с подсъдимия К.
по повод на въпросното досъд. производство №
45К/2010г. е бил видимо ядосан. Обвинението по пункт 2 се доказа и от
показанията на свидетеля Д.А., с които
се възпроизвежда казаното от свидетеля Ц., който пък е разказал пред адм.
ръководител на Окръжна Прокуратура Стара Загора, че К. му е указвал натиск по
две дела, едното от които срещу Н.М., а другото срещу Р., или делото, свързано
с изследването на обществената поръчка с предмет на изграждане на подпорната
стена на р.Турийска. Това обвинение, освен от гласните доказателства се доказва
и от приложени по делото писмени доказателства, копия на материалите от
въпросното разследване, от които е видно, че възобновяването на разследването е
станало на 20.02.2015г. и е било направено от подсъдимия К., без да разполага с
компетенност да възобнови разследването, тъй като
никога преди и след тази дата не е бил определян за титулярен или за заместващ
титуляра наблюдаващ прокурор.
Обвинението по Пункт 3 от обвинителния акт включва
трето отделно самостоятелно престъпление по чл.289 от НК и това обвинение се подкрепя
от обективна страна от преките доказателства,
изводими от показанията на свидетелката М., от които се установява, че
след образуване на досъд. производство № 284 ЗМ – 5158/2015г.
за престъпление по чл.195 от НК, след датата 22.04.2015г. и до средатата на м.юни 2015г., подсъдимият К. на два пъти се е
опитал да й укаже въздействие, с цел тази свидетелка да извърши, или да
разпореди извършването на процесуални действия по привличането на свидетеля С.М.
към наказателна отговорност за извършен грабеж на окосена трева в ливада,
собственост на свидетеля Юбаит, както и да бъде
задържан свидетеля М. за срок от 72 часа и да бъде внесено искане за налагане
на мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Натискът, който е указвал
подсъдимият К. спрямо М. се е случил, въпреки твърденията на свидетелката М.,
че по делото доказателствата, които са били събрани изобщо не оправдават
съществуването на такава правна квалификация, т.е. на извършен грабеж. В кР.сметка на свидетеля М. е била наложена административна
санкция по ЗОСИ за окосената трева, а в последствие му е било повдигнато
обвинение за закана с убийство, но не и за грабеж. Първият опит за склоняване
на свидетелката М. се установява, че е бил проведен в лична среща между К. и
свидетелката М., докато втори опит за натиск е бил реализиран на работна среща,
на която са присъствали всички прокурори от РП-Казанлък. Освен от показанията
на свидетелката М., това обвинение от обективна страна се доказа и от
показанията на свидетелката К.Д., която е била разследващ полицай по делото и
същата потвърждава споделеното й от свидетелката М., че подсъдимият
няколкократно в лични разговори и с нея
и с М. е искал свидетелят М. да бъде привлечен към наказателна отговорност за
извършено престъпление по чл.198 от НК, както и че, ако не се съобразявали с
посоченото от подсъдимия „правилна“ правна квалификация на обвинението, деяние
по чл.198 от НК – грабеж, той като административен ръководител няма да удължи
срока на разследването.
Обвинението по Пункт 4 от обвинителния акт включва в
себе си престъпление по чл.289 от НК и се е изразило в опит за противоправно склоняване на свидетелката И.Я. да вземе
решение по адм. дело № 24/2015г. по описа на Адм. Съд Стара Загора за уважаване на жалбата на „С.П.“
ЕООД, на представител на това дружество за отмяна на административна заповед, издадена от
Началника на рег. отдел „Национален строителен контрол“ Стара Загора. Това
обвинение се доказва от обективна страна от показанията на свидетелката И.Я.,
дадени в хода на досъд. производство на 13.01.2017г.,
които бяха прочетени и приобщени като доказателствено средство на основание
чл.281, ал.4 от НПК и от които става ясно, че след като на свидетелката Я. е
било разпределено за разглеждане и решаване на въпросното адм.
дело, подсъдимият К. се е свързал с нея по телефона, като й е казал, че делото
което й е било възложено за решаване е на негови хора, на които следвало да се
помогне и я попитал в пряк текст дали може да се направи нещо. В случая съдът
дава кредит на доверие на показанията свидетелката Я., предвид, че времево
стоят по-близо до датата на извършване на процесното
деяние, а в същото време се подкрепят косвено и от показанията на други двама
свидетели, в лицето на К.Б. и А. С.. Освен от приобщените свидетелски показания
на свидетелката Я. от досъд. производство, това
обвинение се подкрепя частично и от показанията на същата тази свидетелка,
дадени в настоящото съдебно следствие на 15.06.2017г., от които се разкрива, че подсъдимият К. се е
опитал да й въздейства за начина, по който следва да се реши въпросното адм. производство, използвайки свидетелите А. С.и К.Б..
Тези твърдения на свидетелката Я. се подкрепят и от показанията на свидетелите Б.
и С.. От показанията на свидетеля Б. се установява, че в един от телефонните
разговори, на който е бил слушател между свидетелката Я. и подсъдимия К.,
подсъдимият си е позволил да разговаря със заплашителен тон със свидетелката Я.
с идеята да я накара да реши делото в полза на „С.П.“ ЕООД. Косвено изразеното
от Я., Б. и С.се подкрепя и от показанията на свидетелите М.и Б.Ж., от които
става ясно, че свидетеля М.е встъпил във
въпросното административно производство като представител на жалбоподателя „С.П.“
ЕООД именно благодарение на познанството си с подсъдимия К., а свидетелят Б.Ж.
твърди в показанията си, че подсъдимият К. е проявявал интерес в закупуване на
имот в сградата, за построяването на която е било издадено оспорваното
разрешение за строеж, което първоначално е било издадено като разрешение за
строеж, а в последствие отменено. Именно във връзка с тази отмяна се е наложило
образуването на административното производство.
Обвинението по Пункт 5 от обвинителния акт, касаещ извършен на 12.05.2015г. опит за принуда спрямо
свидетеля В.П. се доказа от показанията на самия В.П., дадени в досъд. фаза на производството, които също бяха приобщени
чрез прочитане по реда на чл.281, ал.4 от НПК и от които се разкрива, че в хода
на разговора, проведен между него и подсъдимият К. на 12.05.2015г. по
инициатива на К., свидетелят П. е бил заплашен от подсъдимия, че ако не убеди
сина си Й. П. да оттегли подадената до РП Казанлък жалба срещу свидетеля Д.К.,
щял да вкара Й. П. в затвора и там да бъде подложен на сексуално насилие от
самия К.. Заплахата на подсъдимия К., отправена към свидетеля В.П. е била
съпроводена и с репликата, че Й. П. отдавна е трябвало да бъде в затвора, и че
си е заслужил боя от К., като счупения нос било най-малкото, което заслужавал.
Освен от показанията на свидетеля В.П., обвинението по Пункт 5 от обв. акт се подкрепя и от веществено доказателствено
средство, отразяващо записан телефонен разговор на 12.05.2015г. в 16,31 часа
между подсъдимия К. и свидетеля П., в който е обективирано
именно това съдържание, изведено от показанията на свидетеля В.П. от досъд. фаза на производството. Във връзка с доказателствения анализ за обвинението по Пункт 5 настоящия
съдебен състав дава кредит на доверие на показанията на свидетеля В.П., дадени
в хода на досъд. производство, предвид, че в хода на
съдебното производство същия дава различна информация от това, което е заявил в
досъд. фаза, за случилото се на 12.05.2015г., , като
кредита на доверие на показанията му от досъд. фаза
на производството се налагат преди всичко от факта, че това, което е казал в досъд. фаза се подкрепя изцяло с информацията, която се
съдържа във веществения доказателствен носител ВДС, звукозапис на записан
разговор.
В хода на досъдебното производство и съдебно следствие
са назначени общо шест КСППМЕ-и.
С оглед
процесуалната природа на експертното заключение: подпомагащо съда при вземането
на решение, за установяване на обстоятелства, за изследването на които са
необходими специални знания /в конкретния случай в областта на психиатрия и
психология/, съдът прие и приложи всички изготвени и защитени по делото КСППМЕ-и,
като кредитира изцяло заключението на последната
контролна КСМППЕ (назначена в хода на съдебно следствие), като
намери, че същото е компетентно, обосновано и съдът го прие изцяло, респ. съобрази го при формиране на вътрешното си убеждение. Следва също така да се
отбележи, че същата е най-разширена и всеобхватна, а също така и най-подробна
както от фактическа, така и от медицинска страна.
Назначени
са в хода на досъдебното производство и съдебното следствие няколко експертизи
– пет на брой, които да дадат отговор на този въпрос, като предвид противоречия
между някой от тях и избягване на някакви съмнения в предубеденост и
безпристрастност при избора коя точно да се кредитира, съда назначи контролна единайсетторна комплексна психиатрично-психологична
медицинска експертиза, която да бъде изготвена само и единствено от
хабилитирани лица (само университетски преподаватели) от всички университетски
болници на територията на страната, като единствено изключи участие в същата на
вещи лица, участвали в изготвяните в предходен етап на такива експертизи по
делото. Хипотезата за биполярно разстройство с маниен епизод по време на инкриминирането се повдига в пет
от шестте експертизи и се отхвърля в една от тях. Подробно са разгледани и
изложени подкрепящите и отхвърлящите факти за конкретния случай в последната
назначена от съда комплексна експертиза, като тези доводи на вещите лица изцяло
се кредитират от настоящият съдебен състав и са в основата на решението на му
коя от приобщените експертизи да кредитира и коя не, като съдебния състав счита
за ненужно да ги преповтаря.
Следва изрично да се
посочи, че последната експертиза е изготвена в състав:
1.
Проф. д-р С.Х.Х., дмн, специалист-психиатър, Началник на Първа
психиатрична клиника при УМБАЛНП „Св. Наум“ ЕАД гр.София, професор в Катедра
„Психиатрия и медицинска психология“ към Медицински университет – София.
2.
Проф. д-р В.Х.А., дмн, специалист-психиатър в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД гр.Пловдив; Ръководител
Катедра „Психиатрия и медицинска психология“ към
Медицински университет – Пловдив
3.
Проф. д-р Д.С.С., дмн, специалист-психиатър в психиатрична клиника при
УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД гр.Пловдив; професор в Катедра „Психиатрия и медицинска
психология“ към Медицински университет – Пловдив
4.
Доц. д-р С.П.П., дм, Началник на психиатрична
клиника при УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД гр.Пловдив, доцент в Катедра „Психиатрия и
медицинска психология“ към Медицински университет – Пловдив
5.
Доц. д-р М.Й.
Стоименова-П., дм, специалист-психиатър, Началник на
Първа психиатрична клиника при УМБАЛ „Д-р Г. Странски“
ЕАД гр.Плевен, Ръководител Катедра
„Психиатрия и медицинска психология“ към Медицински университет – Плевен
6.
Доц. д-р К.Р.С., дм,
специалист-психиатър, началник на Втора психиатрична клиника при УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД гр.Плевен, доцент в Катедра „Психиатрия и медицинска
психология“ към Медицински университет – Плевен
7.
Доц. д-р П.Г.Ч.-Т., дм – специалист-психиатър в Първа психиатрична клиника при
УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД гр.Плевен, доцент в
Катедра „Психиатрия и медицинска психология“ към Медицински университет –
Плевен
8.
асистент Д-р Д.К.К., специалист-психиатър във Втора психиатрична клиника при УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД гр.Плевен, асистент в Катедра „Психиатрия и
медицинска психология“ към Медицински университет – Плевен
9.
Проф. д-р С.И.Т., дмн,
специалист-психиатър, Началник на Съдебно-психиатрично отделение в
психиатричните клиники при УМБАЛ ”Св. Марина” - ЕАД, гр.Варна, професор в
Катедра „Психиатрия и медицинска психология“ към Медицински университет – Варна
10. Доц. д-р К.С.Т.-Н., дм,
специалист-психиатър, Началник на Първа психиатрична клиника при УМБАЛ „Св.
Марина" ЕАД гр.Варна, доцент в Катедра „Психиатрия и медицинска
психология“ към Медицински университет – Варна
11. Проф. И.С.А., д.пс.н., клиничен психолог в Първа клиника по Психиатрия
при УМБАЛ „Св. Марина" ЕАД гр.Варна, професор в Катедра по психиатрия и
медицинска психология към Медицински университет – Варна.
От друга страна, в контекста на квалификацията, следва да се подчертае,
че в последната експертиза участват две хабилитирани лица с придобити
специалности съдебна психиатрия и обща психиатрия /единият, от които е
Националният консултант по съдебна психиатрия/, доктор на науките по съдебна
психиатрия, едно хабилитирано лице в областта на клиничната психология и доктор
на науките по клинична психология, както и други пет експерти със специалност
съдебна психиатрия, както и един специалист по психиатрия, който специализира
съдебна психиатрия. В заключение може да се обобщи, че така формираният
експертен състав е с максимално високо ниво на квалификация в областта на
съдебната психиатрия, клиничната и съдебна психология.
Задачите, поставени към
вещите лица са:
1.
Страда ли лицето К.К. от заболяване, свързано с
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва
вменяемост и му пречи да участва в наказателното производство?
2.
С каква давност е това заболяване
и каква е конкретната причина за възникването му - наследствена обремененост, от прием на медикаменти, от прием на алкохол
и/или упойващи вещества, от инцидентно възникнала стресова ситуация или др.?
3.
Каква е актуалната симптоматика
на заболяването и каква е клиничната перспектива?
4.
Може ли да се направи категоричен експертен извод, че към времевия период месец
ноември 2014 год. - месец май 2015 год., обвиняемият в резултат на
заболяването си е бил изпаднал в състояние на продължително или карткотрайно разстройство на съзнанието, което му е пречило
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си?
5.
Необходимо ли е провеждането на
задължително амбулаторно или стационарно лечение на обвиняемия във връзка със
заболяването му?
6.
Допълнителни задачи от съдебно
заседание на 13.02.2018 год. :
„Да бъде назначена нова разширена независима експертиза, която да отговори
на поставените задачи на седморната е деветорната СППЕ, като следва да бъде увеличен
срокът на изследване на освидетелствания от началото на м.11.2014 год. до
м.05.2015 год. и ако се установи наличие на заболяване, доколкото то може да се
определи на такова по чл.33 от НК. Също така следва да отговорят вещите лица
могат ли да кажат кога и причини за отключваме на заболяване, ако установят
наличие на такова... Следва да се обърне внимание на вещите лица, че следва да
се запознаят със свидетелските показания, дадени от близките на подсъдимия,
доколкото касаят битово-социалния живот на същия, а днес бе изнесено от проф. М.
, че това е от съществено значение.“
Всички приобщени в хода на досъдебното
производство и съдебно следствие гласни доказателства наред с личния преглед на
лицето и представената медицинска документация е дала основание на вещите лица
да приемат, че при Осв. е налице БИПОЛЯРНО АФЕКТИВНО
РАЗСТРОЙСТВО.
Вещите лица са посочили, че по време на прегледите от експертите при Осв. е отбелязано
лабилно емоционално състояние с елементи на депресивитет.
Това състояние се установява и от проведеното психологично изследване.
Анализът на отразеното в разпитите на
свидетелите също им е дало основание да приемат, че Осв.
към инкриминирания период е бил в състояние, което отговаря на диагностичните критерии за наличие на маниен
епизод при него - има данни за емоционална възбуда, бурни емоционални реакции и
дори известна агресивност, некритичност към състоянието и постъпките,
неадекватни действия и решения, хиперболично поведение, налагане на волята му
над подчинените му, безпардонност, каквито
действия преди това Осв. не е имал. В разпита на
свидетелката Р.Р. са установили данни за известна сексуална разтормозеност,
каквато посочват, че е характерна при манийно
състояние.
Експертите изрично посочват в
експертизата си, че:
„Това заболяване е
същинско психично - ендогенна психоза и по време на пристъп /епизод/ се
приравнява към продължително разстройство на съзнанието в смисъла на чл. 33 от НК.
Това разстройство
се характеризира с повтарящи се епизоди, при което настроението и равнището на
активност на лицето са съществено нарушени, като тези нарушения в някои случаи
се изразяват в повишаване на настроението, увеличена енергия и активност /мания
или хипомания/ а в други в понижаване на настроението
и намалена активност и енергия /депресия/. Възстановяването между епизодите по
правило е пълно. Остротата на възникването, честотата и продължителността на
епизодите е различна, като обикновено манийните
епизоди възникват внезапно. Епизодите се редуват, обикновено последвани от
светли периоди - ремисии с пълно възстановяване. В
много от случаите полярните състояния следват едно след друго без ремисия /алтернантно протичане/.
Епизодите могат да бъдат леко изразени, тежки и тежки с психотични
симптоми, често се срещат и смесени епизоди - включващи симптоми от двата афективни регистъра.
Тъй като епизодите
при това заболяване се характеризират с качествени нарушения в съзнанието
базисните психични годности на лицето по време на
такъв епизод отпадат.
Както бе посочено
по-горе описваното в разпитите на свидетелите и в събраната анамнеза поведение
на Осв. към инкриминирания период месец февруари -
месец май 2015 година Осв. несъмнено е бил в
състояние, което отговаря на диагностичните критерии за наличие на МАНИЕН
ЕПИЗОД БЕЗ ПСИХОТИЧНИ СИМПТОМИ - състояние, което се приравнява към
продължително разстройство на съзнанието. Поведението на Осв.
към този период е било изцяло болестно мотивирано - от психопатологичната
симптоматика характерна за това състояние.
Поради всичко
гореказано считаме, че той към този период не е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Искаме да
подчертаем, че сме категорични в извода си за наличието на това състояние при Осв. към процесния период.
Към този период, а
и в последващите месеци той не е могъл правилно да възприема фактите, имащи
значение по досъдебното производство и да дава достоверни показания за тях. Той
не е могъл да участва в наказателния процес.
Към периода на
проведеното от нас изследване бе наблюдавано състояние на нестабилна ремисия, като при последните прегледи се установява
тенденция към настъпване на депресивно състояние, при което базисните психични годности също отпадат.“
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Престъплението
склоняване на правосъден орган към нарушаване на служебни задължения във връзка
с правораздаването е очертано за пръв път в нашето законодателство с
диспозицията на чл.289 НК от 1968г. Очевидно идеята на законодателя със създаването
на тази норма е да защити правосъдието от такива посегателства, които се
изразяват в ходатайство, внушение, натиск и други върху правосъдните органи, за
да бъдат мотивирани те да нарушат своите служебни задължения.
Обект на престъплението
са обществените отношения, които съществуват между правосъдния орган и
държавата. Тези отношения възникват във връзка с осъществяването на
правосъдната дейност. Съдържанието на непосредствения обект на престъплението
се определя от конкретно осъществяваната правосъдна функция и от органа, който
я осъществява.
Правосъдният орган от
своя страна, като участник в отношението е длъжен да осъществява своята
правосъдна дейност в строго съответствие със закона.
Обществената опасност на
деянието се определя от това, че то е насочено към конкретни отклонения от
съответните задължения на правосъдния орган.
Следва изрично обаче да
се отбележи, че склоняването може да бъде адресирано само към такива длъжностни
лица от правосъдните органи, към чиито компетенции се отнася осъществяването
на правосъдни функции или уточнено за органите на досъдебното производство това
е дейността по образуване на наказателното производство и по произвеждане на
разследването, а за прокуратурата - и повдигането, и поддържането на обвинението
пред съда; за съдилищата - дейността по разглеждането и решаването на
наказателни, административни и граждански дела. По принцип приложното поле на
склоняването трябва да се разпростре върху всички длъжностни лица от
правосъдната система, които осъществяват правосъдна дейност изобщо.
Изпълнителното деяние на
склоняването по същество не се различава от дейността при подбудителството
като форма на съучастие. Независимо от това в каква форма, по какъв начин и с
какви средства е осъществено склоняването, то в кР.сметка
си остава въздействие върху психиката на склонявания, за да се мотивира той
към определено поведение. Очакваното от склонявания поведение трябва да
представлява нарушаване на служебни задължения във връзка с правораздаването.
Действията по
склоняването могат да се изразят в молба, в използуване
на зависимост, в предлагане на облага, в заплашване да се направи достояние на
други лица нещо от личния живот или служебната дейност на правосъдния орган,
обещание да му се извърши определена услуга и т. н.
За довършеността
на престъплението не е необходимо правосъдният орган да е бил склонен да наруши
служебните си задължения във връзка с правораздаването. Още по-малко е
необходимо той да е нарушил тези задължения.
Наказателната
отговорност за склоняването по чл.289 НК е субсидарна
и този състав намира приложение само тогава, когато склоняваният правосъден
орган или изобщо не е бил склонен, или ако е бил склонен, не е извършил
престъплението, към което е бил мотивиран, тъй като ако склоняваният бъде мотивиран
и наруши свои служебни задължения, с което осъществи състава на престъпление,
подбуждащият ще носи отговорност за съучастие в съответния вид длъжностно
престъпление.
Към: субекта
на това престъпление законът не предявява никакви допълнителни изисквания.
От субективна страна
престъплението е умишлено. Престъплението може да се извърши само с пряк
умисъл. Нормалното психическо отношение
на подбудителя е свързано с искането да се мотивира определено лице (или лица)
към извършване на определено престъпление (или престъпления). При неуспялото подбудителство
изобщо, когато то е очертано като самостоятелна престъпна проява, деецът
всякога се стреми да мотивира някого към едно определено престъпление.
Другите субективни
моменти като цели, мотиви, намерения и т.н. принципно лежат зад пределите на
състава. Тяхното изясняване и оценка имат значение главно, за да се решат
някои въпроси на генералната превенция чрез премахването на определени условия
за извършване на престъплението. Те се преценяват и като обстоятелства, имащи
значение при определяне евентуално на наказанието.
Относно обвинението за
принуда следва да се отбележи, че чл.143 от НК установява отговорност за този,
който „принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на
волята му, като упражни за това
сила, заплашване или злоупотреби с властта си“.
Престъплението е
свързано с противоправно въздействие по указания
начин върху личността на пострадалия, вследствие на което последният въпреки
собственото си желание или извършва известно действие, или бездейства, или
претърпява нещо.
Законът изрично посочва
средствата,
посредством които чрез въздействие върху пострадалия се осъществява престъплението:
а) упражняване на сила (т.е. насилие), б) заплашване, в) злоупотреба с власт.
Изброяването е
изчерпателно.
Същността на престъплението е свързана именно с указаните методи на
въздействие върху пострадалия. Използването на други противозаконни мотивационни
средства (заблуждаване, обещаване незаконна облага и пр.) не е принуда, то може
при наличност на известни допълнителни предпоставки да се яви друго
престъпление (например измама, подкуп и т. н.).
Насилието представлява
физическо въздействие върху личността на дадено лице. Насилието може да
доведе до осъществяване на принудата било като първо по този начин се
въздейства върху волята на насиления и той бъде мотивиран въпреки желанието си
да съобрази проявите с исканото от дееца, или било като физически му се
възпрепятства да предприеме някакво конкретно действие, което е желал и от
което въпреки насилието не се е отказал.
Заплашването е
застрашаване с бъдещо зло, със засягане в по-близко или далечно бъдеще на
интересите било на заплашения, било на другиго, например заплашване с
престъпление върху, личността или имота, с уведомяване властта за извършено от
заплашвания престъпление, с разгласяване на позорни за него обстоятелства и т.н. по начин, че представата за това бъдещо зло оказва
мотивационно въздействие върху пострадалия и може да го накара въпреки волята
му да съобрази своите прояви с желаното от дееца, какъвто е и настоящият случай. Недвусмислено е
установено, че подс.К. е използвал заплахи спрямо В.П.
относно неговият син. Обяснението, че спрямо синът му в пенитенциарното
заведение (затвор) ще бъде употребено физическо/сексуално насилие в случая се
явява в пълна степен заплаха спрямо пострадалия – В.П.. Това действие от страна
на подс.К. освен със свидетелските показания на П. се
доказва и с приобщените към доказателствата ВДС-и по прилажените
СРС.
Злоупотребата с власт представлява
особен случай на противоправно мотивиране другиго
чрез внушаване страх за бъдещи неблагоприятни последици. Пострадалият може да
бъде служебно подчинен на дееца или пък последният по силата на своето
служебно положение да е в състояние да извърши действие, засягащо неговите интереси.
Няма основание да се отрече, че ако в тия случаи наред с принудата бъде
осъществен съставът и на длъжностно престъпление, деецът трябва да отговаря и
за последното - по съвкупност.
При осъществяване на
принудата посредством заплашване или злоупотреба с власт без значевие е дали неблагоприятните последици, с които
пострадалият е застрашен, са противоправни или правомерни. Престъпно засягане на свободата на личността може да
бъде осъществено и чрез застрашаване с бъдещо правомерно засягане на
пострадалия - защото подобно заплашване е годно средство за неправомерно мотивационно
въздействие, следователно за накърняване на защитавания в случая обект.
Принудата е резултатно престъпление.
Не е достатъчно само наличността на указаното физическо или психическо
въздействие, а е необходимо то да е довело до някоя от посочените в текста последици, в които се изразява накърняването на свободата на волепроявление. С оглед на това съставът изисква
принуденият: на първо място да извърши нещо - т.е. мотивиран по указания противоправен начин да осъществи противно на волята си
исканото от него конкретно действие; на второ място да се въздържа да извърши
нещо - т.е. да не предприеме желаното от него действие именно защото се поддава
на противоправното въздействие, упражнявано върху
него, или на следващо място да претърпи нещо. Тук липсва принудена волепроява (действие или бездействие), а е налице
положение, при което пострадалият е поставен в такова състояние, че не може да
прояви волята си съобразно своето желание. Ако принуждаваният не се поддаде на принудителното въздействие или aкo изобщо не се е
стигнало до конкретно засягане свободата на волепроявата,
какъвто е и настоящият случай - ще има опит за принуда.
От обективна страна в
случая, относно обвиненията и по чл.289 НК, и това по чл.143 от НК, следва
изрично да се отбележи, че действително подс.К. е
провел въпросните разговори със съответните длъжностни лица от органите на правосъдната
система, както и с В.П., по приетият за установен начин, сочен и от държавното
обвинение, като е отправил инкриминираните словесни препратки, което както бе
посочено по-горе се установява от събраните в хода на досъдебното производство
и съдебно следствие доказателства, но в същото време настоящият съдебен състав
се солидаризира със становището на защитата, че поведението и извършеното от подс.К. изцяло са под влиянието и въздействието на заболяването
му към онзи момент. Този извод категорично се подкрепя и от изразеното от
експертите, че поведението
на Осв. към този период е било изцяло болестно
мотивирано - от психопатологичната симптоматика характерна за това състояние.
Както бе посочено и
по-горе нормалното психическо отношение на склоняващия е свързано с искането да
се мотивира определено лице (или лица) към извършване на определено
престъпление (или престъпления), което обаче при подс.К.
в случая не е така, с оглед безспорно установеното му психично заболяване към
онзи момент. Не може да се установи по един безспорен начин, че К. е искал да
мотивира по точно определен начин точно определено лице (или лица) към
извършване на точно определено престъпление.
При проведеното интервю с него със
съответните медицински специалисти, изрично е заявил „Тез всичките в службата ги имах за някои мърди и ги карах да си вършат работата, защото съм над
тях... Бях много продуктивен, всичко ми се отдаваше... Пиех
вечер, но количества, които са в норма - до литър бира, в изключителен случай
до 2 литра”.
Интервю и експертно изследване от 15.09.2016г. - д-р Р.: „3а деянията спрямо
прокурор М.М.?” - Отговор: „ …Сега няма да ги направя тези неща, аз го
отдавах на болестното си състояние - имах чувството, че другите работят бавно,
не са смели, работят мудно, а всъщност съм им нарушавал правата като съм им
пречел да изградят вътрешното си убеждение. Имах чувството, че колегите ми са
страхливи, нерешителни.”
Проведени били неколкократни срещи с близките на освидетелствания за целите
на исканите комплексни СППЕ както и обстойни клинични интервюта с него.
Видно от интервютата същият е
споделил:
„За първи път изпаднах в
потиснато състояние след убийството на най-добрият ми приятел. Оттогава почти
всяка година изпитвам усещане за безпереспективност,
чувствам се ненужен, нереализиран, обвинявам се, че не съм работил качествено.
Всичко това води до черни мисли, най-вече, че ще загубя работата си. През 2008,
2010 и 2012 години имах периоди на еуфория, всичко ми спореше, бях много добър прокурор, все мислех, че другите не са прави, аз само
съм правият.
Харчех пари, вземах кредити... При еуфория съм се запознал и с втората си
жена... В края на 2014г. за пръв път почувствах отново приповдигнатост - имах
разговор с ОП - Стара Загора, държах се неадекватно, мислех, че ме напряга
неправомерно. Бях много вдигнал самочувствието, станах
рязък с хората, все критикувах, скарах се с приятели и колеги. В службата мислех, че всяко мнение различно от моето е грешно. Без да
имам правомощията заплашвах с уволнение и наказание. Тогава спях по 2-3 часа,
бодърствах... Лекувам се при д-р П....”.
Съпругата
му е споделила:
„Поведението му беше ужасно - изключително арогантен, подигравателен, спеше по
2 часа, будеше ме, тропаше, вдига шум, гледа телевизия, пазарува по интернет, не спеше, стана кожа и
кости (показва снимка на К. от този период)... Обмислях
задължително лечение, но колегите му ми казаха, че било сложно, че ще почнат самоотводи... Пие на периоди, не мисля, че имаме проблем с
алкохола”.
Тъщата
е споделила:
„През м.04.2015 г. започна да влиза като звяр, съблича се по гащи и ми нарежда
да му дам да яде. Не даваше дума да му кажеш, отвратилно
се държа и с тъста си. Той се преживяваше като изключително велик и най-добрият
прокурор в България, Цацаров му помагал...”.
Както
бе посочено по-горе другите субективни моменти като цели, мотиви, намерения и т.н. лежат зад
пределите на състава, но тяхното изясняване и оценка имат значение главно, за
да се решат някои въпроси на генералната превенция чрез премахването на
определени условия за извършване на престъплението.
Видно от изложеното в
случая цел, мотиви и намерения не се припокриват с тези при нормално извършване
на такова престъпление от психично здрав човек. Пределно ясно е от приобщените
доказателства, че тези основания в случая не са користни или други такива, а се
дължат само и единствено на влошеното психично здравословно състояние, а оттам
и поведение на подсъдимия към онзи момент. Както бе изнесено по недвусмислен
начин неговите мотиви и цел на извършеното е да покаже пред другите и най-вече
пред себе си някакво превъзходство, надмощие и доказателство, че е най-разбиращ
в професията си, и знаещ.
Наличието у лицето на формално правилна ориентировка по отношение на обкръжаващото го и извършването на отделни правилни по своето външно проявление
действия може да се наблюдава
и при душевни заболявания, но те не всякога
означават, че лицето е способно да дава отчет
за тези действия и да ги ръководи
по смисъла на чл.33 от НК. Това именно
налага най-точно да се определи
характерът на болестното изменение на психиката.
Това поведение на
подсъдимия, както пред близки, така и пред колеги, подробно описано по-горе
изцяло се е дължало на психичното му състояние към онзи момент, а не е било
мотивирано от други цели. Тук настоящия съдебен състав се солидаризира с изнесеното
от защитата, че ако действително подсъдимия е имал други мотиви, различни от
болестно изградените такива, то същия едва ли е щял да пристъпи към извършване
на тези деяния точно по този начин, още повече като се приеме, че става въпрос за
човек с висше образование, т.е. с интелектуално развитие над средното, заемащ
отговорна длъжност в съдебната система, т.е. работещ постоянно с хора.
С оглед така изнесеното
според настоящия съдебен състав, деянията в чието извършване е обвинен подс.К. се явяват несъставомерни.
На следващо място
изрично също така в случая следва да се посочи и това, че за разрешаване
на въпроса за невменяемостта
съдът, на който принадлежи окончателното решение на този въпрос съгласно чл.144, ал.2, т.3 НПК, задължително използува заключение на експерт-психиатър, който не само
установява наличие на болестно разстройство на психиката, но и определя нейната тежест.
Признаците, които определят юридическия критерий за невменяемост са: да не
е могъл да разбира свойството или значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Наличието на един от тези
признаци е достатъчен, за да се приеме,
че лицето, което действува, е в състояние на невменяемост.
За да се постанови осъдителна присъда, е необходимо преди всичко да е налице
наказателно отговорно лице, респективно такова, което да
е извършило престъплението
в състояние на вменяемост.
В разглеждания случай
делото категорично е изяснено в тая
насока.
В писменото заключение
на вещите лица – психиатри и психолози изрично се посочва: „Може да се направи категоричния извод, че в периода
месец ноември 2014г. - месец май 2015г., Осв. е бил в
състояние на Биполярно афективно разстройство,
сегашен епизод — маниен, без психотични
симптоми с код F31.1
по МКБ-10, покриващо критериите за
продължително разстройство на съзнанието, което не му е позволявало да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.“.
Съгласно
чл.33, ал.1 НК не е наказателно отговорно лицето, което действува в състояние на невменяемост - когато поради продължително
или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могъл да
разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките
си.
Законът разглежда понятието
невменяемост, като указва на признаци, при наличието на които лицето следва
да се признае
за невменяемо и се освободи от наказателна
отговорност за извършеното от него обществено
опасно деяние. Така даденият юридически
критерий на невменяемостта изхожда от такава
степен на психическо заболяване, което лишава човека от
способността да съзнава общественото значение на извършените от него действия
или съзнателно да ги ръководи
и затова се изключва неговата отговорност за тези действия.
В юридическия критерий законът включва отделни признаци: интелектуални
- неспособност на дееца
да дава отчет
за своите действия, и волеви - неспособност да ги ръководи.
Като правило нарушението на мисловната и волева деятелност са взаимно свързани
и се проявяват едновременно. Възможно е обаче да бъде
изразена тази или онази от
тези страни на психическата деятелност. Затова именно с разпоредбата на
чл.33, ал.1 НК, когато формулира юридическия критерий за невменяемост, законодателят употребява разделителния съюз „или“, като с това
подчертава, че за признанието на лицето за невменяемо е достатъчно наличието на едната от тях.
Щом вещите лица в разглеждания случай дават заключение, че психическото заболяване на подсъдимия го лишава от
възможността да дава отчет за значението
на действията, които извършва и неспособност да
ги ръководи, то следва да
се приеме наличие на невменяемост.
Разрешаването на въпроса
за вменяемостта на дееца по
отношение на инкриминираното
деяние не означава установяване на причинна връзка между симптомите на психическото заболяване и характера на правонарушението. В тая насока от
съда следва да се реши
доколко психическото заболяване е лишило лицето от възможност
да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи
постъпките си. Както бе посочено и по-горе наличието у лицето
на формално правилна ориентировка по отношение на обкръжаващото го и извършването на отделни правилни по своето външно проявление действия може да
се наблюдава и при душевни заболявания,
но те не
всякога означават, че лицето е способно
да дава отчет
за тези действия и да ги ръководи
по смисъла на
чл.33 НК. Това именно налага
най-точно да се определи характерът
на болестното изменение на психиката. От това
следва, че невменяемостта се определя в неразривно съчетание на медицинския и юридическия критерий. За разрешаването на въпроса за невменяемостта съдът, на който принадлежи окончателното решение на този въпрос, използува
съгласно чл.144, ал.2, т.3 и 4 НПК задължително заключение на експерт-психиатър, който не само установява
наличието на болестно разстройство на психиката, но и определя нейната
тежест. От тази гледна точка
съдът не може да игнорира заключението
на вещите лица по назначената ККППМЕ.
Правният извод, който може да се направи въз основа на
това заключение от експертите, прието без възражения е, че подсъдимият К. е бил
невменяем по време на извършване на деянията, респ. е бил в продължително
разстройство на съзнанието. В
разпоредбата на чл.33, ал.1 НК изчерпателно са посочени причините за настъпване
на невменяемостта, съгласно съдебната психиатрия и намерили отражение в ТР № 15/27.04.1987г.
на ОСНК. Налице е негоден субект на наказателна отговорност, съобразно чл.33,
ал.1 от НК, какъвто е и конкретния случай и деянието не съставлява
престъпление.
С оглед процесуалната природа на експертното
заключение: подпомагащо съда при вземането на решение, за установяване на
обстоятелства, за изследването на които са необходими специални знания /в
конкретния случай в областта на психиатрия и психология/, съдът кредитира
изцяло заключението на последната ККСППЕ, като намери, че същото е компетентно,
обосновано и съдът го прие изцяло, респ. съобрази го при формиране на
вътрешното си убеждение .
Налице са и двата компонента, изключващи вменяемостта,
на подсъдимия: медицински и юридически.
От медицинска гледна точка е установено психическо
заболяваме „биполярно афективно разстройство”,
вследствие на което К. е претърпял тР.личностна
промяна, довела до трайно разстройство на съзнанието, респ. поведението му се е
е ръководило изцяло от болестни мотиви.
И от правна гледна точка, вследствие това си
заболяване, той не е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното инкриминирания период, както и не е бил в състояние да ръководи
постъпките си.
При установената по-горе фактическа обстановка следва
по несъмнен начин изводът, че с поведението си подсъдимият К. не е осъществил
от субективна страна престъпленията, за които е предаден на съд, а именно тези по
чл.289 и чл.143 от НК.
Описаните действия, извършени от К. са били изцяло
мотивирани от болестните изживявания на същия.
Поради емоционално волевата промяна на личността е
била нарушена психичната му годност да разбира свойството и значението на
извършеното преди, по време и след инкриминираните деяния; Цялостното му поведение
в инкриминираният период от време е било ръководено от болестните му
изживявания и е съответна на влошеното му психично състояние, което напълно
изключва умисъл в поведението му, респ. изключва осъзнаване, че той извършва противоправни действия.
В конкретния случай е налице хипотезата на чл.304 от НПК, водеща до признаване на подсъдимия К. за невиновен и неговото оправдаване
по повдигнатото му обвинение по 1.
чл.289, пр.2-ро, вр. чл.26, ал.1 от НК; 2. чл.289,
пр.2-ро от НК; 3. чл.289, пр.2-ро от НК; 4. чл.289, пр.3-то от НК и 5. чл.143,
ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.190, ал.1
от НПК съдът се произнесе по отношение на разноските направени по делото, да
останат за сметка на държавата .
ПО ИЗЛОЖЕНИТЕ
СЪОБРАЖЕНИЯ, СЪДЪТ ПОСТАНОВИ ПРИСЪДАТА СИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.