Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1987
гр.
Пловдив, 22.11.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 21.11.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
при
участието на секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 6949/2018г. по описа на ПРС, ХVI наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ТРАФИК
СОТ ЕООД против Наказателно постановление № 330/28.08.2018г., издадено от Началник на Първо РУП на ОДМВР-Пловдив, с
което на ТРАФИК СОТ ЕООД с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер
на 1000/ хиляда/ лева за нарушение на чл.50, ал.1 от Закона за частната
охранителна дейност/ ЗЧОД/ на основание чл.74, ал.1 от ЗЧОД.
С
жалбата се сочат конкретни основания за незаконосъобразност на НП- липса
на единство между издадените НП и АУАН и липса на описание в АУАН на обстоятелствата
при които е извършено нарушението. Моли се за отмяна на НП.В съдебно заседание
жалбоподателя за представлява от адв.Ш., който подържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата
страна не взема становище по
основателността на жалбата
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.Разгледана по същество същата се
явява основателна.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
Видно от текста на НП обжалваното
НП същото е издадено във основа на АУАН № 330/06.08.2018г. По преписката е
приложен с данни да е връчен и подписан от жалбоподателя АУАН без номер от 06.08.2018г.
Същият АУАН е с бл. номер 0627877
Действително би могло да се
предполага, че в текста на НП има предвид приложения по преписката АУАН, тъй
като в двата акта е описано сходно нарушение. Азбучно правило е обаче, че
административно наказателната отговорност не може да почива на предположения,
поради което и този аргумент не може да ползва въззиваемата страна. В случая
обаче са налице други основания за отмяна на наказателното постановление, а
именно нарушение на чл.42 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Както в НП, така и в приложения
по делото АУАН, нарушението е описано по следния начин: на 08.07.2018г. около
7.30 ч. в местност „Чиирите", землище на гр. Куклен, жалбоподателят като
притежател на лиценз за извършване на
частна охранителна дейност №2688/2014г. по чл.5,ал.1,т.З от ЗЧОД за извършване
на охрана на мероприятия използва за
охранителна дейност на мероприятие на сдружение „Уейк ЪП България"
лицето С. Б. за длъжност ***,
съответна на изпълняваната дейност, въз основа на сключен трудов
договор, същият е назначен на длъжност *** с трудов договор 1015/04.07.2018г.
Посочено е, че по този начин е нарушен чл. 50, ал.1 от Закона за частната
охранителна дейност. Текста на посочената като нарушена норма гласи:
Ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 1
- 8 може да бъде лице, което работи
по основно трудово правоотношение на длъжност, съответна на изпълняваната
дейност, въз основа на сключен трудов договор с едноличния търговец или
юридическото лице. От съпоставката между описанието на „нарушението“ и сочения
като нарушен законов текст следва, че всъщност нарушение не е описано, доколкото констатираното в АУАН, че жалбоподателят
използва за частна охранителна дейност лицето С. Б., работещ въз основа на сключен трудов договор
на длъжност, съответна на изпълняваната дейност, изцяло кореспондира с
изискванията на законовата норма. Доколкото нито с връчения на жалбоподателя
АУАН, нито с НП не е описано съставомерно деяние по сочената като нарушена
правна норма, то НП следва да бъде отменено и на това самостоятелно основание.
Действително и тук може да се
предполага, че това което са искали да изпишат актосъставителя и АНО е, че
заеманата от С. Б. длъжност
по ТПО „ не съответства“ на извършваната
от него частна охранителна дейност. И тук обаче следва да намери приложение
аксиоматичното правило, че е невъзможно административно наказателната
отговорност на дадено лице да се ангажира въз основа на предположения.
Тук следва да се припомни и
базисното разбиране, че АУАН е акта в административно-наказателното
производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство,
който определя предмета на вмененото
нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението,
с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и
фактите, сочещи на връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като
нарушител. Срещу тези факти нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички съставомерни
признаци на вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП се явява
същностен елемент от правото на защита на нарушителя. Гарантирането на правото
на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат с фактическите рамки на
нарушението още в началото на административно-наказателното производство, т.е
към момента на съставяне на АУАН.
Очертаването на тези фактически рамки на по-късен етап- на етапа на
събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира
пропуска тези обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с АУАН.
На следващо място, както вече се
посочи АУАН очертава предмета на доказване в административно наказателния
процес, което означава, че административно наказателната отговорност на лицето,
сочено като нарушител може да бъде ангажирана, само ако обстоятелствата
посочени в АУАН се докажат в хода на съдебното следствие и могат да се
субсумират под състава на определено нарушение. От сочения принцип следва, че
отговорността на нарушителя не може
да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на
съдебното следствие, но които не са
посочени в АУАН, защото те не са надлежно предявени на нарушителя и
респективно са извън предмета на доказване.
В процесния случай, както в
предявения на жалбоподателя АУАН, така и в НП липсва описание на съставомерно
деяние, поради което отговорността на дееца не може да бъде ангажирана въз
основа на обстоятелства разкрити в етапа на събиране на доказателствата,
доколкото разкритите съставомерни обстоятелства не са включени по надлежния ред
в предмета на доказване по делото.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 330/28.08.2018г., издадено от
Началник на Първо РУП на ОДМВР-Пловдив, с което на ТРАФИК СОТ ЕООД с ЕИК
********* е наложена имуществена санкция в размер на 1000/ хиляда/ лева за
нарушение на чл.50, ал.1 от Закона за частната охранителна дейност/ ЗЧОД/ на
основание чл.74, ал.1 от ЗЧОД.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.