№ 369
гр. Ямбол, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20242330101313 по описа за 2024 година
Производството се води по предявен от З. М. И., ЕГН ********** с адрес в гр. Я.,
ж.к. „***, чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я., ул. „*** чрез адв. И. Д.-
ЯАК, против Детска градина „ ***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Я.,
ул. „ ***, представлявана от Директора К. В. Т. искове, с който се претендира осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2154, 25 лв. след неговото изменение на основание
чл.214 ГПК, представляваща дължимо, но неизплатено увеличение на заплатата за периода
от *** г. до *** г., в едно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, като в условията на евентуалност при уважаване на
главния иск се предявява иск по чл. 224, ал.1 КТ за увеличения размер на обезщетението за
неизплатен годишен отпуск в размер на 1209, 97 лв. след неговото изменение по чл.214
ГПК, поради увеличение на трудовото възнаграждение и иск по чл. 222, ал.3 КТ за
увеличения размер на обезщетението за придобиване право на пенсия в размер на 3 364, 13
лв. след неговото изменение по чл.214 ГПК, поради увеличение на трудовото
възнаграждение.
Ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало трудово правоотношение
за длъжността „ ***“, прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ. Също така се твърди, че
ищеца е член на синдикалната организация, като с Анекс от *** г. бил променен чл.27 КТД,
като било прието, че индивидуалните основни работни заплати на педагогическите
специалисти се увеличават с не по-малко от 15 %, считано от *** г. В тази връзка в
посочения период от време на ищцата било отказано изплащането увеличение на заплатата,
което и се дължало по силата на закона, както и че отказа на директора на училището имал
дискриминационен характер.
1
Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция, като в
условията на евентуалност при уважаване на главния иск се иска уважаване и на другите
предявени два иска.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от ответната
Детска градина „ ***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Я., ул. „ ***,
представлявана от Директора К. В. Т. , чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр.
Я., ул. „***, чрез адв. М. А.- ЯАК.
Твърди се, че предявения иск следвало да бъде предявен за вреди ( пропуснати ползи)
и с оглед на това, че такъв не бил предявен в настоящия процес, то предявения иск по чл.128
КТ не следвало да бъде уважен като основателен и същия следвало да бъде отхвърлен.
Твърди се, че съгласно чл.18, ал.4 от Наредба № 4/20.07.2017 г. конкретните размери
на индивидуалните основни работни заплати на персонала в институциите, които прилагали
системата на делегираните бъджети, се договаряли от директора съобразно КТД и/или
вътрешните правила за работната заплата въз основа на определените годишни средства за
заплати в рамките на утвърдения бюджет на институцията и се определяли в индивидуалния
трудов договор. Такова индивидуално договаряне между страните по делото било
извършено с двустранно подписано допълнително споразумение към трудов договор от ***
г., в който било определено основно месечно възнаграждение на ищцата. Счита се, че
разликата над тази сума и договорените с анекс № *** г. към КТД за системата на
предучилищното и училищното образование *** г. основната заплата на старши учител,
считано от *** г. можело да се търси под формата на вреди ( пропуснати ползи), а не с иск
по чл.128, т.2 КТ. Отделно от това се счита, за необосновано позоваването на ищцата на
анекс № *** г. , с който се предвиждало нов размер на основните възнаграждения,
приложим от *** г. към КТД, въз основа на който ищцата била формирала претенцията си за
основното си месечно възнаграждение за периода *** г.-*** г., с оглед на това, че със
заповед на директора на ответната детска градина трудово правоотношение на ищцата било
прекратено на основание чл.328, ал.1,, т.10 КТ, като увеличението било предвидено само за
тези работници и служители които имали действащи трудови договори към момента на
увеличението. Също така се счита, че към датата на подписването на анекса към КТД
ищцата не била имала качеството на заето лице при ответника и това увеличение не и се
дължало. Също така за неоснователни и недоказани се считали и претенциите на ищцата за
увеличен размер на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, както и за
увеличения размер на обезщетението за придобиване правото на пенсия.
Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В съдебно заседание ищцата - редовно призована не се явява, като се представлява се
от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа предявения иск и пледира за уважаването
му, както и за присъждането на разноски.
Ответникът - редовно призован, се явява лично и се представлява от пълномощник-
2
адвокат, чрез когото оспорва предявения иск и пледира за отхвърлянето му, както и за
присъждането на разноски.
След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства,
при съблюдаване на закона, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните, а и от представените от тях писмени доказателства се
установява, че между ДГ „***“, група „***“- гр. Я. и З. М. И. съществувало трудово
правоотношение, като последната изпълнявала длъжността „***“, категория подагогически
персонал на 8 часов работен ден.
Със Заповед № ***/*** г. на основание чл. 328, ал.1, т.10 КТ трудовото
правоотношение с ищцата било прекратено, считано от *** г., като на основание чл.224, ал.1
КТ било разпоредено да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 61
р. дни, сумата от 6009, 72 лв. и обезщетение по чл.222, ал.3 КТ за придобиване право на
пенсия в размер на 22 757, 79 лв. за 11 брутни работни заплати.
От представената служебна бележка се установява, че ищцата З. М. И. членувала в
СБУ при ДГ“***“ гр. Я., редовно плаща членския си внос за периода от *** г. до *** г. била
синдикален член и продължава членството си.
Представено е заявление от *** г. подадено от ищцата до директора на ответната
детска градина, с което на основание подписания Анекс към КТД от *** г. с който са
увеличени учителските заплати, считано от *** г. се иска изплащане на разликите на
заплатите й в период от *** г. до *** г., както и да и бъде преизчислено обезщетението от
11 брутни заплати и полагащите и се отпуски. Към заявлението са приложени становище
към КТД и становище на синдиката на българските учители, относно прилагането на Анекс
№ *** г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от *** г.
Също така е приложен Анекс № *** г. към КТД за системата на предучилищното и
училищното образование *** от *** г. Приложен е също КТД за системата на
предучилищното и училищното образование ***/*** г.
От страна на ответната ДГ са приложени писмо от Министерството на образованието и
науката, Регионално управление на образованието- Я., до Директорите на образователните
институции от област Я., относно изплащането на допълнителни възнаграждения във връзка
с изпълнение на Анекс № *** г. за системата на предучилищното и училищното
образование, както и платежно нареждане от 16.05.2024 г. за изплатена сума в размер на 960
лв.
По делото е назначена и изготвена съдебно- счетоводна експертиза, в. лице по която
след като се запознало с материалите по делото и направена справка при ДГ“ ***“ гр. Я.
дало заключение, че ако трудовото възнаграждение на ищцата З. М. И. бъде актуализирано
в съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № ***/ *** г. към КТД № *** г.,
за периода *** г.- *** г. се получавало разлика в размер на бруто 2 154, 15 лв. – Таблица №
1.
3
За процесния период 01. 01.2023 г.- *** г. по банковата сметка на З. М. И. било
изплатено начисленото нетно трудово възнаграждениеи начислените обезщетения по чл.224
и чл.22, ал.3 КТ- общо 39 617, 40 лв.- Таблица № 2.
Увеличението на основание чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № ***/ *** г. към КТД № *** г.
не било изплатено на ищцата.
Ако трудовото възнаграждение на ищцата било актуализирано в съответствие
разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс *** г. към КТД № *** г., обезщетението по чл.224,
ал.1 КТ, следвало да бъде в размер на бруто 6 898,01 лв. ДДФЛ бил 10% върху сумата от
6898,01 лв. и бил в размер на 689,80 лв. Нетния размер на обезщетението за неизползван
ПГО по чл.224, ал.1 КТ щял да бъде 6 208, 21 лв. В тази случай щяло да е налице разлика за
доплащане на обезщетението за неизползван ПГО по чл.224, ал.1 КТ в размер на 1209, 97 лв.
Ако трудовото възнаграждение на ищцата бъде актуализирано в съответствие
разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс *** г. към КТД № *** г., обезщетението по чл. 222,
ал.3 КТ следвало да бъде в размер на бруто 26 121,92 лв. Налице била разлика за доплащане
на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 3 364,13 лв.
На въпроси на пълномощника на ответната детска градина, в. лице отговори, че ако
трудовото възнаграждение бъдело актуализирано, разликата, която следвало да бъде
изплатена била в размер на бруто 2154, 15 лв. На ищцата било изплатено обезщетение по
чл.224 КТ, но върху него били удържани осигурителни вноски и данък, което не следвало да
бъде така, като в крайна сметка разликата която следвало да бъде изплатена по чл.224, ал.1
КТ била в размер на 1209, 97 лв. и това била нетна сума, след приспадане на дължимия
данък и като се вземело предвид увеличението на трудовото възнаграждение, което било
база за изчисляване на обезщетението.
Обезщетението по чл.222, ал.3 КТ било в размер на разликата, която се явявала и
трябвало да бъде изплатена, като се имало предвид актуализацията на трудовото
правоотношение и същото било в размер на 3364,13 лв. В случая не се дължали данъци и
осигуровки, като брутния размер бил равен на нетния.
Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата е
обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание по чл. 128 КТ, като съдът го намира за
допустим, тъй като е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, при отсъствие
на отрицателни предпоставки за упражняване правото на иск на ищеца. Възраженията на
процесуалния представител на ответника, че искът би следвало да е за вреди ( пропуснати
ползи) съдът приема за неоснователни. В тази връзка следва да се отбележи, че ищцата
твърди, че в претендирания период е полагала труд при ответника- работодател, като
последния не й е заплатил уговореното трудово възнаграждение. Съгласно разпоредбата на
чл.128, т.2 КТ работодателя е длъжен да заплаща уговореното трудово възнаграждение за
4
извършената работа, като никъде в исковата молба и до приключване на съдебното дирене в
настоящото производство ищцата не е твърдяла да е претърпяла вреди ( пропуснати ползи)
от незаплатеното й трудово възнаграждение, за да се приеме, че е налице друга
квалификация на иска.
Преценен по същество съдът намира предявения главен иск за основателен, по
следните съображения:
Към настоящия момент няма спор относно фактите, че между ДГ „***“ гр. Я. и
ищцата З. М. И. е съществувало ТПО, като тя е заемала длъжността „ ***“ в група „***“,
както и че ТПО е прекратено на основание Заповед № ***/ *** г. на основание чл.328, ал.1,
т.10 КТ, считано от *** г. Също така безспорно е установено, че бившия работодател не е
приложил нормативната уредба, уреждаща изменение на трудовото възнаграждение на
ищцата със задна дата, като е приел, че това увеличение не се отнася за нея, т.к. е с
прекратено ТПО.
В тази връзка основния въпрос, който следва да бъде разрешен в настоящото
производство е дали Анексът към КТД, с който са определени минималните основни
работни заплати на служителите със задна дата, считано от *** г., се прилага и по
отношение на тези служители, които към датата на приемане на Анекса- *** г. са с
прекратено трудово правоотношение, респективно кой е релевантния момент, към който
следва да се определи кръгът от лица, по отношение на които се предвижда увеличение на
трудовите възнаграждения.
Съгласно нормативни актове, а именно чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № ***/ *** г. към КТД
№ *** г., както и Наредба № 4/ 2017 г. и чл.14 ЗНА изрично са придали ретроактивно
действие на нормите, регламентиращи увеличението на работните заплати на
педагогическите специалисти и непедагогически персонал от *** г., независимо, че са
приети месеци по-късно. В тази връзка съдът следва да отбележи, че в процесния период от
време *** г. до *** г. ищцата е изпълнявала възложената й от работодателя работа, т.е.
същата е положила труд, като посочения факт не е спорен между страните.
В чл.128, ал.2 КТ работодателя е длъжен да плаща на работника или служителя в
установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
В чл.57 КТ е предвидено, че колективния трудов договор, какъвто е този сключен за
системата на предучилищното и училищното образование № ***/*** г. има действие
спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация- страна
по договора.
Както беше посочено и по горе в случая безспорно е установено, че през процесния
период ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника, като същата е
заемала длъжността„ ***“ в група „***“.
Установи се също така, че през процесния период ищцата е била член на СБУ, поради
което разпоредбите на посочения по-горе колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование от *** г. са действали и по отношение на нея,
5
тъй като синдиката на съюза на българските учители е една от страните по този колективен
трудов договор.
В настоящия случай съдът приема, че изменението на КТД, извършено с Анекс №
***/*** г., се прилага и за работниците и служителите, които към датата на сключването на
анекса са с прекратено трудово правоотношение, с оглед на това, че в анекса са предвидени
нови размери на основните възнаграждения, които се прилагат от *** г., а не от датата на
сключване на анекса, т.е. придадено е ретроактивно действие на вече възникнали в преходен
момент правоотношения между страните по КТД.
В тази връзка следва да се отбележи, че с приемането на Закона за държавния бюджет
за 2023 г. (обн. ДВ. бр. 66 от *** г.) и § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№ 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. 75 от 01.09.2023 г.), като е
предвидил същите да се прилагат считано от *** г. С оглед на това съдът намира, че
измененията на КТД, извършени с анекса от *** г., се прилагат и по отношение на лицата,
които към *** г. са били страни по трудови правоотношения, обхванати от действието на
КТД, какъвто е настоящият случай, тъй като през процесния период ищцата е била член на
синдикална организация - страна по изменения с анекса КТД. Поради това съдът намира, че
ищцата има право да получи предвиденото в КТД увеличение на работната й заплата за
процесния период, през който тя е била в трудово правоотношение с ответника и е полагала
труд при него.
Съгласно Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр.
75/01.09.2023 г. ), законодателят е постановил същите да се прилагат считано от *** г. С
това е преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните
субекти. Също така приетото изменение на КТД с анекс № *** г. предвижда нов размер на
основните възнаграждения, приложим считано от *** г., за работните заплати на заетите в
системата на образованието. Следователно посочените разпоредби се прилагат по
отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /*** г. / са
отговаряли на изискванията на закона - да са страни полагащи труд по трудово
правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си
правоотношение. С придадената обратна сила се предвиждат по-благоприятни последици за
адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на чл.14 ЗНА.
Затова ищцата, която е полагала труд в процесния период има право да получи
предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната
заплата. Последващото прекратяване на трудовото й правоотношение, не засяга правното й
положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на
разпоредбите са преуредени съществувалите между страните индивидуални
правоотношения, то следва да се приеме, че считано от *** г. е увеличено възнаграждението
за длъжността, която е заемала ищцата.
В тази връзка само за пълнота съдът следва да отбележи, че щом увеличението е
разчетено от *** г., то е разчетено за всички работещи в системата към тази дата, т.е. за
всеки който е бил в трудово правоотношение към *** г., като без значение е факта, че
6
същото е прекратено по-късно, в случая за ищцата, считано от *** г. С оглед на това следва
да се има предвид ретроактивно действие, а именно увеличение на заплатите със задна дата
от *** г., а не датата на сключването на анекса. Също така следва да се отбележи, че след
като ищцата е полагала труд в периода обхванат от увеличението на основното й трудово
възнаграждение, независимо от прекратяване на същото преди сключване на анекса за
изменението, съдът счита, че нейното основно трудово възнаграждение също следва да бъде
коригирано, тъй като тя попада в кръга на лицата заети към *** г. в системата и доколкото с
разпоредбите на КТД и на процесния анекс не е предвидено изрично изключване на лицата,
чийто трудови правоотношения са прекратени към датата на сключване на анекса- *** г.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че такова увеличение на
индивидуалните работни заплати могат да получат само заетите в системата на
предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически
персонал, но не и тези които нямали към датата на подписване на анекса това качество и не
са били в трудово правоотношение на посочените по-горе основания.
По отношение размера на трудовото възнаграждение с оглед начисленото в процесния
период от време и дължимото, с оглед увеличението, е налице ССЕ, неоспорена от страните,
която се възприема от съда като обективна и компетентна, като иска следва да бъде уважен
изцяло до размера на 2154, 15 лв. ( след неговото изменение по чл.214 ГПК)
Предвид, че за изплащане на вземането ответникът е в забава, считано от датата на
предявяване на иска, върху посочената по- горе сума за главница от 2154, 15 лв. следва да
се присъди законната лихва за забава считано от тази дата- 30.04.2024 г. до окончателното й
изплащане.
По иска по чл.224, ал.1 КТ
Ответникът е признал в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
правото на ищеца да получи обезщетение в размер на 6 009, 72 лв. за неползван платен
отпуск в размер на 61 работни дни, поради което и съдът приема, такова право да е
възникнало. Съответно новия размер на трудовото възнаграждение следва да послужи за
основа за изчисляване към момента на прекратяване на трудовия договор обезщетение по
чл.224, ал.1 КТ, в едно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба до датата на окончателното изплащане на паричното задължение. Съгласно
ССЕ, която е приета от съда като неоспорена от страните разликата между полученото от
ищцата обезщетение за неизплатен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ и увеличението с 15
% съгласно Анекс № ***/*** г. към колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищно образование е 1209, 97 лв. ( след неговото изменение по
чл.214 ГПК) и същия следва да бъде уважен изцяло.
По иска по чл.222, ал.3 КТ
Ответникът е признал в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
правото на ищеца да получи сумата от 22 757, 79 лв. представляваща 11 брутни работни
заплати поради придобиване правото на пенсия, поради което и съдът приема, такова право
7
да е възникнало. Съответно новия размер на трудовото възнаграждение следва да послужи
за основа за изчисляване към момента на пенсиониране обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, в
едно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
датата на окончателното изплащане на паричното задължение. Съгласно ССЕ, която е
приета от съда като неоспорена от страните разликата между полученото от ищцата
обезщетение представляваща 11 брутни работни заплати поради придобиване правото на
пенсия по чл.222, ал.3 КТ и увеличението с 15 % съгласно Анекс № ***/*** г. към
колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование е
3364, 13 лв. ( след неговото изменение по чл.214 ГПК) и същия следва да бъде уважен
изцяло.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
направените от него съдебно-деловодни разноски, като в негова полза следва да се присъдят
разноски в размер на 950, 00 лв.
При този изход от делото, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК, ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати държавна такса за иска и платените съдебни разноски за вещо лице.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК Районен съд – Ямбол
РЕШИ:
ОСЪЖДА Детска градина „ ***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр. Я., ул. „ ***, представлявана от Директора К. В. Т., със съдебен адрес в гр. Я., ул. „***,
чрез адв. М. А.- ЯАК, да заплати на З. М. И., ЕГН ********** с адрес в гр. Я., ж.к. „***,
чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я., ул. „*** чрез адв. И. Д.- ЯАК, сумата
от 2154, 15 лв. - неплатено дължимо увеличение на месечното възнаграждение за
положения труд през периода *** г. - 01.08.2023 г., сумата от 3364, 13 лева, представляваща
увеличението на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ в размер на 11 брутни работни заплати и
сумата от 1209, 97 лева, представляваща увеличението на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ
за неизползван платен годишен отпуск в размер на 61 дни, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от подаването на исковата молба на 30.04.2024 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 950, 00 лв. за направените по делото разноски за настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА Детска градина „ ***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.
Я., ул. „ ***, представлявана от Директора К. В. Т., със съдебен адрес в гр. Я., ул. „***, чрез
адв. М. А.- ЯАК, да заплати държавна такса в размер на 269, 13 лв. и съдебни разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 300, 00 лв. по сметката на ЯРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Ямбол в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9