РЕШЕНИЕ
№ 21063
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110132502 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу С. П. М. и Б. П. М., както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 1895.81 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр.София, ж.к. „Н.“, бл..., вх...,
ет..., за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г., както и сумата 27.99 лева главница за
извършено дялово разпределение за периода 01.08.2021г. – 30.04.2022г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 09.01.2024г., до
окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
376.42 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2021г. – 29.12.2023г., както и сумата 6.07 лева – лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 16.10.2021г.-29.12.2023г.
Сумите се претендират от ответниците по равни квоти от ½ част от вземането спрямо
всеки.
1
Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, поради което са задължени да заплатят стойността й, което не са сторил.
Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено
заповедно производство и издадена на „Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 1584/2024г. на СРС, 55 състав, срещу която са постъпили възражения. Представя
писмени доказателства. Прави доказателствени искания, както и искане за привличане на
трето лице-помагач. Претендират се разноски.
Ответниците не са депозирали писмен отговор на исковата молба. Във възражението си
по чл. 414 ГПК и двамата са посочи, че не дължат вземането и са релевирали възражение за
погасяване на вземането по давност.
Конституираното трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД представя изисканите
документи.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от 17.06.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр.София, ж.к.
„Н.“, бл..., вх..., на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“
ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение
на взетото решение е представен сключен между ЕС и „Техем сървисис“ ЕООД договор от
08.08.2002г. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и
ФДР – „Техем сървисис“ ЕООД. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС
решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл.
правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от
услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово
разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото,
поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота, които се явяват
обвързани и от последващия договор между двете ФДР.
Видно от представените от третото лице-помагач отчети, потребителят е присъствал по
време на проверките на 05.06.2021г. и на 23.05.2022г.
Представен е нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № .., том II, нот. дело № ../1978г.,
по силата на който собствеността върху топлоснабдения имот – апартамент .., находящ се в
жилищна сграда блок .., вх. .., на .. етаж, в комплекс Н., е придобита от А. Б. К..
Установява се от удостоверение за наследници л. 99 от делото, че А. Б. К. е починала на
22.12.2020г. и е оставила за свои наследници децата си – ответниците С. П. М. и Б. П. К..
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която е дало отговор, че общо неплатените суми са в
размер на 2306.29 лева, от които 1895.81 лева за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2020г. – 30.04.2022г., 27.99 лева главница за извършено дялово разпределение за
2
периода 01.08.2021г. – 30.04.2022г., 376.42 лева – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2021г. – 29.12.2023г., 6.07 лева – лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 16.10.2021г.-29.12.2023г. Посочено е, че вземанията,
чиято изискуемост е настъпила преди 09.01.2021г., възлизат в размер на 174.89 лева
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2020г.-31.10.2020г.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
3
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Страните по делото не спорят, че измерването на индивидуалното потребление на
топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от
„Техем сървисис“ ЕООД. Страните не спорят, че за процесния имот е осъществявана
съгласно нормативната уредба услугата за дялово разпределение. Поради това претенцията
на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение не представлява
недопустимо предявяване на чужди права. В този смисъл са и постановките на цитираното
по-горе тълкувателно решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за възникване на
облигационното правоотношение по двете услуги, като е посочено, че потребител на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може
да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти,
но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата.
4
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на
„Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват
установени по основание, а щом услугата е извършвана съобразно Наредбата, то размерът
им също се явява доказан, както се претендира.
Страните не спорят, че за имота е потребявана топлоенергия, поради което съдебният
състав приема, че имотът е бил топлоснабден. По делото са представени протоколи от
няколко проверки на място, от които е видно, че достъп е оказан за реален отчет, поради
което съдът приема, че е спразена процедурата по отчитане на топлинната енергия.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
5
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Установява се несъмнено по делото, че ответниците С. П. М. и Б. П. К. са собственици
на топлоснабдения имот в рамките на исковия период по реда на наследствено
правоприемство от покойната си майка А. К. при квоти от по ½ ид.ч. за всеки от тях.
Като собственици на имота ответниците се явяват страна по облигационното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да
е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на
Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г.
по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответниците. В настоящото
производство придобиването на посочената част от имота от всеки ответник в рамките на
исковия период се доказва анализа на приложените по делото документи за собственост –
нотариален акт и удостоверение за наследници, и изводите на съда за наличието на
облигационно правоотношение между страните, възникващо при общи условия в качеството
на ответника на собственик на имота, се доказва. Същевременно, други доказателства, които
да оборват констатираната облигационна връзка, не са налични по делото, поради което
релевираното възражение остава несподелено.
По делото се възразява срещу размера на търсените вземания, предвид възражението за
изтекла погасителна давност.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че
се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2020г., а заявлението по чл. 410
ГПК, която прекъсва давността в случай на положително решение, е депозирано на
09.01.2024г. Вземанията, възникнали преди 09.01.2021г. се явяват погасени по давност и
възлизат в общ размер на 174.89 лева главница за топлинна енергия доставяна за периода
01.05.2020г.-31.10.2020г. и 44.62 лева мораторна лихва върху тази сума, изчислена от съда по
реда на чл. 162 ГПК посредством лихвен калкулатор. Погасеното по давност вземане съдът
изчисли възприемайки заключението на съдебно-техническата експертиза, текстът на чл. 162
ГПК и съобразявайки обстоятелството, че изискуемостта на вземанията съгласно чл. 33 от
ОУ настъпва в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Заключението е
6
съобразило и сумите за доплащане/получаване. Така, погасеното по давност вземане
обхваща период на консумация от месец май 2020г. до месец октомври 2020г., защото
изискуемостта на вземанията за този последен месец се включва в тригодишния давностен
срок, считано от датата на подаване на исковата молба. Изискуемостта на вземанията за
месец ноември настъпва след 09.01.2021г., поради което те и вземанията след този период не
са обхванати от давностния срок.
Общият размер на вземанията спрямо ответниците, чиято изискуемост е настъпила след
09.01.2021г., при съобразяване на горните изводи досежно размера на погасените по давност
вземания, които са приспаднати от търсените с исковата молба, възлиза на 1720.92 лева за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г., 27.99 лева главница за
извършено дялово разпределение за периода 01.08.2021г. – 30.04.2022г., 331.80 лева – лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. – 29.12.2023г., 6.07
лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.10.2021г.-29.12.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на
„Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от общо 6.07 лева –
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.10.2021г.-29.12.2023г.
При зачитане на горните изводи, исковете за главница за топлинна енергия, главница за
дялово разпределение и мораторна лихва върху главницата за топлоенергия се явяват
основателни и следва да се уважат, както следва:
1. за Б. П. М.
- на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ сумата 860.46 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № .., находящ се в
гр.София, ж.к. „Н.“, бл..., вх..., ет..., за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 09.01.2024г., до
окончателното плащане, като за разликата над тази сума до пълния искан размер искът
подлежи на отхвърляне като погасен по давност;
- на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ сумата 13.99 лева главница
за извършено дялово разпределение за периода 01.08.2021г. – 30.04.2022г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 09.01.2024г., до
окончателното плащане;
- на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 165.90 лева –
7
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. – 29.12.2023г.,
като за разликата над тази сума до пълния искан размер искът подлежи на отхвърляне като
погасен по давност;
2. за С. П. М.
- на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ сумата 860.46 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № .., находящ се в
гр.София, ж.к. „Н.“, бл..., вх..., ет..., за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 09.01.2024г., до
окончателното плащане, като за разликата над тази сума до пълния искан размер искът
подлежи на отхвърляне като погасен по давност;
- на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ сумата 13.99 лева главница
за извършено дялово разпределение за периода 01.08.2021г. – 30.04.2022г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 09.01.2024г., до
окончателното плащане;
- на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 165.90 лева –
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. – 29.12.2023г.,
като за разликата над тази сума до пълния искан размер искът подлежи на отхвърляне като
погасен по давност;
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 600.26 лева, от които 96.13 лева
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 1584/2024г. по
описа на СРС, 55 състав, и 504.13 лева – разноски в настоящото производство, включващи
46.13 лева държавна такса, 400.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по
Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими от ответниците съобразно
уважената част от иска /2080.71 лева/ и при материален интерес /2306.29 лева/ са разноски в
общ размер на 541.54 лева, от които 86.72 лева по ч.гр.д. № 1584/2024г. по описа на СРС, 55
състав, и 454.82 лева – разноски в настоящото производство. Останалите направени от
ищеца разноски, следва да се понесат от него поради отхвърляне на исковете. Разноските се
разпределят по равно между всеки един от двамата ответници с оглед обема им на
отговорност.
С оглед отхвърляне на исковете право на разноски имат ответниците. Такива обаче не са
претендирани, няма доказателства да са направени, поради което не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. П. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„Н.“, блок ..., вх..., ап. .., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .., следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1584/2024г. по
описа на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката сумата 860.46 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № .., находящ се в гр.София, ж.к. „Н.“, бл....,
вх., ет..., за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 09.01.2024г., до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния искан
размер от 947.90 лева като погасен по давност;
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката сумата 13.99 лева главница за извършено дялово разпределение за
топлоснабден имот – апартамент № .., находящ се в гр.София, ж.к. „Н.“, бл...,
вх..., ет... за периода 01.08.2021г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 09.01.2024г., до окончателното
плащане;
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите сумата 165.90 лева – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2021г. – 29.12.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над тази сума до пълния искан размер от 188.21 лева като погасен по
давност, както и ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1
ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за признаване за
установено, че се дължи сумата 3.03 лева – лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 16.10.2021г.-29.12.2023г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. П. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„Н.“, блок .., вх. .., ап. .., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1584/2024г. по
описа на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката сумата 860.46 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № .., находящ се в гр.София, ж.к. „Н.“, бл...,
вх..., ет...., за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 09.01.2024г., до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния искан
размер от 947.90 лева като погасен по давност;
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
9
енергетиката сумата 13.99 лева главница за извършено дялово разпределение за
топлоснабден имот – апартамент № .., находящ се в гр.София, ж.к. „Н.“, бл...,
вх..., ет... за периода 01.08.2021г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 09.01.2024г., до окончателното
плащане;
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите сумата 165.90 лева – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2021г. – 29.12.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над тази сума до пълния искан размер от 188.21 лева като погасен по
давност, както и ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1
ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за признаване за
установено, че се дължи сумата 3.03 лева – лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 16.10.2021г.-29.12.2023г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. П. К., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 270.77 лева - разноски съобразно размера на
уважената част от иска, от които 43.36 лева по ч.гр.д. № 1584/2024г. по описа на СРС, 55
състав, и 227.41 лева – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. П. М., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 270.77 лева - разноски съобразно размера на
уважената част от иска, от които 43.36 лева по ч.гр.д. № 1584/2024г. по описа на СРС, 55
състав, и 227.41 лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК .., като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10