№ 64
гр. П. , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20215200500408 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от П. ИЛ. П., ЕГН **********, от гр. П. ,ул. „В. І „ №
57,против Д. СТ. К. , ЕГН **********, от гр. П. , ул. „З.Н.-Ч.“ № 20, ет. 4, ап. 20.
С исковата молба е предявен ревандикационен осъдителен иск за право на собственост върху недвижим имот .
С Решение № 260114/ 23. 03.2021г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 1600/2020г. по описа на същия
съд, предявения иск е отхвърлен изцяло, като неоснователен. Присъдени са съдебно-деловодни разноски в полза
на ответника по иска.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство .Във
въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на
съдопроизводствените правила , нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени
решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с
което се уважи предявения иск .
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна.В отговора се оспорва
въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се
потвърди .
В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са
посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред
първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
1
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в съдебното производство ( ищец в производството пред
районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничен от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение и за неговата
процесуална недопустимост. Възраженията са свързани с правилността на обжалвания съдебен акт.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
І.Правно основание на предявения иск и фактически състав на правната норма.
Районният съд е сезиран с положителен, осъдителен , вещен, ревандикационен иск за собственост. Правното
основание на иска е по чл. 108 от ЗС.
Фактическият състав на правната норма изисква наличието на следните кумулативни предпоставки:
1/ В тежест на ищеца е да установи,че е собственик на ревандикираната вещ .
2/ В тежест на ищеца е да установи,че вещта се владее или държи от ответника .
3/ По делото трябва да се установи ,че вещта се владее или държи от ответника без правно основание или на
отпаднало основание. В тежест на ответника е да установи,че владее вещта на правно основание.
Отрицателният факт (владението на вещта без правно основание ) не подлежи на доказване от ищеца . Ако ответника
твърди ,че владее вещта на основание , което изключва правата на ищеца, в негова тежест е да докаже това свое
твърдение.
Липсва ли някоя от тези три предпоставки иска за собственост не може да бъде уважен.
Задължителни указания за съдилищата по отношение правната природа на ревандикационния иск за
собственост са дадени в т. 2А на ТР № 4/ 2014г. от 14. 03. 2016г. на ОСГК на ВКС.Посочено е ,че иска съдържа в
себе си две искания за правна защита – да бъде установено,че ищеца притежава правото на собственост върху процесния имот
и искането да бъде осъден ответника да му предаде владението върху имота . За да бъде решен предявения с иска по чл. 108 от
ЗС гражданскоправен спор ,на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение ,тъй като само
доспозитива е източник на силата на присъдено нещо на решението . Хипотезите , които са разгледани по отношение
основателността на иска са следните :
Ако бъде установено,че ищеца притежава правото на собственост върху процесния имот и ответника го владее без
основание, което е противопоставимо на собственика , съдът следва да уважи и двете искания ;
Ако не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот ,съдът ще отхвърли и двете искания за
защита ;
Ако се установи ,че ищецът е собственик на процесния имот , но ответника не владее този имот или го владее на
правно основание , което е противопоставимо на собственика,съдът следва да признае с устаноВ.елен диспозитив ,че
ищеца е собственик на имота ,а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за предаване владението върху имота .
Така решението ще формира сила на присъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма
да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни.
Районният съд не е сезиран с устаноВ.елен иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ (спор за материално право върху земеделска земя
2
).
Този въпрос се поставя , тъй като предмет на иска е земеделска земя , нива , в землището на гр. П. , собствеността
върху която е възстановена по реда на ЗСПЗЗ.Искът по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ има за предмет установяване
правото на собственост към момента на одържавяване на имота или коопериране на имота в ТКЗС или
ДЗС,за да се определи в лицето на кой собственик или наследници на собственика следва да се възстанови
собствеността върху земеделската земя. УстаноВ.елният иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ обикновено предхожда
процедурата по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, което налага спиране на производството по
чл. 14 ал. 1-3 от ЗСПЗЗ пред ПК или ОСЗГ по възстановяване на собствеността до разрешаване на спора за
материално право. Ако процедурата по възстановяване на собствеността е приключила с решение на
административния орган и по реда на чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ се установи ,че носител на правното на собственост не
е лицето, на което е възстановена собствеността,а друго лице, то решението на съда по иска, по чл. 14 ал. 4 от
ЗСПЗЗ, ще бъде основание за изменение решението на Поземлената комисия на основание чл. 14 ал. 7 от ЗСПЗЗ(
в този смисъл виж ТР № 1/ 07. 10. 1997г. на ОСГК на ВКС ). Страните не спорят за това ,че собствеността е
възстановена на наследниците на М.Д.П. . Спорът е за това кой носител на правото на собственост върху
реституирания земеделски имот ?
ІІ. Правни изводи .
Въззивната инстанция намира за обоснован и законосъобразен извода на районния съд за това,че ищеца не е
доказал,че е собственик на процесния земеделски имот.
Установено е по делото ,че собствеността върху имота е възстановена с протоколно решение № 3Б049/30. 07.
1998г. на ПК П. ,на наследници на М.Д.П. , б. ж. на гр. П. ,починала на 01. 11. 1950г. Съобразно задължителните
указания на ВКС,дадени в т.1 на ТР № 1/ 07. 10. 1997г. на ОСГК на ВКС ,решенията на ПК по чл. 18ж ал. 1 от
ППЗСПЗЗ и чл. 27 ал. 1 от ППЗСПЗЗ ,за възстановяване на собствеността в стари реални граници или в нови
реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие,тъй като индивидуализират имота
предмет на земеделска реституция и го свързват с конкретен носител на правото на собственост.
По делото са представени две удостоверения за наследници на М.Д.П..
В удостоверението за наследници от 11. 12. 2019г. ищеца П. ИЛ. П. е посочен ,като наследник на М.Д.П.(
племенник на наследодателката М.Д.П.-внук на починала сестра на М.Д.П. ).
В удостоверението за наследници от 04. 07. 1991г. ответника Д. СТ. К. е посочен , като единствен наследник на
М.Д.П. ( син на нейна дъщеря Т.Д. К.а).
Удостоверенията за наследници по своята правна природа представляват официални свидетелстващи документи
по смисъла на чл. 179 ал. 1 от ГПК. Официалният свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и изявления до доказването на
противното. В производството пред районния съд ищеца е оспорил истинността на удостоверението за
наследници от 04. 07. 1991г. , като е открито производство по чл. 193 и сл. от ГПК, по установяване
истинността на този документ.В производството по чл. 193 от ГПК ищеца П. ИЛ. П. ( чиято е доказателствената
тежест за установяване неистинността на документа ) е установил неистинността на оспореното удостоверение за
наследници от 04. 07. 1991г. , поради което неправилно районния съд не е изключил документа от
доказателствата по делото. В отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответника Д. СТ. К. е признал
обстоятелството ,че наследодателката М.Д.П. не е имала собствени деца , като заедно със съпруга й Д.П.Ш. са
отгледали майката на ответника Т.Д. К.а,без да бъде осиновена от тях. При това положение родствена връзка
между майката на ответника Т.Д. К.а и наследодателката М.Д.П. не е възникнала .Следователно , Т.Д. К.а не е
наследник на М.Д.П. нито по закона ,нито по завещание. Въззивната инстанция приема ,че оспорването на
документа е доказано и на основание чл. 194 от ГПК удостоверението за наследници от 04. 07. 1991г. следва да
се изключи от доказателствата по делото.В исковата молба ищеца П. ИЛ. П. оспорва качеството на
наследник на ответника Д. СТ. К.. Както бе посочено по-горе, това оспорване е доказано в производството пред
3
районния съд ,поради което следва да се приеме,че конститутивното действие на решението на ПК по
възстановяване на собствеността няма действие по отношение ответника Д. СТ. К.. Това означава ,че
земеделския имот не е реституиран по отношение на ответника Д. СТ. К..
В исковата молба ищеца П. ИЛ. П. оспорва правото на собственост на ответника Д. СТ. К. с твърдението ,че
той е придобил имота по наследство и давностно владение. Твърди се в исковата молба ,че след възстановяване
на собствеността през 1998г. процесния земеделски имот е владян и обработван от бащата на ищеца И. П. ,а след
това имота е владян и обработван от ищеца П.П.. Твърди се ,че след 2011г. до 2016г. ищеца е отдавал имота под
наем на лицето С.Д.Г..През 2016г. ищеца направил постъпки пред ДФ „Земеделие“за получаване на субсидии,
като земеделски производител, когато именно разбрал,че ответника се е снабдил с констативен нот. акт за
собственост върху имота . Това обосновало правния интерес на ищеца от съдебна защита.
С отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответника е оспорил тези твърдения на ищеца с обстоятелствата
,че наследодателката М.Д.П. не е имала собствени деца, като тя и съпруга й Д.П.Ш. са отгледали майката на
ответника Т.Д. К.а. След смъртта на наследодателката М.Д.П. майката на ответника е владяла и обработвала
имота, като тя е подала заявление до ПК за възстановяване на собствеността върху имота. След смъртта на Т.Д.
К.а имота е владян и обработван от ответника Д. СТ. К. ,включително и чрез отдаването му под наем на трети
лица, непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години. Твърденията на ответника са ,че той е собственик
на имота по силата на наследство и давностно владение.
По делото е безспорно установено ,че ищеца П. ИЛ. П. е собственик на процесната нива по силата на
конститутивното действие на решението на ПК за възстановяване на собствеността . По тази причина е
безпредметно да се изследва въпроса за придобиване на собствеността от това лице по давност. Влязлото в сила
решение на ПК П. за възстановяване на собствеността легитимира ищеца , като собственик на имота .
Спорен по делото е въпроса дали след възстановяване на собствеността с решението на ПК П. ответника Д.
СТ. К. е придобил имота по давност?
Както бе посочено по – горе , ответника не е придобил имота по наследство , тъй като решението на ПК П. няма
действие по отношение на него , при положение ,че той не е наследник на М.Д.П..Въззивната инстанция счита
обаче ,че процесната нива е придобита по давност от ответника Д. СТ. К. чрез непрекъснато и необезпокоявано
владение повече от 10 години. В случая не може да се говори за добросъвестно владение по смисъла на чл. 70 от
ЗС , тъй като ответника не е завладял вещта на правно основание , годно да го направи собственик , при
положение ,че решението на ПК П. няма действие по отношение на него . Ето защо предмет на изследване е
дългата 10- годишна придобивна давност по чл. 79 ал. 1 от ЗС. По делото са представени писмени доказателства
( Удостоверение изх. № 17/ 28. 04. 2017г.,издадено от кооперация „ Азмъка „ и договори за наем , сключени с кооперация“Азмъка „ ) ,
от които се установява ,че след възстановяване на собствеността през 1998г. процесната нива е отдавана под
наем от ответника Д. СТ. К. на земеделска кооперация „Азмъка „ за периода от 1998г. до 2010г. без
прекъсване. По делото са представени договори за наем с търговското дружество „Агро –ММ“ ООД , от които се
установява ,че процесната нива е отдавана под наем на това дружество от ответника Д. СТ. К. за периода от 01.
10. 2016г. до 01. 10. 2021г. непрекъснато.
Обстоятелството за отдаването под наем на процесната нива за периодите и на лицата, които бяха посочени по –
горе се установява и от обясненията на свидетелите Г.С.А. и С.Д. К.( син на ответника) .Съдът дава вяра на
обясненията на тези свидетели при условията на чл. 172 от ГПК , тъй като техните обяснения се подкрепят от
представените по делото договори за наем и не са опровергани по – никакъв начин от противната страна.
В текста на чл. 68 ал. 1 от ЗС е посочено ,че владението върху една вещ като своя може да се осъществява както лично
,така и чрез другиго.
В текста на чл. 68 ал. 2 от ЗС е посочено ,че държането е упражняване на фактическа власт върху една вещ,която лицето
не държи като своя.
4
В текста на чл. 69 от ЗС е посочено ,че се предполага ,че владелеца държи вещта,като своя докато не се докаже ,че я държи
за другиго.
Съобразявайки се с посочените правни норми съдът приема ,че за времето през което нивата е била отдадена под
наем ответника Д. СТ. К. е продължил да осъществява владение върху вещта , тъй като наемното
правоотношение включва правомощието „ държане „ на вещта , а не владение. Съдът приема ,че след
земеделската реституция на имота през 1998г. собствеността върху процесната нива е придобита от
ответника по силата на изтекла в негова полза придобивна давност. Владението върху имота е било
непрекъснато , спокойно ,продължително и необезпокоявано.В съдебното производство пред районния съд и
пред въззивната инстанция не е оборена презумпцията по чл. 69 от ЗС относно владението върху вещта .
Що се касае до представените от ищцовата страна три договора за отдаване под наем на земеделска земя ,за
стопанската 2013г., 2014г. и 2015г. , сключени между ищеца и лицето С.Д.И., следва да се отбележи ,че тези
договори нямат правно значение за спора , тъй като ищеца е придобил собствеността върху процесната нива по
силата на реституционното решение на ПК П. ,а чрез придобивна давност. Договорите имат правно значение
евентуално да установят прекъсване на давността по отношение на ответника Д. СТ. К.. Това обстоятелство също
няма значение за правния спор,тъй като към момента на сключване на договорите в полза на ответника Д. СТ. К.
е била изтекла придобивна давност. На последно място ,следва да се отбележи ,че трите договора за наем са
изключени от доказателствата по делото, на основание чл. 194 от ГПК ,при проведено от ответника успешно
производство по оспорване истинността на документите.
По отношение обясненията на св. С.Д.Г.( наемател по трите договора за наем ) за това ,че ищеца е владял и
обработвала процесната нива от 2003г. до 2011г. и от 2011г. до 2016г. е отдал нивата под наем на свидетеля ,
следва да се отбележи ,че обясненията на този свидетел не следва да бъдат ценени от съда на основание чл. 172
от ГПК. Обясненията на свидетеля противоречат на представените по делото писмени доказателства от ответната
страна за внасянето на нивата в земеделската кооперация „Азмъка „ през 1998г. и отдаването и под наем до
2010г. без прекъсване на тази кооперация ,а след това отдаването й по д наем на „Агро – ММ“ ООД .
На последно място , следва да се отбележи ,че правото на собственост на ответника върху процесната нива се
установява и от представения по делото нот. акт за признаване право на собственост по обстоятелствена
проверка № 6/ 24. 03. 2016г.
Според задължителните указания ,дадени в мотиВ.е на ТР № 3/ 29. 11. 2012г. на ОСГК на ВКС,последица от
издаването на констативен нот. акт за право на собственост върху недвижим имот е наличието на
доказателствена сила спрямо всички относно съществуване правото на собственост в полза на лицето
,посочено в нот. акт. Докато не се установи по исков път, с влязло в сила съдебно решение,със сила на
присъдено нещо , несъществуването на правото на собственост ,удостоверено в нот. акт, доказателствената сила
на нот. акт и съществуването на посочените в него обстоятелства следва да бъдат зачетени от всички органи в
страната.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК решението на районния съд , като правилно и
законосъобразно ще следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва да се осъди
жалбоподателя да заплати в полза на ответника по въззивната жалба сумата 550лв. , представляваща сторени
разноски за възнаграждение на един адвокат във въззивното производство .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260114/ 23. 03.2021г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 1600/2020г. по
5
описа на същия съд.
ОСЪЖДА П. ИЛ. П., ЕГН **********, от гр. П. ,ул. „В. І „ № 57,да заплати в полза на Д. СТ. К. , ЕГН
**********, от гр. П. , ул. „З.Н.-Ч.“ № 20, ет. 4, ап. 20 , сумата 550лв. , представляваща сторени разноски за
възнаграждение на един адвокат във въззивното производство .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6