№ 13
гр. С., 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Радка Д. Дражева Първанова
Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Пенка Сп. И.
в присъствието на прокурора В. Д. Б.
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212200600341 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на
невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивна жалба от адв. Е.М. от АК - С., защитник на подсъдимия
М. Т. В., както и по въззивна жалба от адв. К.Я. от АК – Бургас, повереник на гражданския
ищец и частен обвинител З. Д. ИВ., против присъда № 26001/30.03.2021г. постановена по
нохд № 40/2019г. по описа на Районен съд - К..
С атакуваната присъда подсъдимият М. Т. В. е признат за виновен в това, че на
01/02 януари 2018г. в с.Г., общ.К., при условията на повторност, причинил на З. Д. ИВ.
средна телесна повреда - травматично избиване на два долни зъба /32 и 42 централни резци/
и силно разклащане /луксация/ на двата съседни долни зъба /31 и 41 долни резци/, довело до
екстракцията им, което е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, поради
което и на основание чл.131 ал.1 т.7 вр.чл.129 ал.1 вр.чл.28 от НК и чл.54 от НК е осъден на
две години лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно при първоначален строг
режим.
На основание чл.68 ал.1 от НК е приведен в изпълнение общото наказание шест
месеца лишаване от свобода по НОХД № 116/2015г. на PC - К., изтърпяването на което е
било отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от
03.10.2015г., като е постановено то да се изтърпи при първоначален строг режим.
1
Подсъдимият М. Т. В. е осъден да заплати на гражданския ищец З. Д. ИВ. сумата
5000 лв., представляващи обезщетение за причинени от престъплението неимуществени
вреди, заедно със законната лихва от 02.01.2018г. до окончателното изпълнение на
задължението, като в останалата му част до пълния размер на претенция от 10 000 лв. искът
е отхвърлен.
Подсъдимият М. Т. В. е осъден да заплати и направените по делото разноски.
С въззивната жалба, депозирана от защитника на подсъдимия в установения от
закона и указан от съда срок за обжалване, се заявява, че атакуваната присъда неправилна,
незаконосъобразна, необоснована и явно несправедлива. Настоява се за отмяна на
присъдата и за връщане на делото на прокуратурата или първоинстанционния съд за ново
разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, които са съществени,
накърняват правото на защита на подсъдимия и са отстраними, но не и във въззивната
инстанция. Алтернативно се настоява за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, с
която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение или за изменение на
присъдата, като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление, или за намаляване
на наказанието респ. налагане на по-леко по вид такова или за отмяна на присъдата и
прекратяване на наказателното производство.
Впоследствие е депозирано допълнение към въззивната жалба на защитника на
подсъдимия, в което се излагат конкретни доводи и съображения в подкрепа на
съдържащите се в първоначалната жалба оплаквания. Твърди се, че съдът едностранчиво и
непълно е анализирал доказателствата по делото, в резултат на което са направени
необосновани правни изводи за отговорността на подсъдимия. Сочи се, че подробно в
мотивите са обсъдени гласните доказателства, подкрепящи обвинението за сметка на тези,
които произхождат от подсъдимия и неговите близки. В тази връзка се отправя упрек към
съда, че е приел за заинтересовани от изхода на делото подсъдимия и неговите близки, но не
е отчел тази заинтересованост по отношение на пострадалата и нейните близки. Заявява се,
че не са били обсъдени и противоречията в показанията на двете групи свидетели, както и
че не е коментирано и обстоятелството, че е имало масов бой и са присъствали около 30
човека и в частност че не е коментирано и сбиването между постр. З.И. и свид. К. В.а, както
и обстоятелството, че когато боят е започнал, подс. В. изобщо не е бил там. Обосновава се и
оплакване, че в мотивите изобщо не са коментирани съдебномедицинските удостоверения
относно уврежданията на подсъдимия и на свид. К. В.а с оглед на описаните в тях телесни
увреждания и механизма на причиняването им във връзка със съдържанията на
депозираните от тях твърдения за възникване и протичане на инцидента. Като съществено
процесуално нарушение се сочи обстоятелството, че в обвинителния акт /в
обстоятелствената му част и в диспозитива на същия/ не е посочено кои два зъба на
пострадалата са били избити, докато в присъдата изключително подробно са описани
избитите и разклатени зъби т.е. твърди се наличие на противоречие между обвинението и
диспозитива на присъдата.
Във въззивната жалба на повереника на частния обвинител и граждански ищец
2
присъдата на Районен съд – К. се атакува само в частта по отношение размера на
наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, както и по отношение размера
на уважения граждански иск. В тази връзка се заявва, че наложеното на подсъдимия
наказание е занижено и явно несправедливо, а присъденото обезщетение - занижено и
несправедливо определено. Настоява се за изменение на присъдата и за увеличаване на
наказанието на подсъдимия в размер над средния, предвиден в НК, както и за уважаване
уважите изцяло предявения граждански иск за неимуществени вреди.
В с.з. пред въззивния съд подсъдимият М. Т. В., редовно призован, се явява лично и
с упълномощения си защитник. Последният заявява, че поддържа така депозираната жалба
на посочените в нея основания. Обосновава се теза за липса на мотиви, изразяваща се в
непълна и недостатъчно изложена фактическа обстановка, в необсъждането на съществени
писмени и гласни доказателствени материали, в необсъждането на противоречията между
различните доказателствени материали, в наличие на противоречия в преценката относно
конкретни доказателствени материали, в съществуването на тендециозност и избирателен
подход при анализа на доказателствата, в наличието на вътрешни противоречия в самите
мотиви. Настоява се за отмяна на присъдата и делото да бъде върнато за ново разглеждане
от друг състав на К.ския РС. Алтернативно се настоява за постановяване на нова присъда, с
която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Алтернативно настоява за изменение на присъдата и за намаляване на размера на
наложеното наказание респ. за определяне на същото при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК.
Частният обвинител и граждански ищец З. Д. ИВ., редовно призована, се явява
лично и с упълномощения си повереник. Последният поддържа жалбата си на посочените в
нея основания и настоява за изменение на обжалваната присъда, като бъде увеличено
наказанието на подсъдимия в размер над средния предвиден в НК, както и да бъде уважен
изцяло предявения граждански иск за неимуществени вреди. Алтернативно де настоява за
увеличение на присъденото обезщетение над средния предявен размер.
Представителят на Окръжна прокуратура - С., заявява, че присъдата е правилна и
законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена, а жалбите да бъдат оставени без
уважение. Намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин, а наложеното наказание е
справедливо.
С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с
изложеното в писмените въззивни жалби и допълненията към тях, като изслуша явилите се
страни в съдебното заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като
прецени наличните по делото доказателствени материали, включително и събраните в тази
инстанция и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери жалбата за основателна по отношение на
искането за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд.
Първоинстанционният съд, при разглеждане на делото е допуснал съществени
процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на процесуалните права на
3
страните в производството и в частност на правото на подсъдимия да участва ефективно в
хода на наказателното производство в съдебната му фаза, както и на правото на подсъдимия
и защитата му да разберат въз основа на какви доказателства и поради какви съображения са
направени изводите за съставомерност на деянието и за виновност на подсъдимия, както и
да получат отговор в мотивите към присъдата на всички наведени възражения, доводи и
аргументи представени пред съда в подкрепа на отстояваната пред първата инстанция теза
за несъставомерност на извършеното от подсъдимия респ. за недоказаност и
неоснователност на обвинението против него.
По същество тези съществени процесуални нарушения се свеждат до следното:
В мотивите към присъдата си първоинстанционният съд е изложил приетото за
установено от него фактическа страна, като е посочил и доказателсвените материали, въз
основа на които е изградил изводите си относно фактите.
В самите мотиви е посочено, че изложените факти съдът е установил след цялостен
анализ на доказателствената съвкупност, като е констатирал, че са налице множество
противоречия и несъответствия основно при гласните доказателства, налагащи
внимателното им обсъждане и съпоставяне помежду им и с останалите доказателствени
източници. Направена е и констатация, че от една страна са обясненията на подсъдимия и
показанията на неговите близки - съжителката му и двамата му братя, а от друга -
показанията на пострадалата и нейните близки.
На практика, обаче, действителен анализ са били подложени основно част от
гласните доказателствени средства /при това някои от тях в недостатъчна степен
задълбочено и обективно/ – обясненията на подсъдимия М.В. и показанията на свидетелите
З.И., С.Г., Х.К., Х.К. и К. Д., както и тези на свидетелите Г.С. и Д.П..
Що се отнася до останалите доказателствени материали /гласни, писмени и
заключения на вещи лица/, същите или само са маркирани в смисъл, че съдът ги кредитира
или не /но без да излага допълнителни съображения за тази своя преценка/, или въобще не са
коментирани, а някои от тях дори не са споменати.
Настоящата инстанция намира за основателни възраженията на защитата на
подсъдимия депозирани в хода на въззивното производство относно приетата за установена
от районния съд и описана в мотивите към атакуваната присъда фактическа обстановка.
Действително в нея липсват фактическите обстоятелства, които са се случили преди и по
време на конкретния инцидент, при който са били причинени телесните увреждания на
пострадалата З.И., а по делото са налице доказателства за такива събития, при които са
пострадали и други лица вкл. самият подсъдим и неговата съжителка – свид. К. В.а.
Във връзка с последното по делото действително са били представени /вкл. в
последното заседание/ и приобщени писмени доказателства – съдебномедицински
удостоверения, установяващи наличието на телесни увреждания именно на посочените по-
горе лица. Тези писмени доказателства изобщо не са били коментирани от
първоинстанционния съд, което несъмнено е накърнило правото на защита на подсъдимия,
4
доколкото основно именно на тези доказателствени материали се основава тезата на
защитника му, че не той е причинил съставомерните телесни уврежданията на пострадалата,
а самият той е пострадал при сбиването.
Без коментар в мотивите към присъдата са останали и наведените доводи относно
поведението на подсъдимия, който многократно е звънял на тел.112 и е настоявал за
съдействие от органите на полицията. Във връзка с последното първоинстанционният съд
единствено е маркирал в мотивите си, че кредитира и изготвената по досъдебното
производство фоноскопска експертиза, пресъздаваща обажданията на тел.112 във връзка с
инцидента, но без да обсъжда кой е направил тези обаждания и какво е съдържанието им,
има ли то отношение към твърденията на свидетелите относно случилото се по време на
този инцидент.
Основателно е и възраженията на защитата на подсъдимия по повод на показанията
на свид. К. В.а – жената, с която подсъдимият съжителства, която е присъствала по време на
инцидента. Действително нейните показания изобщо не са коментирани, което също е
ограничило правото на защита на подсъдимия, доколкото твърденията на тази свидетелка
подкрепят неговата теза.
Основателни са и възраженията за противоречивост на мотивите на съда по
отношение преценката на някои от доказателствените материали. Така напр. действително
не би могло да се разбере в крайна сметка дали са достоверни или се кредитират
показанията на свид. К. Д., за които е посочено веднъж, че се кредитират, а след това се
сочи, че в една своя част не следва да се кредитират.
С оглед на това действително би могло да се обоснове извод за проявена
избирателност при преценката на доказателствата, тъй като на практика от
доказателствените материали, които подкрепят защитната теза на действителна и
задълбочена преценка са били подложени единствено обясненията на подсъдимия. Както
вече беше посочено по-горе, районният съд изрично е констатирал наличието на множество
противоречия между отделните доказателствени материали, направил е извод за
съществуването на две групи такива материали - обясненията на подсъдимия и показанията
на неговите близки /съжителката му и двамата му братя/ и показанията на пострадалата и
нейните близки, но е обсъдил единствено обясненията на подсъдимия и гласните
доказателствени материали произтичащи от групата на пострадалата. Показанията на свид.
К. В.а въобще не са коментирани, а по отношение на показанията на братята на подсъдимия
само е маркирано, че същите не са относими към предмета на делото /без да се посочва
тяхното съдържание/.
Впрочем, макар писмените доказателствени материали да са били приобщени по
предвидения в НПК ред /чрез прочитането им т.е. по реда на чл.283 от НПК/, на страните не
е била предоставена възможност да изразят отношението си към тях, а видно е, че това
отношение /и в частност на подсъдимия и защитата му/ към част от тях не е еднозначно.
Следователно една значителна част от доказателствените материали са останали
5
въобще без коментар или са преценени само формално, а това несъмнено е довело до
ограничаване правото на защита на подсъдимия, както и на процесуалните права на
защитата му, доколкото без отговор са останали съществени възражения и доводи именно
във връзка с част от тези доказателства.
Липсата на достатъчно задълбочен анализ на всички доказателствени материали /а
някои от тях въобще не са били коментирани/ в конкретния случай води до нарушаване на
правото на защита на подсъдимия, доколкото както самият той, така и защитника му
оспорват част от тези доказателствени материали – и в хода на проведеното съдебно
следствие, а и в хода на съдебните прения предвид както възраженията на защитника на
подсъдимия по отношение на част от гласните доказателствени средства, а така също и по
повод направената преценка на други доказателствени материали, на които защитата се
основава, а същите въобще не са били коментирани.
Във връзка с горното е и констатацията на настоящата инстанция, че районният съд
е пропуснал да даде отговор в мотивите си на съществените възражения, наведени от
защитата на подсъдимия в хода на съдебните прения, касаещи доказаността на повдигнатото
и поддържано обвинение, не/виновността на привлеченото към наказателна отговорност
лице респ. съставомерността на извършеното от него. В пледоарията си защитникът е
изложил много подробни съображения, с които се оспорва обвинителната теза както по
принцип, така и доказаността на определени конкретни фактически положения, посочени в
обстоятелствената част. По тези конкретни и съществени възражения липсва произнасяне от
страна на първоинстанционния съд при обосноваването на съдебния му акт, което
несъмнено също води до ограничаване правото на защита на подсъдимия.
Настоящата въззивна инстанция намира за необходимо да отбележи и това, че е
налице различие между диспозитива на обвинението и диспозитива на присъдата.
Според обвинителния акт подсъдимият на 01/02.01.2018 г. в с.Г., общ.К. е причинил
на З. Д. ИВ. средна телесна повреда, изразяваща се в травматично избити два зъба /резци/ и
екстракция на луксираните други два долни резеца, което е довело до трайно затрудняване
на дъвченето и говоренето, като деянието е извършено в условията на повторност.
С присъдата си районният съд е признат подсъдимия за виновен в това, че на 01/02
януари 2018г. в с.Г., общ.К., при условията на повторност, причинил на З. Д. ИВ. средна
телесна повреда - травматично избиване на два долни зъба /32 и 42 централни резци/ и силно
разклащане /луксация/ на двата съседни долни зъба /31 и 41 долни резци/, довело до
екстракцията им, което е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето.
Съпоставянето на тези диспозитиви води до извод, че между тях има разлика не
само в редакцията на съответните текстове, но и по същество, доколкото на практика в
присъдата се съдържат фактически обстоятелства, които липсват в обвинението. Това също
води до ограничаване правото на защита на подсъдимия.
Така констатираните по-горе нарушения са съществени доколкото ограничават
процесуалните права на част от страните в наказателния процес и не могат да бъдат
6
отстранени в хода на производството пред въззивната инстанция, но са отстраними при ново
разглеждане на делото от първоинстанционния съд.
Това налага необходимостта атакуваната присъда да бъде отменена и делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
При това положение не е необходимо окръжният съд да се произнася по съществото
на атакувания съдебен акт, респ. по останалите оплаквания съдържащи се във въззивните
жалби респ. допълненията към тях, с които е бил сезиран и по повод на които е извършена
и настоящата въззивна проверка, както и по наведените други възражения в хода на
въззивното производство.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334 т.1 и чл.335 ал.2 във връзка с чл.348
ал.3 т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260001/30.03.2021г. постановена по нохд № 40/2019г. по
описа на Районен съд - К..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен
съд.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7