Определение по дело №2701/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1147
Дата: 5 май 2023 г.
Съдия: Георги Христов Пасков
Дело: 20207180702701
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1147

 

гр. Пловдив, 05 май 2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:                                                          

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2701 по описа за 2020 год. на Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

Образувано е по искане вх. № 22807/01.12.2022г. от директор на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, чрез процесуалния представител юр. С., за допълване на решение № 2006 от 11.11.2022г., в частта му на разноските, като на ответника бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съответно на материалния интерес за данъчните задължения и вноските за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, ведно с прилежащите лихви, по отношение на които жалбата е оттеглена и производството е прекратено.

Жалбоподателят Д.Д.Р., ЕГН: **********, в качеството на ЕТ „Д.Р.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***, редовно уведомена, не изразява становище по молбата.

Искането за допълване на разпореждането в частта му за разноските е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е допустимо, а разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

Производството по делото е образувано по жалба от Д.Р. против РА № Р-16001620000133-091-001/23.07.2020г., издаден от И. К. – началник сектор, възложил ревизията, и Т.К.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 493/06.10.2020г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив относно допълнително установено задължение по ЗДДС за периода от 01.12.2014г. до 31.12.2016г. в общ размер на 3 521,47лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 579,59лв.; допълнително установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 2 288,82лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 981,13лв. и за 2016г. в размер на 215лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 70,36лв. и допълнително определените осигурителни вноски, както следва: за 2014г. ДОО в размер на 355,07лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 232,89лв., ДЗПО – УПФ в размер на 117,37лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 75,94лв. и ЗО в размер на 187,80лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 121,50лв.; за 2015г. ДОО в размер на 254,28лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 146,47лв., ДЗПО – УПФ в размер на 78лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 44,94лв. и ЗО в размер на 124,80лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 69,93лв. и за 2016г. ДОО в размер на 245,01лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 98,92лв., ДЗПО – УПФ в размер на 75,16лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 30,34лв. и ЗО в размер на 120,25лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 48,53лв.

Преди разглеждане на делото в насроченото открито съдебно заседание на 29.01.2021г. е депозирана молба от жалбоподателката за прекратяване на производството по адм. дело № 2701 от 2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, В ЧАСТТА НА допълнително определените данъчни задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015г. и 2016г., ведно с прилежащите лихви и допълнително определените вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за 2014г., 2015г. и 2016г., ведно с прилежащите лихви. Производството по делото е прекратено в тази си част с протоколно определение от 29.01.2021г., влязло в сила на 10.02.2021г. В съдебното заседание решаващият съдебен състав е посочил, че по направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение ще се произнесе с решението по съществото на спора.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, приложим субсидиарно съгласно § 2 от ДР на ДОПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Налице е хипотеза на прекратяване на производството по причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на ответника. Съгласно тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. на ВАС, по тълк. дело № 5/2009г. в случаите, когато съдът отхвърли оспорването страната дължи заплащане на разноски, ако административният орган е представляван от юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя на основание разпоредбата на на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, тъй като се касае за производство по обжалване по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК. Предвид своевременно направеното искане, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 895,37лв. (осемстотин деветдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки), изчислен съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция).

  Предвид гореизложеното, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

         ДОПЪЛВА решение № 2006 от 11.11.2022 г., постановено по адм. дело № 2701 от 2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като ОСЪЖДА Д.Д.Р., ЕГН: **********, в качеството на ЕТ „Д.Р.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата в размер на 895,37лв. (осемстотин деветдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки), представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

                                                    

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: