№ 3189
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър Ив. Минчев
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Гражданско дело №
20241110148861 по описа за 2024 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Н. П. М. срещу „А.К.“ ЕАД, с
която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК че ищецът не дължи на ответника поради изтекла погасителна
давност следните суми: сумата 1638,02 евро, представляваща главница, сумата 32,11 евро,
представляваща лихва за забава за периода 05.12.2012г. – 30.01.2013г. и сумата 245,33 лева,
представляваща сторени разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 21.10.2013г. по
ч.гр.д. 6340/2013г. по описа на СРС, 52-ти състав.
В исковата молба се твърди, че срещу ищцата е образувано и висящо изпълнително дело
№ 20188380401267 по описа на Ч. Б. въз основа на молба за образуване на взискателя „А.К.“
ЕАД /с предишно наименование „И.К.“ ЕАД/. Твърди, че вземанията са погасени по давност.
Сочи, че след образуване на изпълнителното дело са извършвани действия с цел проучване
имущественото състояние на длъжника - справка в Национална база данни „Население”,
справка за налични трудови правоотношения, справка в Агенция по вписвания за придобити
от длъжника недвижими имоти. Описаните действия ищецът счита, че не съставляват
същински изпълнителни действия. Излага, че последното изпълнително действие по делото
е от 01.10.2018г. – изпратени запорни съобщения до различни търговски банки. В периода от
01.10.2018г. до 08.12.2020г. сочи, че не са извършвани действия, поради което изп. дело било
прекратено по силата на закона поради настъпила перемпция. Аргументира, че давността е
прекъсната на 01.10.2018г., от когато започнала да тече нова такава и счита, че към момента
на подаване на исковата молба същата е изтекла. При тези твърдения моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
1
признава предявения срещу него иск и прави искане разноските да останат в тежест на
ищеца, като аргументира, че не е дал повод за завеждане на делото. Твърди, че към датата на
предявяване на иска срещу ищцата няма висящо изпълнително дело, като освен това сочи,
че е отписал от счетоводните си книги задължението на ищцата, в това число и че не
подавал информация до ЦКР при БНБ във връзка с процесното задължение. Твърди, че на
01.11.2019г. е взето решение за отписване на задължението на Н. М. от счетоводните книги
на дружеството съгласно Протокол № 36 от 01.11.2019г. от заседание на Съвета на
директорите на „А.К.“ ЕАД, ведно с Приложение № 1 към него. На 18.05.2020г. била
подадена молба по изп. дело № 1267/2018г. с искане изпълнителното дело да бъде
прекратено. На 08.12.2021г. ЧСИ Б. бил издал Постановление за прекратяване, което влязло
в сила. След м.12.2023г. дружеството не рапортувало в ЦКР при БНБ задължението на Н. М.
като свое вземане. Намира, че не е дал повод за завеждане на делото като правната сфера на
ищцата не била засегната от действия на дружеството. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК моли
разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените искове са процесуално допустими.
Предмет на производството по чл. 439 от ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен
от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това
вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска.
В случая страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е
обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обстоятелството, че за процесните суми срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. 6340/2013г. по описа на СРС, 52-ти състав, както и че вземанията са погасени по
давност към датата на исковата молба. Следователно за ищцата е налице правен интерес от
отричане дължимостта на вземанията по изпълнителния лист със сила на пресъдено нещо.
Както е изяснено в съдебната практика /Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и Определение № 513 от
24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл. 274, ал.
3 ГПК/, длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на
погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което
е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен
процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той
може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на
длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност.
В случая няма спор, а и от приетия препис от изп.д. № 20188380401267 по описа на Ч. Б.
се установява, че последното валидно действие по изпълнение по делото е предприето на
2
03.10.2018г. и представлява наложен запор върху вземанията на ищцата в „Банка ДСК“ ЕАД
и „Първа Инвестиционна Банка“ АД, считано от която дата и като се вземе предвид
спирането на давността за периода от 69 дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. на
основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, давностният срок е изтекъл на 10.12.2023г.
Ето защо предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските.
Съдът, като взе предвид обстоятелствата по делото намира, че искането на ответника
разноските в производството да останат в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК е
основателно, тъй като са налице и двете кумулативни предпоставки, уредени в цитираната
норма. Ответникът е признал основателността на предявените искове с отговора на исковата
молба, като изявлението за признание е ясно, своевременно и изхожда от упълномощен с
това право процесуален представител. Що се касае до повода за завеждане на делото, както
беше уточнено по-горе съдебната практика приема, че длъжникът има правен интерес от
отрицателния установителен иск за недължимост на вземанията по изпълнителния лист
дори тогава, когато срещу него не е образувано изпълнително дело или образуваното такова
е прекратено, защото длъжникът следва да може да се защити срещу евентуално бъдещо
изпълнение, отричайки дължимостта на вземанията със сила на пресъдено нещо. В такъв
случай, обаче, по отношение на разноските по делото следва да намери приложение
разрешението, дадено с Определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г. І г. о.,
Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, ІV г. о., Определение №
318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г. на ВКС, ІII г. о., Определение № 420/16.11.2018 г.
по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о. на ВКС; Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4586/2018 г., III г. о., ГК и др., съобразно което ищецът има правен интерес от
постановяване на решение при признание на иска, дори когато искът за недължимост поради
изтекла давност не се оспорва, но ответникът не е дал повод за образуване на делото, освен
когато е предприел съдебни мерки, действия по принудително изпълнение или е оспорил
предявения основателен иск за несъществуване на вземането, поради изтекла погасителна
давност. В настоящата хипотеза видно от приетия препис от изпълнително дело №
20188380401267 по описа на Ч. Б., ответникът „А.К.“ ЕАД е поискал неговото прекратяване
с молба от 18.05.2020г., същото е прекратено с влязло в сила постановление за прекратяване
от 08.12.2021г. и наложените запори са вдигнати. Ответникът не е поискал връщане на
оригинала на изпълнителния лист, нито е поискал образуване на друго изпълнително дело
или предприемане на други действия по изпълнение от съдебния изпълнител. Следователно
към датата на предявяване на настоящите искове /16.08.2024г./, срещу ищцата не е имало
висящо изпълнително дело за процесните вземания в продължение на повече от две години
и половина, ответникът не е предприемал каквито и да било действия по изпълнение или
съдебни действия във връзка с вземанията и не се установява да е претендирал тяхното
изпълнение от ищцата по какъвто и да било начин. Ето защо съдът приема, че с
извънпроцесуалното си поведение ответникът не е дал повод за завеждане на исковете и
сторените по делото разноски следва да останат в тежест на ищцата. От своя страна
3
ответникът не е претендирал присъждане на разноски, поради което такива не му се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, че Н. П. М., с ЕГН: **********,
с адрес: гр. София, ул. „П.Б.“ № 41, вх. А, ап. 2, не дължи на „А.К.“ ЕАД, с ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление“ гр. София, бул. „Д.Б.“ № 76А, ет. 7, поради изтекла
погасителна давност сумата от 1638,02 евро, представляваща главница, сумата 32,11 евро.
представляваща лихва за забава за периода 05.12.2012г. – 30.01.2013г. и сумата 245,33 лева.
представляваща сторени разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 21.10.2013г. по
ч.гр.д. 6340/2013г. по описа на СРС, 52-ти състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4