№ 16830
гр. София, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110157060 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 303160/27.09.2024г. на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил по реда на чл.422 ГПК срещу Ч. М.
П. положителни установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл. 150
от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 9961.55 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот – апартамент *****
находящ се в ********, ведно със законна лихва от 12.07.2024г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 1608.15 лв. за периода от 15.09.2022 г. до 18.06.2024 г., сумата
от 65.04 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 12.07.2024г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 15.26 лв. - лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. до 18.06.2024 г., за които има
издадена заповед по чл.410 ГПК от 29.07.2024 г. по ч.гр.д. № 42844/2024 г. по описа на СРС,
27 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот – апартамент ***** находящ се в ********, за който през периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е била доставена топлинна енергия до потребителя,
остойностена в размер на 9961.55 лв., представляваща главница за топлинна енергия, върху
която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на 1608.15 лв. за периода
от 15.09.2022 г. до 18.06.2024 г., като се дължала и сумата от 65.04 лв. - главница за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 15.26 лв. - лихва за
забава за периода от 16.07.2021 г. до 18.06.2024 г. Твърди се, че ответникът е собственик на
процесния имот и в това му качество се явява клиент на топлинна енергия през процесния
период, като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и
1
заплащането на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в
сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение от
„Директ“ ЕООД, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба
№16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните. Въз
основа заявление на ищеца от 12.07.2024 г., на 29.07.2024 г. по ч.гр.д. № 42844/2024 г. по
описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която
процесните суми са претендирани от ответника.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ч. М. П..
Ответникът оспорва през исковия период да е съществувало облигационно правоотношение
между него и ищеца. Оспорва приложения Протокол от ОС на етажните собственици с
довод, че същият не носи подпис на ответника и счита, че не е обвързващ по отношение на
него. Твърди, че договорът за дялово разпределение на топлинна енергия № 313/11.09.2002г.
с етажната собственост и „Техем сървис“ ЕООД - дружеството, извършващо дяловото
разпределение, не носи подписа му, като не е изпълнено условието за влизането му в сила,
доколкото липсва нотариално заверен протокол от общото събрание на етажната
собственост за избор на търговец по чл. 49 от действащата по време на сключване на
договора Наредба за топлоснабдяването и същият не е породил действие. Възразява, че от
ищеца не се установява количеството топлинна енергия, доставено до имота, достоверността
на извършените в тази връзка изчисления и отразявания от ищеца в представените писмени
доказателства. Прави евентуално възражение за погасяване на процесните суми по давност.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
По делото е конституирано и трето лице-помагач на страната на ищеца – „Директ“
ЕООД, който не изразява становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложено заповедно дело № 42844/2024г. по описа на СРС, 27 състав,
съгласно което по заявление с вх.№ 229443/12.07.2024г. е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено длъжникът Ч. М. П. да заплати на заявителя „Топлофикация София“
ЕАД сумите, както следва: 9 961,55 лева. представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: ******, ведно със законна лихва за период от 12.07.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 1 608,15 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2022 г. до 18.06.2024 г., сумата от 65,04 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законна лихва за период от 12.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от
15,26 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 18.06.2024 г.,
както и държавна такса в размер на 233,00 и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 лева. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 09.08.2024г., който в срок е
подал възражение по чл.414 ГПК. Поради това, на 29.08.2024г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е
предявил иск за установяване на вземанията по заповедта срещу Ч. М. П., като е представил
такива на дата 27.09.2024г.
По делото е приета Заповед № РД-41-384/12.03.1984г., от която се установява, че на
посочената дата М . Г. П. И М.Ц.П. са придобили правото на собственост върху процесния
апартамент ***** находящ се в ****** Установява се от представените удостоверения за
наследници, че М . Г. П. И М.Ц.П. са родители на ответника, които са починали, като техен
единствен наследник по закон е Ч. М. П..
Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 22.05.2002г. и
договор № 313/11.09.2002г. за избор на „Техем Сървисис“ ЕООД да извършва дяловото
2
разпределение на енергията в сградата. Ищецът е представил договор за извършване на
услугата дялово разпределение от 03.06.2020г., сключен с „Директ“ ЕООД, както и Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за
битови нужди в ****** действали след 26.06.2016г., които съдът е обявил за служебно
известни.
Ищецът е представил съобщение към фактура № **********/31.07.2022г., в което е
отразено, че стойността на доставената и неплатена топлинна енергия за периода
01.05.2021г. – 30.04.2022г. възлиза на сумата от 4830,79 лева. Представено е и съобщение
към фактура № **********/31.07.2023г., в което е отразено, че стойността на доставената
топлинна енергия за периода 01.05.2022г. – 30.04.2023г. възлиза на сумата от 5127,80 лева.
Третото лице - помагач е представило изравнителни сметки за процесния период, от
които е видно, че е начислявана служебно топлинна енергия за отопление за 5 броя
отоплителни тела поради неосигурен достъп за отчет на ИРРО, топлинна енергия за БГВ –
отново начислявана служебно (без водомер), както и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация. Приобщен са още и протоколи за неосигурен достъп за отчет на
уредите в процесния апартамент.
Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по
делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество
топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които
оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период дяловото
разпределение е било извършвано от „Директ“ ЕООД, което дружество е издавало
изравнителни сметки. За имота е начислявана служебно топлинна енергия за отопление и
БГВ (въз основа на брой ползватели – 1бр.), тъй като не е осигурен достъп за отчет.
Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,пропорционално на
пълните отопляеми обеми на имотите. Посочено е в експертизата, че вещото лице е
извършило собствени изчисления, които съвпадат с начислената енергия от ФДР. Общият
топломер е преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от
лабораторията към ДАМТН е поставено заключение „съответства“. Стойността на
доставената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите
по изравнителните сметки, възлиза общо на 10384,77 лева.
Ищецът е представил протоколи за демонтаж на топломер № 64419436 за извършване
на метрологична проверка от 09.09.2021г. и 26.10.2023г., съответно за неговия монтаж от
21.09.2021г. и 10.11.2023г. Представени са свидетелства за проверка от 18.09.2021г. и от
05.11.2023г. на двойка термопреобразователи на температура, съгласно което СТИ
съответства не одобрения тип, като срокът на валидност на проверката е две години.
Представено е и свидетелство за проверка от 05.11.2023г. на електронен блок и разходомер
на топломер, съгласно което СТИ № 64419436 съответства на одобрения тип.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия до процесния имот, по силата на което през процесния период е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на претендираната
сума, както и че в имота през процесния период е извършена услугата дялово
разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По исковете с правно
3
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на
ответниците за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за
процесния период. Ответниците, при установяване на горните обстоятелства, следва да
докажат положителния факт на погасяване на дълга.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“
ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими
разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява
се от заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се
намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за
енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент
на топлинна енергия са собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, като без значение в този случай е дали реално ползват имота си или
на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество. Изяснено е в ТР/2017г.
от 17.05.2018г. на ОСГК на ВКС, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора
не е форма за действителност, а форма за доказване.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът Ч.
М. П. е клиент на топлинна енергия в качеството му на собственик на процесния
топлоснабден имот. В тази връзка съдът съобрази представената Заповед № РД-41-
384/12.03.1984г., видно от която М . Г. П. И М.Ц.П. са придобили правото на собственост
върху процесния апартамент ***** находящ се в ****** Посочените две лица се установява
от приетите удостоверения за наследници, че са починали и са били родители на ответника
Ч. М. П., поради което на основание чл.5, ал.1 от ЗК последният е придобил по силата на
наследственото правоприемство правото на собственост върху имота, като липсват
твърдения и доказателства да е извършен отказ от наследство. По делото също така липсват
твърдения, а и доказателства, ответникът да се е разпоредил преди или по време на
процесния период с притежаваното от него право на собственост върху имота в полза на
трето за спора лице, поради което съдът приема, че през процесния период спорещите
страни са били обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба
на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като през
процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г.
на КЕВР. Следва да се посочи, че е неотносимо към въпроса дали между двете спорещи
страни е възникнало облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия
обстоятелството дали и кога е сключен договор между Етажната собственост и ФДР,
доколкото става въпрос за две отделни правоотношения с различно съдържание.
Задълженията за топлинна енергия за процесния имот възникват на основание доставката на
топлинна енергия до имота, а не по силата на посочения договор.
Фактът, че до топлоснабдения имот е била доставяна топлинна енергия през процесния
4
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и нейното количество и стойност се установяват от
заключението на приетата съдебно – техническата експертиза. Вещото лице е посочило
както обема на доставената топлинна енергия, така и нейната обща стойност, която възлиза
на сумата от 10384,77 лева. По отношение на топлинната енергия за отопление на имота
вещото лице е посочило, че същата е начислявана служебно, тъй като не е осигурен достъп
до имота за отчет на ИРРО. В тази връзка са приети и протоколи за неосигурен достъп.
Съдът намира, че така извършеното служебно начисляване на топлинна енергия съответства
на нормативните изисквания, доколкото в чл.70, ал.4 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
за топлоснабдяването (Наредбата) е предвидено, че на клиентите, неосигурили достъп за
отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в
имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди, т.е. прилага се екстраполация по максимален специфичен
разход на сградата. По отношение на топлинната енергия за подгряване на вода експертът
също е посочил, че е начислявана служебно въз основа на брой ползватели (1 лице) поради
липса на осигурен достъп за отчет. Съгласно чл.69, ал. 2, т. 2, пр.1 от Наредбата,
изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за
разход на потребление на гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие, когато
не е осигурен достъп за отчитане, а съгласно чл.70, ал.4 от Наредбата на клиентите, които не
са осигурили достъп за отчет, топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се
начислява също по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2. В случая са възникнали основания за прилагане
на компенсаторните механизми за определяне на потреблението на топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е
дължима. Сградната инсталация в сграда - етажна собственост топли ограждащите стени на
имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито
собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са
затворили термостатните им вентили. Заплащането на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от
потребителите. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение,
от която никой не може да се откаже, и е изградена по предварителен проект, поради което и
плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект - всеки собственик
участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с дела си. На всеки собственик и
титуляр на вещно право в сграда етажна собственост, предварително преди придобиване на
индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е
изградена инсталация за отопление по одобрен проект.
Във връзка с възраженията на ответника по отношение изправността на общия
топломер в абонатната станция следва да се посочи следното: Експертът по техническата
експертиза се е запознал със свидетелства за извършени метрологични проверки,
предоставени му от „ТР-София“, като въз основа на тях е посочил, че такива проверки са
извършвани на 18.09.2021г. и 05.11.2023г., като при всяка проверка заключението е било
„съответства“. В действителност по делото е представено свидетелството за проверка на
електронния блок и разходомера на топломера с № 64419436 единствено от 05.11.2023г.,
като липсва представено първото такова от 18.09.2021г. Представеното свидетелство от
последната дата касае двойка термопреобразователи на температура, които обаче са
различни от разходомера на топломера. В тази връзка следва да се посочи, че последващата
проверка на средството за търговско измерване се извършва периодично (чл. 43, ал. 2 вр. с
ал. 4 ЗИ), като за топломерите, използвани в абонатна станция, периодичността на
проверките е две години (като това е и срокът на валидност на проверката, извършена на
04.10.2018г.). За исковия период вещото лице по съдебно - техническата експертиза не е
установило неправомерно начисляване на суми за топлинна енергия. Напротив,
констатирало е, че сумите са били начислявани съобразно нормативните актове за
топлоснабдяването, като втората проверка от 05.11.2023г. на лаборатория „Артест-Б“ ЕООД
5
не е констатирала отклонения, като от свидетелството се установява, че е налице
съответствие с изискванията към средствата за измерване. По делото липсват доказателства,
които да опровергаят или разколебаят проведеното доказване от страна на ищеца, че сумите,
представляващи цена на топлинна енергия, са в размер по - малък от определения в
заключението на вещото лице. Независимо, че проверката от 05.11.2023г. е извършена без по
делото да са представени писмени доказателства за извършената преди това на 18.09.2021г.
проверка, доколкото при извършването на втората проверка се е установило, че средството
за техническо измерване е било изправно и не са констатирани повреди или неправомерно
въздействие, за да се приеме, че е имало период на неточно отчитане или неотчитане, то
съдът приема, че СТИ е отговаряло на метрологичните изисквания през целия исков период.
Констатацията, че същото „съответства" при последващата проверка от 05.11.2023г., за която
категорично има данни, че е била извършена, дава основание да се направи извод, че за
исковия период общият топломер е бил годно СТИ. Дори и първата проверка от 18.09.2021г.
да не е била в действителност извършена, то няма как да се приеме, че към тази дата общият
топломер не е бил изправен, щом в последващ момент, а именно 05.11.2023г. същият е бил в
изрядно състояние и е функционирал нормално. Няма отношение към изправността на СТИ
обстоятелството, че представените по делото протоколи за демонтаж и монтаж не са
подписани от представител на етажната собственост. Същественото е, че след извършената
проверка не са констатирани отклонения. При това положение, съдът приема, че
измервателните уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените
изисквания, били са подлагани на метрологичен контрол и точно са отразявали количеството
топлинна енергия. Следва да се посочи, че ответникът не е твърдял, а и не се установява от
доказателствата по делото същият да се е възползвал от предвиденото рекламационно
производство и да е оспорили начислените суми за топлинна енергия в установения срок по
чл.29, ал.1 или чл.33, ал.3 от Общите условия – съответно в 30 дневен срок след получаване
на изравнителните сметки и в 45 дневен срок след периода, за който се отнасят, нито в срока
за рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл.70а, ал.4 от Наредбата за
топлоснабдяването. Смисълът на посочените срокове е да се извърши проверка на място в
сравнително близък до отоплителния сезон период, за да се установи дали се доставя
топлинна енергия с необходимите качествени и количествени параметри от страна на
топлоснабдителното дружество. Този рекламационен срок е нормативно установен и не
препятства правата на добросъвестните потребители, за които е предвиден достатъчен срок
за реакция. Не са представени доказателства за възражения на отвеника, касателно качество
и параметри на доставената топлинна енергия, като по делото е изготвена съдебно –
техническа експертиза, даваща заключение относно отчетената и калкулирана топлинна
енергия.
Без значение е обстоятелството дали третото лице помагач е разполагало с право да
извършва дялово разпределение на енергията, съответно дали е избрано от ОС на ЕС, дали
срокът на договор е обхващал и процесния период. От значение по делото е дали топлинната
енергия е разпределена правилно. Последното обстоятелство се установи от прието по
делото заключение по техническата експертиза, което съдът кредитира. По същите
съображения съдът приема, че няма самостоятелно значение за делото и валидността на
договора между ищеца и третото лице помагач. По делото се установи от прието заключение
по съдебно-техническата експертиза, че сградата е топлозахранена, присъединена е към
топлопреносната мрежа на ищеца, че в нея се потребява енергия за отопление и за горещо
битово водоснабдяване, поради което и съдът приема, че ищецът е носител на вземане към
потребителите й за заплащане на стойността й. Релевантно за дяловото разпределение на
енергията е показанието на общия топломер в абонатната станция, свързан с отчитане
потреблението на топлинната енергия и показанията на същия са съобразени от вещото
лице. Ответникът поддържа, че протоколът от проведеното на 22.05.2002 г. Общо събрание
на етажната собственост, на което е взето решение за избор на фирма за дялово
6
разпределение, не е нотариално заверен. Изискване за нотариална заверка на протокола не
се съдържа нито в ЗЕ, нито в Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, нито в
представените по делото общи условия на ищцовото дружество. Действително в чл. 4, ал. 2,
т. 3 от Наредбата за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 31/2002 г., отменена ДВ бр. 34 от
19.04.2005 г.) е въведено изискване към договора с фирмата за дялово разпределение да се
приложи нотариално заверен протокол от общото събрание на етажната собственост. Това
обаче не съставлява изискване за форма за действителност на решението на общото
събрание, доколкото такава не се изисква съгласно ЗС или действащия към посочения
момент ПУРНЕС (отм.).
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че стойността на топлинната енергия,
която е била доставена през процесния период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., възлиза общо
на сумата от 10 384,77 лева. За ответника Ч. М. П., в качеството му на собственик на
процесния топлоснадбен имот, е възникнало задължение да заплати стойността на така
доставената топлинна енергия до апартамент ***** находящ се в ******
Ответникът своевременно е навел възражение за изтекла погасителна давност на
предявените вземания, което съдът намира за неоснователно. В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно чл.116, б.“б“ давността се прекъсва с предявяване на иска, а съгласно
чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай ищецът
е депозирал заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК пред районния съд на
12.07.2024г. и от тази дата назад следва да се брои и специалният тригодишен давностен
срок за вземанията за доставена топлинна енергия, доколкото се касае за периодични
плащания, по отношение на които приложение намира чл.111, б.“в“ от ЗЗД - Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно погасени по давност биха били вземанията за топлинна енергия, чиято
изискуемост е настъпила преди 12.07.2021г. За процесния период са приложими общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ- 1/27.06.2016г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал.
1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Най-старото задължение за
доставена топлинна енергия в случая се отнася за м.05.2021г., чиято изискуемост е
настъпила на 15.07.2021г., което е след датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
12.07.2024г., поради което вземането не е погасено по давност. Същото се отнася и по
отношение на всички последващи вземания от м.06.2021г. до м.04.2023г., т.е възражението за
изтекла погасителна давност за вземанията за цена на топлинна енергия е неоснователно.
Въз основа на изложеното и доколкото ищецът е претендирал по-малка сума от
стойността на доставената през процесния период топлинна енергия, посочена по-горе,
съдът намира, че искът по чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ, предявен срещу
ответника, е изцяло основателен за сумата от 9 961,55 лева за периода от 01.05.2021г. до
30.04.2023г. и следва да бъде уважен в неговия пълен размер.
По отношение на иска по чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за признаване на установено, че
ответникът дължи заплащане на цената на извършената услуга дялово разпределение в
размер на 65,04 лева за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. следва да се посочи следното:
Установява се от доказателствата по делото (СТЕ и изравнителни сметки), че такава услуга в
действителност е била извършвана. Съгласно чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а. Според чл.22 от ОУ дяловото разпределение се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и следв. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите, като
7
същите заплащат на продавача (ищеца) стойността на услугата за "дялово разпределение",
извършена от избрания от тях търговец. От представеното от ищеца извлечение от сметки,
се установява, че стойността на извършената услуга дялово разпределение за процесния
период от м.05.2021г. до м.04.2023г. е в общ размер на 65,04 лева. Начислените суми са
между 2,53 лева и 2,92 лева месечно. Тази сума, при съобразяване на естеството на работа и
обичайния размер на възнаграждението, съдът приема че съответства на извършена работа,
като ответникът отговарят за заплащането й, предвид качеството му на собственик и клиент
на топлинна енергия и същият не твърди да е заплатил така посочената сума.
Съществуването или несъществуването на договорни отношения между Етажната
собственост и ФДР не се отразява на законосъобразното извършване на дяловото
разпределение, нито на наличието на облигационно правоотношение между потребителя и
топлопреносното предприятие. Съдът приема, че след като фирмата за дялово разпределение
е изпълнявала задължението да отчита уредите за дялово разпределение, като потребителите
са допускали представителите на „Директ“ ЕООД да отчитат индивидуалните им топломери,
а фирмата за дялово разпределение е извършвала дяловото разпределение на топлинна
енергия на адреса, с това фактически страните потвърждават обвързаността си от договора
за топлинно счетоводство. Изводите за фактическо изпълнение на услугата дялово
разпределение се основават на приетите изравнителни сметки, както и на приетото по
делото заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно и
обективно, по което вещото лице се е запознало с протоколите за отчет на ИРРО. По делото
се установява, че страните по този договор са изпълнявали поетите по него задължения, като
третото лице-помагач е отчитало уредите за индивидуално измерване, видно от
представените по делото изравнителни сметки, както и от заключението на техническата
експертиза. Съдебно-техническата експертиза е дала заключение, че извършените от
фирмата за дялово разпределение изчисления са в съответствие с действащите нормативни
актове. Предвид изложеното, съдът приема, че дяловото разпределение е законосъобразно
извършвано.
Във връзка с наведеното възражение за изтекла погасителна давност следва да се
посочи следното: Отбеляза се вече по - горе, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е депозирано пред съда на 12.07.2024г., поради което погасени по давност биха
били вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 12.07.2021г. Доколкото не е
предвиден срок за заплащане на таксата за дялово разпределение, то на основание чл.114 от
ЗЗД задължението става изискуемо от момента на възникването му, поради което вземанията
за дялово разпределение за м.05.2021г. и м.06.2021г. на стойност от 5,06 лева се явяват
погасени по давност. Извън погасителната давност остават вземанията за възнаграждение за
услугата дялово разпределение за периода от м.07.2021г. до м.04.2023г. в общ размер на
59,98 лева.
При това положение, съдът приема, че искът, предявен срещу Ч. М. П. за признаване за
установено, че дължи на ищеца възнаграждение за извършена услуга дялово разпределение,
е основателен до размера на сумата от 59,98 лева и за периода от 01.07.2021г. до 30.04.2023г.
За горницата над сумата от 59,98 лева до пълния предявен размер от 65,04 лева и за периода
от м.05.2021г. до м.06.2021г. искът следва да бъдат отхвърлен.
Относно претенциите за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума
по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
8
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната
лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след
отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо
ответникът е изпаднал в забава за плащане на главниците по общите фактури и дължи
обезщетение в размер на законната лихва. Изчислен по реда на чл.162 ГПК с калкулатор за
просрочени задължения на Национална агенция за приходите, общият размер на
обезщетението за забава за процесния период от 15.09.2022г. до 18.06.2024г. възлиза на
1596,56 лева, до който размер искът по чл.86, ал.1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде
уважен. За горницата над посочената сума до пълния предявен размер от 1608,15 лева искът
по чл.86, ал.1 ЗЗД подлежи на отхвърляне.
Неоснователни са исковете по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на
установено, че Ч. М. П. дължи заплащането на сумата от 15,26 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 16.07.2021г. до 18.06.2024г. върху задължението за
заплащане на цена за извършена услуга дялово разпределение и като такива следва да бъдат
отхвърлени. Това е така, тъй като в общите условия на ищеца не е уговорен конкретен падеж
на задължението за плащане на цена за дялово разпределение. При това положение, за да
изпадне в забава, длъжникът следва да е поканен от кредитора съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД.
По делото не са представени никакви доказателства, от които да се установи, че ищецът е
отправил подобна покана до ответниците за плащането на цената за дялово разпределение,
поради което същите не са изпаднали в забава за тези плащания и не дължат обезщетение по
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, но ответникът не е
представил доказателства, че разноски са сторени, поради което такива не му се присъждат.
В хода на заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 283
лева, поради което на основание чл.78, ал.1 ГПК в негова полза се следва сумата от 282,22
лева, съразмерно на уважената част на предявените искове.
В хода на исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 764,89
лева, като освен това е претендирал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
съдът определи, че неговият размер възлиза на 100 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. При това положение, ответникът Ч. М. П. следва да
бъде осъден да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца сумата от 862,52 лева
съразмерно на уважената част на предявените срещу него искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника Ч. М. П., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ
и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Ч. М. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на
9961,55 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот – апартамент ***** находящ
9
се в ********, ведно със законна лихва от 12.07.2024г. до изплащане на вземането; сумата в
размер на 1596,56 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до
18.06.2024 г., както и сумата в размер на 59,98 лева, представляваща главница за дялово
разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
12.07.2024г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над 1596,56 лева до
пълния претендиран размер от 1608,15 лева; предявения установителен иск за главница за
дялово разпределение за разликата над 59,98 лева до пълния предявен размер от 65,04 лева и
за периода от м.05.2021г. до м.06.2021г., както и предявения установителен иск за сумата от
15,26 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 18.06.2024 г., за които суми е издадена заповед
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 42844/2024 г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА Ч. М. П., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 282,22 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 42844/2024г. по описа
на СРС, 27 състав, както и сумата в размер на 862,52 лева, представляваща разноски в
исковото производство пред Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на „Директ“ ЕООД - трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10