РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Петрич, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20211230100774 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.59, ал.9 СК и е образувано по молба на
К. В. Ш., ЕГН: ********** от гр.П., ул.М. № 6, баща и законен представител на
малолетния В. К. Ш., ЕГН: **********, чрез пълномощника си адв.Г.А. К. от АК-
Благоевград, със служебен адрес гр.П., ул.Г. № 15, ет.2 срещу Г. А. С., ЕГН:
********** от гр.П., ул.Ц. № 61, ет.2.
Посочва се в исковата молба, че с влязло в сила решение по гр.д. № 1375/2019г.
на РС Петрич, съдът е предоставил упражняването на родителските права по
отношение детето на страните - В. К. Ш. на майката Г. А. С. и режим на лични
контакти на бащата /ищецът/ с детето два пъти седмично, по 2 часа, в присъствието на
майката и/или член от нейното семейство, веднъж в делничен и веднъж в почивен ден,
в дома на майката или навън по преценка на майката, в зависимост от климатичните
условия и състоянието на детето, като деня и часа се уточняват от родителите.
Ищецът твърди, че е налице изменение на обстоятелствата, при които е
постановен посочения режим, както и това, че ответницата по всякакъв начин
възпрепятства контактите му с детето, което наложило да иска съдействие от съдебен
изпълнител и отдел „Закрила на детето“.
Според ищеца така определения от съда режим на контакти би бил добър при
положение, че родителите се разбират и нямат спорове относно общуването с детето.
Счита, че така договорения между страните режим не определя нито конкретни дни,
нито конкретни часове и изпълнението му при неспазване е почти невъзможно.
Изразява силно желание да общува възможно по-често с детето, с оглед
създаване на навици, както и за осуетяване на възможността да се стигне до ситуация
родителско отчуждение.
Ищецът посочва, че от известно време живее и работи в чужбина, с оглед на
което изразява желание съдът да определи и режим на лични отношения с детето чрез
1
интернет приложение за времето, в което няма да е в страната, в определени от съда
дни и часове.
Обективира искане също така, да му бъде предоставена възможност да се вижда
с детето по 14 дни през лятото, като по този начин според него ще имат възможност да
поддържат връзката като баща и дете и да преодолеят трудните периоди на изолация
един от друг, които са съществували досега.
Иска се от съда да постанови решение, с което да измени режима на лични
контакти, определен с влязло в сила решение по гр.д.№ 1375/2019 г. на Районен съд
гр.Петрич, като определи следния режим на лични отношения между бащата К. В. Ш.
и детето В.К. Ш., а именно: Когато бащата е в Република България: всяка нечетна
седмица от месеца – в дните от тази седмица – от петък от 17,00 часа с преспиване,
събота с преспиване и неделя до 17,00 часа детето да бъде при бащата, както и 14
поредни дни през лятото за 2021 г. за периода от 13 до 27 септември и всяка поредна
година по 4 поредни дни през лятото, които да се съвпадат с отпуска на майката, като
бащата да взима и да връща детето от дома, в който живеят майката и детето. Когато
бащата е извън Република България: всеки неделен ден от 15,00 до 17,00 часа с
възможност за общуване чрез интернет приложения чрез осигурявана от майката
видеовръзка между бащата и детето.
В срока за отговор на исковата молба ответницата Г.С. депозира такъв чрез
процесуален представител, в който оспорва изложените от ищеца твърдения. Посочва,
че не са налице твърдяните от ищеца в исковата молба нови обстоятелства. Излага, че
ищецът сам се е поставил в неизгодната позиция да не спазва съществуващия режим на
лични отношения с детето чрез установяването му в чужбина. Изразява несъгласие за
провеждане на режим на лични контакти чрез интернет приложение, тъй като според
нея такъв не е в интерес на детето с оглед възрастта на същото /2,5 години/. Също така
изразява несъгласие и с предложения режим с преспиване отново с оглед възрастта на
детето.
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът се явява лично и с
надлежно упълномощен процесуален представител, който прави уточнение в петитума
на първоначално депозираната искова молба, с оглед обстоятелството, че ищецът към
настоящия момент се е установил да живее за постоянно в Р България и намерението
му е и занапред да остане да живее в страната.
Процесуалният представител на ищеца представя нови писмени доказателства.
Ответницата се явява лично в първото по делото съдебно заседание и с надлежно
упълномощен процесуален представител, който също представя нови доказателства,
приети като такива, ведно с представените от ищцовата страна.
С определението си по чл. 140 ГПК съдът е възложил на Дирекция „Социално
подпомагане“ Петрич да изготви социален доклад по отношение на малолетното дете
на страните. След изготвянето и депозирането му, същият е приобщен към
доказателствата по делото.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. Д. Ш. /майка на
ищеца/, И. А. Р. /б.р. със страните/, А. М. С. /майка на ответницата С./ и М. А. С. /брат
на ответницата С./.
Ответницата С. е отговорила на конкретно поставен от ищцовата страна въпрос
по реда на чл. 176 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че ищецът и ответницата предходно са живели в условията
на конкубинат, както и това, че в резултат от съвместното им съжителство на ***г. е
родено малолетното им дете - В.К. Ш..
Установено е също, че след фактическата раздяла на страните детето им е
заживяло при майка си на посочения в исковата молба адрес, която и полага основно
2
грижите по отглеждането и възпитанието му.
С влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1375/2019 г. по описа на РС-
Петрич, е било одобрено постигнато между страните споразумение по чл. 127, ал. 1 от
СК, с което родителските права досежно малолетното дете В. К. Ш. са предоставени за
упражняване на майката Г. А. С., местоживеенето е определено на адреса на майката;
определен е режим на лични контакти на бащата с малолетното дете, както следва: два
пъти седмично, по 2 /два/ часа в присъствието на майката и/или член от нейното
семейство, веднъж в делничен и веднъж в почивен ден, в дома на майката или навън по
преценка на майката, в зависимост от климатичните условия и състоянието на детето,
като деня и часа ще се уточняват от двамата родители предходния ден, с изричното
съгласие на майката, бащата може да се вижда с детето си и извън посочения фиксиран
режим; задължил е бащата К.Ш. да плаща месечна издръжка на детето си месечна
издръжка в размер на 200 лева.
Видно от разпореждане от 20.04.2021 г. по описа на ДСИ при РС-Петрич е
образувано изпълнително дело с взискател К.Ш. и длъжник Г.С. с предмет режим на
лични контакти на бащата с детето В. К. Ш., съгласно постановеното от РС-Петрич
решение.
Изясни се също, че с молба до Агенция за социално подпомагане, отдел
„Закрила на детето“-гр.Петрич, К.Ш. е поискал съдействие за осъществяване на среща
с детето В.Ш. във връзка с образуваното изпълнително производство.
Видно от протокол от 26.04.2021 г. по изп.дело № 30/2021 г. по описа на ДСИ
при РС Петрич, Г.С. се е явила пред ДСИ, като е представила писмено становище
съгласно чл.528 от ГПК и е заявила че до момента бащата на малолетното дете не е
осъществил контакт с нея относно осъществяване на режима на лични контакти, с
което не счита, че не изпълнява съдебното решение.
Отново с молба до ДСИ при РС Петрич К.Ш. е помолил държавният съдебен
изпълнител за съдействие да осъществи контакти с детето В..
Съгласно представения от ответната страна доклад-информация относно
ползване на социална услуга „Детски контактен център“ от Г.С. и детето В. Ш., са
проведени консултации с майката във връзка с очертаване необходимостта от
прилагане механизъм за полагане грижа за развитие на детето в дългосрочен план.
От приобщения към доказателствата по делото социален доклад, изготвен от
Дирекция „Закрила на детето“-гр.Петрич е видно, че основните грижи за малолетния
В. Ш. полага неговата майка /ответницата/, подпомагана донякъде от нейните
родители и близки от разширения семеен кръг.
Майката и малолетното дете живеят заедно в апартамент, собственост на брата
на Г.С.. Жилището се състои от спалня, кухня, мокро помещение, вътрешен санитарен
възел. Апартаментът е оборудван с всичко необходимо за пребиваването на двамата и
за нормалното развитие на малолетния В.. Детето е в добро общо здравословно
състояние.
На следващо място, социалните работници са констатирали, че ищецът Ш.
живее в собствено жилище, състоящо се от кухня, две спални, детска стая и две бани и
3
тоалетни, оборудвано с всичко необходимо за ежедневието на едно семейство. На
последния му предстои да се регистрира в бюрото по труда гр. Петрич и да си търси
нова работа. Същият е работил за продължителен период от време в Германия, но е
взел решение да се върне и се установи да живее в родината, сочейки желание за по-
често контактуване с детето си.
В хода на производството по делото са разпитани свидетели.
От разпита на св. Д. Ш. /майка на ищеца/ се установи, че след раждането на
детето Владимир на 19.09.2018 г., до малко преди да навърши година, родителите
нямали никакви проблеми. Живеели заедно в апартамента на г-жа С.. Разделили се през
2019 г. Установи се, че К.Ш. заминал в чужбина през 2020 г. свидетелката посочва, че
синът й се върнал миналата година и тогава родителите, заедно с детето ходили на
почивка извън града, където празнували рождения ден на детето. Навежда, че когато се
върнали от тази почивка изведнъж нещата се променили, отношенията между
родителите се обтегнали. През месец октомври К.Ш. заминал отново за Германия,
откъдето се обадил на майка си /свидетелката/, като я помолил да се поинтересува за
детето, защото телефона му е блокиран. Твърди, че не може да отиде да види внучето
си, тъй като майката не позволява. Посочва,че около Коледа синът й К. се обадил на
брат си, по-големия й син да отидат за Коледа да видят детето. Свидетелката отишла с
по-големия й син и с децата да видят детето В. в къщата на г-жа С.. В момента, в който
казала, че иска да даде на детето подаръка за Коледа, г-жа С. й казала „не се допирай до
детето“, „не посягай към детето, нека първо те опознае“. С. се обърнала към
свидетелката с думите „ти ми опропасти живота“, на въпрос от свидетелката защо
мисли така, какво е направила, отговорила „когато имах нужда ти не ми помогна“, „пу,
не те е срам, ходиш по цял ден по улицата с прически“, като през цялото време
държала свидетелката за ръката. Г.С. била казала, че детето е лично нейно. След което
всички тръгнали да си ходят, като братът на ищеца казал, че не иска да остава повече,
защото С. нямала уважение към майка му. Свидетелката твърди, че не вярно, че синът
й К. не е проявявал интерес да вижда детето си. Знае, че е имало дело за определяне
режим на контакти с детето. Синът й й споделил, че има желание да вижда детето за
по-дълго време от определения по делото режим. Сочи, че откакто се е върнал от
чужбина, не може да види детето си, дори за рождения му ден не успял да му даде
подаръци, защото майката не му се обаждала. Твърди, че предния път, когато видял
детето, било със съдействието на съда. Твърди, че когато синът й донесъл детето при
нея, което било през месец септември, за малко, то било спокойно, сгушило се в баба
си. Навежда, че синът й има условия за отглеждане на детето, че непрекъснато говори
за детето си. Това, че не го вижда, го разстройвало много. Правил многократни опити
да се срещне със сина си, но това се случило единствено през месец април. Твърди, че
К. е тих и скромен като характер.
От показанията на свидетеля И.Р. /б.р./, се установи, че се познават с ищеца от
20 години, но са по-близки от около 4-5, когато работили заедно в Германия. Навежда,
че в момента ищеца и ответницата не са в добри отношения. Знае, че двамата имат
дете, с което ищецът му споделял, че иска да общува, но че не може да го види, че
няма никаква комуникация. Бил е свидетел на опити на Ш. да се свърже със С., но
безуспешно. Посочва, че е носел багаж от Германия, изпратен от К. за Г. и детето,
4
дрехи, лакомства, играчки, предавал го на Г.С., казвайки й, че е от К.. Когато двамата с
К. са заедно, последния се нервира за това, че не вижда сина си, страда за детето си.
Твърди, че пред него Ш. никога не е показвал агресия. Счита го за нормален човек.
Посочва, че К. постоянно е притеснен, тъй като не знае къде е детето му, как е, болно
ли е, здраво ли е. Според него К. употребява алкохол в малки количества, не го е
виждал пиян.
От разпита на свидетелката А. С. /майка на ответницата/ се установи, че често
отсяда при дъщеря си и внук си, за да помага. Счита дъщеря си за перфектна майка,
отдадена и загрижена за детето си. Посочва, че когато внук й бил на четири месеца,
ищецът заминал за чужбина, а дъщеря й останала сама да се грижи за детето. Ш. се
прибрал за малко, след което пак заминал. От дъщеря си знаела, че бащата не
проявявал загриженост към детето, че не търсел майката. Посочва, че по отношение на
нея от страна на ищеца не е имало агресивно поведение, отнасял се добре. Дъщеря й й
споделяла за такова поведение към нея, на което свидетелката не е присъствала.
Посочва, че детето посещава детска градина, че е много контактно и много
интелигентно, силно привързано към майка си. Отново от дъщеря си знаела, че бащата
се видял с детето преди няколко месеца. За последно видяла бащата с детето, когато
последното било на 4 месеца, няма впечатления от поведението на бащата към детето.
Посочва, че Ш. присъствал на кръщенето на сина си през месец август 2019 г. Сочи, че
бащата изпращал подаръци за детето си.
От показанията на свидетеля М.С. /брат на ответницата/ се установи, че със
сестра си живеят в една кооперация, в съседни апартаменти. Контактуват често, почти
всеки ден. Посочва, че за детето основно се грижи сестра му, като той и майка им също
помагат. Твърди, че детето е кротко, дружелюбно, контактно, любопитно. Когато са
идвали гости с дете, общували и играели с Владимир, който в началото бил притеснен,
но след около 20-30 минути се отпускал. Сочи, че познава ищеца К. от връзката със
сестра му. Навежда, че двамата живели за кратко заедно и след като В. се родил, се
разделили. Не е общувал често с ищеца. Не сочи за агресивно или грубо отношение от
страна на последния към него. Случвало се е детето да е отивало само в неговия дом,
тъй като ги познава добре, при което то се чувства добре, играят с възрастните. Но след
около час, започва да търси майка си. Посочва, че детето посещава детска градина.
Случвало се било свидетелят да го взима от там, малко преди сестра му да приключи
работа, да поседи при него. Посочва, че след като сестра му и К. се разделили, е
присъствал на кръщене на детето, на което присъствал и бащата Ш.. Не може да
посочи какво е било отношението на бащата към детето, било отдавна. Виждал е
веднъж, че К. е изпратил кашон с хранителни продукти. От сестра си бил чувал, че К. е
изпращал и сладки неща. Свидетелят не е говорил на детето за баща му, счита че това
не е негова работа, а и детето е прекалено малко. Посочва, че докато сестра му и ищеца
живеели заедно, двамата били на „здравей, здрасти“. Твърди, че не е имало период в
последните два месеца сестра му да е живяла заедно с детето извън град Петрич.
От л. 50 до л. 77 по делото са приложени вносни бележки, от които е видно, че
ищецът К.Ш. е превеждал по банковата сметка на ответницата Г.С. определената от
съда дължима месечна издръжка за малолетното дете В. Ш..
От приетия като доказателство по делото доклад-информация от фондация
5
„Център отворена врата“ гр. София, се установява че детето В. е отглеждано от своята
майка, която е създала условия за добро здравословно и психическо развитие на детето.
То има изградена среда на отглеждане, пълноценно общуване с разширеното си
семейство, баба и дядо по майчина линия. Посочено е, че отглежданият родител е и
базовата фигура за детето.
В доклада теоретично са описани трите етапа на привързаност на дете с
отглеждания го родител. През първите 6 месеца от живота си, детето е психически
слято с майката. Тогава е в етапа на абсолютна зависимост. Вторият етап е на
относителна зависимост, продължаващ от 6 месеца до края на втората си година, тогава
детето възприема, че има потребности от грижи и ги свързва с импулсите си. Третият
етап е на независимост – след втората година до юношеството, в който детето вече
няма нужда от постоянни грижи и постепенно се учи на самостоятелност.
Посочено е в доклада, че детето В. към момента навлиза в третия етап на
развитие според теорията на привързаността.
Сочи се, че детето е отглеждано предимно от своята майка, подкрепяна и
подпомагана от нейните родители. Пред психолозите майката не е предоставила
информация за участие на бащата в грижата за детето. По нейни думи, бащата не търси
детето за осъществяване на режим на лични отношения според споразумението, което
са подписали двамата, като често това ставало инцидентно с нарушаване договорките
между тях и поставените правила от съда.
Психологът е посочил, че човешкото развитие се базира на три основни
фактори, които взаимодействат и си влияят взаимно през целия живот. Това са
наследствеността, средата и възпитанието. Посочено е, че всяка промяна в създадените
модели за живот на детето особено в етапа на излизане от бебешка в детска възрастна
детето В. може да доведе до регрес в неговото развитие. Като в случаите при създаване
на нездравословна семейна среда детето става обект на същностни изменения и
травматично афектиране на психиката му практически през целия му живот.
Според специалиста, в тези случаи преуреждането на отношенията на
родителстването благоприятства за подобрения в развитието на детето, което води и до
подобряване на социалните контакти на същото.
Обобщено е също, че през първите години от живота на детето, се формира
привързаността към базова фигура и това е възрастният, който отглежда детето до 3
години. Запазването на привързаността е при условие, че базовата фигура на
привързаност продължава да е част от живота на детето, то се чувства подкрепено в
цялостния процес на израстване и формиране на личността му. А поддържането на
сигурна привързаност на детето към неговите родители определя неговата
принадлежност и произход, което е от значение за емоционалната му стабилност в
живота.
Важно е да се обърне внимание, че пред специалистите майката е посочила, че
не отхвърля ролята на бащата в процеса на родителстването. Изразила е мнение, че е
безспорно участието на двамата родители при отглеждане на детето, което ще
допринесе за неговото добро развитие и усъвършенстване.
Заключението на психолога е, че двамата вече бивши партньори трябва да
6
започнат предоговаряне на партниране, като поставят и спазват ясни граници на
взаимоотношения по въпроса за родителските права. Препоръчват и двамата да се
включат в индивидуално психологическо консултиране за преработването на
негативните емоции, свързани с новата семейна ситуация, за да продължат да се
грижат за общото си дете.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Производството по чл.127, ал.2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна
администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона
материални субективни права.
Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат
/отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел
единствено управлението /администрирането/ им, т.е. определяне начина на
упражняването им.
Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне
охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в
интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Като
производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде възможност за
уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са
тези по чл.127 СК, пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за
реализирането й.
Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна
администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено
служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните
правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява
интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива
всички относими данни и доказателства.
В този смисъл в производството чл.127, ал.2 СК, законодателят изрично възлага
на съда, при липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК,
по който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски права,
лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези
правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и
правното положение на детето, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като
спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други
претенции по останалите въпроси. Изрично текстът на правната норма задава
критериите за решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК
относно служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на
родителските права при развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на
детето.
Преди всичко останало, първостепенната инстанция следва да вземе отношение
по направеното възражение от ответната страна, доколко бащата-ищец има правен
интерес от депозиране на ИМ относно изменение на мерките за упражняване на
7
родителските права с мотиви, че са настъпили нови обстоятелства по смисъла на
закона.
По принцип, за преценката за наличието на правен интерес (абсолютна
положителна процесуална предпоставка) във всеки отделен случай следва да се
изхожда на база релевираните от ищеца твърдения.
В настоящата ИМ има изложени такива за нарушена комуникация между
родителите, както и дори конфликти след раздялата помежду им.
В казуса, въпреки безспорното обстоятелство, че страните са подписали
предходно споразумение по чл.127, ал.1 СК, одобрено от съда със свое решение,
твърдението на бащата-ищец, че са настъпили нови обстоятелства /завръщане от
чужбина/, рефлектиращи пряко относно режима на отношения с детето, както и
недвусмислено изразеното и манифестирано желание за предоставяне на по-либерален
подобен режим, предпоставя наличието на правен интерес от предявяване на
настоящата искова претенция.
По силата на чл. 127, ал. 2 СК - при наличие на спор между родителите, същият
се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно
местоживеенето му, упражняването на родителските права, личните отношения на
родител с дете, както и издръжката му. Новелата на чл. 127 СК несъмнено има предвид
разногласия за самите родителски права, при хипотезата на отделно живеещи
родители, както е несъмнено и в настоящия случай.
Решаващо значение при определяне предоставянето на родителските права и
местоживеенето на детето имат неговите интереси.
В т.II от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС са изброени
обстоятелства, които съдът следва да съобрази при преценката си в подобни казуси.
Това са възпитателските качества и морален лик на родителите, грижи и отношение
към децата, желание на родителите да отглеждат децата, привързаност на децата към
родителите, пол, възраст на децата, помощ на трети лица, социално обкръжение,
жилищно-битови и други материални условия на живот.
В т. I е изяснено понятието „интерес на детето“, като изрично е подчертано, че
за него „решаващо значение има цялата съвкупност от интереси, но „от аспекта на
всестранното развитие на личността“ /както материални, така и тези, които са от
значение за правилното отглеждане и възпитание на детето/.
В казуса, за страните няма спор, че за в бъдеще родителските права спрямо
малолетното дете би следвало да бъдат непосредствено упражнявани от майката, при
която детето е живяло до момента.
Спорът се свежда до параметрите на лични отношения на бащата със сина си В.,
т.е. дали режимът за лични контакти на настоящия ищец с детето да бъде по-
рестриктивен или либерален, както и някои конкретни аспекти, като възможността на
детето да преспива в дома на ищеца в гр.П. в петък и събота, всяка нечетна седмица от
месеца, както и да живее само с баща си за по-продължително време /например през
лятото/.
От ответната страна се изтъква контрааргументи относно това, че понастоящем
8
няма добре изградена емоционална връзка баща-син, т.к. ищецът сам се бил поставил в
неизгодната позиция да не се спазва дори и съществуващия режим на лични контакти с
детето си.
В тази връзка следва да се посочи, че от показанията на част от свидетелите
/водени от ищеца/ се установява, че основната причина бащата да не е осъществявал в
миналото постановения от съда режим на лични контакти с детето е обстоятелството,
че е работил в чужбина за дълъг период от време, през което постоянно се е
интересувал за детето /вж. показанията на свидетелите Р. и Ш. – майка на ищеца/,
както и че в момента, в който се е прибрал в Р България веднага е поискал да види
детето си, но майката не му е съдействала за това.
Съдът, базирайки се на ангажирания доказателствен материал, не споделя
възраженията на ответната страна, че връзката на ищецът с детето В. е на толкова
ниско емоционално ниво, че момчето би се чувствало дискомфортно в компанията на
своя баща, особено без присъствие на майката.
Според първостепенната инстанция в интерес на детето е постепенното
изграждане, засилване и стабилизиране на връзката син-баща, още повече, че липсват
безспорни и категорични данни които да оборват нормалния родителски капацитет на
последния.
Нещо повече. Фактът, че бащата е предприел явни и проактивни действия във
връзка с увеличаване интензитета на личните си контакти с малолетния си син, чрез
иницииране на производство пред ДСИ при РС-Петрич, поискване на съдействие от
Дирекция „Социално подпомагане“-Петрич относно спазване на предходно
определения от съда режим на контакти с детето, говори за явен стремеж за
изграждане на силна и крепка емоционална връзка. Подобни действия на бащата следва
да бъдат поощрени, защото стабилната връзка баща-дете, несъмнено би била в интерес
на малолетното момче.
На следващо място обаче, следва с необходимото внимание да бъдат обсъдени и
притесненията на майката свързани с много ограничения до момента контакт на
бащата с детето и от там до не укрепнала връзка между двамата, респ. до нуждата от
адаптационен период за изграждането й.
С оглед крехката възраст на детето според съда е желателно да се възприеме
подход за въвеждане на един постепенно либерализиращ се режим за лични отношения
на бащата с детето, при положение, че по делото няма данни за поведение от страна на
бащата, което би навредило на правилното му възпитание. В тази връзка се съобрази
това, че дори свидетелите доведени от ответницата С., както и последната не сочат,
каквито и да е данни, че до момента е било налице поведение на бащата, което да
застрашава по какъвто и да е начин детето.
От свидетелските показания се установи, че малолетния В. има нормален период
на адаптация, след което би започнал да общува свободно. Жилището, в което живее
бащата е нормално за българските стандарти и обзаведено с всичко необходимо.
Бабата на детето по бащина линия, също изразява силно желание да общува с внука си,
поради което и е в състояние да помага на бащата да се грижи за детето по време на
режима на лични контакти.
9
Тук е мястото да се акцентува върху нещо особено важно в казуса.
В практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК /вж. Решение №
59/04.05.2018 г. по гр. дело № 2396/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС/ е прието следното:
….“В спора относно режима на лични отношения с детето съдът не е обвързан от
предложенията на родителите, още повече в случаите, когато липсата на
нормална комуникация между тях и напрежение в отношенията им е довела до
затруднена или прекъсната връзка с единия родител, в т.ч. до родителско
отчуждение. В такива случаи, ръководейки се от интереса на детето и преценяйки
съвкупността от обстоятелства, съдът може да постанови за определен период от време
режимът на лични отношения да се осъществява в присъствието на родителя, с когото
детето е свикнало да общува или служител от дирекция „Социално подпомагане”,
психолог, или друго лице по местоживеене на детето, като постепенно времето за
контакт да се разшири, а присъствието на лицето, медииращо срещите постепенно да
отпадне.
В крайна сметка, чрез режима на личните отношения целта, която трябва да се
постигне, е да се осигури възможност децата да растат и да се развиват под грижата и
с подкрепата и на двамата родители. В същия смисъл е и решение № 19/15.02.2019 г.
по гр. дело № 2578/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в което се изтъква, че съдът не
може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и
личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на
родителското отчуждение, както и готовността на родителите да ги приложат.
Съобразявайки изложеното, съдът следва да подчертае, че основополагащ
принцип в семейното право е този за равноправие между майката и бащата, касателно
упражняване на родителските им права и задължения. От този принцип логически
произтичат и особеностите, характеризиращи техниката на упражняване на тези
функции: съвместно и съгласувано решаване на всички спорни въпроси или
евентуална външна помощ за преодоляване на разногласията.
Именно базирайки са на тези правни съждения, според настоящия решаващ
състав следва да бъде определен следния режим на лични отношения на бащата -ищец
с малолетното дете В.Ш., както следва:
1. Първите 2 /два/ месеца след влизане в сила на настоящето решение – всяка
първа, втора и четвърта седмица от месеца, в събота и неделя по 4 /четири/ часа в
присъствието на майката и на посочено от последната място, от 10 часа сутринта до
14.00ч. следобед;
2. Следващите 4 /четири/ месеца - всяка първа, втора и четвърта седмица от
месеца в събота и неделя по 6 /шест/ часа за времето от 10ч. до 16ч., като първите 2
/два/ часа в присъствието на социален служител от Дирекция „Социално подпомагане”
– Петрич, на определено от последния, подходящо място в гр.П., а останалите срещата
между баща и син да се провежда насаме;
3. Следващите 6 /шест/ месеца - всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца
– в събота и неделя за времето от 10.00 часа до 18.00 часа в събота и от 10.00 часа до
16.00 часа в неделя, като контактите между баща и дете бъдат осъществявани насаме;
10
4.1. След 1 /една/ година от влизане на настоящето решение в сила - всяка първа
и трета седмица от месеца от 17.30 часа в петък до неделя в 16.00 часа, с преспиване в
дома на бащата; както и за 30 /тридесет/ последователни дни през лятната ваканция
на детето, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като
последната се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено
бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има
право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката
до 31 май на съответната година; бащата да взима детето от дома, в който то живее с
майката, съответно – да го връща там.
4.2. Също след едногодишен период от влизане на настоящето решение в сила
и при положение, че родителите не постигнат съгласие за провеждане на официалните
празници и личните празници на детето и бащата, съдът постановява следния режим:
- През четните години бащата да взима детето при себе си по време на следните
празници: Деня на освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня на просветата
(24 май), Деня на съединението (6 септември) и Коледните празници (24-26 декември) ,
като взима детето в 10 ч. и го връща до 18 ч. в съответния ден; както и на рождения ден
на детето (19 септември) – за 4 часа в извънучебно време ако е учебен ден, респ. – от
10 ч. до 18 ч. ако е неучебен ден (но ако се пада в трета събота или неделя от месеца се
прилага режима за тези дни); бащата да взима детето от дома, в който то живее с
майката, съответно – да го връща там;
- През нечетните години бащата да взима детето по време на следните празници:
Великденските (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са
определени за празнуване), Гергьовден (6 май), Деня на независимостта (22 септември)
и Новогодишните празници (31 декември и 1 януари), като взима детето в 10 ч. и го
връща до 18 ч. в съответния ден; както и на рождения ден на бащата (17 май) – за 4
часа в извънучебно време ако е учебен ден, респ. – от 10 ч. до 18 ч. ако е неучебен ден
(но ако се пада в трета събота или неделя от месеца се прилага режима за тези дни);
бащата да взима детето от дома, в който то живее с майката, съответно – да го връща
там.
По този начин, според вътрешното убеждение на този съдебен състав не само
ще се съдейства за изграждане и укрепване на емоционалните връзки на детето и с
двамата си родители, но ще се създаде по възможност една достатъчно здрава семейна
и социална среда, която да въздейства благотворно върху физическото, психическото и
емоционалното развитие на момчето, а в един по-късен момент и за изграждане на
правилни нравствени разбирания и изобщо добро поведение в обществото.
Подобно разбиране е залегнало и в Конвенцията за правата на детето /Приета от
ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр.
32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./, където е
признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на
неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Т.е., съгласно
Конвенцията задължението на родителя /родителите/ е не само по отношение на
задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение
задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във
връзка с осигуряване на нормалното развитие на детето. Пълноценната и истинска
връзка на дете и с двамата му родители е основополагаща в тази насока.
По разноските:
11
Според настоящия решаващ състав правилото за присъждане на разноски
съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл.127, ал.2 СК
пред първата инстанция.
Това разрешение следва от характера на производството по спорна съдебна
администрация, приложима при спор за родителски права в случаите, при които
родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение.
За разлика от исковото производство, в настоящето не се решава със сила на
присъдено нещо спор за съществуване или несъществуване на едно материално право,
а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителски права,
признати и гарантирани от закона, така че липса типичната за исковото производство
квалификация на страните, като ищец и ответник.
В тази връзка, съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интересите на малолетното дете, ползва и двамата
родители /а не само някой от тях/ и затова в казуса всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.127, ал.2 СК, Петричкият
районен съд, Гражданско отделение, I – ви състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ утвърденото с решение по гр.д. № 1375/2019 г. на РС Петрич
споразумение по чл. 127, ал. 1 СК, сключено между родителите К. В. Ш., ЕГН:
********** от гр.П., ул.М. № 6 и Г. А. С., ЕГН: ********** от гр.П., ул.Ц. № 61, ет.2,
в частта относно режима на личните отношения на бащата К. В. Ш., ЕГН ********** с
детето В. К. Ш., ЕГН **********, като бащата ще има следния режим на лични
контакти с детето, както следва:
1. Първите 2 /два/ месеца след влизане в сила на решението на съда – всяка
първа, втора и четвърта седмица от месеца, в събота и неделя по 4 /четири/ часа в
присъствието на майката, от 10 часа сутринта до 14.00ч. следобед;
2. Следващите 4 /четири/ месеца - всяка първа, втора и четвърта седмица от
месеца в събота и неделя по 6 /шест/ часа за времето от 10ч. до 16ч., като първите 2
/два/ часа в присъствието на социален служител от Дирекция „Социално подпомагане”
– Петрич, на определено от последния, подходящо място в гр.П., а останалите 4
/четири/ часа - срещата между баща и син се провежда насаме;
3. Следващите 6 /шест/ месеца - всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца
– в събота и неделя за времето от 10.00 часа до 18.00 часа в събота и от 10.00 часа до
16.00 часа в неделя, като контактите между баща и дете бъдат провеждани насаме;
4.1. След 1 /една/ година от влизане на настоящето решение в сила - всяка първа
и трета седмица от месеца от 17.30 часа в петък до неделя в 16.00 часа, с преспиване в
дома на бащата; както и за 30 /тридесет/ последователни дни през лятната ваканция на
детето, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като
последната се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено
бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има
12
право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката
до 31 май на съответната година; бащата да взима детето от дома, в който то живее с
майката, съответно – да го връща там.
4.2. Също след едногодишен период от влизане на настоящето решение в сила
и при положение, че родителите не постигнат съгласие за провеждане на официалните
празници и личните празници на детето и бащата, съдът постановява следния режим:
- През четните години бащата К. В. Ш., ЕГН: ********** да взима детето си В.
К. Ш., ЕГН: ********** по време на следните празници: Деня на освобождението (3
март), Деня на труда (1 май), Деня на просветата (24 май), Деня на съединението (6
септември) и Коледните празници (24-26 декември) , като взима детето в 10 ч. и го
връща до 18 ч. в съответния ден; както и на рождения ден на детето (19 септември) – за
4 часа в извънучебно време ако е учебен ден, респ. – от 10 ч. до 18 ч. ако е неучебен
ден (но ако се пада в трета събота или неделя от месеца се прилага режима за тези дни);
бащата да взима детето от дома, в който то живее с майката, съответно – да го връща
там;
- През нечетните години бащата К. В. Ш., ЕГН: ********** да взима детето си
В. К.Ш., ЕГН: ********** по време на следните празници: Великденските (от Велики
петък до понеделник, които в съответната година са определени за празнуване),
Гергьовден (6 май), Деня на независимостта (22 септември) и Новогодишните
празници (31 декември и 1 януари), като взима детето в 10 ч. и го връща до 18 ч. в
съответния ден; както и на рождения ден на бащата (17 май) – за 4 часа в извънучебно
време ако е учебен ден, респ. – от 10 ч. до 18 ч. ако е неучебен ден (но ако се пада в
трета събота или неделя от месеца се прилага режима за тези дни); бащата да взима
детето от дома, в който то живее с майката, съответно – да го връща там.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Благоевград в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
13