ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2527
гр. Пловдив, 16.12.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –ПЛОВДИВ - ХХІХ състав, в
закрито заседание на шестнадесети декември,
две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
като
разгледа докладваното от съдията частно административно дело № 3767 по описа на
съда за 2019 год. намери следното:
Производството
е по реда на чл.41, ал.3, във връзка с чл.121а, ал.3 и чл.127ж, ал.1 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Т.Е.Д.“ ЕООД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление в гр. Първомай, депозирана чрез пълномощника
адв.Х., против действията на органите по приходите за
обезпечаване, обективирани в Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск № 050901397454_3 от
В жалбата се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваните действия, както и извършването им при съществено
нарушение на процесуалните правила. Прави се искане за отмяната им, като се
излагат подробни съображения. Претендира се осъждане на ответника да заплати
направените от жалбоподателя разноски в производството по приложен списък с
разноски и доказателства относно направата им.
Ответната
по жалбата страна Директор на ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Ф., с писмено становище сочи доводи за неоснователност
на жалбата. Моли същата да се отхвърли, като на ответника се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е депозирана в законоустановения
срок по чл.41, ал.3 от ДОПК, след проведено административно обжалване, от лице
с правен интерес, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Въз
основа на приложените по делото доказателства от фактическа страна се установява
следното: На 18.11.2019 г. в пункт за фискален контрол на ГКПП Видин - Дунав
мост 2 е била извършена проверка от служители на ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП на МПС, превозващо стока – черва, пикочни мехури и стомаси на животни,
цели или на парчета, различни от тези на рибите, пресни, охладени, замразени
или в саламура, сушени или пушени, с произход Франция и получател на стоката „Т.Е.Д.“
ЕООД гр. Първомай, както и място на получаване в гр. Първомай. На основание
чл.127б, ал.3 от ДОПК органите по приходите поставили техническо средство за
контрол на транспортното средство, предвид
характера на стоката като такава с висок фискален риск. За горното бил
съставен Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 05090139745_1
от 18.11.2019 г. На 19.11.2019 г. с Протокол за отстраняване на техническо
средство за контрол с № 050901397454_2 от 19.11.2019 г., съставен в гр.
Първомай, било отстранено техническото средство за контрол от транспортното
средство със стоката, като било изрично констатирано, че техническото средство
за контрол е с ненарушена цялост. С Протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск № 050901397454_3 от 19.11.2019 г., съставен в гр. Първомай
на мястото на разтоварване на стоката било отразено извършването на проверка за
съответствие между посоченото в документите за стоката и установеното при
проверката вид и количество на стоката. Установено било количество от 21920,48
кг. черва, пикочни мехури и стомаси на животни, цели или на парчета, различни
от тези на рибите, пресни, охладени, замразени или в саламура, сушени или
пушени, които съответстват по вид и количество на отразеното в документите. С
протокола било констатирано и че по повод установяване по чл.121а, ал.2 от ДОПК, при извършена справка в ПП „Система за управление на приходите“ /СУП/ за
назначените по трудово правоотношение лица от проверяваното дружество се
установило, че в него са назначени 1 лица за м. 09.2019 г., 1 лица за м.
08.2019 г., 1 лица за м.07.2019 г., 1 лица за м.06.2019 г., 1 лица за 05.2019
г., 1 лица за 04.2019 г., 0 лица за 03.2019 г., 02.2019 г., 01.2019 г., 12.2018
г., 11.2018 г. и за 10.2018 г., от което
бил направен извод, че проверяваното лице не разполага с достатъчна кадрова
обезпеченост, която да гарантира безпрепятствено осъществяване на търговската
му дейност. Отразено било и че при извършена справка в СУП за подадените от
проверяваното лице декларации обр.1 и обр.6 по Наредба № Н-8/2005 г. за осигурените по трудови
правоотношения лица било установено, че такива не били подавани, от което
следвало, че дружеството е некоректен осигурител и данъкоплатец, което завишава
данъчния риск. Констатирано било още, че във връзка с основанията по чл.121а,
ал.3, вр. с ал.2 от ДОПК и че при проверка в
информационните масиви на НАП било установено несъответствие между обема на вътреобщностните придобивания, декларирани от задълженото
лице и декларираните от чуждестранните лица вътреобщностни
доставки към това лице, като касовата наличност в лева към 31.12.2017 г. била в
размер на 206 х.лева, което било индикация за непълно отчитане на приходите от
продажби, съответно намаляване размера на внасяните данъци. Дружеството не
притежавало ДМА, които да покрият данъчни вземания. Отразено било и че след
извършен анализ в информационните масиви на НАП било установено, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите
данъци от проверяваното дружество ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. Заключено било, че
проверяваното дружество не изпълнява вменените му данъчно-осигурителни
задължения /носи висок данъчен риск, което формирало и извод, че събирането на
дължимите данъци, които ще възникнат при реализацията на стоката от него ще
бъде невъзможно или значително затруднено. В тази връзка било отчетено, че е
необходимо представяне на обезпечение, с което да се гарантира събираемостта на
дължимите данъци, които ще възникнат след последващо
разпореждане със стоката. Въз основа на посоченото било определено на основание
чл.121а, ал.3, вр. с ал.2 от ДОПК обезпечение в
размер на 34 408,92 лева, което било посочено в Протокола от 19.11.2019 г. да е
изчислено въз основа на протоколи, изготвени от орган по приходите в отдел
„Анализ и последващ контрол“ в Дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП при прилагане на
Наредба № Н-9/14.08.2006 г. на МФ за
реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарните цени при
използване метода на сравнимите неконтролирани цени. На основание чл. 121а, ал.
3 от ДОПК, във връзка с чл.40 от ДОПК, стоката била иззета с въпросния
протокол, а също и всички оригинални документи, които я придружават. Стоката
била оставена на отговорно пазене при жалбоподателя в гр. Първомай, за което се
съставил протокол № 050901397454_5 от 19.11.2019 г. На същата дата
дружеството-жалбоподател внесло по сметка на ТД на НАП Пловдив определеното
обезпечение в размер на 34408,92 лева, като с Протокол № 050901397454_7 от 19.11.2019
г. стоката била освободена.
Срещу
действията на органите по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, обективирани в Протокола с № 050901397454_3 от 19.11.2019
г. била депозирана жалба от „Т.Е.Д.“ ЕООД по реда на чл.41, ал.1 от ДОПК пред
Директора на ТД на НАП Пловдив, който със свое Решение № 463 от 22.11.2019 г.
отхвърлил жалбата като неоснователна. В решението си Директорът на ТД на НАП
Пловдив приел, че безспорно била установено в случая хипотезата на чл.121а,
ал.2 от ДОПК. Отделно били изложени допълнителни мотиви, във връзка с посоченото
като осъществено допълнително проучване на дружеството в хода на
административното обжалване, като били изложени съображения относно извършена
справка, според която към 22.11.2019 г. дружеството било с установени
задължения, подлежащи на разпределение от публичен из пълнител в общ размер на
191 573, 59 лева, както и за извършена справка в ИС на Агенция Митници, от
която се установявало, че дружеството за периода 2016-2019 г. има деклариран
износ за Турция, който износ определя резултатите на задълженото лице по ЗДДС. Изложени
били и мотиви относно законосъобразното приложение на метода на сравнимите
неконтролирани цени при определяне основата за определяне стойността на
обезпечението, като било заключено, че предприетите действия по обезпечаване на
доказателства били правилни и законосъобразни.
При така
установеното от фактическа страна от правна такава съдът намира, на първо
място, че оспорените действия, обективирани в Протокол 050901397454_3 от 19.11.2019 г. са
осъществени от органи с необходимата компетентност. Видно от доказателствата по
делото е, че обжалваните действия са предприети в хода на извършвана проверка
по реда на фискалния контрол върху движението на стоки с висок фискален риск от
органи по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на които е
възложена такава компетентност съгласно чл.12, ал.2, т.9, вр.
с ал.1, т.10, чл.121а, чл.127а от ДОПК и Заповед № ЗЦУ-ОПР -17 от 17.05.2018 г.
на Изпълнителния директор на НАП.
Безспорно е в случая, че стоката, предмет на
проверка, категорично съставлява такава с висок фискален риск, доколкото като
вид е включена в Приложение № 1 към Заповед № ЗМФ-4/02.01.2014 г. на Министъра
на финансите относно утвърждаване на списък на стоки с висок фискален риск.
В случая обаче, така осъществените действия по
предварително обезпечаване при фискален контрол са незаконосъобразно
осъществени, доколкото не е било обосновано наличието на основанията,
предвидени в чл.121а, ал.2 от ДОПК, за тяхното предприемане. Съгласно
разпоредбата на чл.121а, ал.3 от ДОПК органът по приходите предприема
действията по чл.40 за обезпечаване на доказателства без разрешение на съда и
стоките и документите се изземват, като забраната по чл.13, ал.3, т.4
продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне на
обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция в размер 30 на сто от пазарната стойност на
стоката, когато са налице случаите на чл.121а, ал.1 и ал.2 от ДОПК. В
конкретния случай, органите по приходите са обосновали своите действия по
задържане на стоката и документите и съответно определяне на обезпечение в пари
с основанията по чл.121а, ал.2 от ДОПК, сочейки на установеност на
обстоятелството, че при последващо разпореждане със
стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. Приложената от органите по
приходите хипотеза изисква установяване на конкретни факти, които следва да се
подкрепени с доказателства и които да дават възможност недвусмислено да се
заключи, че при последващо разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. В случая в изпратената преписка липсват приложени доказателства, от
които да се установяват изложените в Протокола с № 050901397454_3 от 19.11.2019 г. твърдения за
недостатъчна кадрова обезпеченост, липса на подавани декларации образец № 1 и №
6 от жалбоподателя, несъответствие на обема на ВОП, размер на касовата
наличност, като липсват посочените в Протокола справки, или информация от
информационни масиви на НАП, съответно протоколи, съставени по реда на чл. 50 ДОПК за извършените справки или проверки в информационна система. Нещо повече,
посочените установявания от информационната система на НАП по никакъв начин не
са анализирани от страна на органите по приходите, така, че да е ясна връзката
им с направените изводи за съществуваща реална възможност събирането на
данъците при последващо разпореждане със стоката да
не се осъществи или да се затрудни значително. Нормата на чл.121а, ал. 2 ДОПК
изисква конкретно установяване, а не само предположения, на конкретни факти,
последица от проявлението или липсата на които несъмнено ще доведе след разпореждане
със стоката до невъзможност или значително затруднение на събирането на
дължимите данъци. В случая в Протокола дори не е посочено събирането на кои
данъци ще бъде невъзможно или значително ще бъде затруднено, а това е сторено и
то отчасти едва в Решението на Директора на ТД на НАП. Не е ясно как точно
твърдяната кадрова необезпеченост ще се отрази върху задълженията на
дружеството, като следва да се има предвид, че в приложения по делото
Ревизионен доклад, не се съдържат изобщо подобни констатации, а напротив прието
е, че дружеството осъществява във времето действителна търговска дейност, от
която реализира приходи, както и начислява данъци. От страна на жалбоподателя
са представени и протоколи от 2018 г. и от 2019 г. касателно
удостоверяване именно от НАП подаването от страна на дружеството-жалбоподател
на декларации образец № 1 и образец № 6, в която връзка и изложеното в
Протокола, както и потвърждаващото го решение относно неподаването изобщо на
такива, което било установено от извършена справка в „Система за управление на
приходите“ не може да бъде счетено за достоверно проверена информация. Липсват
доказателства за установени и неразплатени данъчни задължения на дружеството,
както и доказателства за твърдените несъответствия в обемите на ВОП. Не е ясно
и защо е прието, че размерът на касовата наличност и то към 2017 г. е отчетен
като индикация за непълно отчитане приходите от продажби на дружеството, а
оттам и намаляване размера на внасяните данъци, в каквато връзка отново липсват
конкретни доказателства.
Допълнително
изложените от страна на Директора на ТД на НАП в решението му мотиви, касаещи
анализ на допълнително събрана информация към 22.11.2019 г., не са били предмет
на обсъждане от органите по приходите при вземане на решението им за прилагане
на мерките по чл.121а от ДОПК и за пръв път се сочат в Решението. Константната
съдебна практика възприема, че фактите, въз основа на които се правят
съответните изводи при налагането на обезпечителните мерки, следва да бъдат
установени от органите, които налагат мерките и да съществуват именно към
момента на постановяване на обезпеченията. Излагането
на допълнителни съображения е коректно и допустимо, само когато, обаче, не се
възвеждат за първи път нови факти, както е в случая, особено като се има
предвид, че се касае до обжалване на акт, издаван при упражняване на оперативна
самостоятелност. Независимо от изложеното, дори и така изложените допълнителни
установявания от страна на контролния административен орган не водят до извод
за наличие основанията на чл.121а, ал.2 от ДОПК, доколкото отново не са
подкрепени с конкретни доказателства, нито е анализирана конкретната им връзка
с направените крайни изводи, а и самият административен орган, като е отразил в
решението си, че жалбоподателят е некоректен данъкоплатец, не е посочил въз
основа на какво именно прави такъв извод, като не е приложил доказателства, от
които да се установи характера на твърдените публични задължения на дружеството
и дали те произтичат именно от неплатени данъци. Само по себе си посоченото
последно твърдение, не се основава на никакви конкретни доказателства, които да
водят до основателна индиция, още повече, да
обосноват несъмнен и еднозначен извод за наличие на хипотеза по чл.121а, ал.2
от ДОПК, както изисква законът. В случая в Протокола за осъществяване на
обезпечителните действия няма и изложени съображения относно факти и
обстоятелства, свързани с конкретната доставка, поради които да се приеме, че
при последващо разпореждане със стоката, предмет
именно на тази доставка, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни. Липсата на конкретна установеност и същевременно
наличието само на твърдения за факти, за които, първо, не е налице пряка
обвързаност с формирането на извода за прилагане на чл.121а, ал.2 от ДОПК и
второ – не са приложени доказателства, на практика води до незаконосъобразно
процедиране на администрацията при прилагане на посочената разпоредба, което
засяга принципа по чл.6 от АПК и е в противоречие с целта на закона. Посоченото
е самостоятелно основание за отмяна на оспорените действия.
Отделно от това, съдът констатира и че при
извършване на преценката относно размера на определеното обезпечение, независимо,
че в Протокола с № 050901397454_3 от 19.11.2019 г. е посочено, че е използван
метода на сравнимите неконтролирани цени, предвиден в Наредба № Н-9 от 14.8.2006 г. на МФ за реда и начините за
прилагане на методите за определяне на пазарните цени, не става ясно какви и
кои именно неконтролирани сделки и извършени към кой точно момент са били
сравнени с контролираната такава, както и какви корекции са били извършени,
като в тази връзка се сочи единствено в протокола, че пазарните цени били
изчислени въз основа на протоколи, изготвени от орган по приходите, каквито
обаче, не са приложени по преписката. В Решението, потвърждаващо оспорваните
действия също е посочено, че бил съставен протокол за извършена експертиза на
пазарни цени на стоки с висок фискален риск, но такъв протокол липсва по
преписката. Това обстоятелство поставя под сериозно съмнение начина на
прилагане на метода на сравнимите неконтролирани цени, доколкото не става ясно,
по какъв начин и дали същият е съобразен със специалната Наредба, е било
осъществено сравнението и корекцията на пазарните цени, предвидено иначе по
Наредба № Н-9 от 14.8.2006 г. на МФ. В тази насока и според съда, общото
посочване на използвания метод при липса на доказателства въз основа на какво
именно сравнение и на какви цени органите по приходите са достигнали до извода
за пазарната цена на стоката, която е основа за определяне размера на
обезпечението, съставлява липса на мотиви в тази част на Протокола, обективиращ обжалваните действия, която не е преодоляна и с
решението на Директора на ТД на НАП.
Изложените
съображения налагат отмяната на обжалваните действия и като последица осъждане
на ТД на НАП Пловдив да поеме разноските, направени от страна на жалбоподателя.
Възражение за прекомерност по отношение на същите не е направено от ответната
по жалбата страна. Ето защо и предвид представените доказателствата за
заплатени разноски за адвокат от общо 1872 лева с ДДС и държавна такса от 50
лева за образуване на делото, следва ответната по жалбата страна да се осъди да
ги заплати на жалбоподателя. Поради изложеното и Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ действия
на органите по приходите за обезпечаване, обективирани
в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050901397454_3
от 19.11.2019 г., съставен от Д.Х.на длъжност инспектор
по приходите и Н.Г.на длъжност инспектор по приходите в Главна дирекция
„Фискален контрол” при Централно управление на Националната агенция за
приходите, потвърдени с Решение № 463 от 22.11.2019 г. на Директора на
Териториална дирекция - Пловдив на Националната агенция за приходите.
ОСЪЖДА ТД на
НАП - Пловдив да заплати на „Т.Е.Д.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр.Първомай, ул.“****“ № 35, сумата от общо 1922,00 лева /хиляда
деветстотин и двадесет и два лева/, съставляваща направени по делото разноски.
Определението
е окончателно.
Административен съдия: