№ 11439
гр. С., 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110125066 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от
Етажните собственици на сграда, находяща се в гр. С., СО, АДРЕС, представлявани от
Д.Г.Г. – председател на УС на ЕС, искова молба, насочена против М. В. Д., с която са
предявени установителни искови претенции с правно основание чл. 51, ал. 1 във вр. с
чл. 48, ал. 8 ЗУЕС с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответникът дължи сумата в размер на 180,00 лева, представляваща 36
месечни вноски за административно управление за периода от 01.02.2017 г. до
31.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 17.01.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 03.09.2020 г. по ч.гр.д. №
2083/2020 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 51, ал. 1 във вр. с чл. 48, ал.
8 ЗУЕС с искане да се осъди ответникът да заплати сума в размер на 75,00 лева,
представляваща месечни вноски за административно управление за периода от
01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба – 05.05.2021 г. до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на недвижим имот – самостоятелен
обект в етажна собственост: Магазин № 4, със застроена площ от 59.00 кв.м., намиращ
се в сграда в град С., СО, АДРЕС, на кота 0.00, състоящ се от търговска площ, склад и
баня с тоалетна, при съседи: магазин № 3, магазин № 5, и от двете страни улица, заедно
с 1,581 % ид.ч. от общите части на сградата. Сочи, че общите части на сградата се
поддържат и управляват по реда на глава втора от ЗУЕС – чрез Общо събрание и
Управителен съвет. Излага, че с решение по т.3.1. от Протокол от 18.09.2015 г. от
заседание на Общото събрание на собствениците на ЕС е определен размерът на
месечните такси за управление, поддръжка, режийни разходи и обособяването на фонд
„Ремонт и обновяване“ – за всеки обитаем жилищен обект: 11 лв. за поддръжка и общи
разходи, 5 лв. за администриране и 4 лв. месечно за обособяване и поддръжка на ФРО,
а за необитаеми жилищни обекти – само такси за администриране и ФРО. Твърди, че
ответницата не е внесла дължимите от нея вноски в бюджета на етажната собственост,
1
както и, че същата притежава 1,581 % идеални части от общите части на сградата.
Излага, че въз основа на решенията на ОС за бюджет на ЕС, ответницата дължи 36
месечни вноски в размер на по 5,00 лева или общо 180,00 лева за периода от 01.02.2017
г. до 31.01.2020 г. Поддържа, че за имота не е начислявана вноска за поддръжка и общи
разходи. Развива съображения в насока, че решенията на ОС са влезли в сила и
подлежат на изпълнение, както и че същите са законосъобразно взети. Сочи, че
вноските се събират на месечна база и следва да се заплащат в рамките на съответния
месец, както и че стават дължими, считано от началото на календарния месец, като
задълженият собственик, може да ги заплати в рамките на същия месец. Излага, че
вноските за управление и поддръжка имат характер на задължителни бюджетни вноски
за съставяне на общ бюджет за общите части на ЕС, като е необходимо авансово
събиране на парична маса за да се посрещат и обслужват навременно текущите или
еднократни разходи, свързани с услугите от доставчика „КОС България“ ООД, както и
консумативни комунални разходи. Твърди, че след депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК, ответницата продължава да не заплаща дължимите вноски за
административно управление, поради което предявява осъдителен иск за месечните
вноски за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г. Моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В подаденото възражение по реда на чл. 414 ГПК е оспорена дължимостта на
претендираната сума за административно управление, като е посочено, че имотът не е
ползван и следва да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2, вр. ал. 1 ЗУЕС.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от
Етажните собственици на сграда, находяща се в гр. С., СО, АДРЕС, представлявани от
Д.Г.Г. – председател на УС на ЕС, искова молба, насочена против М. В. Д., с която са
предявени установителни искови претенции с правно основание чл. 51, ал. 1 във вр. с
чл. 48, ал. 8 ЗУЕС с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответникът дължи сумата в размер на 180,00 лева, представляваща 36
месечни вноски за административно управление за периода от 01.02.2017 г. до
31.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 17.01.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 03.09.2020 г. по ч.гр.д. №
2083/2020 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 51, ал. 1 във вр. с чл. 48, ал.
8 ЗУЕС с искане да се осъди ответникът да заплати сума в размер на 75,00 лева,
представляваща месечни вноски за административно управление за периода от
01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба – 05.05.2021 г. до окончателно изплащане на вземането.
С молба вх. № 215240/12.10.2022г., ответникът е представила платежно
нареждане, от което се установява, че по сметката на доставчика на услуги КОС
България /почистване, управление, техническа поддръжка и поддръжка на зелени
площи/ на 12.10.2022г. е преведена сумата от 405.00лв.
В платежното нареждане е отразено изрично, че основанието за превеждане
на сумата е такса административно управление за периода до м.12.2022год.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. С оглед изложеното и доколкото се установи, че претендираните от
ищеца суми, представляващи вноски за административно управление за целия исков
период са платени в хода на настоящото производство, съдът намира, че исковите
претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
2
По изложената аргументация установителната претенция за сумата от 180,00
лева, представляваща 36 месечни вноски за административно управление за периода от
01.02.2017 г. до 31.01.2020 г. и осъдителната такава за сумата от 75,00 лева,
представляваща месечни вноски за административно управление за периода от
01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., следва да бъдат отхвърлени.
Доколкото обаче в платежния документ е посочени изрично, че със сумата от
405.00лв. се погасяват единствено такси за административно управление, за
исковия период / 01.02.2017г. - 30.04.2021г. целия период по установителния и
осъдителния иск /и за период след исковия такъв /01.05.2021г. – м.12.2022г./, съдът
намира, че претенциите на ищеца за лихва за забава върху сумата от 180.00лв. от
датата на подаване на заявлението до датата на плащане и претенцията за лихва за
забава върху сумата от 75.00лв. от датата на подаване на исковата молба до датата на
плащане се явяват основателни, доколкото ответникът не доказа същите да са
погасени.
Дължимата се лихва върху размера на установителната претенция от 180.00лв. за
периода от датата на подаване на заявлението 17.01.2020г. до датата на плащане на
главницата 12.10.2022г., изчислена с помощта на компютърна програма е 50.00лв., за
която част акцесорната претенция се явява основателна.
Дължимата се лихва върху размера на осъдителната претенция в размер на
75.00лв. за периода от датата на подавана на исковата молба 05.05.2021г. до датата на
плащане 12.10.2022г., изчислена с помощта на компютърна програма е в размер на
10.96лв., за която част акцесорната претенция се явява основателна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производства в
общ размер на 400.00лв., от които 25.00лв. – държавна такса в заповедното
производство, 300.00лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното производство и
75.00лв. – държавна такса в исковото производство.
Разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство в полза на
ищеца не следва да се присъжда, доколкото не е представен договор за правна защита и
съдействие, от който да се установи размера и начина на плащане на същото.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по реда на чл. 422, ал. 1 и сл. ГПК, че М. В. Д. ,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., АДРЕС, дължи на Етажните собственици на сграда,
находяща се в гр. С., СО, АДРЕС, представлявани от Д.Г.Г. – председател на УС на
ЕС сумата от 50.00лв. – лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 17.01.2020г. до датата на плащане на главницата 12.10.2022г./ върху сумата
от 180,00 лева, представляваща 36 месечни вноски за административно управление за
периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г./, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2083/2020 г. по описа на
СРС, 180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 51, ал. 1 във
вр. с чл. 48, ал. 8 ЗУЕС за признаване за установено, че ответникът дължи сумата
в размер на 180,00 лева - представляваща 36 месечни вноски за административно
управление за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г., като погасен чрез плащане в
хода на процеса.
3
ОСЪЖДА М. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., АДРЕС, да заплати на
Етажните собственици на сграда, находяща се в гр. С., СО, АДРЕС,
представлявани от Д.Г.Г. – председател на УС на ЕС основание чл. 51, ал. 1 във вр. с
чл. 48, ал. 8 ЗУЕС сума 10.96лв. – лихва за забава за периода от датата на подаване на
исковата молба 05.05.2021г. до датата на плащане 12.10.2022г. / върху сумата от 75,00
лева, представляваща месечни вноски за административно управление за периода от
01.02.2020 г. до 30.04.2021 г./, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 51,
ал. 1 във вр. с чл. 48, ал. 8 ЗУЕС за осъждане на ответника да заплати сума в
размер на 75,00 лева, представляваща месечни вноски за административно
управление за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., като погасен чрез плащане в
хода на процеса.
ОСЪЖДА М. В. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на Етажните собственици на сграда, находяща се в гр. С., СО, АДРЕС,
сумата от 400.00лв. – разноски в заповедното и исковото производства.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4