№ 2636
гр. Пловдив, 17.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502738 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 27137/19.10.2022г. на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя С. П. П. чрез адв. А. Н. от МАК против
определение № 9001 от 22.08.2022г., постановено по гр. д. № 334 по описа за 2021г. на РС
Пловдив, IX гр. с., с което се оставя без уважение молба вх. № 55009/05.07.2022г. на „Вива
Кредит“ ООД, за изменение на решение № 2011/03.06.2022г., постановено по делото, в
частта му за съдебно-деловодните разноски.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
оспорваното определение.Излагат се доводи относно фактическата и правна сложност на
делото, обосноваваща размера на заплатения адвокатски хонорар.Моли се за отмяна на
определението на районния съд и постановяване на ново, с което да бъдат присъдени на
другата страна разноски за адвокатско възнаграждение в минималния предвиден размер.
С писмения отговор по частната жалба се изразява становище, че същата е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а определението на районния съд да бъде
потвърдено.Претендират се разноски за настоящето производство.
Частната жалба е подадена в законовия седмодневен срок, от легитимирана страна –
ответник в първоинстанционното производство, против подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е допустима.
За да се произнесе по същество съдът взе предвид следното:
С решение № 2011 от 03.06.20122г., постановено по гр. д. № 334 по описа за 2021г.
на Пловдивски районен съд, IX гр. с., се приема за установено по отношение на „Вива
Кредит“ ООД, ЕИК *********, по предявения от Д. П. П., ЕГН **********, иск с правно
1
основание чл. 124 от ГПК, че сключеният между страните договор за паричен заем „Viva
Horizon 30“ № 5615311 от 10.06.2020г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във вр.
с чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗПК.Осъжда се „Вива Кредит“ ООД, ЕИК ********* да заплати
на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД на Д. П. П., ЕГН **********, сумата от 1 186, 44 лева –
съдебно-деловодни разноски в производството по гр. д. № 334/2021г. по описа на Районен
съд Пловдив, IX гр. с.В мотивите на решението съдът е разгледал своевременно
направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца по делото, като е обосновал, че същото не е
прекомерно, съобразявайки предвидения минимален размер на възнаграждението с оглед
защитавания материален интерес и с оглед осъществените в производството по делото
процесуални действия.Районният съд е съобразил и обстоятелството, че разглеждането на
делото е продължило в пет съдебни заседания, повод за което е станало поведението на
ответника.
В първоинстанционното производство е постъпила молба по чл. 248 от ГПК за
изменение на постановеното решение в частта за разноските от ответника, с искане
присъденото адвокатско възнаграждение за един адвокат на ищцовата страна, да бъде
редуцирано до предвидения минимален размер.
С обжалваното определение № 9001 от 22.08.2022г. районният съд е оставил молбата
без уважение, като не е намерил основание за изменение на постановеното решение в частта
за разноските.
При тези данни настоящият състав на съда намира частната жалба за неоснователна
по следните съображения:
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК по искане на насрещната страна съдът може да намали
размера на адвокатското възнаграждение, ако е прекомерно, като при това съдът не може да
присъди по-нисък размер от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК задължава съда, при произнасяне по
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, да съобразява единствено
фактическата и правна сложност на делото.В случая предявените искове, с които е бил
сезиран първоинстанционният съд, са за обявяване недействителност на договор за паричен
заем, сключен между страните по делото, на основание чл. 22 от ЗПК, породи неспазване
императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9а, т. 10, т. 23 от ЗПК и на
основание чл. 4, ал. 8, ал. 1, т. 3а, в г, е, т. 4а, чл. 10, ал. 1 и ал. 2 и чл. 11, ал. 2 от ЗПФУР,
както и на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради неспазване на законоустановената форма
за действителност, заобикаляне на закона, морала и добрите търговски практики.При
условията на евентуалност е предявен и иск за приемане за установено в отношенията
между страните, че клаузата на чл. 4 от процесния договор е неравноправна на основание чл.
146, ал. 1 от ЗЗП.Касае се за разглеждане на няколко обективно съединени иска, поради
което не може да се приеме, че делото е с ниска фактическа и правна сложност, независимо
от размера на защитавания материален интерес.
2
На следващо място във връзка с оплакванията на жалбоподателя следва да се
отбележи, че при осъществяване на процесуалната дейност по събиране на доказателства,
съдът е длъжен допусне всички относими към предмета на делото доказателства с оглед
пълното му и всестранно и изясняване от фактическа страна, а кои от тях ще кредитира и
дали и на кое от претендираните от ищеца основания ще обяви договора за недействителен,
е дейност, която съдът извършва при решаване на делото.Поради това оплакването, че след
като съдът е обявил договора за недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ГПК, не е било необходимо назначаването на съдебно-техническа
експертиза за размера на шрифта, е неоснователно.
Отделно от изложеното следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 7, ал. 8 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията
преди изменението с ДВ, бр. 88/2022г./, съгласно която за защита по дело с повече от две
съдебни заседания, за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лева, като
разпоредбата не предвижда обусловеност на допълнителното възнаграждение с оглед
причината, поради която делото е било отлагано.В настоящия случай са проведени пет
съдебни заседания, с оглед на което се дължат 300 лева за трите следващи заседания и тази
сума се включва в общия размер на адвокатското възнаграждение.
Предвид гореизложеното и настоящият състав на съда намира, че присъденото
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцовата страна в
първоинстанционно производство не е прекомерно, поради което частната жалба се явява
неоснователна и следва да се остави без уважение, а определението на районния съд е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Относно претендираните разноски от ответника по жалбата за настоящето
производство съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани.Съгласно практиката
на ВКС /определение № 393 от 17.09.2018г. по ч. гр. д. № 2845/2018г., IV гр. о., определение
№ 345 от 21.05.2015г. по ч. гр. д. № 2664/2015г., IV г. о. и др./ в производството по
разноските страните не си дължат разноски.В това производство /относно дължимостта и
размера на разноските/ не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски и
разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9001 от 22.08.2022г., постановено по гр. д. № 334
по описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, IX гр. с.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4