№ 944
гр. Благоевград, 27.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500631 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 418, ал. 4 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „О. п.“ №260, срещу Разпореждане №1137/13.06.2022 г., постановено по ч. гр. д.
№514/2022 г. на РС-С-., в частта, с която е отхвърлено заявлението за заплащане на сумата
от 71.00 лв. – такси, начислени съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, във връзка с Тарифа за
таксите и комисионните на банката, за периода от 19.02.2021 г. до 10.05.2022 г., като счита
същото за неправилно, поради допуснато съществено процесуално нарушение на
съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необосновано.
Твърди се, че отхвърлените от първоинстанционния съд такси за действия по ограничаване
на негативните последици при просрочие са дължими на основание т. VI.5. от Общите
условия за откриване, водене и закриване на сметки на физически лица, във вр. с т. XIV.
Навежда се още, че тези такси не представляват такива, свързани с управлението на кредита,
каквато забрана се съдържала в чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителски кредити /ЗПК/.
Прави се искане за отмяна на разпореждането в обжалваната част, както и да се присъдят
направените разноски.
Окръжен съд - Благоевград, като съобрази приложеното ч. гр. д. №514/2022 г. по описа на
РС-С-. и становището на жалбоподателя, приема за установено следното:
По допустимостта на частната жалба.
За атакуваното разпореждане жалбоподателят е уведомен на 23.06.2022 г., а жалбата е
подадена на 24.06.2021 г., тоест спазен е срокът по чл. 275 от ГПК, същата е депозирана от
надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл. 418, ал. 4 от ГПК. С
оглед на тези констатации, съдът приема, че частната жалба е допустима.
По същество.
1
Установява се, че пред РС-С-. е подадено заявление по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК от
„Ю.Б.“ АД, ЕИК***, срещу А. Д. В., с ЕГН **********, адрес: гр. С-., ул. „Н.“ №1, за
заплащане на сумата от 8 654,55 лева главница, сумата от 1 274,68 лева - възнаградителна
лихва за периода от 19.03.2021 г. до 27.12.2021 г., сумата 786,94 лева - мораторна лихва за
периода от 19.03.2021 г. до 10.05.2022 г., сумата от 109,50 лева - такси за периода от
19.02.2021 г. до 10.05.2022 г., сумата от 36.00 лева разходи по уведомяване, за вземане по
договор за потребителски кредит №FL1051013 от 19.02.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и направените
по делото разноски за платена държавна такса в размер на 217,23 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 721,85 лева, въз основа на извлечение от счетоводните книги на
„Ю.Б.“ АД и договор за потребителски кредит №FL1051013 от 19.02.2020 г.
Към заявлението са приложени следните документи: извлечение от счетоводните книги на
„Ю.Б.“ АД; договор за потребителски кредит №FL1051013 от 19.02.2020 г.; приложение №1;
погасителен план; искане, сертификат, декларация, Общи условия за отпускане на кредити
на физически лица в „Ю.Б.“ АД; Тарифа за таксите и комисионните, които банката прилага
по извършвани услуги; уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане,
ведно с разписки за залепени уведомления, справки за адрес и действащи трудови договори
и протокол за удостоверяване връчването на книжа на ЧСИ Борис Велинов.
Заповедният съд е уважил заявлението частично, като е отхвърлил същото, в частта относно
претендираните такси в размер на 71.00 лв. за периода 19.02.2021 г. до 10.05.2022 г.
Предвид така установените факти и като съобрази закона, настоящият състав намира, че
обжалваната част от процесното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено, при споделяне на изложените от районната инстанция съображения на
основание чл. 278, ал. 4, във вр. с чл. 272 от ГПК. Съгласно Тарифата за таксите и
комисионните на банката, Банката прилага такса за действия по ограничаване на негативни
последици при просрочие, включваща телефонни обаждания, изпращане на писма, покани и
др., като таксата се събира съответно за всеки от периодите на просрочие, на първия ден от
периода. Видно от доказателствата по делото е, че претендираната сума за такси съставлява
сбор от 11 бр. месечни такси за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по
потребителски кредит на обща стойност 38,50 лв., начислени съгласно чл. 5, т. 2 от
договора, и 7 бр. такси на обща стойност 71 лв., начислени съгласно чл. 2, ал. 2 от договора,
във вр. с Тарифа за таксите и комисионните на банката. Съдът не споделя възражението на
жалбоподателя, че отхвърлените такси за действия по ограничаване на негативните
последици при просрочие са дължими на основание Общите условия за откриване, водене и
закриване на сметки на физически лица. Споделя се изводът на първоинстанционния съд, че
същата тази клауза е нищожна, тъй като е в разрез с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Целта
на таксите е да се покрият административните разходи на банката при предоставяне на
определена услуга. С горецитирания закон се забранява на банките да събират някои видове
такси и комисионни, за които се приема, че са част от дейността на банката по предоставяне
на кредита, като към това се причисляват и процесните такси, възлизащи в конкретния
2
случай на 71.00 лв. Действията, за които е предвидена, представляват такива по
управлението на кредита.
На следващо място, както и районният съд е установил, по отношение на тази такса се
открива противоречие с императивна норма - чл. 33 от ЗПК. Съгласно последната, при
забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата. Видно – такава претенция за мораторна лихва е заявена. Таксите,
които се търсят тук са все за действия, които представляват забава на основния ангажимент
за погасяване на договорното задължение. Определени по този начин, таксите на практика
припокриват дължимата лихва за забава при изпълнение на задължението за връщане на
усвоената сума и явно се цели заобикаляне на ограничението на нормата на чл. 33 от ЗПК.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното Разпореждане
№1137/13.06.2022 г., постановено по ч. гр. д. №514/2022 г. на РС-С-., следва да се потвърди
в обжалваната част като правилно и законосъобразно.
Ръководен от гореизложеното, Окръжен съд – Благоевград,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1137/13.06.2022 г., постановено по ч. гр. д. №514/2022 г.
на РС-С-., в частта, с която е отхвърлено заявлението за заплащане на сумата от 71.00 лв. –
такси, начислени съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, във връзка с Тарифа за таксите и
комисионните на банката, за периода от 19.02.2021 г. до 10.05.2022 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3