№ 209
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Татяна Грозданова
Стефан Милев
при участието на секретаря Невена Б. Г.
в присъствието на прокурора С. Ив. Л.
като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241000600593 по описа за 2024 година
Постановената от Благоевградския окръжен съд (БОС) присъда №
900456/20.09.23 г. по н.о.х.д. № 324/19 г. е оспорена пред САС по гл. 21 НПК от всички
страни по делото – от подс. П. Н. М., от неговия защитник (адв. П.), от прокурора и от
петимата частни обвинители (Ф. С., Р. Р. С., Р. А. С., А. Д., А. С.) чрез общите им
повереници (адвокатите Н. и Б.). С тази присъда М. е бил признат за виновен в
извършено на 28 юли 2014 г. престъпление по транспорта по чл. 343, ал.1, б. „в“, вр.
чл. 342, ал.1 НК (с причинена при него по непредпазливост смърт на Р. Р. С.), наказан с
6 месеца лишаване от свобода (условно, с 3-годишен изпитателен срок по чл. 66 НК) и
лишен от правото (чл. 37, т. 7 НК) да управлява МПС за 6 месеца.
Прокурорът и частните обвинители атакуват единствено размера на наказанието
с искане за неговото увеличаване (чл. 337, ал.2, т.1 НПК) до 1 година и 6 месеца
лишаване от свобода и от права по чл. 37, т. 7 НК, а подс. М. и адв. П. – с настояване за
цялостно оправдаване (чл. 336, ал.1, т.3 НПК) поради несъответствие на присъдата с
доказателствата по делото, грешната им оценка от първата инстанция и непрецизния
им анализ. Последното се ползва и като довод за липсата на мотиви по съществени
въпроси, предявени с обвинението.
Участвалият в откритото заседание пред САС прокурор не поддържа протеста и
предлага атакуваната с него присъда да бъде отменена (поради липса на мотиви), а
делото – върнато на Окръжния за съд за ново разглеждане. Съпричастни към тази
позиция са подсъдимият и неговият защитник, а редовно призованите частни
обвинители и двамата им общи повереници не се явяват без да сочат уважително
основание (доколкото представената в последния момент информация за ангажименти
на поверениците по гражданско дело в Софийския районен съд въззивната инстанция
1
не оцени за „уважителна причина“ по смисъла на чл. 329, ал.3 НПК).
Същинските въпроси на делото – за деянието, авторството и вината, са
поставени за обсъждане (оспорени) единствено в жалбите на подс. М. и защитника му,
но на тях няма как да бъде даден отговор при сега провежданото въззивно
производство. Така е, защото се налага повторно („ново“ по смисъла на чл. 335, ал.2
НПК) разглеждане на делото от БОС. Присъдата в действителност (както сочат и
прокурорът от САП, и защитникът) страда от липса на мотиви (чл. 348, ал.3, т.2 НПК),
а порокът е не само съществен и неотстраним от втората инстанция, но води и до още
едно отменително основание – това по чл. 348, ал.3, т.1 НПК, доколкото е свързан и с
ограниченото право на защита на подсъдимия.
С осъждането на М. по дословно и безкритично възприетата теза на измененото
от прокурора (чл. 287 НПК) обвинение (л.505 от н.о.х.д.) Окръжният съд е ангажирал
наказателната отговорност на подсъдимия за нарушения на правилата на движение,
изведени от взаимно изключващи се (несъвместими в едно деяние) правни норми на
ЗДвП. А това прави изцяло неясна волята на съдебния състав в какво точно се състои
извършеното в случая изпълнително деяние на престъплението и (като резултат)
съществено затруднява защитата срещу застъпените изводи. Достатъчно показателно е,
че деецът е признат за виновен едновременно за предприето от него забранено
изпреварване (в нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП), довело до фаталния транспортен
инцидент, но успоредно с това – и за неспазване на правилата по чл. 42, ал.1, т.2 и ал.2,
т.2 ЗДвП, които принципно (и безспорно) важат единствено в случаите на разрешено
изпреварване, защото регулират безопасното поведение, което водачът следва да
съблюдава при предприемането на този вид маневра. Така, от гледна точка на самия
подсъдим, остава изцяло неразбираемо с кое свое поведение той е предизвикал
смъртта на починалия Р. С.: дали като е започнал да изпреварва в забранен участък;
или като е предприел изпреварването правомерно, но не е съобразил факторите по чл.
42, ал.1, т.2 и ал.2, т.2 ЗДвП (видимост, достатъчно свободно разС.ие, несъздаване на
опасност за насрещно движещите се превозни средства и т.н.).
Яснота в тази насока, а и възможност за САС – като въззивна инстанция да
„отстранява“ някои пороци по реда на чл. 337, ал.1, т.2 НПК, можеше да бъде
осигурена, ако в мотивите си Окръжният съд в действителност беше обсъдил
посочените дотук съществени въпроси, защото именно на тях се основана осъждането
на подс. М. и именно за тях важи задължението да се посочат установените
обстоятелства, доказателствата, от които те се извеждат, както и да се аргументира
защо при противоречиви източници на информация „едни от тях се приемат, а други се
отхвърлят“ (чл. 305, ал.3 НПК). С диспозитива на присъдата подсъдимият е признат за
виновен за игнорирането на пътния знак „В24“, т.е. за забранено изпреварване в
нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП, но от фактическа страна никъде в мотивите си БОС не е
приел такъв знак да е бил наличен и подобна забрана да е действала в процесния
участък. Няма и доводи от кои доказателствени средства е изведена въпросната
констатация, защото показанията на част от свидетелите, които твърдят, че са видели
знак за забранено изпреварване – Ш. Х. и И. К. (т.1, л. 238 и т.1, л. 85, гръб от н.о.х.д.),
е следвало да бъдат внимателно обсъдени и съпоставени с противоречащите им
материали – например: с протокола за оглед и фотоалбума към него, в които изобщо не
било установено и фиксирано наличие на пътен знак „В24“ (т.1, л. 66 и л. 72 от д.п.).
Без анализ са останали и част от писмените доказателства по делото, защото съдът е
дължал отговор дали приложената в досъдебното производство (т.2, л. 25) справка от
ОПУ-Благоевград (изх. № 24-00295/03.11.16 г.) е отразявала статуса на знаковата и
пътна маркировка на мястото на инцидента към неговата дата (29.07.14 г.) и дали
изобщо се касае за пътен участък, идентичен с процесния (съмнение за което изложиха
2
за първи път пред втората инстанция вещите лица А., Х. и М. – л. 112 от в.н.о.х.д.).
Държавното и частно обвинение не оспорват пред въззивния съд установените
от първата инстанция обстоятелства по делото; несъгласни с тях са само подсъдимият
и защитата. Следователно, липсва процесуална възможност за първи път сега САС да
„установява нови фактически положения“ (чл. 316 НПК), които да са неблагоприятни
за дееца, защото подобен подход логически би противоречал на забраната за
„reformatio in peius“. Така, че в случая евентуалното допълнително издирване на факти
и доказателства за действала към момента и на мястото на деянието забрана за
изпреварване, щом такава не е установена „от фактическа страна“ в мотивите на БОС,
би задълбочило вече допуснатите в тази насока процесуални нарушения и би дало
повод за безусловна касационна отмяна на въззивния съдебен акт. Още повече, че
когато мотивите на решаващия съд изобщо не позволяват да се провери начинът, по
който той е изградил вътрешното си убеждение по съществени за делото въпроси (като
тези за деянието и вината), няма как от втората инстанция (макар и тя да е съд „по
същество“) да се иска да замества липсващата аргументация и по този начин сама да
отстранява порока по чл. 348, ал.3, т.2 НПК. Затова при новото разглеждане на делото
още в разпоредителното заседание Окръжният съд следва внимателно да прецени кой
от двата подхода е законосъобразно приложим: а) да върне делото на прокурора за
отстраняване на юридическите противоречия в самото обвинение (защото актуално
понастоящем продължава да бъде единствено измененото по реда на чл. 287 НПК
обвинение, което съдържа несъвместими една с друга извъннаказателни правни
норми); б) или да разгледа обвинението в този му вид, а след цялостно изясняване на
фактите (за знаковата и пътна маркировка в процесния участък; за дължимото в случая
поведение на подсъдимия; за съобразените и невзети от него под внимание обективни
фактори на ситуацията) с присъдата си (чл.301, ал.1, т.2 НПК) да „даде правилната
квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл. 343 от НК“ (т.7
от Т.р.2/16-ОСНК), стига да не изменя съществено инкриминираните факти.
Водим от всичко изложено дотук и съобразно чл. 335, ал.2, вр. чл. 348, ал.3, т.1-
2 НПК, Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, VIII състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 900456/20.09.2023 г. по н.о.х.д. № 324/19 г. на
Благоевградския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на БОС за ново разглеждане от стадия на разпоредителното
заседание по чл. 248 и сл. НПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3