Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Своге, 24.06.2019год.

 

В     ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

          Свогенски районен съд, II-ри състав, в публично заседание на  двадесет и първи май, двехиляди и деветнадесета година в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : НАДЯ БАКАЛОВА

 

при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 777 по описа за 2018 година на  СвРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба  подадена от  Л.Б.Т. ЕГН ********** *** чрез адв.А.И. против „Софийска вода”АД, със седалище и адрес на управление:град София, ж.к.”Младост-4”, Бизнес парк № 1, блок 2А, представлявано от Ф. Л. Ф. и В. Б. Т.

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.

С постъпилата молба  ищецът моли съда да постанови решение, с което: да се признае за установено, по отношение на ответника, че ищецът Л.Б.Т. ЕГН ********** *** не дължи на „Софийска вода”АД, с ЕИК № ********* следните задължения, установени във връзка с издаден изпълнителен лист от 12.09.2006г.по ч.гр.д.№ 18626 по описа на Софийски районен съд за 2006г., Гражданско отделение, 56 състав:сумата в размер на 1 810,77 лева-главница за потребление на вода от 12.01.1999г. до 27.07.2006г.и законна лихва върху главницата от 07.09.2006г.до окончателното изплащане, лихва за забава в размер на 96,31 лева за период от 12.02.1999г.до 01.01.2002г., лихва за забава в размер на 52,80 лева за периода от 02.03.2005г.до 14.07.2006г. и 39,20 лева разноски.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е образувано и се е водило изпълнително дело № 20078630400067 по описа на … С. Х., с рег.№ …, с район на действие СГС, като същото е образувано въз основа на изпълнителен лист от 12.09.2006г., издаден срещу ищеца Т. по ч.гр.д.18626 по описа на СРС за 2006г.Сочи се, че по изпълнителното дело не са постъпвали никакви парични суми.Твърди се, че вземанията са погасени по давност, поради което не могат да са предмет на  принудително изпълнение, тъй като към датата на предявяване на настоящия иск е изтекъл тригодишния период от време, през който взискателя е бездействал, като не е предприел действия за принудително събиране на дълга.Ищецът заявява, че на 21.05.2018г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е издадено постановление за прекратяване на изпълнителното дело и същото е влязло в законна сила на 28.06.2018г.

 На ответника  е предоставен срок за отговор съгласно чл.131 от ГПК и  такъв е постъпил в РС – Своге.

В отговора се твърди, че иска е недопустим, поради липса на интерес от търсената защита, тъй като изпълнителното дело  е прекратено, алтернативно   и неоснователен.

В съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява, но изразява писмено становище, че поддържа иска.

В о.с.з.ответникът не изпраща представител, изразява становище, че иска е недопустим и неоснователен.

Свогенски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.

Относно допустимостта на предявения отрицателен установителен иск:

Съгласно практиката на ВКС /определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о. и определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о./ се приема допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство.

ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието /Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК/.

Съдът счита, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да се уважи.

Видно от представеното копие на изпълнително дело № 20078630400067 по описа на … С. Х., ответникът „Софийска вода”АД сезирал съдия-изпълнителя за образуване на изпълнително производство против Л.Б.Т. с молба вх.№ 00565 от 04.06.2007г., представяйки изпълнителен лист от 12.09.2006г., издаден по гр.д.№ 18626/2006г. по описа на СРС, по силата на който Т. бил осъден да заплати на молителя:сумата 1 810,77 лева-непогасено задължение за услуги за водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчни води за периода 12.01.1999г.-27.07.2006г.; 96,31 лева-лихва за забава за периода 12.02.1999г.-01.01.2002г.; 52,80 лева-лихва за забава за периода 02.03.2005г.-14.07.2006г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.09.2006г.до окончателното изплащане, както и 39,20 лева-разноски.За обезпечение на вземането на „Софийска вода”АД с Постановление от 11.10.2010г.на … Х. е наложена възбрана върху ½  идеална част от апартамент в град С., притежаван от Т. в съсобственост/л.126 от копие на изп.дело/.

На 13.09.2012г.ответникът е депозирал молба до ЧСИ за налагане на запор върху сметки и трудови възнаграждения или пенсия на ищеца.Идентична молба е отправена от ответника до ЧСИ и на 24.07.2014г.Със запорно съобщение, считано от 22.09.2015г.е наложен запор върху всички сметки на Т./л.220/.С молба от 30.04.2018г.ищецът е сезирал ЧСИ с искане за прекратяване на изпълнителното производство, с оглед разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, съдържа се молба за вдигане на всички наложени запори  и възбрани/л.274/.В искане от 17.05.2018г.се сочи, че последната молба на взискателя по изпълнителното дело е от 20.01.2017г.вх.№ 12952, но липсват доказателства за реално извършени действия поради което е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.На 21.05.2018г. с постановление за прекратяване на ЧСИ, изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ГПК.На 12.07.2018г.ЧСИ е издал постановление за вдигане на възбраната.

В конкретния случай, в периода след 2015г., както и след подадена от ответника молба от 20.01.2017г. не са били извършвани изпълнителни действия, които да водят до прекъсване на давността и  които да са насочени към принудително удовлетворяване на вземането.

Следователно е налице  хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и изпълнителният процес се е прекратил ex lege, след изтичане на двегодишния срок от последните действия на принудително изпълнение. От този момент нататък всички предприети действия за събиране на дълга са лишени от правно основание, доколкото се явяват  извършени, след като изпълнителното дело е прекратено.

С оглед гореизложеното исковите претенции се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00/четиристотин/ лева, в съответствие с представения от ищеца списък по чл.80 от ГПК, а по сметка на РС Своге разноски за държавна такса за образуване на делото в размер на 79,96 лева.

Възражението, съдържащо се в писмено становище на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца се явява неоснователно, тъй кто същото  е в размер около минимума, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

          Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Софийска вода”АД, със седалище и адрес на управление:град София, ж.к.”Младост-4”, Бизнес парк № 1, блок 2А, представлявано от Ф. Л. Ф. и В. Б. Т., че Л.Б.Т. ЕГН **********,*** не дължи на „Софийска вода”АД, с ЕИК № ********* следните задължения, установени във връзка с издаден изпълнителен лист от 12.09.2006г.по ч.гр.д.№ 18626 по описа на Софийски районен съд за 2006г., Гражданско отделение, 56 състав:сумата в размер на 1 810,77/хиляда осемстотин и десет лева и седемдесет и седем стотинки/ лева-главница за потребление на вода от 12.01.1999г. до 27.07.2006г.и законна лихва върху главницата от 07.09.2006г.до окончателното изплащане, лихва за забава в размер на 96,31/деветдесет и шест лева и тридесет и една стотинки/ лева за период от 12.02.1999г.до 01.01.2002г., лихва за забава в размер на 52,80 /петдесет и два лева и осемдесет стотинки/лева за периода от 02.03.2005г.до 14.07.2006г. и 39,20/тридесет и девет лева и двадесет стотинки/ лева разноски.

ОСЪЖДА „Софийска вода”АД, със седалище и адрес на управление:град София, ж.к.”Младост-4”, Бизнес парк № 1, блок 2А, представлявано от Ф. Л. Ф. и В. Б. Т. да заплати на  Л.Б.Т. ЕГН **********,***  направените по делото разноски в размер на 400,00/четиристотин / лева за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Своге държавна такса в размер на 79,96/седемдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :