Решение по дело №741/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 май 2022 г. (в сила от 27 май 2022 г.)
Съдия: Росен Петков Буюклиев
Дело: 20217060700741
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 декември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№154

 

гр. Велико Търново, 27.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Административен съд гр.Велико Търново – шести състав, в съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ                              

при участието на секретаря С.А., изслуша докладваното от председателя адм. дело № 741 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от ЗДвП.

 

Жалбоподателят К.С.А. ***, чрез процесуалния си представител адв.С. от ВТАК, е обжалвал като незаконосъобразна заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0311-000085 от 15.6.2021 на полицейски инспектор в РУ – Павликени при ОДМВР – Велико Търново, с която му е наложена ПАМ по чл.171, т.1, буква "б" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Поддържа се нарушаване на административно-производствените правила и противоречие със закона при издаването и. Поддържа се, че в ПАВМ е отразена невярно фактическата обстановка, което е довело и до неправилно приложен материален закон. Всъщност изследването на кръвната проба според жалбоподателя е опорочено, тъй като не  еизвършено съобразно разпоредбите на Наредба №1. Претендират се разноски. 

Ответникът по делото, полицейски инспектор в РУ – Павликени при ОДМВР – Велико Търново, не е взел становище.

 

Съдът, като взе предвид становището на жалбоподателката и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок, от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, е  допустима за разглеждане по същество.

Видно е от съдържанието на самата заповед, че същата е връчена на 12.11.2021 г. на оспорващият, а жалбата е подадена в 14 дневния решителен и преклузивен срок за подаването и. Оспорващият е адресат на заповедта и последната е неблагоприятна за него, поради което е налице процесуална легитимация за обжалването и.

По същество жалбата е неоснователна.

Според доказателствата, представени по преписката, съответно събрани от съда, се установява следната обстановка:

Според представения по делото АУАН /лист 23 от делото/, на 11.06.2021 година в присъствието на свидетеля С.С. е съставен този акт, против жалбоподателят за това, че в 09.04.часа на същата дата в град Бяла Черква управлява лек автомобил Алфа Ромео 155 с регистрационен номер ***, който е негова собственост под въздействието на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта 1,52 промила, измерена в издишания от него въздух, като пробата е взета и установена с техническо средство Алкотест Дрегер 7410, като е показана на водача. Издаден е талон за медицинско изследване, като е предписано на водача да посети ФСМП – Павликени. Талонът е връчен на същата дата в 11.30 часа. Съставен е  и протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози на същата дата в 11 часа.

От представения журнал за процесната дата на ФСМП - Павликени се установява, че лицето е посетило този филиал за вземането на кръвна проба. Видно от представеният протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, на лицето е взета кръв с оглед установяване на количеството алкохол. От доказателствата, събрани в хода на АД №742/2021 година, които са известни и на жалбоподателя, а и на съда, се установява, че според химическата експертиза концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е 0,96 промила. Съответно, с постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.08.2021 година воденото срещу жалбоподателя производство  е прекратено, тъй като с оглед посочения резултат на експертизата не е налице престъпление по чл.344б, ал.1 от НК. Съответно, впоследствие е издадено НП.

Какви са изводите на съда при така установената обстановка съобразно събраните доказателства?

Според разпоредбата на чл.172 от ЗДвП „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, , 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица“. Според представената заповед № 366з-659/26.02.2021 г. на директора на ОДМВР – Велико Търново /лист 10 от делото/, полицейските инспектори в РУ – Павликени могата да издават заповеди като процесната по чл.171, т.1 от ЗДвП за територията, обслужвана от съответното РУ към ОДМВР – Велико Търново. Посоченото правомощие за това възниква от заповед №8121з-1524 от 9.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, съдържанието на която е служебно известно на съда.

При това положение заповедта за прилагане на принудителната мярка е валиден административен акт, като той е издаден от компетентен по степен, материя и територия административен /полицейски/ орган.

Що се касае до формалната законосъобразност, то съдът приема, че досежно нарушаването на разпоредбата на чл.174, ал.1 предложение второ от ЗДвП, което съставлява  причината да се приложи мярката, формата на административния акт е спазена.  Основното изискване на разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП е тази заповед /за прилагането на ПАМ/ да е мотивирана. В процесният случай, макар и лаконично, са изложени фактическите обстоятелства, квалифицирани като нарушение, даващо правомощие за прилагане на мярка като оспорената.

В конкретният случай е разпореден правен резултат, който е следствие на посочените в ПАМ факти и обстоятелства и който според ответника се вписва в една от алтернативните хипотези на нормата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, като това изпълнява изискването на закона за мотивиране на административния акт.

Съдът счита, че няма съществено нарушени административно-производствени правила, които да са повлияли на проявлението на принципа на истинност, прогласен в чл.7 от АПК. Всъщност, спазени са всички императивни изисквания на Наредба №1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози – вж. чл7, ал.1, чл.11, чл.15, чл.24, ал.2 от отзи нормативен акт. Липсват данни жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл.27, ал.3 от Наредбата. Неправилното посочване на размера на концентрация на алкохол в кръвта и метода на изследване в ПАМ не представляват съществени нарушения на процесуалните правила, след като и от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява концентрация на алкохол в кръвта над допустимата.

Заповедта съответства и на материалния закон.

Според нормата на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;“.

Анализът на нормата сочи, че тя предвижда няколко алтернативни хипотези, реализирането на които се свързва с предвидените последици, като една от тези хипотези е и установяване на концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда чрез химическо лабораторно изследване. В случая установените чрез химическото изследване на кръвта стойности са по-благоприятни за лицето от тези, които са установени при проверката му, но това е без значение за прилагането на ПАМ и за законосъобразността и, доколкото изискването на закона е концентрацията на алкохол в кръвта да е над 0,5 на хиляда.

Следва жалбата да се отхвърли.

Разноски не се следват, тъй като не са поискани.

Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.С.А. ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0311-000085 от 15.6.2021 на полицейски инспектор в РУ – Павликени при ОДМВР – Велико Търново.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :