О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер
1103 Година 2018,
08 юни гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, пети въззивен граждански състав
на осми
юни година две хиляди и осемнадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. Д. МИХОВА
2.ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
секретар
………………….
като
разгледа докладваното от съдия Д. Михова
въззивно
гражданско дело № 749 описа за 2018 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по
въззивната жалба на „РЕЗОН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Средец, ул.Карнеги № 11А, ет.4, против решение № 294 от 23.02.2018 г. по гр.д.1623/2017
г. по описа на Бургаски районен съд, в частта му, с която въззивното дружество
е осъдено да
заплати на въззиваемия П.К.Н. ***, сумата от 700 лв, представляваща обезщетение
за нанесените му неимуществени вреди, изразяващи се в преживените негативни
емоции, засегнати чест, достойнство и добро име, в резултат на разпространени
от въззивника, чрез сайта му www.fakti.bg и публикувана в него
статия на 13.03.2012 г. със заглавие „Трима пак в ареста заради побоя над
охранител“, позорящи и приписващи престъпление твърдения, а именно “Тримата
бургазлии П.Н. - Перата, Мартин Кавалджиев и Атанас Рачев - Мъфито през
февруари т.г. около 03.20 ч. биха частен охранител в заведение “Джубокс”.
Тогава охранителят получи разкъсно-контузни рани по главата и мозъчно
сътресение.“, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от
13.03.2012 г. до окончателното й изплащане.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно,
необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. По-конкретно се твърди, че е неправилен изводът на съда, че между
страните не е спорно, че ответното дружество, в качеството си на собственик на
сайта fakti.bg, е публикувало в него на 13.03.2012 г.
процесната стратия. Твърди се,
че от изразеното от ответника становище по делото, може да се приеме, че
единственото безспорно обстоятелство по делото е, че ответникът е собственик на
посочения сайт. Също от изразеното от ответника в първата инстанция становище
става ясно, според въззивника, че по делото няма яснота кой е авторът на статията
(т.1.2. от отговор на исковата молба), както и кой е публикувал статията в
сайта. На второ място се твърди, че ищецът не е доказал по делото фактическия
състав на чл.49 от ЗЗД, за да се ангажира отговорността на ответника. Сочи се,
че ищецът не е доказал кое физическо лице е автор на статията, като записването
в разпечатката на статията от интернет страницата на ответника на думите „екип
на Факти“ не доказва авторството – не е ясно за какъв екип става дума –
технически, редакционен или журналистически, както и дали целта на това
записване на посоченото място е да отрази имената на авторите на публикациите
или е място за някакво друго съобщение. Твърди се, че по делото няма никакво
доказателство, от което да се направи извод, че ответникът е възложил на конкретно
лице или на екип от журналисти, събирането на информация, излагането й в статия
със съответното съдържание и публикуването й. По отношение на втория елемент на
фактическия състав по чл.49 от ЗЗД – вредоносно деяние, се твърди, че той също
не е доказан по делото. Сочи се, че при неколкократното осъждане на ищеца с
влезли в сила присъди, трудно може да се приеме, че конкретната статия уронва
изграденото от ищеца добро име в общественото пространство. Твърди се на
следващо място, че по делото не е доказана при условията на пълно главно
доказване, причинно-следствената връзка между конкретната публикация и
претендираните от ищеца неимуществени вреди, при положение, че в същия период
от време задържането на ищеца е било обект на обсъждане в много други публикации
и няма доказателства процесната статия да е била публикувана първа. Освен това
се сочи, че стресовото състояние на ищеца, доколкото самият ищец твърди, че е
резултат от това, че е бил обвинен за престъпление, което не е бил извършил,
следва да е било предизвикано по-скоро от самото несправедливо задържане, отколкото
от процесната статия, публикувана две седмици след задържането на ищеца.
Относно интензивността на преживения от ищеца стрес се посочва, че първото
посещение на екип на спешна помощ при ищеца е едва месец и половина след
задържането и месец след публикацията на статията. В тази връзка се сочи, че по
посочените обстоятелства липсва подробен анализ от първоинстанционния съд.
Недоказаността на причинно-следствената връзка между процесната статия и
претърпените от ищеца вреди, според въззивника, води и до недоказаност на размера,
в който е уважена претенцията за обезщетението, тъй като не е ясно, каква част
от вредите на ищеца, доколкото изобщо са настъпили такива, е резултат именно от
процесната статия, а не от други публикации или от самото задържане. Предвид
наличието и на други дела със същите основание и предмет, заведени против други
медии, се твърди, че е възможно ищецът вместо да бъде обезщетен за нанесени му
неимуществени вреди, на практика да се обогати неоснователно, получавайки
обезщетения от различни лица за едни и същи вреди.
Претендира
се отмяна на решението на БРС и постановяване на решение, с което искът се отхвърля.
Претендират се съдебни разноски.
Заявено
е искане по доказателствата – да се издаде на въззивника съдебно удостоверение,
по силата на което той да се снабди с данни за това – какви граждански дела са
висящи пред БРС и пред БОС, заведени от същия ищец, както и да се предоставят
на въззивника преписи от исковите молби и решенията по тези дела.
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
Въззиваемият П.К.Н. представя
в законовия срок по чл.263 от ГПК писмен отговор, с който оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Според въззиваемия, правилни и обосновани са изводите
на първоинстанционния съд, че по делото е доказано претърпяването от ищеца на
неимуществени вреди в резултат на процесната публикация. Сочи се още, че при
изричното посочване като автор на статията „Екипът на Факти.бг“, ответникът
носи отговорност по чл.49 от ЗЗД за репариране на ищеца за претърпените от него
вреди. Твърди се, че с разгласяването на неистински позорни обстоятелства и с
приписването на ищеца на неизвършено престъпление, е налице уронване на доброто
име на ищеца, тъй като в статията е създадена една негативна представа за
лицата, за които не е посочено, че не са обвиняеми, но им се приписва
извършване на престъпление. Твърди се, че по този начин е нарушено човешкото
достойнство на ищеца, както и презумпцията за невиновност.
Претендира се потвърждаване на решението на
БРС в обжалваната част. Няма искания по доказателствата.
По направеното от въззивника доказателствено
искане, съдът намира следното: Въззивникът не е аргументирал искането си, да му
бъде издадено съдебно удостоверение за установяване какви висящи граждански
дела са заведени от ищеца пред БРС и съответно пред БОС, както и с преписи от
исковите молби и решенията по тези дела, с някоя от хипотезите на чл.266 от ГПК
за допускане на нови доказателства във въззивното производство. Посочено е, че
между делата е налице преюдициална връзка, както и че първоинстанционният съд в
решението си не е обсъдил факта за наличието на висящи и приключени дела, което
обстоятелство би трябвало да му е служебно известно.
Съгласно чл.266 от ГПК, във
въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да
сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок
в първоинстанционното производство, освен в изрично и изчерпателно изброените
случаи: ако твърдят нови обстоятелства; могат да сочат и представят нови
доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до
подаване на жалбата съответно в срока за отговор (чл.266, ал.2, т.1 от ГПК); могат
да твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане
на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да
посочат и представят доказателства за тях (чл.266, ал.2, т.2 от ГПК);
поисканите доказателства не са били допуснати от първоинстанционния съд поради
процесуални нарушения (чл.266, ал.3 от ГПК).
Макар въззивникът да не се е позовал на
конкретна хипотеза от чл.266 от ГПК, съдът констатира, че не е налице
хипотезата на чл. чл.266, ал.2 от ГПК, тъй като не се твърди гражданските дела,
за които се иска издаване на съдебно удостоверение, да са заведени след подаване
на въззивната жалба, напротив – още в отговора си на исковата молба, ответникът
е посочил номерата на тези дела. Не е налице и хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК, тъй като изричното искане на ответника в отговора му на исковата молба е
било, съдът да обяви, че му е служебно известно, че на 07.03.2017 г. ищецът е
подал общо 6 искови молби срещу различни ответници, с които са предявени искове
за обезщетяване на неимуществени вреди от публикации в електронни сайтове, като
са посочени номерата на делата. Изрично е посочено, че ако съдът намери, че не
е налице хипотезата за приемане на горните обстоятелства за служебно известни
на съда, се иска издаване на съдебно удостоверение за установяването им.
В съдебното заседание на 17.10.2017 г. БРС е
обявил на страните, че му е служебно известно, че са налице пет висящи пред БРС
дела – „настоящото, както и гр.д.1620/2017 г., гр.д.1621/2017 г.,
гр.д.1622/2017 г. и гр.д.1624/2017 г., с един и същи ищец – П.Н. и различни
ответници, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по повод
публикации, свързани със събитие от 12.02.2012 г. в заведение „Джубокс“ в
гр.Бургас“.
Ответникът не е поддържал искането си за
издаване на съдебно удостоверение (посочено под т.1 от отговора на исковата
молба).
Ето защо съдът приема, че в случая
първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение по повод посоченото
доказателствено искане, поради което не е налице основание за допускането му
във въззивното производство.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА
въззивната жалба жалба на „РЕЗОН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Средец, ул.Карнеги № 11А, ет.4, против решение № 294
от 23.02.2018 г. по гр.д.1623/2017 г. по описа на Бургаски районен съд, в
частта му, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на П.К.Н. ***,
сумата от 700 лв, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени
вреди, изразяващи се в преживените негативни емоции, засегнати чест,
достойнство и добро име, в резултат на разпространени от въззивника, чрез сайта
му www.fakti.bg и публикувана в него
статия на 13.03.2012 г. със заглавие „Трима пак в ареста заради побоя над
охранител“, позорящи и приписващи престъпление твърдения, а именно “Тримата
бургазлии П.Н. - Перата, Мартин Кавалджиев и Атанас Рачев - Мъфито през
февруари т.г. около 03.20 ч. биха частен охранител в заведение “Джубокс”.
Тогава охранителят получи разкъсно-контузни рани по главата и мозъчно
сътресение.“, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от
13.03.2012 г. до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
преклудирано искането на въззивника да му бъде издадено съдебно удостоверение, по
силата на което той да се снабди с данни за това – какви граждански дела са
висящи пред БРС и пред БОС, заведени от същия ищец, както и да се предоставят
на въззивника преписи от исковите молби и решенията по тези дела.
Препис
от определението да се връчи на страните.
Определението
на съда не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.