№ 5196
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20241110213421 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 42-0011219 от
29.08.2024 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 93, ал.
1, т. 1 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари,
издадена от МТ (по-долу Наредбата), на М.У. роден на ***** г., е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева.
Недоволен от НП е останал санкционираният субект, който го обжалва в
срок. В жалбата се излагат съображения против обжалвания акт, както и НП се
счита за неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че не е извършено
нарушение и се иска отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован и не се явява, не
се и представлява.
Въззиваемата страна ИА „АА” е редовно призована, но не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание. В придружителното писмо, с
което е изпратена жалбата до СРС, въззиваемата страна взема становище по
жалбата и предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 29.08.2024 г. била извършена проверка от служители на ИААА на
автогара Седрика в гр. София, като бил проверен водачът на МПС Мерцедес, с
рег. № СВ **** ХС, а именно жалбоподателят М.У.. При проверката се
установило, че с посоченото МПС се осъществява международен превоз на
пътници, като дестинацията е София – Истанбул, Република Турция, а за тази
дейност е било издадено разрешително с № **********.
При осъществената проверка на водача на автобуса се установило, че той
не притежава и не представя карта за квалификация на водача, каквато следва
да притежава, съгласно чл. 7б от ЗАвПр.
Констатирайки горното, служителят на ИА “АА” К. В. съставил АУАН на
М.У. за извършено нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредбата, който бил
връчен на упълномощен представител на санкционирания субект срещу
подпис, веднага след съставянето му.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 42-0011219 от
29.08.2024 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 93, ал.
1, т. 1 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари,
издадена от МТ, на М.У. роден на ***** г., е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 2000 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитания свидетел К. В., както и въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира
изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като същите се подкрепят от
приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са
логични, и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
2
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно
констатира, че не са налице процесуални нарушения при издаването на
процесното наказателно постановление. Същото съдържа всички изискуеми
от закона реквизити.
Описанието на нарушението е непротиворечиво – ясно е посочено, че в
процесния ден водачът е осъществил посоченото нарушение, като е ясно,
че то се изразява в липса на карта за квалификация.
Нормата на чл. 7б, ал. 1 от Закона за автомобилните превози гласи:
„Лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози
за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с моторни
превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят
на изискването за квалификация на водача и притежават карта за
квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач
на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. За
съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или
упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на
водача със срок на валидност 5 години.“
А правилото на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредбата сочи, че водачът на
превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари,
трябва да отговаря на следните изисквания: да притежава валидна карта за
квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б от Закона за
автомобилните превози;
В процесния случай водачът М.У. не е притежавал карта квалификация на
водача, не е представена такава и в последствие, включително пред съда,
поради което, съдът намира че е доказано, че лицето Унлу не притежава
такава.
Съдът намира, че нарушението е умишлено, защото лицето е съзнавало
ясно, че не притежава изискуемия от закона документ, за да осъществява
дейността си като водач на МПС, което извършва международен превоз на
3
пътници.
По възраженията за нарушено право на защита, тъй като не бил осигурен
превод, съдът намира следното:
Налице са изричните норми /съображения/ в Директива 2010/64/ ЕС на
ЕП и Съвета относно правото на устен и писмен превод и Директива 2012/ 13
на ЕС относно правото на информация в наказателното производство.
Изрично в съображение 16 на Директива 2010/64 е изключено приложното й
поле в случаите при които орган, различен от съд с компетентност по
наказателно правни въпроси, е компетентен да налага санкции за относително
леки нарушения. "Такъв е случаят например за пътнотранспортни нарушения,
извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след
пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се изисква
компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата
директива. Когато законодателството на държава-членка предвижда
налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган и е предвидено право
на обжалване пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси,
настоящата Директива следва да се прилага единствено за производството по
обжалване пред този съд.". Налице е изрична норма в чл. 1, т. 3 със същото
съдържание. Същото съображение и норми, изключващи изискването за
правото на информираност на подходящ език е налично и в съображение 17 и
чл. 2, т. 2 на Директива 2012/13. Двете директиви са транспонирани в
България в създадената нова глава 30 а в НПК и съответно намират своето
пряко приложение.
Предвид изложеното, съдът намира, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на чуждия гражданин да
разбере обвинението, и не са ограничени правата му на защита и справедлив
процес, което да налага отмяна на обжалваното НП само на това основание.
Съдът намира, че водачът правилно е наказан от АНО, а размерът на
наказанието е законосъобразен, тъй като е точно установен в закона. Ето защо,
НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА НП № 42-0011219 от 29.08.2024 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - София, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, за
нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от МТ, на
М.У. гражданин на Република Турция, роден на ***** г., е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева, като ПРАВИЛНО
и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5