Р Е Ш Е Н И Е
№ 643/4.10.2019г. 04.10.2019 година град Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На
01.10 2019 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Марина Христова
при секретаря Й.П.
и прокурора Василева
като разгледа докладваното от съдия
Христова
гражданско дело № 1450 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба, подадена от М.Н. М. против Прокуратура на РБ, с
която се претендира постановяване на решение, с което на осн.чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ ответната Прокуратура на РБ бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 2500 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.01.2019 г. до
окончателното изплащане, които вреди са
причинени вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение по
ДП № *** г. на ОСлО при ОП- Я.
В
исковата молба е изложено, че на 09.06.2015 год. срещу ищеца било образувано ДП
за престъпление по чл. 149,ал.2 , вр. ал. 1 от НК.
Към него момент той бил на 15 години. Бил задържан за 24 часа, бил бит и
подтикван да признае нещо ,което не бил сторил. След освобождаването му се
завърнал в дома си, но това се било разчуло в махалата и предвид опасността от
физическа саморазправа се наложило родителите му да го скрият в с.Г.., където
изкарал 6 месеца затворен в къщи.Не могъл да се запише за втори курс в
училището, което посещавал. След Нова година на 2016 се прибрал в дома си , но
страстите още не били отшумели. Хората го наричали с обидни думи.Той и
семейството му живеели в постоянен страх.Образуваното ДП било многократно
удължавано. Бил привлечен в качеството на обвиняем на 08.12.2017 год. и на
28.06.2018 год., а в последствие ДП било прекратено с постановление от
26.11.2018 год., влязло в сила на 16.01.2019 год. Претърпените неимуществени
вреди ищецът оценява на осн. чл. 52 от ЗЗД на 2500
лв. Претендира се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски в
производството.
В срока за отговор ответната страна е оспорила
исковете . Посочва се, че постановлението за прекратяване на ДП подлежало на
обжалване и не били ангажирани доказателства, че е влязло в сила, поради което
и иска бил изцяло неоснователен. Освен това претенцията се оспорва и като
недоказана, т.к. не били ангажирани доказателства за търпените вреди в резултат
на воденото ДП. Иска се оспорва и по размер по подробно изложени съображения.
Претендира се отхвърляне на иска.
В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца.
Ответникът
чрез прокурор В. от ЯРП оспорва иска по основание и размер.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
ДП
№ *** год. е образувано на 09.06.2015 год. срещу ищеца за извършено
престъпление по чл. 149,ал.2, вр. ал. 1 от НК. По
същото са разпитани свидетели, вкл. пред съдия, включително е назначена СМЕ на
живо лице.Срокът за разследване е удължаван неколкократно.
На 08.12.2017 год. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление
по чл. 157,ал.3,вр. ал. 1 от НК.На 02.03.2018 год.
ищецът е разпитан в качеството на обвиняем.На същата дата водещият
разследването е приключил ДП с мнение за
предаване на съд.С постановление от 30.03.2018 год. ДП е върнато на РУ- Я. за
изпълнение на указания.назначена е СППЕ.С постановление от 25.06.2018 год. ДП
отново е върнато на РУ – Я. за изпълнение на указания.С постановление от
28.06.2018 год. ищецът отново е бил привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 157,ал.3,вр.ал.1, вр. чл. 63,ал.1,т.3 от НК., а на 03.07.2018 год. разпитан в
това качество. На същата дата водещият разследването е изпратил ДП на ЯРП с мнение за предаване на
съд. С постановление от 21.08.2018 год. разследването по ДП е възложено на ОСлО при ОП – Я . Срокът за разследването е отново
удължаван, като ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем на 28.09.2018
год. , както и разпитан, разпитани са и свидетели, както и разследването
предявено на обвиняемия.На 09.11.2018 год. следовател при ЯОП е изпратил ДП на
ЯОП с мнение за прекратяване.
С
постановление от 26.11.2018 год. на ЯРП ДП по описа на ОСлО
при ОП – Я. е било прекратено на осн. чл. 235, вр. чл. 199 от НПК.На 09.01.2019 год. постановлението е
връчено на служебно назначения на обвиняемия адвокат.
По
делото са събрани и гласни доказателства.
В
показанията си св. Я. посочва, че познава М. от квартала, често се виждали и си
говорели. Бил по-близък с родителите му. Случая се разчул през 2015 год.
Свидетелят разбрал от майката на М., който тогава бил 14-15 годишен. Помогнал й
да го закарат в Г., където стоял около 6-7 месеца, т.к. в квартала имало
брожения. М. преживял стрес,т.к. го тормозели хора от квартала, заплашвали го,
псували го. За този случай в квартала се разбрало бързо.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
В чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ са
предвидени хипотези на отговорност на държавата за вреди при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради неизвършване на деянието от
лицето или извършеното деяние не е престъпление /защото липсва някой от
елементите от обективна и субективна страна на фактическия му състав/. Съобразно
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк.
гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, т. 7, съответният правозащитен орган отговаря и в
случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на
обвинението. Основанието за прекратяване по чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК,
съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, т. 2,
пр. 3 ЗОДВПГ, а именно "че деянието не е извършено от лицето".Ето
защо настоящият състав намира, че са
налице предпоставките на горната разпоредба за ангажиране на отговорността на
ответника Прокуратурата на Р България.
Тук следва да бъде посочено, че по
делото от страна на ищеца са ангажирани доказателства за датата на връчване на
постановлението за прекратяване на ДП на
осн. чл. 234,ал.1,т.2 от НПК, от която и тече срокът
за обжалването му, поради което и съдът приема, че ДП срещу ищеца е прекратено
с влизане в сила на акта за прекратяване на производството, т.к. липсват доказателства
същият да е обжалван.
В процесния
случай претенцията на ищеца касае претърпени от него неимуществени вреди,
подробно описани в исковата молба. Обезщетението за неимуществени вреди се
определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР
3/22.04.2005 по т. гр. д. № 3/2004, ОСГК на ВКС/.Размерът на търсеното от
увреденото лице справедливо обезщетение се обуславя от претърпени от него болки
и страдания, от степента на уронения престиж и добро име в обществото и от
настъпилите негативни последици.
Трайната практика на ВКС е в посока, че при наличие на обвинение в
извършване на престъпление, наказателното производство за което е прекратено
поради несъставомерност, е несъмнено и без да са
налице други доказателства, че ищецът търпи неимуществени вреди в рамките на
обичайните в подобни случаи негативни преживявания, логично обусловени от
провежданото производство, рефлектиращи върху честта и достойнството и
обичайния му начин на живот / в тази насока решение по гр.д. № 85/2012г. на ВКС
ІV ГО , Решение №431/11.04.2016 по дело №2329/2015 на ВКС, ГК, IV г.о.и др./. Предвид неоснователното
обвиняване в извършване на престъпление, ищецът безспорно е търпял
неимуществени вреди. Те се изразяват в психически страдания, стрес и
притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение. Касае се за
вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи. От
показанията на св. Я. става ясно, че в периода на воденото разследване и т.к.
случаят се е разчул из местообитанието
на ищеца, на последния се е наложило да смени местоживеенето си за 6-7 месеца,
а в последствие е бил подложен на заплахи и нападки от свои съседи . Всички
тези вреди са пряка и непосредствена последица от незаконното обвиняване на
ищеца в извършване на престъпление и са в причинна връзка с него.
Предвид
всичко изложено по-горе и като отчита – тежестта на повдигнатото обвинение,
продължителността на воденото наказателно производство ,която е сравнително
дълга – повече от 3 години, степента на засягане на правата, настъпилата
негативна промяна в начина на живот, интензитета на търпените болки и
страдания, настоящият състав намира, че за обезвредата
на търпените неимуществени вреди следва да се присъди сумата от 2500 лв., която
сума е справедлива и подходяща да възстанови психическото и емоционално
равновесие на пострадалото лице. Тук ЯРС намира за необходимо да посочи, че при
определяне на обезщетението се взе предвид
застъпено от ВКС становище, че съдебната практика при обичайните
за причиненото от незаконното обвинение неудобство, притеснение, безпокойство, страх, определя обезщетение около 1000 лв. за всяка година от
наказателното производство- Решение № 79 от 17.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2034/2017 г. и др.
За пълнота следва да бъде посочено, че
трайна и безпротиворечива е практиката на ВКС на РБ,
че лицето, срещу което е образувано наказателното производство, търпи вреди от
проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато
производството е прекратено преди да му е повдигано обвинение. Важен е фактът
на засягане на личната сфера, който настъпва от момента, в който спрямо
съответното лице се извършват действия във връзка с образуваното срещу него
наказателно производство – а не формалното му привличане в качество на
обвиняем по реда на НПК.
Съгласно
т.13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.4.2004 г. на ВКС по тълк.гр.д. № 3/2004г., ОСГК, ако
лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено,
държавата отговаря по чл.2, ал.1,
т.2 т. 3 от ЗОДОВ. Точка 4 от
същото тълкувателно решение указва, че отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитните органи възниква от момента на влизане в
сила на оправдателната присъда за извършено престъпление или от момента на
влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство - чл.2, т.3,
изр.1 от ЗОДОВ. От този момент държавните органи изпадат в забава,
дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече
погасителната давност за реализиране отговорността на държавата.В процесния случай предвид липсата на твърдения и
доказателства постановлението от 26.11.2018 год. да е обжалване, респ. да не е
влязло в сила, и като взе предвид, представените от ищеца доказателства за
датата на връчването му , съдът счита, че лихвата за забава следва да се
присъди от 17.01.2019 год.
Предвид уважаване на претенцията в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 460 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса.
По изложените съображения, ЯРС
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, с адрес гр.С., ул.“Витоша“2, представлявана от Главния
прокурор С. Ц. , да заплати на М.Н.М., ЕГН ********** , на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от 2500
лв. - обезщетение за неимуществени
вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл. 157,ал.3,вр.ал.1,вр.чл.63,ал.1,т.3 от НК
по ДП №*** г. по описа на ОсО – при ОП Я. , ведно със
законната лихва върху главницата считано от 17.01.2019 г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 460 лв.
- разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Я. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: