№ 15988
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110133422 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба вх.№ ......... г., депозирана от В.
Ц. К. ЕГН ********** срещу М. Н. Г. ЕГН ********** с предявен иск с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на ответницата,
че ищецът е собственик по силата на нотариален акт за дарение №50, том 21, н.д.№
3818/1968 г. по описа на I нотариус при СРС на ПИ с идентификатор ...... по
кадастралната карта и кадастралния регистър, одобрени със Заповед № РД-18-
7/13.01.2012 г. на ИД на АГКК, с административен адрес с............. с площ 706 кв.м.,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване – до 10 м., с номер по предходен план 389, квартал 8, парцел VI, при
съседи ............. Ищецът поддържа, че от придобиването на имота до предявяване на
исковата молба имотът се ползва единствено от него, като го обработва с помощта на
семейството си и свои приятели. Твърди, че имотът е ограден от всички страни и
всички в селото знаят, че това е имотът на ищеца. Поддържа, че през 2019 г. – 2020 г.
решил да продаде имота, като при проверка в Агенция по вписванията установил, че
ответницата се била снабдила с нотариален акт за собственост въз основа на
завещание. Поддържа, че разговарял с ответницата, която му потвърдила, че при
изготвяне на констативния нотариален акт и завещанието е била допусната грешка,
като завещателят имал предвид друг имот, а не процесния, но независимо от това
двамата не постигнали спогодба. Твърди, че с оглед съставяне на нотариален акт за
собственост на недвижим имот по завещание № 33, том I, рег.№4342/23.12.2004 г. по
описа на нотариус Чайка Бележкова ответницата оспорва правото на собственост на
ищеца, като същевременно му пречи да се разпореди валидно с имота. Същата
бездействала, като не осъществила каквито и да било постъпки за преодоляване на
грешката, поради което и за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск. При условията на евентуалност поддържа, че е придобил правото на
собственост по отношение на процесния недвижим имот на оригинерно правно
основание- осъществено давностно владение, за периода 1968 г. до предявяване на
1
иска. Претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, в
която посочва, че по силата на завещание от ......... е собственица на жилищна сграда с
идентификатор .........., находяща се в с.............., р-н .........., СО, както и на дворното
място, в което същата е построена, съставляващо ПИ с идентификатор ...... с площ от
590 кв.м., за което въз основа на завещанието се снабдила с констативен нотариален
акт № 64, том I, рег.№65/2021 г., по описа на ............ при НК и район на действие СРС,
който бил вписан в Служба по вписванията –София под №138, том ХСI, дело
№27408/2021 г. Твърди, че не оспорва собствеността на ищеца по отношение на
процесния недвижим имот, признава исковете и поддържа, че за ищеца липсвал правен
интерес от водене да съдебен процес. Била изявила съгласие тази фактическа грешка да
бъде поправена. Поддържа, че при издаване на нотариален акт за собственост на
недвижим имот по завещание № 33, том I, рег.№4342/23.12.2004 г. е била малолетна,
представлявана е била от своя баща, поради което и не носи отговорност за действията
на нотариуса, когото многократно посещавала, за да разбере как да бъде поправена
грешката. Моли за разпределение на разноските по реда на чл.78 ал.2 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно правилата за разпределение на тежестта на доказване по чл. 154, ал. 1
ГПК всяка от страните следва да докаже фактите, на които основава своите искания и
възражения, като ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване,
че е придобил правото на собственост по отношение на имота, предмет на делото, на
твърдяното от него придобивно основание, евентуално, че е придобил имота по силата
на давностно владение, като в тази връзка следва да докаже: началната дата, от която е
започнал да упражнява фактическата власт върху имота с намерение да го свои, както
и че е владял имота явно, спокойно и непрекъснато за срок от десет години от
началната дата на установяване на владението.
С отговора на исковата молба ответницата изрично признава предявения иск.
Отделно от горното, основателността на същия се подкрепя и от представените по
делото писмени доказателства: нотариален акт за дарение №50, том 21, н.д.№
3818/1968 г., констативен нотариален акт № 64, том I, рег.№65/2021 г., по описа на
............ при НК и район на действие СРС, както и от свидетелските показания на св.
........... на ищеца. В проведеното на 12.07.2023 г. открито съдебно заседание ищецът
чрез пълномощника прави изрично искане за постановяване на решение при признание
на иска, в случай, че са налице предпоставките за това. Съдът намира, че не са налице
пречките за постановяване на решение при признание на иска по чл. 237, ал. 3 ГПК,
тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и е такова, с
което ответникът може да се разпорежда.
Съобразно изложеното и предвид направеното от ответника признание на
предявените искове, налице са предпоставките за постановяване на решение,
основаващо се на признание на иска, съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК, като съдът не излага
мотиви по съществото на спора.
По разноските:
При този изход на делото пред настоящата инстанция право на разноски се
поражда единствено за ищеца. В проведеното на 12.07.2023 г. открито съдебно
заседание пълномощникът на ищеца адв.В. Т. от САК изрично е заявила, че не се
претендират такива, поради което и съдът не дължи произнасяне.
2
Така мотивиран Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124 ал.1 ГПК, по отношение на М.
Н. Г. ЕГН **********, съдебен адрес гр.................. че В. Ц. К. ЕГН **********,
съдебен адрес гр................ е собственик на урегулиран поземлен имот с идентификатор
...... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
7/13.01.2012 г. на ИД на АГКК, с административен адрес с............. с площ 706 кв.м.,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване – до 10 м., с номер по предходен план 389, квартал 8, парцел VI, при
съседи: ПИ с .............. ............ .............. ............ 21662.4819.391.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3