О п р е д е л е н и е
гр. Велинград, 15.12.2015г.
РАЙОНЕН СЪД Велинград, V-ти граждански състав, в закрито
заседание на петнадесети декември през две хиляди и петнадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА
ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 1021 по описа за 2015 година, намери следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба на Б.А.Г., ЕГН ********** ***, чрез адв.М.И., против Общински съвет Велинград, представляван от председателя се Б. ***, с адрес гр.Велинград, ул.”Хан Аспарух” №45, представлявана от кмета К.К..
Като разгледа молбата на Б.А.Г., съдът констатира следното: С искова молба
ищецът е предявил установителен иск срещу двамата ответници, за
признаване за установено спрямо Г., че е нарушено правото му да бъде приключена
докрай конкурсна процедура, както и правото му да сключи договор за възлагане
на управление. Алтернативна да бъде признато за установено, че между ищеца и
ответниците е възникнало гражданско правоотношение в резултата на проведен
конкурс за избор на управител на ВТКВ ЕООД, гр.Велинград. Пак при условията на
алтернативност, да се признае за установено по отношение на ответниците, че
между тях и Г. е възникнало трудово правоотношение по силата на проведен
конкурс за избор на управител на ВТКВ ЕООД, гр.Велинград, в който конкурс е
класиран на първо място от конкурсната комисия.
В искова молба ищецът Б.А.Г. твърди да е участвал в конкурс за избор на управител на ВТКВ ЕООД, гр.Велинград обявен от Общински съвет Велинград с негово Решение № 126/30.04.2015г. Със същото решение били определени: срок на договора, място на изпълнение на задълженията на управителя, изисквания към кандидатите и начин на провеждане на конкурса за избор. Съобразно тези правила на 15.06.2015г. се състояло разглеждане на представените от кандидатите документи, като с решение ищеца и още един кандидат били допуснати до втори етап от конкурса. С Протокол №2/01.07.2015г. комисията по провеждане на конкурса оценила бизнес предложенията на допуснатите кандидати. А с Протокол №3/07.07.2015г. комисията по провеждане на конкурса класирала ищеца Г. на първо място в така проведения конкурс и предложила на ОбС –Велинград да бъде избран за управител класирания на първо място участник в конкурса. Въпреки това ОбС –Велинград със свое Решение № 292/24.08.2015г. не утвърдил, предложеното от комисията класиране. Твърди, че по този начин е била нарушена разпоредбата на чл.40, ал.2 от Наредбата за учредяване на търговски дружества и упражняване правата на собственост в търговски дружества, съгласно която : „Председателят на ОбС Велинград внася решението на комисията и всички документи на класираните кандидати в ОС Велинград, който на първото заседание, след провеждането на подбора, утвърждава предложеното класиране и избира представилия се най-успешно на проведения публичен подбор кандидат за управител или контрольор на съответното общинско еднолично дружество с ограничена отговорност, съответно представилите се най-успешно на проведения публичен подбор кандидати за членове на Съвета на директорите или на Надзорния съвет на общинското еднолично акционерно дружество”.
Тъй като в случая ОбС не изпълнил задължението си да утвърди предложеното класиране и да избере на-успешно представилия се кандидат от проведения публичен подбор за управител, ищеца оспорил Решение № 292/24.08.2015г. на Обс-Велинград пред Административен съд Пазарджик. Но с Определение № 1173/16.11.2015г. постановено по адм.д.№684/2015г. Ас Пазарджик, прекратил производството по това дела с мотиви, че ОС упражнява правата на едноличен собственик на капитала и съгласно чл.147, ал.2 от ТЗ той решава въпросите от компетентността на общото събрание. Съответно Решението за избор на управител, респективно отказа да бъде избран такъв по своята правна природа е решение по чл.137 от ТЗ и като такова не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на контрол за законосъобразност по реда на административното производство.
Настоява се на това, че от тук и поизтича правния интерес на ищеца да защити правата си и законните си интереси по исков ред, а именно по реда на чл.124 ГПК, а именно, че: между него и ответниците е възникнало едно право – да бъде назначен за управител, като най-успешно представилия се кандидат, респективно е възникнало правоотношение съдържащо задължение от страна на ответниците да изберат кандидата, който се е представил най-добре според конкурсната комисия.
Излага и съображения, че алтернативно може да се приеме да се касае за проведен конкурс, като основание за възникване на трудово правоотношение, по реда на КТ. А в случая длъжността е била определена за заемане чрез конкурс от работодателя. И тъй като съгласно КТ трудовото правоотношение възниква с класирания на първо място кандидат от конкурсната комисия, то и работодателя е длъжен да встъпи в трудово правоотношение с този класиран на първо място кандидат, което възниква от деня на получаване на съобщението за класирането от това лице. Ищецът твърди също, че е разбрал за резултата от конкурса в деня на приключването му. Твърди също и в момента да изпълнява длъжността управител на „ВКТВ” ЕООД.
Съдът намира искът за недопустим предявения от ищеца като втори алтернативен иск - да се признае за установено по отношение на ответниците, че между тях и Г. е възникнало трудово правоотношение по силата на проведен конкурс за избор на управител на ВТКВ ЕООД, гр.Велинград, в който конкурс е класиран на първо място от конкурсната комисия, по следните съображения: В положение да се позове на трудов спор при предявяване на подобен иск –т.е. на такъв за признаване за установено че между кандидата класиран на първо място и обявилия и провеждащия конкурса работодател, ще е не просто участник в конкурс, какъвто е ищецът, а когато в резултата на конкурса възниква трудово правоотношение. Не трудово правоотношение правоотношение възникващо от Договор за възлагане на управление на търговско дружество. Това е така тъй като не само ищеца твърди, че е участник в процедура за избор на управител на търговско дружество и в тази връзка е представил проект Договор за възлагане на управлението, но и сам сочи правоотношенията между него и ответниците да се уреждат по реда на общинската Наредба за учредяване на търговски дружества и упражняване правата на собственост в търговски дружества и ТЗ. В този смисъл дори и не твърди, че за него би възникнало трудово правоотношение при условията на 96 от КТ. А само излагането на правни аргументи и цитирането на текстове от КТ, не представлява изложение на факти и обстоятелства свързани с възникване на трудово правоотношение. Не на последно място следва да се отбележи и обстоятелството, че ищецът в искова молба в един момент твърди да е участник в конкурс по избор на управител на търговско дружество, а в друг момент да се касае за процедура по подбор на кандидати за управители. В този смисъл не става и ясно в каква точно по вид процедура е участвал ищеца – конкурсна или такава по подбор.
В този смисъл искът срещу двамата ответници поради наличие на конкурсна процедура за избор на управител на търговско дружество, не може да обоснове трудов характер на повдигнат от същото лице спор за възникване на трудово правоотношение. Не се касае и за конкурса да е бил такъв за длъжност по смисъла на чл. 90, ал.1 от КТ, още повече, че работодател в случая е самото търговско дружество - „ВКТВ” ЕООД което дори не е посочено като ответник, а не собственика на капитала на общинското дружество или самата община.
Ето защо повдигнатият с този алтернативен иск спор не попада в дефиницията на чл. 357 от КТ. Законовото определение на трудовите спорове е дадено в нормата на чл. 357, ал. 1 КТ - това са споровете между работник и предприятие относно възникването, съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение, споровете относно упражняването на правата и изпълнението на задълженията по трудовите правоотношения, уредени с този кодекс или с издадени въз основа на него нормативни актове, както и споровете по колективни трудови договори. Обсъжданият случай не е такъв. Молителят е недоволен от начина на приключване на процедура по подбор за “управител” на общинско търговско дружество - „ВКТВ” ЕООД , в която очевидно е взел участие и е класиран на първо място, но за тази длъжност се сключва ДВУ, който е граждански договор. Оспорването на законосъобразността на конкурс, който приключва с граждански договор не може да стане по реда на разглеждане на трудовите спорове. Както бе посочено, този спор е извън обхвата на чл. 357, ал. 1 КТ, тъй като не е свързан с възникването, съществуването или прекратяването на трудовото правоотношение между молителя и предприятието, в случая с „ВКТВ” ЕООД-Велинград. Всъщност разпоредбите на КТ уреждащи възникване на трудово правоотношение въз основа на конкурс не е и предвидена възможност за обжалване на конкурсна процедира за разлика от предвидената изрично такава възможност в чл.87 КТ за спорове по законосъобразност на избор. След като не е предвиден ред за обжалване на конкурсна процедура, а и ищецът не твърди спрямо него да е налице хипотезата на чл.96, ал.4 КТ, то няма и правен интерес от така предявения установителен иск.
По отношение на главния иск и първия формулиран на него алтернативен такъв, за признаване за установено спрямо Г., че е нарушено правото му да бъде приключена докрай конкурсна процедура, както и правото му да сключи договор за възлагане на управление. Алтернативно да бъде признато за установено, че между ищеца и ответниците е възникнало гражданско правоотношение в резултата на проведен конкурс за избор на управител на ВТКВ ЕООД, гр.Велинград, съдът намира и тези искове за недопустими по следните съображения: Според изложеното в искова молба, както бе и посочено по горе ищецът е останал недоволен от начина на приключване на процедура по избор на управител на общинското търговско дружество „ВКТВ” ЕООД-Велинград и по специално от отказа на общото събрание на това дружество да утвърди направеното от комисията класиране, ролята на което ОС се изпълнява от ОС-Велинград и от тук да го избере за управител. Тоест касае се за спор по реда на чл.137 от ТЗ, която разпоредба е специална. За ищеца не е налице правен интерес от предявения като главен установителен иск – защита на нарушено право за приключване на конкурсна процедура и от тук право на сключване на ДВУ.
Съдът
намира за недопустимо и да се предявява иск за установяване пораждането на
гражданско правоотношение, какъвто е предявения алтернативен иск от ищеца, извън случаите, когато това е предвидено в
закон. Определено няма законова регламентация предвиждаща установяване
пораждането на гражданско правоотношение в резултата на проведен конкурс. Както
вече бе посочено по-горе в случая дори не става въпрос за конкурс, а за
публично обсъждане на кандидатури за управител на търговско дружество. От което
публично обсъждане на кандидатури не възниква като последица гражданско
правоотношение между кандидат за управител на търговско дружество и самото
търговско дружество.
Нормата на чл. 124, ал. 3 и ал. 4 ГПК предвижда императивно случаите, в които е допустимо установяване по съдебен ред на съществуването или несъществуването на правоотношения и факти с правно значение и искането за предизвикване по съдебен ред на правна промяна в чужда правна сфера, а именно единствено, когато такова право е предвидено в закон. Подобно предвиждане обаче не съществува по отношение на заявените от ищеца претенции.
Преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Когато защитаваното с установителния иск право е само застрашено, без да е било нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства упражняването му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване (аргумент от чл. 124, ал. 1 ГПК). В конкретния случай ищеца и сам твърди, че продължава да изпълнява длъжността „управител” на общинското търговско дружество „ВКТВ” ЕООД-Велинград, при което и правото му да изпълнява тази длъжност не е възпрепятствано нито е нарушено.
Не на последно място следва да се отбележи, че в искова молба липсва изложение на каквито и да било обстоятелства, от които да може да се направи извод за някаква обвързаност по материално право на втория ответник – Община Велинград. А съгласно чл. 127, ал.1 ГПК процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. В този смисъл извън посочването на общината като ответник по делото, не ясно и този ответник с какво е нарушил твърдените права на ищеца, респективно какво отношение има той към повдигнатия спор и какво се иска съда да установи спрямо него. Което само по себе си налага извода за недопустимост на предявените спрямо този ответник искове.
Предвид така изложеното съдът намира, че така заведеното дело е недопустимо, поради което и така постъпилата искова молба вх.№ 4711/09.12.2015г. на Б.А.Г., ЕГН ********** ***, против Общински съвет Велинград, представляван от председателя се Б. ***, с адрес гр.Велинград, ул.”Хан Аспарух” №45, представлявана от кмета К.К., следва да се върне а производството по делото на осн. чл.130 ГПК като недопустима да се прекрати.
С тези съображения и на основание чл.130
от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И
:
Прекратява
производството по гр. дело №
1021 по описа за 2015г. на РС Велинград, като
недопустимо и връща искова
молба вх.№ 4711/09.12.2015г. на Б.А.Г.,
ЕГН ********** ***, против Общински
съвет Велинград, представляван от председателя се Б. ***, с адрес
гр.Велинград, ул.”Хан Аспарух” №45, представлявана от кмета К.К..
Определението подлежи на обжалване в
седмичен срок от съобщението пред Окръжен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
…………………..........…………