Решение по дело №72511/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 юни 2025 г.
Съдия: Боряна Стефанова Шомова Ставру
Дело: 20241110172511
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 12473
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110172511 по описа за 2024 година
Ищцата М-М В. М., ЕГН ********** и адрес гр. К, ул. Ал Ст , действаща със съгласието на
своя родител В С М, ЕГН **********, е предявила срещу Уиз Еър Унгария Црт., действащ
чрез Уиз Еър Унгария Црт. - клон България КЧТ с ЕИК: ********* и адрес: гр. София,
Летище София, Сграда ИВТ, иск за признаване за установено, че ответникът дължи сумата
488.96 лева представляваща oбезщетение на основание чл. 7, т. 1, буква „а“ от Регламент
(ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение с
над 3 часа на полет W6 , планиран да излети на 18.07.2022 г., от летище С до летище Н,
ведно със законна лихва за период от 12.08.2024 г. до изплащане на вземането, за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
48642/24 г. на СРС, срещу която ответникът възразил. Твърди се в исковата молба валидно
сключен договор с ответника за въздушен превоз и закъснение на полета по причина в
рамките на компетентността на превозвача за отстраняването й, което ангажира
отговорността му за заплащане на обезщетение на пътниците. Конкретно се сочи, че ищцата
имала закупен билет за полет на 18.07.2022 г. по направление София-Неапол, с час на
излитане 13.50 ч., който бил осъществен с над 3 часа закъснение, като съответно било
забавено пристигането в крайната дестинация с над 3 часа. Въпреки отправените покани,
ответникът не извършил плащане на дължимото обезщетение. Ищцата моли да се признае
дължимостта на вземането й срещу ответника. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска. Не
отрича, че ищцата е била част от пасажерите на процесния полет, както и че полетът е
закъснял, но твърди, че закъснението се дължи на извънредно обстоятелство – затваряне на
пистата в Неапол и пренасочване на полета до Бари, което ответникът счита, че е
1
изключващо отговорността му обстоятелство. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, пар.1, б.“а“ от Регламент
/ЕО/ № 261/2004 г. на ЕП и съвета.
Безспорно е по делото наличието на сключен между страните договор за въздушен превоз за
полет W64369 на 18.07.2022 г. по направление С-Н, разстоянието между които е 742 км.
Видно от бордната карта, планираният час на излитане е 13.50 ч. местно време в София.
Продължителността на полета между двете летища е 1 ч. и 45 м., т.е. самолетът е следвало
да кацне в Н в 14.30 ч. местно време.
Не се спори и че полетът е излетял със закъснение от летище София и е бил пренасочен към
летище Б, поради ограничение на летище Н, от където пътниците са били извозени с автобус
до Неапол, пристигайки там в 22.35 ч.
От представените съобщения от италианския орган по гражданско въздухоплаване се
установява, че в 16.00 ч. е било активирано извънредно положение на летище Н и пистата е
била затворена между 16 ч. и 18.44 часа /местно време, както уточнява и пълномощникът на
ответника в с.з./, което е довело до отклонения и отмяна на полети.
С оглед сключения между страните договор за въздушен превоз между летища, едното от
които е на територията на държава-членка на ЕС, приложение намира Регламент (ЕО)
261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (Е.) № 295/91.
В чл. 7 от регламента е предвидено право на обезщетение, като съгласно § 1, б. "а", при
прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 евро за
всички полети до 1500 километра. Съгласно чл. 5, §3, опериращият превозвач не е длъжен да
изплаща обезщетение по чл. 7, ако пътникът е бил уведомен /при посочените условия/ или
ако превозвачът може да докаже, че отмяната/закъснението е причинено от извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети необходимите
мерки.
Спорът по делото се съсредоточава именно до въпроса налице ли са обстоятелства,
освобождаващи ответника от отговорност предвид релевираното от него правоизключващо
възражение за наличието на извънредни обстоятелства. Разпоредбата на чл. 5, § 3 от
Регламент № 261/2004 предвижда изключване отговорността на превозвача при
възникването на „извънредни обстоятелства“, като установява правилото, че опериращ
въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако докаже извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички
необходими мерки, т. е. обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на
въздушния превозвач. Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на
обезщетение, нормата следва следва да се тълкува стриктно. В доказателствена тежест на
ответника съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже пълно и главно както
наличието на извънредни обстоятелства, станали причина за закъснението на полета, така и
2
че е взел всички необходими мерки за избягване на закъснения или отменени полети.
Съображение 14 от преамбюла към Регламента указва кога опериращите въздушни
превозвачи не носят отговорност за отменен, респ. закъснял полет, а това са случаите, когато
дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, като е направено и примерно
изброяване на случаи, при които се счита, че са налице извънредни обстоятелства,
освобождаващи превозвача от отговорност – политическа нестабилност, метеорологични
условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността,
неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние
върху дейността на въздушния превозвач. Според съображение 15 от преамбюла към
Регламента, „извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на
решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен
ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на
един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от
съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети“.
Т.е. като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламента могат да
се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират
извън ефективния му контрол, и са причинили закъснението на полета.
В настоящия случай по делото се установява наличието на извънредно обстоятелство,
каквото е затварянето на пистата за кацане, което е извън контрола на превозвача, но то не е
било причина за закъснение на полета. Полетът е трябвало да кацне по разписание в 14.30 ч.
местно време в Н т.е. преди пистата там да бъде затворена. Развилите се в последствие
обстоятелства, макар и извън контрола на превозвача, не го освобождават от отговорност,
тъй като не са причина за закъснялото излитане на полета, съответно пристигане в крайната
дестинация с повече от три часа закъснение.
С оглед изложеното се налага извод, че заявеното правоизключващо възражение се явява
неоснователно и отговорността на ответното дружество следва да бъде ангажирана чрез
присъждане на претендираното обезщетение по чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004, в размера,
определен в б.“а“, а именно 250 евро или 488.96 лева.
Искът е основателен и следва да се уважи в цялост, като се присъди законната лихва от
подаване на заявлението.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на направените разноски по делото в цялост,
в размер на 25 лв. за държавна такса. и на 400 лв. за адвокатско възнаграждение /платени
видно от договор за правна защита/. В заповедното производство дължими са платените 425
лв. Ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М-М В. М., ЕГН ********** и адрес гр.
К, ул. А С , действаща със съгласието на своя родител В С М, ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, §1, б.“а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на ЕП и съвета,
че ответникът Уиз Еър Унгария Црт., действащ чрез Уиз Еър Унгария Црт. - клон България
КЧТ с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, Летище С, Сграда ИВТ, дължи сумата 488.96
лева представляваща oбезщетение на основание чл. 7, т. 1, буква „а“ от Регламент (ЕО)
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение с над 3
часа на полет W6 4369 от 18.07.2022 г. от летище С до летище Н, ведно със законна лихва за
период от 12.08.2024 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48642/24 г. на СРС.
ОСЪЖДА Уиз Еър Унгария Црт., действащ чрез Уиз Еър Унгария Црт. - клон България КЧТ
с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, Летище София, Сграда ИВТ, да заплати в полза на М-
М В. М., ЕГН ********** и адрес гр. К, ул. А С , действаща със съгласието на своя родител
В С М, ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 425.00 лв. разноски в
исковото производство и сумата от 425.00 лв. разноски в заповедното производство.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4