№ 88
гр. Харманли, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Гражданско дело № 20215630101142 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ДМВ Петрол“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „***“ № ***, ет. *** против ЗП Г. Д. К., с
адрес гр. Харманли, ул. „***“ №***.
Ищецът твърди, че между него в качеството на продавач и ответника в качеството на
купувач на 11.09.2020г. е бил сключен договор за закупуване на дизелово гориво. Съгласно
клаузите на договора купувачът се задължавал за един календарен месец да закупува 1000
литра дизелово гориво, като цената му се определяла съобразно чл. 2, ал. 1 от договора, а
именно: цените на горивата, стоките и услугите, предлагани въз основана на договора са
тези, валидни на бензиностанциите на ДМВ Петрол към момента на закупуване на горивата.
Това означавало, че цената зависела от международния марж на търговията с нефт и
нефтопродукти и се обявявала на тотема на всеки един от обектите на продавача.
По силата на този договор на ответника било предоставено определено количество
нефтопродукти. Ищецът твърди, че обемът бил получен от купувача. За доставките били
издадени 4 броя фактури, както следва: 1. Фактура № ********** от 23.06.2021г. с падеж
23.06.2021г. на стойност 970,00 лева; 2. Фактура № ********** от 31.08.2021г. с падеж
31.08.2021г. на стойност 2085,92 лева; 3. Фактура № ********** от 01.10.2021г. с падеж
01.10.2021г. на стойност 1073,71 лева и 4. Фактура № ********** от 01.10.2021г. с падеж
01.10.2021г. на стойност 798,65 лева.
Стойността на закупеното и доставено дизелово гориво не била заплатена от
ответника. Ищецът посочва, че купувачът следвало да заплати стойността на горивото в
деня на издаване на съответната фактура. Ето защо ищецът претендира лихва върху
стойността на всяка една от фактурите от падежа им.
Ето защо ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сума в размер на
4928,28 лева, представляваща главница по договор за продажба на гориво чрез ползване на
фирмени карти от 11.09.2020г., за която са издадени фактура № ********** от 23.06.2021г.
на стойност 970,00 лева; фактура № ********** от 31.08.2021г.. на стойност 2085,92 лева;
фактура № ********** от 01.10.2021г. на стойност 1073,71 лева и фактура № ********** от
1
01.10.2021г. на стойност 798,65 лева, както и сума в размер на 107,88 лева, представляваща
сбор от начислената по всяка една от фактурите лихва за забава от падежа им до
15.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 16.11.2021г. до окончателното им изплащане.
Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът не се явява. Представлява се от упълномощения си
процесуален представител – адвокат В.А.. Поддържа исковата претенция като доказана и
основателна. Моли са постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че са
налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на
искова молба. В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител, като
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. В настоящия случай в правната сфера на ищеца е
възникнало правото да иска образуваното съдебно производство да приключи с
постановяване на неприсъствено решение, тъй като в срока по чл. 131 от ГПК не е подаден
отговор на искова молба, а в проведеното съдебно заседание ответникът не се е явил, не е
изпратил представител и не е поискал делото да се разгледа в негово отсъствие. Ищецът е
упражнил това свое право, като изрично в първото по делото заседание е заявил, че желае
постановяването на неприсъствено решение, тъй като счита, че са налице предпоставките за
това и исковете му са вероятно основателни.
Осъществяването на предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК не е достатъчно за
постановяването на неприсъствено решение, а е необходимо те да съществуват кумулативно
с тези по чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.
Постановяването на неприсъствено решение е обусловено от знанието на страните за
последиците от тяхното процесуално поведение, тоест от липсата на такова, доколкото
законът обвързва процесуалната пасивност и дезинтересираност от изхода на правния спор
на страните с възможността за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от съдържанието на разпореждане № 6 от 04.01.2022г., постановено по гр.д. №
1142 по описа за 2021г. на РС-Харманли и на определение № 162 от 24.03.2022г.,
постановено по гр.д. № 1142 по описа за 2021г. на РС-Харманли съдът е указал на страните
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно
заседание. Връчването на разпореждането по чл. 131 от ГПК е осъществено чрез
представител на ЗП Г. Д. К., а именно – Галя Кръстева в лично качество.
Във връченото разпореждане № 6 от 04.01.2022г., постановено по гр. д. № 1142 по
описа за 2021г. на РС-Харманли съдът е указал последиците от неспазването на
задълженията по чл. 40 и чл. 41 от ГПК. Видно от върнатата призовка по делото ответницата
е търсена многократно включително в неприсъствен ден и не е открита на адреса, на който
веднъж вече й е било връчено съобщение и не е уведомила съда за новия си адрес, поради
което съдът е счел, че е редовно призована за съдебно заседание.
Ето защо съдът счита, че при стриктно спазване на предвидения в ГПК ред за
връчване на съобщения и призовки ответникът следва да се счита за получил
горепосочените съдебни книжа и уведомен за задължението си да се яви в съдебно
заседание.
Доколкото са предявени два обективно кумулативно съединени иска наличието на
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК следва да се разгледа за всеки един от тях
поотделно:
2
По отношение на иска по чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД:
По отношение на иска за главница е налице и втората предпоставка за постановяване
на неприсъствено решение, а именно искът да е вероятно основателен с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените с нея доказателства. В исковата молба се
твърди сключването на договор за покупко-продажба на стоки.
За основателността на предявения иск за реално изпълнение е необходимо ищецът да
докаже, че наличието на твърдяното облигационно правоотношение, изпълнението на
задълженията си по сключения договор за продажба на гориво чрез ползване на фирмени
карти от 11.09.2020г., изискуемостта и размера на претендираното вземане за главница и за
обезщетение за забава.
Съгласно чл. 293, ал. 1 от ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима
писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Доколкото в настоящия
случай ищецът е търговец, то и сключеният между страните договор следва да се
квалифицира като търговска сделка. Същевременно в разпоредбите на ТЗ липса изрична
норма, предвиждаща форма за действителност на търговската продажба – следователно
договорите за търговска продажба са неформални.
От представените по делото договор за продажба на горива, чрез ползване на
фирмени карти и фактури от 11.09.2020г. може да се направи извод за съществуването на
продажбено правоотношение между страните.
Облигационното правоотношение се установява и от представените и приети по
делото фактури. Непротиворечиво е разрешаван въпросът за установяването на продажбено
правоотношение и неговото съдържание чрез представянето на фактури, имащи
съдържанието предвидено в чл. 7 от Закона за счетоводството. „Фактурата може да се
приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в
случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката –
вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за
продавач и купувач, време и място на съставянето й“ – в този смисъл решение № 20 от
25.03.2013г. по т.д. № 206 по описа за 2012г. на ВКС, I т.о., решение № 62 от 25.06.2009 г.
по т. д. № 546 по описа за 2008г. на ВКС, II т. о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. №
454 по описа за 2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д. № 11 по описа
за 2009г. на ВКС, I т. О. и други.
Освен неформален, съгласно чл. 318, ал. 1 от ТЗ договорът за търговска продажба е и
консенсуален, тоест сключването му е предпоставено единствено от постигането на
съгласие между страните относно съществените елементи от съдържанието на сделката. От
това следва, че предаването на вещите и заплащането на цената им не са елемент от
фактическия състав на търговската продажба, а имат значение за изпълнението на
произтичащите от договора задължения – ако не е уговорено друго, заплащането на цената е
поставено в зависимост от предаването.
Следователно за вероятната основателност на предявения иск за реално изпълнение е
необходимо да може да се направи извод за изпълнение на задължението на ищеца за
предаване на стоките. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора ищецът предоставя гориво на
ответника без заплащане, а само при представяне на фирмена карта. За полученото гориво
се издава фактура на всяко 30-то число на съответния месец. Доколкото представените
фактури са подписани от представител на ответника следва да се приеме, че горивото,
предмет на договора за продажба, е получено от ответника.
Настъпил е падежът на фактурите. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора падежът на всяка
издадена фактура е десет дни след издаването й. Следователно вземанията по процесните
фактури са станали изискуеми на 03.07.2021г., на 10.09.2021г. и на 11.10.2021г. – арг. чл. 84,
ал. 1 от ЗЗД. От изложеното следва да се заключи, че в тежест на ответника е възникнало
задължението за заплащане на уговорената цена по договора за покупко-продажба.
Следователно от посочените писмени доказателства представени с исковата молба
3
може да се направи извод, че изложените обстоятелства в искова молба са правдиви,
съответно предявеният иск за реално изпълнение на главница по договор за продажба на
горива, чрез ползване на фирмени карти от 11.09.2020г. е вероятно основателен.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за
постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с което да бъде
уважен иска с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. 79, ал. 1 от ЗЗД, като на основание
чл. 239, ал. 2 от ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви по смисъла на чл. 236, ал. 2 от
ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива предпоставки.
По отношение на иска по чл. 309а, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Искът за обезщетение за забава е акцесорен на иска за главница. Същият ще се счита
за основателен, ако длъжникът е изпаднал в забава, като от момента на забавата по силата на
изричната норма на чл. 309а, ал. 1 от ТЗ ищецът има право на обезщетение за забава в
размер на законната лихва.
Изпадането в забава на длъжника е предпоставено от изискуемостта на главното
задължение. Както съдът вече посочи изискуемостта на паричното задължение на ответника
е била на определен ден. Следователно за изпадането в забава на длъжника не е необходимо
кредиторът да отправя покана с предоставяне на срок за изпълнение на задължението, тъй
като изискуемост и забава настъпват едновременно (“dies interpellat pro homine” – срокът
кани длъжника).
Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора между страните падежът на вземанията е уговорен
на 10 ден след издаване на фактурата, а не както се претендира от деня на издаване на
фактурата. От това следва, че ответникът е изпаднал в забава, както следва: за вземането по
Фактура № ********** от 23.06.2021г. на 03.07.2021г., по Фактура № ********** от
31.08.2021г. на 10.09.2021г., по Фактура № ********** от 01.10.2021г. на 11.10.2021г. и по
Фактура № ********** от 01.10.2021г. на 11.10.2021г., а не от деня на издаването на
съответната фактура.
Предвид изложените мотиви за деня на изпадане в забава на ответника съдът намира,
че искът за обезщетение за забава не е изцяло вероятно основателен, тъй като се дължи
лихва за по-малък от претендирания период. Ето защо по отношение на този иск съдът не
следва да постановява неприсъствено решение, а да постанови такова по общия ред. В
правната доктрина се приема, че няма законова забрана при предявени обективно
кумулативно съединени искове съдът да приеме, че за част от исковете са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, а другите искове да разгледа
по общия ред и да постанови по тях решение по общия ред.
Доколкото искането за постановяване на неприсъствено решение е направено след
приключване на съдебното дирене, съдът е разгледал искът по чл. 309а, ал. 1 от ТЗ вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД по общия ред със съдебно дирене.
Предвид разпоредбата на чл. 162 от ГПК съдът сам изчисли дължимата мораторна
лихва върху главниците по всяка една фактура. Същите са както следва: сума в размер на
36,92 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 03.07.2021г. до 15.11.2021г.
начислена върху главница в размер на 970,00 лева по Фактура № ********** от
23.06.2021г., сума в размер на 39,40 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
10.09.2021г. до 15.11.2021г. начислена върху главница в размер на 2085,92 лева по Фактура
№ ********** от 31.08.2021г., сума в размер на 8,21 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 11.10.2021г. до 15.11.2021г. начислена върху главница в размер на 798,65 лева
по Фактура № ********** от 01.10.2021г. и сума в размер на 11.04 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 11.10.2021г. до 15.11.2021г. начислена върху главница в
размер на 1073,71 лева по Фактура № ********** от 01.10.2021г.
Предвид изложеното съдът намира, че искът по чл. 309а, ал. 1 от ТЗ вр, чл. 86, ал. 1
от ЗЗД следва да бъде частично уважен за сумата в размер на 95,57 лева, представляваща
4
сбор от начислената по всяка една от фактурите лихва за забава за периода от падежа на
фактурата до 15.11.2021г., а в останалата част за разликата до пълно предявения размер от
107,88 лева за периода от издаването на фактурите до падежа им да бъде отхвърлен.
По претендираните разноски:
При този изход от делото право на разноски имат и двете страни, но такива са били
заявени единствено от ищеца. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г.,
постановено по тълк. дело № 6 по описа за 2012г. на ВКС, ОСГТК се присъждат разноски, за
които е доказано, че са обективно сторени. Ищецът е направил и разноски в размер на
247,13 лева за държавна такса за заплащането на която са представени платежни нареждания
/л. 10 и л. 34 по делото/. Доколкото искът по чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД се
уважава изцяло на ищеца следва да бъде заплатена цялата внесена държавна такса за
разглеждането му в размер на 197,13 лева. По отношение на иска по чл. 309а, ал. 1 от ТЗ вр.
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да се присъдят направените разноски съразмерно на уважената
част, а именно сума в размер на 44,29 лева. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в общ размер на 241,42 лева, представляващи направените разноски
по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Д. К., ЕГН ********** с адрес гр. Харманли, ул. „***“ №*** в
качеството й на земеделски производител - ЗП Г. Д. К. да заплати на „ДМВ Петрол“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „***“ № ***, ет. *** на
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 4928,28 лева,
представляваща главница по договор за продажба на гориво чрез ползване на фирмени карти
от 11.09.2020г., за която са издадени фактура № ********** от 23.06.2021г. на стойност
970,00 лева; фактура № ********** от 31.08.2021г.. на стойност 2085,92 лева; фактура №
********** от 01.10.2021г. на стойност 1073,71 лева и фактура № ********** от
01.10.2021г. на стойност 798,65 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба – 16.11.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г. Д. К., ЕГН ********** с адрес гр. Харманли, ул. „***“ №*** в
качеството й на земеделски производител - ЗП Г. Д. К. да заплати на „ДМВ Петрол“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „***“ № ***, ет. *** на
основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 95,57 лева,
представляваща сбор от начислената по всяка една от фактурите лихва за забава за периода
от падежа на всяка от фактура до 15.11.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълно
предявения размер от 107,88 лева и за периода от издаването на фактурите до падежа им.
ОСЪЖДА ЗП Г. Д. К., с адрес гр. Харманли, ул. „***“ №*** на основание чл. 78, ал.
1 ГПК да заплати на „ДМВ Петрол“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. Русе, бул. „***“ № ***, ет. *** сумата в размер на 241,42 лева, представляваща
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Окръжен съд – Хасково по отношение на иска по чл. 309а, ал. 1 от ТЗ вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, в останалата част - решението не подлежи на обжалване на основание чл.
239, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5