№ 326
гр. Бургас, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г. Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20242100500304 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.
№ 43968/23.11.2023г.,подадена от адв.ТЕОДОР ПЕТКОВ ТРАЙКОВ- АК-Бургае, адрес на
кантора на АД „Трайков и Гонкова” и адрес за получаване на призовки и съобщения : град
Карнобат, ул. „Сашо Кофарджиев” № 2, в качеството му на особен представител на Р. П. Г.,
ЕГН **********, с.*** ул.*** **, против Решение № 2267/06.11.2023г., постановено по
гр.дело № 321/2023г. на Районен съд гр. Бургас, в частта, с която са уважени исковите
претенции на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ-ЕАД /предходно наименование Теленор България-
ЕАД/ЕИК *********.
Във въззивната жалба се сочи, че решението в обжалваната му част е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. На първо място се изтъква, че правилно и
законосъобразно БРС е отбелязал, че по делото липсват доказателства и наведени
твърдения от ответницата за това, че преди изтичане на уговорените в договорите срокове да
е отправял нарочно писмено волеизявление до въззивника за прекратяване на процесиите
допълнителни споразумения към договорите за мобилни услуги. По тези съображения БРС
отхвърлил всички искове, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на
Допълнителни споразумения към процесните Договори за мобилни услуги.Независимо от
това обаче районният съд направил извода за това, че от страна на въззиваемия бил доказан
факта на реалното предоставяне на договорените мобилни услуги в процесните периоди,т.к.
същото това обстоятелство, не било оспорено от ответника.Така направеният извод
противоречал на горния извод,като фактът:дали ответникът оспорва или не дадено
твърдение на ищеца, не освобождавало последния от тежестта му да докаже това свое
твърдение.На следващо място неправилно и незаконосъобразно БРС направил извод и за
това, че процесните по делото 8 броя фактури на мобилния оператор били правилно
съобщени, доведени до знанието на въззивника.Заявяват се твърдения за това, че клаузите в
сключените допълнителни споразумения- под текста, с дребен шрифт и т.н. не следвало да
1
бъдат кредитирани за това, че потребителят сам се отказал да получава на хартиен носител
месечните фактури, както и се твърди, че тези клаузи били нищожни, в каквато насока се
развиват съображения.Моли се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на
исковите претенции.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор по въззивната жалба от
ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ-ЕАД /предходно наименование Теленор България-ЕАД/ЕИК
********* е постъпил след изтичане на , в което се заявява становище за неоснователност на
въззивната жалба.Намира, че въззивната жалба съдържа само бланкетни
възражения.Заявява, че от приложените фактури за клиентски номер ********** безспорно
се установявало реалното потребление на телекомуникационни услуги,като те не можели да
се генерират от длъжника без достъп до телекомуникационната мрежа. Въззиваемият
заявява, че фактурите били приети като необходимо и допустимо доказателство от
решаващия състав на първоинстанционния съд и тяхната доказателствена тежест е обсъдена
и взета предвид при постановяване на спора,поради което намира, че обжалването им било
неоснователно. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да се присъдят
разноските по делото.
Въззивната жалба е допустима като предявена от процесуално-легитимирана страна
в указания законов срок, поради което следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните по делото.
Въззивният съд, след като съобрази твърденията и възраженията на страните,
събраните по делото доказателства и приложимите разпоредби на закона, приема от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.
269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част-
допустимо.Въззивната жалба е неоснователна, като за да стигне до този извод настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Производството пред БРС е образувано по искова молба на „Йеттел България"
ЕАД (с предишно наименование „Теленор България" ЕАД), срещу Р. П. Г., с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД : за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество
парични суми, представляващи незаплатени месечни абонаментни такси и такси за
потребление на мобилни услуги за периода 18.11.2019г. до 17.05.2020г. по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************ от
17.07.2019г.; незаплатени месечни абонаментни такси и такси за потребление на мобилни
услуги за периода от 18.11.2019г. до 14.02.2020г. по Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************* от 18.11.2019г.; сумата от
197,82, представляваща дължими лизингови вноски за периода 18.11.2019г. - 17.05.2020г. по
Договор за лизинг от 17.07.2019г. с предмет устройство Nokia 4.2 Dual Pink Sand; сумата от
12,96, представляваща дължими лизингови вноски за периода 18.11.2019г. - 17.05.2020г. по
Договор за лизинг от 17.07.2019г. с предмет базови аксесоари; сумата от
106,87,представляваща дължими лизингови вноски за периода 15.11.2019г. - 14.05.2020г. по
Договор за лизинг от 07.09.2018г. с предмет устройство Nokia 3.1 Black; както и парични
2
суми, претендирани като неустойки за предсрочно прекратяване на всеки от договорите за
мобилни услуги,ведно със законна лихва върху всяка от главниците, считано от датата на
подаване на заявлението - 10.10.2022г. до окончателното изплащане на задълженията, за
които суми е издадена Заповед № 3132/17.10.2022г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6431/2022г. по описа на РС-Бургас, 5-ти състав.
Назначеният от съда особен представител на ответницата-адвокат теодор Трайков, с
писмения отговор оспорва исковите претенции, като твърди, че процесните договори за
предоставяне на електронни съобщителни услуги незаконосъобразно са били прекратени
едностранно от ищеца,като не били налице законовите и договорни предпоставки за
прекратяване на същите, в т.ч. неизпълнение от страна на ответника. Оспорва се процесните
фактури да са получени от ответника, поради което се счита, че същите не биха могли да
ангажират договорната му отговорност. Прави се възражение за изтекла погасителна
давност за процесните задължения, като се застъпва, че в случая е приложима кратката
тригодишна давност. Прави се и възражение за нищожност на процесните неустоечни
клаузи, тъй като се счита, че същите са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, а
същевременно ответникът - потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието
на договорите, доколкото същите са бланкови, сключени при изначално и едностранно
поставени от страна на оператора условия.
С постановеното по делото решение съдът е приел за установено, че между страните
е възникнало валидно облигационно правоотношение, по което ответницата Р. П. Г. не е
заплатила на ищеца „Йеттел България" ЕАД претендираните от него суми за незаплатени
месечни абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги за процесните
периоди от време по периода по всяко от допълнителните споразумения към Договори за
мобилни услуги за предпочетени мобилни номера,както и дължимите лизингови вноски за
предоставените от ищеца на ответницата устройства и базови аксесоари, ведно със
законната лихва върху паричните претенции, считано от датата на подаване на заявлението -
10.10.2022г. до окончателното изплащане на задълженията, за които суми е издадена
Заповед № 3132/17.10.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 6431/2022г. по описа на РС-Бургас.
В частта, с която се отхвърлят исковите претенции, въззивна жалба не е била
предявена, поради което в тази му част първоинстанционното решение е влязло в сила.
Първото оплакване , заявено от въззивникът чрез особения му представител адв.
Крайков, е срещу извода на районния съд за доказаност факта на реално предоставяне от
ищеца на ответницата на договорените мобилни услуги в процесните периоди.Както
правилно е отразил въззивникът в жалбата си, това обстоятелство не е било оспорено от
него пред първата инстанция, но въпреки това ищецът следвало да докаже този факт със
съответните писмени и гласни доказателства.
Така заявеното оплакване на въззивника е неоснователно.Процесните договори за
мобилни услуги, сключени между страните в настоящото производство, са консенсуални по
своята правна природа, като в момента на сключването им и за двете страни по тях се
пораждат правните последици, към които са насочени насрещните им волеизявления. Това
означава, че месечните абонаменти се дължат, независимо от това дали абонатът
действително е ползвал мобилните услуги на оператора или не – те се дължат поради
предоставения достъп до електронната наземна далекосъобщителна мрежа на ищеца, като за
доказването на това вземане в полза на оператора е достатъчно позоваването на
подписаните от потребителя договори за съответния абонаментен план. С оглед на това,
настоящият съдебен състав приема за доказана дължимостта на претендираните суми за
абонаментни такси въз основа на представените договори за мобилни услуги.
Изцяло неоснователни са оплакванията на въззивника за това, че неправилно районният
съд приел за доказано довеждане до знанието на ответницата на процесните
3
фактури.Районният съд е изложил съображения, основани на писмения доказателствен
материал по делото затова,че ответницата като потребител изрично се е отказала от това да
получава хартиена фактура, съответно е поела ангажимент сама да се информира за
съдържанието на издаваните от мобилния оператор електронни такива, т.е. и за месечните
си сметки, чрез осигурения електронен достъп в портала MyTelenor. Съгласно клаузите на
договора, отказът от хартиена фактура важи занапред и се отнася за всички номера,
включени в една фактура. Наред с това, клаузите на Раздел II, т. 7 от процесните
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
************ от 17.07.2019г. и Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ************* от 18.11.2019г. изрично предвиждат, че
потребителят получава фактура на хартиен носител само ако вече е избрал да получава
такава за някой от номерата, включени в обща фактура, а във всички останали случаи
потребителят не получава фактура на хартиен носител, но може да заяви получаването й по
електронен път. И тук е посочено е, че в този случай /когато потребителят не получава
хартиена фактура/ на последния се осигурява електронен достъп в портала MyTelenor,
където да проверява месечните си сметки.
По отношение въведеното от въззивницата чрез особения й представител твърдение
за нищожност на тези клаузи в допълнителните споразумения към всеки от Договорите за
мобилни услуги с посочен предпочетен номер следва да се посочи, че процесните договори
съставляват индивидуален договор при общи условия по смисъла на чл. 228, ал. 1 ЗЕС, като
поради обстоятелството, че страни по него са от една страна юридическо лице, което
предоставя услуги като част от своята търговска дейност в частния сектор, поради което има
качеството на „Търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, както и физическо лице от друга страна, което
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, поради което има качеството на „Потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, то при уреждане на отношенията между страните е приложим и ЗЗП, цел на който е
осигуряване на защита на някои от основните права на потребителите, в това число и на
правото на защита на икономическите им интереси при неравноправни договорни условия.
В тази връзка следва да се посочи, че от представените писмени доказателства безспорно се
установява, че страните са се намирали в договорни отношения по сключени между тях
договори. По силата на валидно възникналото облигационно правоотношение, операторът е
предоставил на абоната телефонни номера, при съответни месечни такси и срокове на
действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата
- абонаментни такси и вноски. В договора за електронни съобщителни услуги се съдържа
описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на
абоната и последиците от неизпълнението му. Договорите откъм съдържание отговарят на
законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите
елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те
са приети с положения подпис на абоната, който не е оспорен в отговора на исковата молба
или в о.с.з. и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило
екземпляр от същите /в решение № 18.07.2011 г. на ВКС по т.д. № 682/2010 г., I т.о. е
прието, че оспорване на документа може да се предприеме само по почин на
заинтересованата страна, но не и служебно от съда – чл. 193, ал. 1 ГПК/. В този смисъл не са
налице основанията за за нищожност на допълнителните споразумения към договорите в
частта,уреждащи съобщаването на издадените фактури на потребителя.
Отделно от това ответницата има задължението да заплаща цената за предоставените
й услуги, като в нейна тежест е да установи, че го е изпълнила, но по делото въобще не се
ангажират писмени доказателства за погасяване на сумите по фактурите. Дали дадена
фактура е достигнала или не до знанието на потребителя е обстоятелство, което няма
4
никакво отношение към задължението му за заплащане на предоставяните услуги. Във всяка
фактура и приложенията й е направена подробна разпечатка за вида, продължителността и
стойността на ползваните услуги по договорите. Действително задълженията като
конкретни суми са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане
представляват не фактурите, а ползваните услуги, които абонатът е потребил и оттук няма
значение дали фактурата е получена или подписана от клиента. След като клиентът има
сключен договор, по който получава изпълнение, той следва да дължи и насрещно такова,
като липсата на доказано изпълнение от негова страна е предпоставка за осъждането му да
заплати ползваните услуги.
В заключение следва да се каже, че с процесните договори страните са поели
насрещни права и задължения, като основното задължение, поето от ответницата, е именно
заплащането на месечните абонаментни такси използвани далекосъобщителни
услуги,лизингови вноски, цена на мобилнао устройство и базови аксесоари, което не е
изпълнено от нея. Предвид всичко изложено настоящия съдебен състав приема за
неоснователна въззивната жалба срещу частично обжалваното първоинстанционно
решение, което налага потвърждаването му като правилно и законосъобразно в
обжалваната част.
При този изход по делото, на основание чл.81 ГПК и чл.78,ал.3 и ал.8 ГПК вр.чл.37
ЗА и НЗПП, въззивницата следва да заплати на въззиваемия направените по въззивното
производство разноски както следва: 1000 лева заплатен депозит за особения й
представител адвокат Т. Т. от АК-Бургас и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева. Въззиваемата следва да заплати по сметка на БОС държавна такса за въззивното
производство в размер на 97,20 лева, на основание чл.71 ГПК и т.7 от ТР № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2267/06.11.2023г., постановено по гр.дело №
321/2023г. на Районен съд гр. Бургас в обжалваната част.
ОСЪЖДА Р. П. Г., ЕГН **********, с.*** ул. *** № **,да заплати на ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ-ЕАД /предходно наименование Теленор България-ЕАД/ с ЕИК *********
съдебно-деловодни разноски, извършени пред БОС в общ размер от 1100 лева/ хиляда и сто
лева/.
ОСЪЖДА Р. П. Г., ЕГН **********, с.*** ул. *** № **, да заплати по сметка на
Окръжен съд-Бургас държавна такса в размер на 97,20 лева/ деветдесет и седем лева и
двадесет стотинки/.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5