Р Е Ш Е Н И Е
№………….
/22.02.2022 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет
и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При
участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от председателя
адм. дело № 487 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК, във връзка с чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015г.
за прилагане на мярка 11 “Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020г.
Образувано е по жалба на ЗП С.В.Х.
с ЕГН ********** ***, срещу акт за прекратяване на биологичен ангажимент по
мярка 11 “Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2020 г. с изх.
№ 01-6500/1900 ≠5 от 19.08.2021 г. на заместник - изпълнителния директор
на ДФ “Земеделие”, с който на основание чл. 15, ал. 3, т. 4 от № 4 от
24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 “Биологично земеделие“ от ПРСР за периода
2014 – 2020г. (Наредба № 4) е прекратен поетият от жалбоподателя ангажимент по мярка
11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ от ПРСР
2014-2020 г. за кампания 2020 г. В жалбата се твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалноправните разпоредби,
неспазване на административнопроизводствените правила, нарушение на принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК и несъответствие с целта на закона. Излагат се
доводи за немотивираност на акта поради липса на фактически основания за издаванетото му. Сочи се, че административният
орган не е обсъдил възраженията на жалбоподателя и приложените към тях
доказателства, от които се установява, че договорът му за контрол и
сертификация на биологично производство е прекратен едностранно от контролния
орган „Балкан Биосерт“ ООД. Твърди се, че без наличието на такъв договор земеделският
производител изпадал в невъзможност да подаде необходимите документи пред ДФЗ –
РА, за което той нямал вина. Сочи се, че с прекратяването на ангажимента жалбоподателят
не само няма да получи помощ от държавата, но и ще бъде санкциониран, въпреки
че през годините няма констатирани нарушения, което е в пряко противоречие с
чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от АПК. Счита се, че актът не е съобразен с Регламент (ЕС) № 1306/2013 и заложените в него основания
за неприлагане на административни санкции. Иска се отмяна на акта и присъждане
на сторените разноски по делото.
Ответникът – заместник - изпълнителният
директор на ДФ “Земеделие”, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата
и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира
следното:
Жалбата е подадена
от легитимирано лице, адресат на административния акт, в рамките на 14-дневния
срок от съобщаването му, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество, е неоснователна по следните съображения:
По делото не е
налице спор по фактите.
Жалбоподателят С.В.Х.
е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 588963 в Интегрираната
система за администриране и контрол (ИСАК) и е одобрен за участие по мярка 11
„Билогично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., с направление „Биологично
растениевъдство“ през кампания 2015 с подновен ангажимент през 2016. В тази
насока са и представените по делото уведомително писмо за одобрение и
неодобрение за участие по мярка 11 с изх. № 02-080-6500/916 от 24.02.2016 г. на
зам. изпълнителния директор на ДФЗ (л.40-42) и уведомително писмо за одобрение
и неодобрение за участие по мярка 11 с изх. № 02-080-6500/4948 от 15.12.2016 г.
на зам. изпълнителния директор на ДФЗ (л.45-47), в които изрично е указано, че
с поемането на 5 – годишен ангажимент за извършване на биологичните действия по
това направление бенефициерът се задължава да подава заявление за
подпомагане/плащане всяка година до изтичане на многогодишния ангажимент.
С писмо
изх.№01-6500/1900/02.04.2021 г. зам. изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил Х.
на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че открива производство по издаване на акт
за прекратяване на многогодишен ангажимент, като му е предоставил 7 - дневен
срок за представяне на възражения и допълнителни доказателства. В писмото е
посочено, че при извършването на административни проверки на основание чл. 46,
ал. 1 от Наредба № 4 за спазване на поет биологичен ангажимент е установено, че
ЗП не е подал заявление за подпомагане и приложение за кандидатстване по мярка
11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ през
кампания 2020 г. Изложени са съображения, че съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредба №
4 биологичните направления се изпълняват за период от пет последователни
години, като този срок започва да тече от началото на годината, в която е
подадено „Заявление за подпомагане“, което през първата година е и „Заявление
за плащане“. През всяка следваща година до изтичане на петгодишния ангажимент
кандидатите за подпомагане подават само „Заявление за плащане“. Прието е, че е
налице хипотезата на чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4, съгласно която
земеделски стопани, които не подадат „Заявление за плащане“ по време на поетия
ангажимент, възстановяват получената финансова помощ или част от нея, поради
което и на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4, във вр. чл. 63, т. 1, във
вр. чл. 77, т. 4, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 ДФЗ – РА следва да
предприеме действия по прекратяване на поетия от ЗП ангажимент. Уведомителното
писмо е връчено на жалбоподателя на 20.04.2021 г. съгласно известие за
доставяне на л. 49 от делото.
На 28.04.2021 г. Х.
е подал възражения с вх. № 01-6500/1900, в които е изложил твърдения, че през
2019 г. са прекратени договорните му отношения с контролния орган „Балкан
Биосерт“ ООД град Пловдив. Посочил е, че сключването на договор за контрол и
сертификация на биологично производство, преработка, търговия с биологични
продукти е едно от необходимите условия по чл. 21, ал. 1 от Наредба № 4 за
прилагане на мярка 11. Този договор съставлява задължителна част от
документите, които следва да се приложат при подаване на „Заявление за
подпомагане“ съгласно чл. 30, ал. 1, т. „а“ от Наредба № 4, поради което след
прекратяването на сключения между него и контролния орган договор е останал с
впечатление, че не следва да подава „Заявление за подпомагане“ през 2020 г.,
тъй като няма право на подпомагане или ангажиментът му по мярка 11 е приключил.
В отговор на възражението
е изпратено уведомително писмо с изх.№ 01-6500/1900≠Z/20.05.2021г. от зам. изпълнителния директор
на ДФЗ до Х., в което е изложено, че ЗП е одобрен за участие по мярка 11,
направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2015 г. През кампания
2016 г. той е увеличил общата одобрена площ по направлението с над 20 на сто от
първоначалния размер, поради което и съгласно чл. 17, ал. 5 от Наредба № 4
ангажиментът му е подновен за нов петгодишен период за всички подпомагани площи.
Посочено е, че ЗП е уведомен за това с
уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 с
изх. № 02-080-6500/4948 от 15.12.2016 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ
– РА, поради което е следвало да продължи изпълнението на поетия многогодишен
ангажимент. Прието е, че изложените във възражението му доводи не обосновават
преустановяване на откритото производство по издаване на административен акт за
прекратяване на ангажимента. С писмото е даден нов 7-дневен срок за възражения,
в случай че жалбоподателят не е съгласен с направените констатации. Х. е
получил писмото на 12.07.2021 г., видно от известие за доставяне на л. 56 от
делото, като в указания срок не е подал нови възражения.
На 19.08.2021 г. е
издаден процесният акт с изх.№ 01-6500/1900≠5, с който е прекратен
биологичният ангажимент по мярка 11. Актът е подписан от заместник - изпълнителния
директор на ДФЗ, като в него са преповторени фактическите и правните изводи от първите
две уведомителни писма.
Актът е връчен на
жалбоподателя на 07.09.2021 г., видно от известие за доставяне на л. 38 от
делото.
При така очертаната
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Оспореният акт е
издаден от компетентен административен орган съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба
№ 4 и приложените по делото упълномощителни заповеди № 03-РД/2891≠2/
16.06.2021 г. и № 03-РД/4509≠4/ 16.06.2021 г., и двете на изпълнителния
директор на ДФЗ, в необходимата писмена форма, при спазване на
административнопроизводствените правила.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса
на фактически мотиви за издаването на акта, тъй като в него е посочено ясно и
точно конкретното обстоятелство, послужило като основание за прекратяването на
ангажимента, а то е, че подпомаганото лице не е подало заявление за плащане за
кампания 2020 г.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че
административният орган не е обсъдил възраженията му, подадени в хода на
административното производство. Административният орган е разгледал
оплакванията на ЗП и ги е приел за неоснователни, обосновавайки се с фактическите
обстоятелства за издаването на акта. Действително мотивите за отхвърлянето им не
са изложени в самия акт, а във второто уведомително писмо до жалбоподателя, но
това не е процесуално нарушение, доколкото писмото е
неразделна част от административната преписка. Съгласно съдебната
практика мотивите могат да предхождат издаването на акта и да се съдържат в
друг подготвителен документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на
административния акт. В случая макар и в отделен предшестващ акта документ
административният орган е посочил, защо доводите на жалбоподателя не
обосновават преустановяване на откритото производство по прекратяване на поетия
многогодишен ангажимент, което позволява на страната своевременно да се
запознае със съображенията, въз основа на които е издаден акът, и да организира
защитата си срещу него.
Оспореният
административен акт съответства на материалния закон и неговата цел.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 4 биологичните
направления се изпълняват за период от пет последователни години. Ал. 2 на същия
член уточнява,
че срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване и
одобрение на заявлението за подпомагане, което през първата година на
кандидатстване е и заявление за плащане, като през всяка следваща година до
изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават заявление за
плащане.
Съгласно
чл. 17, ал. 1 от Наредба № 4 (изм. – ДВ, бр. 21/2021 г.) дейностите по
направление „биологично растениевъдство“ се извършват върху едни и същи площи за едни и същи
блокове на земеделското стопанство в периода на многогодишния ангажимент (преди
изменението - „в петгодишен период от поемане на задължението“, а съгласно ал. 5 (изм. -
ДВ, бр. 21/2021 г.) при увеличаване на общата одобрена площ по съответното
направление по ал. 1 с над 20 на сто от първоначалния размер или с повече от 10
хектара се поема нов ангажимент (преди изменението - „ново
задължение за петгодишен период“) за всички подпомагани площи и те подлежат на одобряване
по реда на глава четвърта от наредбата, в случай че са изпълнени условията на ал. 1
и 2.
С
подаването на общото заявление за подпомагане земеделският стопанин е
декларирал, че е запознат с правилата и изискванията на схемите и мерките, за
които кандидства. Административният орган изрично в писмата за одобрение и
неодобрение за участие по мярка 11 е уведомил жалбоподателя за задължението му
да подава ежегодни заявления за плащане в рамките на петгодишния цикъл от
поетия ангажимент.
Според чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 ДФЗ – РА одобрява, намалява
или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на
административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за
подпомаганите дейности.
В чл. 15 от Наредба № 4 са уредени случаите, в които ДФЗ – РА прекратява
поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ
по съответното направление на мярка 11 от ПРСР за периода 2014-2020 г. Един от
тези случаи е посочен в ал. 3, т. 4 на цитираната норма. Според този текст ДФЗ
– РА прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената
финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4,
когато не са подали заявлението за плащане по чл. 6, ал. 2 за одобрени площи,
животни и/или пчелни семейства и не са заявили площи и/или животни и/или пчелни
семейства със съответния биологичен код на извършваните дейности по приложение
№ 1.
Между страните не
се спори, че през кампания 2015 г. жалбоподателят е одобрен за участие по мярка
11 „Билогично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“, а през
кампания 2016 г. ангажиментът му е подновен с нов петгодишен период поради
увеличение на общата одобрена площ с над 20 на сто, видно и от изявленията на
процесуалния му представител в съдебно заседание, проведено на 24.01.2022 г. Не
е спорно и това, че земеделският производител не е подал заявление за плащане
за петата година от ангажимента, а именно – за кампания 2020 г.
При тези безспорно установени факти правилно и законосъобразно административният
орган е приел, че неподаването на заявление за плащане за 2020 г. води до
прекратяване на ангажимента по мярка 11 на оспорващия. Посочената от ответника
норма на чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 отговаря на описаните в акта фактически
основания, поради което не е налице неправилно приложение на материалния закон.
В този смисъл са решение № 8559/01.07.2020 г. по адм. дело № 14527/2019 г. по
описа на ВАС, V о.; решение № 12730/15.10.2020 г. по адм. дело № 5789/2020 по
описа на ВАС, V о.
Без правно значение са доводите на жалбоподателя, че е бил в обективна невъзможност
да подаде необходимото заявление за кампания 2020 г. поради прекратяването на
договора му за контрол и сертификация на биологичното производство от страна на
контролния орган “Балкан Биосерт” ООД. Тези доводи нямат отношение към прекратяването
на поетия ангажимент, а към възстановяването на получената финансова помощ при
условията и по реда на чл. 15, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 4, което не е предмет
на настоящото съдебноадминистративно производство. Самият факт на неподаване на
изискуемото заявление за подпомагане води до настъпване на задължителната
нормативна последица по ал. 3, т. 4 – прекратяване на ангажимента, без да се
държи сметка за наличие или липса на виновно поведение на бенефициера. В този
смисъл са решение № 12684/13.12.2021 г. по адм. дело № 8312/2021 г. по описа на
ВАС, V о. ; решение № 8559/01.07.2020 г. по адм. дело № 14527/2019 г. по описа
на ВАС, V о.
Не
могат да се споделят и възраженията на жалбоподателя за неспазване на принципа
на съразмерност по чл. 6 от АПК.
Общите
правила относно подпомагане на развитието на селските райони с финансови
средства от Съюза по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони (ЕЗФРСР) са установени с Регламент (ЕС) № 1305/2013. Една от
мерките, финансирани от ЕЗФРСР, е мярка “Биологично земеделие”, правилата за
прилагането на която са регламентирани в чл. 29 от същия регламент. Съгласно § 3
и § 4 на посочения текст ангажиментите по тази мярка се поемат за период от пет
до седем години, като плащанията се отпускат годишно и покриват изцяло или
частично размера на допълнителните разходи и пропуснатите доходи на
бенефициерите, произтичащи от поетите задължения.
На
национално ниво условията и редът за прилагане на мярка 11 “Билогично
земеделие” от ПРСР за периода 2014-2020 г. са регламентирани с Наредба № 4, в
която е предвидено, че биологичните дейности по направленията от мярка 11 се прилагат
за период от пет последователни години, като финансовата помощ се предоставя
под формата на ежегодни плащания (чл. 8).
Следователно
за биологичните дейности е характерно, че земеделските производители поемат
петгодишни задължения да съобразяват селскостопанската си дейност с опазването
на околната среда, като в замяна на биологичните ангажименти държавите членки
отпускат ежегодна помощ в зависимост от претърпяната загуба на доходи или
произтичащите от това допълнителни разходи. Когато помощта е многогодишна,
плащанията се извършват в отговор на ежегодна молба за подпомагане, която е
условие за допустимост на финансовата помощ за биологично земеделие. Подаването
на ежегодна молба позволява да се провери спазването на поетите ангажименти за
извършване на биологичните дейности и да се регулира изплащането на помощите,
като неизпълнението на това задължение е предвидено като основание за
прекратяване на биологичния ангажимент в чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба №
4.
Според
практиката на СЕС при финансовите помощи, за които е характерно поемането на
многогодишни ангажименти, условията за отпускане на помощи трябва да се спазват
не само за текущата година, а през целия период на задълженията, за който са
отпуснати помощите (решение на СЕС от 26 май 2016 г. по дело Ezernieki, С-273/15,
решение на СЕС от 24 май
2012 г., Hehenberger, C‑188/11, EU:C:2012:312 и решение на СЕС от 7 февруари
2013 г., Pusts, C‑454/11, EU:C:2013:64 – решенията касаят агроекологични
задължения, но при същата продължителност на ангажимента). Отговорност за
спазването на условията за отпускане на помощи за преминаване към или
поддържане на биологично земеделие носи единствено лицето, поискало да се
ползва от тях, поради което само частичното им спазване от негова страна не
може да обоснове плащане. Поетият петгодишен ангажимент за биологично
растениевъдство не е бил спазен на петата година поради неизпълнение на
изискването на чл. 6, ал. 2 от от Наредба № 4 и това представлява абсолютно основание
за прекратяване на ангажимента, независимо какви са били причините за
неизпълнението. Въпросът дали и доколко ще бъде санкциониран земеделският
стопанин е неотносим към упражняването на правомощието по чл. 15, ал. 3, т. 4
от Наредба № 4, поради което не е налице несъразмерност на мярката по смисъла
на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от АПК.
Неоснователно
жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 64, § 2, б. “г” от Регламент
(ЕС) № 1306/2013, защото тя се отнася за административните санкции по смисъла
на чл. 63, § 2 от Регламента, а прекратяването на многогодишния ангажимент не е
санкция. То произтича от съдържанието на самата мярка “биологично земеделие” и
е закономерна последица от спецификата на поетия ангажимент, без да има
санкционен характер – в този смисъл е и решение №16769/10.12.2019 г. по адм.
дело № 2447/2019 г. по описа на ВАС, ІV о. Действително неправилно
административният орган е цитирал в мотивите си разпоредбата на чл. 77, т. 4,
б. “в” от Регламент (ЕС) № 1306/2013, която също се отнася за санкциите по чл.
63, § 2 от Регламента, но това не е съществен порок, обуславящ незаконосъобразност
на акта, доколкото фактическите основания за прекратяването на биологичния
ангажимент са налице и те вярно са подведени под хипотезиса на чл. 15, ал. 3,
т. 4 от Наредба № 4.
С оглед
на изложеното следва да се приеме, че не е допуснато нарушение на материалния
закон. Като е приложил разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 заместник
- изпълнителният директор на ДФЗ е постановил един законосъобразен акт по
същество, който съответства и на целта на закона – да бъдат подпомагани
земеделски производители, които спазват поетия биологичен ангажимент за целия
петгодишен период.
По тези
съображения съдът намира, че обжалваният акт не страда от пороци, които да водят до неговата отмяна по
смисъла на чл. 146 от АПК, поради което жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
В
съответствие с изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл.37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на ЗП С.В.Х. с ЕГН **********
***, срещу акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 “Биологично
земеделие” от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2020 г. с изх. № 01-6500/1900 ≠5
от 19.08.2021 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на ДФ
“Земеделие”.
ОСЪЖДА ЗП С.В.Х. с ЕГН ********** ***, да заплати на ДФ „Земеделие“ гр. София разноски по делото в
размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за
първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд
на Република България.
Административен съдия :