Р Е Ш Е Н И Е
Номер ...............2019г.
гр. Провадия
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Провадийски районен съд, ІV – ти състав
На двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание
Районен съдия: Катя Савова
Секретар: Мариана Ангелова
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 138 по описа за 2019 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ
„Б.А.-Колорадо“, ЕИК:********* с адрес гр.Пазарджик, ул.“Георги Сава Раковски“
№ 11, подадена чрез представляващия Б.А.А. ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 33-0000031 от 27.03.2019 год. на началника ОО „АА“ в ГД „АИ“
Пазарджик, с което на ЕТ е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в
размер 3000 лв. на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП за нарушаване на чл.7а,
ал.2, пр.3 от ЗАвтП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно като навежда
твърдения, че същото е издадено както при допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, така и в нарушение на материалния закон – нарушение изобщо
не било извършено, алтернативно било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По
изложените съображения моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа
жалбата. Същият заявява, че оспорва фактите отразени в акта и НП, а във фазата
по същество моли последното да бъде отменено като незаконосъобразно на
основанията изложени в жалбата. Счита че нарушението е несъставомерно и са
налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
Процесуален представител на въззиваемата страна в съдебно заседание не
се явява.
След като прецени
обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 05.02.2019 год. около14.50 часа служители на ОО“АА“ гр.Варна в
обл.Варна, АМ „Хемус“, на 1 км след пътен възел „Провадия- Ветрино“, в посока
гр.Варна спрели за проверка товарен автомобил от категория №3, марка *** с
водач Д. А. А. с ЕГН **********.Извършена било проверка на транспортната
документация на въззивното дружество при която констатирали, че на 05.02.2019 год.
въззивното дружество като превозвач е допуснал водача Д. А. А. да управлява
превозно средство категория №3, марка ***, собственост на превозвача, с което
бил извършен превоз за собствена сметка на товари като водачът не отговарял на
изискванията на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП – не притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност издадено по реда на наредбата по
чл.152, ал.1, т.2 от ЗДП.
За констатираното нарушение на 11.03.2019 год. св. Т.В.Г. съставила
срещу въззивното дружество АУАН в който посочила, че същото е нарушило
разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП.
Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от представляващия
въззивното дружество лице.
На 27.03.2019 год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е
приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че въззивното
дружество е нарушило разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП и на основание на
разпоредбата на чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП му наложил адм. наказание имуществена
санкция в размер на 3000 лв.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показание е дал
актосъставителя Т.В.Г., която възпроизвежда възприятията си от извършената
проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз- основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така
и гласни, които са непротиворечи, взаимнодопълващи се, не водят на различни
правни изводи и се кредитират от съда изцяло.
Съдът след като прецени
всички доказателства релевантни за делото поотделно и в тяхната съвкупност
прецени от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което
същата е процесуално допустима.
При извършена служебна проверка на представените по делото АУАН и НП
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и всички обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение от обективна
страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата
при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно
единство между фактическо и юридическо обвинение.
Съдът не споделя наведеното в жалбата възражение за допуснати нарушения
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочената като нарушена в акта и НП норма е норма
от материалното право като фактите описани в акта и НП напълно съответстват на
юридическото обвинение. За каквото и да било нарушено право на защита и дума не
може да стане и по конкретно за неяснота по отношение на това какво нарушение е
вменено на въззивника. Отделен е въпроса, че е защитата се осъществява срещу
фактите, а не спрямо правната им квалификация.
Нарушение би било налице и в случай на несъответствие между фактическо и
юридическо обвинение, което би довело до неяснота във волята на АНО, но
настоящия случай не е такъв.
Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм.
наказателното производство съдът не констатира.
Актът е бил съставен в присъствието, бил е предявен и връчен на надлежно
изрично упълномощено от представляващия дружеството лице, поради което и
нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН не е налице.
С НП на въззивника е наложено наказание за нарушение по чл.7а, ал.2,
пр.3 от ЗАвтП и на основание на чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП.
От обективна страна състава на това нарушение изисква деецът да допусне
водач който не отговаря на някое от изискванията определени в ЗАвтП и с
подзаконовите актове по неговото прилагане, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Субект
може да бъде всяко адм.наказателно отговорно лице, както ФЛ така и ЮЛ.
В случая повдигнатото обвинение е за това че въззивника като превозвач е
допуснал конкретно определен водач да управлява МПС и да извършва превоз за
собствена сметка като водачът не отговарял на изискванията на чл. 7а, ал.2, от
ЗАвтП. Съгласно посочената норма лицензираните превозвачи и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и
чл. 12б, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата като в конкретния случай обвинението е
свързано с водач който не притежава валидно удостоверение за психологическа
годност – пр.3 на чл.7а, ал.2 от ЗАвтП.
По делото няма спор, че въззивника притежава качеството на превозвач.
По категоричен начин от всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, в това число и такива изходящи от въззивника и представени в
хода на извършената му проверка, се установява, че същият е бил работодател на
шофьора (водача) упоменат в НП, както и че въпросният шофьор е извършил превоз
за собствена на въззивника сметка, като не е притежавал валидно УПГ.
При това положение няма спор, че на 05.02.2019 год. въззивникът е
допуснал водачът Д. А. А. да извърши превоз за собствена сметка без последният
да отговаря на изискванията на ЗАвтП – без да притежава УПГ, поради което и
състава на нарушението по чл. 7а, ал.2, от ЗАвтП и във вр. със санкционната норма на чл.96г,
ал.1 пр.2 от ЗАвтП е осъществен от обективна страна.
Доколкото нарушението не се отличава със степен на опасност по-ниска от
останалите нарушения от същия вид, то не попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН – не
представлява маловажен случай.
В случая АНО дал правилна квалификация на извършеното нарушение и
законосъобразно е наложил предвиденото в закона наказание имуществена санкция,
което определил във фиксирания размер от 3000 лв.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които
го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 33-0000031 от 27.03.2019 год. на началника
ОО „АА“ в ГД „АИ“ Пазарджик, с което на ЕТ „Б.А.-Колорадо“, ЕИК:********* с
адрес гр.Пазарджик, ул.“Георги Сава Раковски“ № 11, представлявано от Б.А.А.
ЕГН ********** е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер
3000 лв. на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП за нарушаване на чл.7а,
ал.2, пр.3 от ЗАвтП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: