Р Е Ш Е Н И Е
№……/…..10.2019г.
гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 1239 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от Ж.И.Г. ***,
против решение № 2361/30.05.2019г. по гр.д. №351/2019г. на ВРС, 50 състав, в
частта, в която е отхвърлен предявения от Ж.И.Г.
против БЪЛГАРИЯ ЕР АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Аерогара София, иск за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата от 250 евро , считано от датата на постъпване на исковата молба в
съда -14.01.19г. до оконч.изплащане на задължението.
В жалбата въззивникът е навел
твърденията за неправилност на постановеното решение. Твърди, че плащане е
извършено единствено по отношение на главницата на 22.02.19г., но липсва такова
спрямо законната лихва от датата на подаване на исковата молба до плащането на
главницата на 22.02.19г. Счита, че обезщетението е определяемо предвид факта на
настъпила изискуемост на главницата на 14.01.19г. Моли да бъде отменено
решението в обжалваната му част, като бъде уважен иска.
В
срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна БЪЛГАРИЯ ЕР АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, Аерогара София, не е постъпил отговор.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството
пред ВРС е образувано по исковата
молба, подадена от Ж.И.Г. ***, срещу БЪЛГАРИЯ ЕР
АД, ЕИК *********, с която е предявен иск с правно
основание чл. 7, § 1,
б."а" от Регламент /ЕО/ № 261/2004г. за осъждане на ответника да му
заплати сумата 250,00 евро, представляваща обезщетение за претърпени вреди
вследствие закъснение на полет, осъществен на 04.10.17г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба – 14.01.2019 г. до
окончателното изплащане.
Постановеното от ВРС решение №2361/30.05.2019г. по гр.д. №351/2019г., е
влязло в сила в частта, в която е отхвърлен предявения от Ж.И.Г. срещу БЪЛГАРИЯ ЕР АД иск с правно основание чл.7, §1,
б."а" от Регламент /ЕО/ № 261/2004г. за осъждане на ответника да му
заплати сумата 250 евро, представляваща обезщетение за претърпени вреди
вследствие закъснение на полет, осъществен на 04.10.17г.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
С оглед оплакванията във въззивната
жалба спорът по делото се свежда до дължимостта на законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба до нейното плащане.
Със сила на присъдено нещо, породена
от влязлото в сила решение, посочено по-горе, е отхвърлена исковата претенция
за заплащане на обезщетение от 250 евро, като в мотивите на решението в тази
част, ползващи се с обвързваща страните доказ.сила, е установено възникването в
тежест на ответника на задължението за заплащане на това обезщетение, но
предвид извършено в течение на производството пълно погасяване на главницата
чрез плащане искът за нея е отхвърлен.
Законната
лихва представлява обезщетение за ищеца от неоснователно забавяне на
изпълнението на неговото парично вземане, която се присъжда като законна
последица от основателността на предявената претенция. Когато основателно
претендираното вземане бъде удовлетворено от ответника чрез плащане в хода на процеса,
законната лихва следва да бъде присъдена в полза на ищеца, в случай, че
ответникът е изпаднал в забава, независимо, че искът ще бъде отхвърлен, тъй
като претенцията му поначало е основателна. Доколкото в случая
ответникът е поставен в забава с подаване на исковата молба, а
извършеното в хода на процеса плащане на главницата е забавено плащане, то несъмнено
същият дължи обезщетение за забава върху главницата от датата на предявяване на
иска -14.01.19г. до деня, предхождащ плащането й – 21.02.19г. вкл. в размер на
законната лихва – 5,30лв.
Поради
несъвпадане на изводите на двете инстанции, решението на ВРС в обжалваната му
част следва да бъде отменено.
С оглед
обжалвания с подадената въззивна жалба размер и установената от въззивния съд
основателност на въззивната жалба, разноски за въззивното производство се следват единствено на въззивника. Направеното от възз.страна
възражение за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение се явява
неоснователно, предвид това, че същото е в минималния предвиден размер по чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо в полза на
въззивника следва да се присъдят разноски за възз.производство в размер на 325лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №2361/30.05.2019г. на
Варненски районен съд, 50 състав, постановено по гр.д. №351/2019г. на ВРС, в частта му, в която е отхвърлен
предявения от Ж.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***, против
БЪЛГАРИЯ ЕР АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Аерогара София, иск за заплащане на законната лихва за забава върху главницата
от 250 евро , считано от датата на постъпване на исковата молба в съда
-14.01.19г. до оконч.изплащане на задължението, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА БЪЛГАРИЯ ЕР
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Аерогара София,
ДА ЗАПЛАТИ на Ж.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 5,30 лева, представляваща законната лихва върху главницата от 250 евро , считано от датата на постъпване на исковата
молба в съда -14.01.19г. до 21.02.19г. вкл., както и СУМАТА от 325лв, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
В
необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: