№ 13173
гр. София, 05.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110168761 по описа за 2023 година
Р. Б. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б...., чрез пълномощника си АД „Д. М.“, с
ЕИК *********, представлявано от адв. Д. М. е предявил срещу "С" ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С...., представлявано от Н П следните искове:
Да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 11, ал.2 от договор за паричен заем №
..../11.01.2023г., сключен между страните по делото, като предвиждаща заплащане на
неустойка в противоречие на чл. 26, ал.1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 22, чл. 11, чл. 19
от ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Да се осъди ответника да плати на ищеца сума в размер на 91, 66 лв. - недължима по
процесния договор на осн. чл. 55, ал.1, т.1 от ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на
облигационно отношение между страните, възникнало по силата договор за паричен заем №
..../11.01.2023г., както и че в същия е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение
на заема. Не оспорва, че ищецът е върнал сума в общ размер на 407 лв. от които: 300 лв.
главница, 15, 34 лв. договорна лихва и 91, 66 лв. неустойка. Плащането на тези суми се
доказа и от представените от ищеца две разписки за платени сума н размер на 370 лв. на
13.01.2023г. и 37 лв. на 11.01.2023г. Ответникът оспорва клаузата за заплащане на неустойка
да е нищожна, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона.
От събраните по делото доказателства се установи следното във фактическо отношение:
Между ищеца Р. Б. К. като кредитополучател и ответното дружество „С“ ООД като
кредитор е сключен договор за потребителски кредит № ..../11.01.2023г., по силата на който
на ищеца е отпуснат кредит в размер на 300,00 лв., при ГПР 49,87% и ГЛП 40,05%, като
ищецът се е задължил да върне сума в общ размер на 315,34 лв., на 11 погасителни вноски. В
1
чл. 11, ал. 1 от договора е уговорена неустойка в размер на 91,66 лв., която ищецът следвало
да заплати при неизпълнение на задължението си да предостави в 3-дневен срок
обезпечението по заема, договорено в чл. 5 от договора. Съгласно чл. 5 от посочения
договор, същият е следвало да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: 1.
Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана търговска банка за период от
сключване на договора за кредит до изтичане на шест месеца след падежа на последанта
вноска по него, обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за кредит, вкл. главница и лихви или 2. Да осигури поръчителство на едно или две
физически лица, по отношение на които са поставени определени в точки от 2.1. до 2.6 на
чл. 5 условия. Съгласно чл. 11, ал.2 от процесния договор, е уговорено неустойката да бъде
заплатена разсрочено, на 11 погасителни вноски, като по този начин общият размер на
кредита възлиза на 407,00 лв.
При преценка на оспорените клаузи на договора за потребителски кредит №
..../11.01.2023г., регламентиращи заплащането на неустойка, съдът счита предявените искове
за основателни, поради следното:
Предмет на делото са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и
предл. 3 от ЗЗД, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 5 и ал. 4 ЗПК за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит №
..../11.01.2023г., сключен между „С“ ООД като кредитор и Р. Б. К. като кредитополучател,
предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 91,66 лв. при непредоставяне на
обезпечение на кредита от страна на кредитополучателя, поради противоречие със закона и
добрите нрави, неравноправност.
Уговорената в чл. 11, ал. 1 от договора неустоечна клауза е нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност на
същата на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както и на основание чл. 21, ал. 1 вр.
чл. 19, ал. 4 ЗПК, като противоречаща на императивни законови изисквания. Клаузата,
предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, противоречи на
добрите нрави, тъй като, от една страна, се стига до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договора, а от друга страна, поради прекомерност на размера на
неустойката, което противоречи на принципа за добросъвестност и справедливост. Тази
клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. С начина, по
който е уговорена в чл. 11 и чл. 5 от процесния договор, неустойката излиза извън
присъщите й функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване на кредитора. По този начин на
кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост
на длъжника в сравнение с уговореното в договора се увеличава. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
2
санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта нищожна. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 3 на
ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. С тази неустойка се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. По съществото си
неустойката представлявала добавък към възнаградителната лихва, поради което
представлявала сигурна печалба за кредитора, която би увеличила стойността на договора.
Така уговорената неустойка довежда до увеличаване на подлежащата на връщане сума
допълнително с още проценти, извън уговорените лихви върху предоставената главница.
Сумата, предвидена като неустойка е част от дейността по управление на кредита и следва
да са включени в годишния процент на разходите, което не е сторено. По този начин,
посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действително
прилагания от кредитора годишен процент на разходите, с което се заобикаляло изискването
неговият размер да не бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва – чл. 19, ал. 4
ЗПК. Именно по изложените съображения, клаузата на чл. 11, ал. 1 от процесния договор за
паричен заем, сключен между страните по делото, е нищожна и съдът трябва да прогласи
тази нищожност. По изложените съображения платената от ищецът въз основа на договора
неустойка в размер на 91, 66 лв. се явява платена без правно основание, поради което
кредиторът дължи връщането й на осн. чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца сума в размер на 80 лв., представляваща разноски за платена държавна такса, а на
осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца – адв.
Д. М., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл. ДДС
за предоставената безплатна правна помощ.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, във вр. чл. 21,
ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 5 и ал. 4 ЗПК, предявен от Р. Б. К. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Б...., чрез пълномощника АД „Д. М.“, с ЕИК *********, представлявано
от адв. Д. М. срещу "С" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С...., представлявано от Н П, за нищожна клаузата на чл. 11, ал.1 от договор за
потребителски кредит № ..../11.01.2023г., сключен между „С“ ООД като кредитор и Р. Б. К.
като кредитополучател, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 91, 66 лв. за
неизпълнение на задължение на Р. Б. К. за предоставяне на обезпечение (поръчител или
банкова гаранция), предвидено в чл. 5 от договора, поради противоречие със закона и
добрите нрави.
ОСЪЖДА „С“ ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, да
заплати на Р. Б. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б...., чрез пълномощника АД „Д.
М.“, с ЕИК *********, представлявано от адв. Д. М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
3
размер на 80 лв., представляваща разноски за платена държавна такса.
ОСЪЖДА „С“ ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, да
заплати на АД „Д. М.“, с ЕИК *********, представлявано от адв. Д. М., на основание чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА сумата в размер на 480 лв. с вкл. ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на Р. Б. К..
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4