Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Сливен, дата 23.04.2019г.
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на двадесет и
трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
БЛЕЦОВА
Мл.с.:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА
ч.гр.д. № 207 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.
Образувано е по жалба на К.А.Ц., ЕГН **********
и В.Д.Ц., ЕГН **********, двамата от ****- длъжници
по изп.дело № 20148360400684 по описа на ЧСИ Г. против
постановление за възлагане на недвижим имот от 14.03.2019 год.
В жалбата се твърди, че обжалваното
постановление е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон при провеждането на публичната продан.
Жалбоподателите посочват, че извършената публична
продан е нищожна, тъй като взискателят по делото М.И.Б.,
в качеството си на адвокат в района на Сливенски окръжен съд не е имал право да
вземе участие в проданта и е следвало да не бъде допуснат до нея от ЧСИ. Като
взел участие в публичната продан, макар и в качеството си на взискател, наддавачът опорочил
проданта. Неговото участие водело до нейната нищожност. Жалбоподателите считат,
че са нарушени разпоредбите на чл. 490 от ГПК и чл. 185 от ЗЗД. Моли се
обжалваното постановление за възлагане от 14.03.2019 год. да бъде отменено.
Взискателят по изпълнението и наддавач
в проданта М.Б. е бил уведомен за депозираната жалба на 04.04.2019
год., но не е депозирал становище по нея в законоопределения
тридневен срок. Такова възражение е постъпило след изтичането на срока на
23.04.2019 год. и с него жалбата е оспорена като неоснователна.
В обясненията дадени по реда на чл. 436
ал. 3 от ГПК –ЧСИ Г. е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй
като взискателят Б. е бил конституиран като такъв
поделото на осн.чл. 429 от ГПК поради извършена цесия
на вземането. Самата публична продан е била осъществена от помощник ЧСИ Ш.,
като нито тя, нито ЧСИ Г. са знаели за качеството на адвокат на взискателя М.Б.. ЧСИ посочва, че проведената продажба не е
нищожна по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Счита, че ограничението по чл. 185 б. „Б“
от ЗЗД относно част от участниците в публичната продан не се отнася за
купувачите, които са собственици на спорното право.
От събраните по делото доказателства
преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа
обстановка:
Изпълнително дело № 2014837040684 било образувано във връзка с представен изпълнителен
лист от 19.04.2013г. на РС – Сливен, с който жалбоподателите са били осъдени да
заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 180 000
евро – главница, ведно със законната лихва; сумата от 37 145.22 евро –
просрочена лихва, както и 13 190.97 лева – разноски по делото.
На 26.10.2018 год. между взискателя
по изпълнението „Първа инвестиционна банка“ АД и М.И.Б. е бил сключен договор
за цесия, по силата на който М.Б. закупил вземането, което „Първа инвестиционна
банка“ АД е имала спрямо жалбоподателите. На 01.11.2018 год. с разпореждане ЧСИ
Г. конституирал М.И.Б. като взискател по
изпълнителното дело, в качеството му на цесионер по
договора за цесия, сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД. Длъжниците К. и В. Цаневи били надлежно уведомени за
извършената цесия на 01.11.2018 год. На 07.11.2018 год. взискателят
Б. направил наддавателно предложение като предложил
цена за недвижимия имот с идентификатор 67338.514.49 в размер на 138 000
лв. Тъй като вземането на Б. било над 10% от размера на задатъка,
същият не внесъл задатък. На 14.11.2018 год. бил
изготвен протокол за обявяване на постъпили наддавателни
предложения по насрочена публична продан и на купувач.В него е отразено,че
единственото наддавателно предложение, което е било
постъпило е било това на взискателя М.Б.. Поради това
същият бил обявен за купувач на недвижимия имот, като предложил най-висока
продажна цена в размер на 138 000 лв. На 14.03.2019год. било съставено
постановление за възлагане на недвижим имот, с което процесния
недвижим имот бил възложен на взискателя - купувач М.Б..
Жалбоподателите
били уведомени за постановлението на 15.03.2019 год. и на 21.03.2019 год. била
депозирана процесната частна жалба. Частната жалба е
депозирана в рамките на законоопределения
едноседмичен срок.
С оглед гореизложеното депозираната
жалба се явява процесуално допустима като подадена от надлежна страна с правен
интерес. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на
чл.435 ал.3 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане
поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или
имуществото не е възложено по
най-високата предложена цена. В случая се твърди, че наддаването ри публичната
продан не е извършено надлежно поради това, че като наддавач
е взело участие лице, което е адвокат в района на Сливенски окръжен съд.
Действително разпоредбите
на чл. 490 ал. 1 от ГПК и чл. 185 б.“Б“ от ЗЗД въвеждат ограничения спрямо
лицата, които имат право да вземат участие в публични продани.
Разпоредбата на чл. 490 ал. 1 от ГПК предвижда, че длъжникът, неговият законен
представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на
съдебния изпълнител, както и лицата посочени в чл. 185 от ЗЗД нямат право да
вземат участие в наддаване. Разпоредбата на чл. 185 б.“Б“ от ЗЗД конкретизира,
че не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан нито пряко, нито чрез
поставено лице съдиите, прокурорите,
съдебните изпълнители, нотариусите и адвокатите относно спорните права , които
са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомстовто,
на който действат, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право.
Систематичното тълкуване на
текстовете води до извода, че законодателят се опитва да въведе забрана за
участие в публичните продани на определен кръг лица,
за да се ограничи възможността от несправедливо извършени публични продани, в които взимат участие лица, които разполагат „с
вътрешна информация“, касаеща обектите на проданта.
Целта на законодателя не е когато адвокат, съдия, прокурор или друго лице, попадащо
в изрично изброените в чл. 185 от ЗЗД хипотези да не може да взема участие в
публична продан, когато самото то в лично качество на взискател
има интерес от проданта. В този смисъл е и последната част от разпоредбата на
чл. 185 б“Б“, в която е посочено, че купувач може да бъде лице, което е
съсобственик на спорното право. В случая М.Б. макар и да е адвокат от
сливенския район е взел участие в публичната продан не в качеството си на
адвокат, а в лично качество на взискател по изпълнителното
дело. Като такова лице М.Б. е имал право да се възползва от всички законни възможности
за събиране на вземането си, включително и като е взел участие в публичната
продан. Становището, че взискателят може да вземе
участие в наддаването дори ако по принцип притежава качеството на адвокат е
застъпено и в теорията. Същото се споделя от Живко Сталев в неговия труд
„Българско гражданско процесуално право“.
Предвид изложеното жалбата
се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По тези съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение
жалбата на К.А.Ц., ЕГН ********** и В.Д.Ц.,
ЕГН **********, двамата от ****- длъжници по изп.дело № 20148360400684 по описа на ЧСИ Г. против
постановление за възлагане на недвижим имот от 14.03.2019 год.
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.