Решение по дело №212/2019 на Районен съд - Пирдоп

Номер на акта: 146
Дата: 27 декември 2019 г. (в сила от 16 юли 2020 г.)
Съдия: Симеон Горанов Гюров
Дело: 20191860200212
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

 

гр.Пирдоп, 27.12.2019 година.

 

 

 

В      И М Е Т О      Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

            Районен съд - Пирдоп, първи състав, в публичното заседание на двадесет и осми ноември през  две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

     Председател: Симеон Гюров                                                      

при участието на съдебния секретар Мария Николова, като разгледа докладваното от съдия Гюров А.Н.Д. № 212 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Постъпила е жалба от С.К.С. с ЕГН **********,***, чрез Х.В., Софийска адвокатска колегия Съдебен адрес:***, срещу Електронен фиш серия К №1076200, издаден от ОДМВР гр. София за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който е наложена глоба в размер на 150,00 лв., на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП, за нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП. 

В жалбата и в депозирано становище жалбоподателят изразява подкрепа на същата, развива доводи, изразяващи несъгласие с наложеното административно наказание в обжалвания електронен фиш, твърди, че ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, като от датата на твърдяното извършено от него административно нарушение, е изминал доста дълъг период от време, ЕФ е издаден след три години от извършване на нарушението. Моли за отмяна на електронния фиш, не ангажира доказателства, не се явява в съдебно заседание.

Въззиваемата страна не заявява становище по жалбата.

Районна прокуратура-Пирдоп не взима становище по жалбата.

 

Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

Установи се от събраните по делото писмени доказателства, както следва: приети по приложената към писмо рег.№ 120400-2444, екз. № 2 от 27.02.2019 г. на Директор ОДМВР-София административно-наказателна преписка, съдържаща писмени доказателства по опис, а именно: Заверена разпечатка на електронен фиш серия К - 1076200 от АИС-АНД на МВР; Заверено ксерокопие на протокол от проверка № 241-ИСИ/03.07.2015г. на стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип SITRAFFIC ERS 400 с фабр. № 003059047ВВЗ от БИМ, главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", отдел „Изследване на типа средства за измерване", сектор „Физични и механични измервания"; Заверени ксерокопия на 2 бр. заповеди, относно утвърждаване образец на електронен фиш на Министъра на вътрешните работи ведно с приложение към заповедта; Заверено ксерокопие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ; Снимков материал № 0008/23.10.2015г.; Заверено ксерокопие на разпечатка на справка за собственост на МПС с Рег.№ СА 1941 ТС от ИИС на МВР АИС-КАТ; Заверено ксерокопие на протокол, удостоверяващ наличието на п.зн. В-26 и табела Т2, застъпваща зоната на действие на знака - 1000м.;Заверено ксерокопие на протокол, удостоверяващ наличието на 2 бр. п.зн Е-24 за контрол с автоматизирани технически средства или системи; Заверено ксерокопие на окръжно писмо с рег.№ ОВ-5090/19.07.2011г. на ГДОП на АТСС, използвани от структурните звена на МВР при контрол на скоростта, към момента; Заверено ксерокопие на писмо рег.№ 120400-2444/27.02.2019г. до РС-София и писмени доказателства, приети с  писмо рег.№ 120400-15024, екз. № 2 от 26.11.2019 г. на Началник отдел ОП при ОДМВР-София административно-наказателна преписка, съдържаща писмените доказателства по опис от № 1 до № 10 вкл., съдържаща се в прекратеното и изпратено по подсъдност анд №3988/19г. по описа на СРС, а именно: Оригинал на Жалба с ури № 517000-1748/19г.; Оригинал на пощенски плик; Заверена разпечатка на електронен фиш серия К - 1076200 от СУ АНД на МВР; Заверено ксерокопие на протокол от проверка № 241-ИСИ/03.07.2015г.  на стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип SITRAFFIC ERS 400 с фабр. № 003059047ВВЗ от БИМ, главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, отдел „Изследване на типа средства за измерване”, сектор „Физични и механични измервания”; Заверени ксерокопия на 2 бр. заповеди, относно утвърждаване образец на електронен фиш на Министъра на вътрешните работи ведно с приложение към заповедта; Заверено ксерокопие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ; Снимков материал № 0008/23.10.2015г.; Заверена разпечатка на справка от СУ АНД на МВР, удостоверяваща датата на издаване на електронен фиш серия К № 1076200; Заверено ксерокопие на протокол, относно монтирането на 2 бр. п.зн. Е 24 на ГП 1-6, км. 178+960-дясно платно посока Бургас и км. 179+450, дясно платно-посока София; Заверено ксерокопие на протокол, относно сигнализиране на мястото /ГП 1-6-км. 179+158 - Бензиностанция „Мирково“ с п.зн. В-26 и табела Т2, като ЕФ е обжалван на 06.02.2019 г., за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на жалбородателя, е наложена глоба в размер на 150,00 лв., на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП, за нарушение по чл.21, ал.2, затова, че на 23.10.2015 г.  в 13,29 часа на ГП І-6 б-я Мирково 179+158КМ, , в посока гр.Пирдоп при ограничение на скоростта, въведено с  пътен знак В-26, с  МПС  Рено Меган Сценик с регистрационен № СА1941ТС, жалбоподателя е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №003059047ВВ3, като установената скорост е 99 км/час, при разрешена скорост-60 км/час, като превишаването на разрешената скорост е с 39 км/час. В ЕФ е отразен приспаднатия толеранс от 3%.  

Изложената фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и приети по делото писмени доказателства.

 

            При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

Подадената жалба е допустима, ЕФ е връчен на жалбоподателя на 28.01.2019г., което е безспорно между страните и за което е представена заверена разпечатка от СУАНД на ОДМВР София, с-р Пътна полиция за ел.фиш К № 1076200, като се установява, че там фигурира информация за него, като в графата „дата на съставяне“ е отбелязана датата 12.11.2015 г., а като дата на връчване е посочена 29.11.2018г., като жалбата срещу същия е подадена на 06.02.2019 г., входирана на 12.02.2019 г..

Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалвания електронен фиш (ЕФ), както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от жалбоподателя в жалбата, съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административно-наказателното производство  е започнало, протекло и  приключило съобразно с процесуалните изисквания на ЗАНН. Правилно в електронния фиш е посочено превишение спрямо намалената скорост при отчитане на толеранса. Съдържанието на ЕФ е определено в изчерпателно посочените законови реквизити и в одобрения от министъра на вътрешните работи образец, приложен по делото. Същите са посочени в 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДВП, а именно: Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, респективно ползователя на същото, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Въззивната инстанция намира, че обжалваният електронен фиш съдържа всички законови реквизити, като не се установиха сочените от жалбоподателя липси на реквизити, като следва да се отбележи, че посочването на точния вид на техническото средство не е част от реквизитите на електронния фиш. Доколкото същото е индивидуализирано макар и само с номер до степен, до която да може да бъде  направена справка за вида му, за вписването му в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, както и за извършената периодична проверка и срокът на валидност на същатата, съдът не може да сподели доводите на жалбоподателя, наведени в жалбата. Видно от приетото като доказателство по делото писмо на Български институт по метрология по посоченият в процесния електронен фиш индивидуализиращ номер на техническото средство може да бъде направена справка за релевантната информация за ангажирането на отговорността на жалбоподателя. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че направените с жалбата възражения в тази насока се явяват неоснователни. За пълнота следва да се посочи, че разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП предвижда, че при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Изписването в разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП „в отсъствието на контролен орган и на нарушител”, е пояснение, което се отнася до електронния фиш, а не до техническото средство. Аргумент за това, е че няма как нарушението да е установено и заснето в „отсъствие на нарушител”, защото в противен случай няма да има нарушение. Съдът счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява техническата изправност на автоматизираното техническо средство, с което е установено и заснето нарушението, както и факта, че същото е преминало съответна последваща проверка. Факт е, че е налице разминаване в стойностите на фиксираната скорост и превишението по електронния фиш и по разпечатката от техническото средство, като е отбелязан допустимият толеранс. По делото има доказателства разликата да се дължи на толеранс ( в представения протокол за проверка на БИМ е посочена възможна грешка при измерването на скоростта +/- 3км. до 100 km.h. и +/- 3 % над 100 km.h.), като съдът приема, че разликата се дължи именно на приспадната допустима грешка, и в този смисъл правото на защита на санкционираното лице не е нарушено, защото „разминаването” не води до приложение на по – тежък състав на нарушение. Правилно е посочена санкционната разпоредба в електронния фиш. Обжалваният електронен фиш съдържа всички реквизити, изискуеми от чл.189, ал.4 от ЗДвП, което прави неоснователни възраженията в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-1725 от 29.02.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, изменена и допълнена със Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г.,  образец.Смисълът на специалната разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП се изразява в следното:  когато е налице нарушение, което е установено и заснето с техническо средство /независимо стационарно или не/, тогава се издава електронен фиш, като издаването му става в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Макар и чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове. Това е така, защото законодателният смисъл на процедурата по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да бъде тълкуван в нейната взаимна връзка с дефиницията на понятието „електронен фиш”, дадена в § 6 т. 63 от ДР на ЗДвП, съгл. която „електронен фиш” е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”. Нарушението в случая се установява с електронна система. Следователно е неправилно правилата и процедурата за съставяне на актове и наказателни постановления по ЗАНН механично да се пренасят и по отношение на електронния фиш, тъй като това би било в противоречие с технологията на тази система и би направило всеки един електронен фиш незаконосъобразен. От текста на електронния фиш преценен в съвкупност с данните в протокол от 16.11.2012 г., приложен по делото, се установява, че мястото на извършване на нарушението е бензиностанция „Мирково” в посока гр.Пирдоп, където ограничението на скоростта е било 60 км /ч, въведено с пътен знак В-26, като е поставен знак Е24, даващ допълнителна информация, а именно, че е наличен контрол с автоматизирани технически средства или системи съгл.изискванията на разпоредбата на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП, вр. ТР №1 от 26.02.2014г. на ОСК на ВАС по т.д.№1/2013г., като настоящия състав приема, че техническото средство е предварително обозначено. Не е допуснато съществено  процесуално  нарушение  при  описание  на мястото  на извършване на нарушението в електронния фиш. Към датата на установяване на нарушението – 23.10.2015г., е съществувало задължение за контролните органи да обозначават контролирания участък и това задължение го е имало до приемане новата редакция на чл.165 ЗДвП от 05.07.2017 г. Към процесната дата вече е била приета и е действала Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., според чийто чл.7 /отм. През 2018г./ местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. Доказа се по делото от представения протокол от 09.07.2015г., че към процесната дата участъкът от пътя, обхванат от видеоконтрол, където е заснето нарушението, допуснато от жалбоподателя, е било сигнализирано с пътен знак Е24, поставен на 178+960 км, т.е. на около 200 метра преди мястото на заснемане на нарушението и в този смисъл изискването за сигнализация на участъка е било спазено. Не съществува възможност да се извърши проверка със задна дата дали през 2015г. на интернет страницата на МВР е имало публикация относно местата на контрол с АТСС, но индиция за спазване и на задължението на органа за оповестяване на конкретното място за пътен контрол е фактът, че към настоящия момент то фигурира на интернет страницата на ОДМВР София сред местата, посочени за разположение на стационарни автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта.  

По делото не е спорен фактът, че нарушението е извършено на 23.10.2015г.,  спори се  за това дали към датата на връчване на електронния фиш за налагане на глоба, която се установи безспорно по делото, а имено 28.01.2019г., като се установи и датата на обжалване на ЕФ пред настоящата съдебна инстанция, а именон 06.02.2019г., респективно към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, не е изтекъл онзи нормативно предвиден срок, след изтичането, на който не може да бъде ангажирана отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение. Иначе казано изтекла ли е абсолютната погасителна давност за наказателно преследване на нарушителя и за ангажиране на отговорността му. Разпоредбите на чл.82 НК и чл.82 ЗАНН, които се цитират от жалбоподателя, са неприложими в случая, тъй като те касаят изпълнителската давност, която в настоящия случай все още не е започнала да тече. Тълкувателното постановление, което се цитира от жалбоподателя /Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд/ ясно е казало, че в административнонаказателното производство се прилагат два вида погасителни основания - по чл.34 ЗАНН и по чл.82 ЗАНН. Давността по чл.34 ЗАНН е преследвателска - настъпва преди влизане в сила на правоохранителен акт и компетентният орган губи възможността си да реализира което и да е от правомощията си по правоотношението, а давността по чл.82 ЗАНН е изпълнителска и настъпва след влизане в сила на правоохранителния акт, а органът губи само възможността да реализира изпълнението на наложената санкция. В действителност чл.11 ЗАНН препраща към НК, но само доколкото в ЗАНН няма специална уредба. Специална уредба на изпълнителската давност /на която жалбоподателят се позовава/ има в чл.82 ЗАНН, поради което неприложима е разпоредбата на чл.82 НК. Следва обаче жалбоподателят да има предвид, че поради факта, че няма влязъл в сила наказващ акт, неприложима в случая е и изпълнителската давност по чл.82 ЗАНН, тъй като тя започва да тече от влизане в сила на акта, с който се осъществява наказването /в конкретната хипотеза- електронния фиш/, който пък е връчен на административнопривлечения С.С. на 28.01.2019 г, като бива обжалван на 06.02.2019г. , ерго не е влязъл в сила, поради което изобщо не са били налице предпоставките тази давност да започне да тече, още по-малко да е изтекла. Остава в случая да бъде направена преценка дали не е изтекла преследвателската давност, чието изтичане би лишило компетентния орган от възможността не само да изпълни наказанието, а изобщо да го наложи. Специална уредба за преследвателската давност в ЗАНН има и това е чл.34, ал.1 ЗАНН, поради което преследвателската давност по чл.80, ал.1 НК не намира приложение в случая. В административнонаказателните производства, каквото е и настоящото, намира приложение чл.34 ЗАНН, но ал.1 на разпоредбата, където се съдържат описани давностни срокове, за които съдът следи служебно – 3 месеца от откриване на нарушителя и 1 година от извършване на нарушението, след изтичането на които се погасява възможността за осъществяване на наказателно преследване. Ал.3 на чл.34 ЗАНН се явява неприложима в случая, доколкото производството по издаване на електронни фишове е опростено и специфично производство, при което електронният фиш се приравнява по правното си действие едновременно на АУАН и на НП /вж. мотивна част на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., докладчик съдията Лозан Панов/, т.е. няма как да има изтичане на 6-месечен срок между издаване на АУАН и НП. В този смисъл съдът дължи преценка не дали е изтекъл срокът по чл.34, ал.3 ЗАНН, а този по чл.34, ал.1 ЗАНН и намира съответно, че сроковете са били спазени, поради което производството не подлежи на прекратяване. Според тълкувателното постановление, съществува сериозен пропуск в чл.34 ЗАНН, тъй като няма разпоредба аналогична на чл.81, ал.3 НК, уреждаща абсолютната давност и именно поради това тълкуването е в насока, че чл.81, ал.3 НК се прилага и в административнонаказателното производство в привръзка с чл.80, ал.1, т.5 НК, от където следва, че абсолютната преследвателска давност, която не се повлиява от спирането и прекъсването, изтича при административните нарушения след изминаване на 4 години и половина от извършване на деянието. Никъде в мотивите на тълкувателното постановление не се твърди, че чл.80, ал.1, т.5 НК се прилага самостоятелно като обикновена давност, която важи и в административнонаказателното право, а същият се прилага единствено във връзка с чл.81, ал.3 НК за изчисляване на абсолютната давност. В случай, че даден орган реши да приложи чл.80, ал.1, т.5 НК вместо чл.34 ЗАНН, то той би нарушил, както правилото, че специалният закон дерогира общия, така и би тълкувал превратно чл.11 ЗАНН. Абсолютната давност от 4 години и половина, която съдът счита, че е приложима в случая, при отчитане постановките на тълкувателното постановление, цитирано по-горе, не е изтекла към настоящия момент, считано от датата на нарушението- 05.10.2015 г., поради което съдът не дължи прекратяване на производството, макар по него все още да няма влязъл в сила акт, осъществяващ наказването. Въззивната инстанция не споделя доводите на жалбоподателя относно тълкуването от негова страна на разпоредбите на чл.82 от НК и чл.82 от ЗАНН, както и че в конкретния случай  е изтекла давността, с изтичането, на която компетентният орган не би могъл законосъобразно да ангажира отговорността на нарушителя за извършеното нарушение. Несъмнено срокът, с изтичането на който законодателят е регламентирал, че въпреки безспорното установяване осъществяването от обективна и субективна страна на всички елементи от състава на административно нарушение не следва да се наказва нарушителят, е 4 години и 6 месеца от извършване на нарушението по аргумент от чл.80, ал.1, т.5 във вр. с чл.81, ал.3 от НК. От събраните доказателства безспорно и недвусмислено се установява, че този срок не изтекъл. Административното нарушение - управление на моторно превозно средство - лек автомобил, с превишена скорост за съответния пътен участък, което нарушение е установено по надлежен ред с автоматизирано техническо средство е извършено на 23.10.2015г. и към датата на постановяване на съдебното решение от въззивния съд, срокът от 4(четири) години и 6(шест) месеца от извършване на нарушението не е изтекъл. Некоректно е позоваването на жалбоподателя на Тълкувателно решение        № 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС доколкото същото касае изпълнителската давност т.е срокът, с изтичането на който е невъзможно и незаконосъобразно да бъде изтърпявано наложеното административно наказание по влязъл в сила и подлежащ на изпълнение санкционен акт. Следва да бъдат различавани давност за преследване , след която се погасява възможността компетентният административен орган да реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение, и давността за изпълнение на наложеното наказание, с изтичането на която се погасява възможността на компетентния административен орган да реализира изтърпяването на вече наложената санкция. Несъмнено в конкретния случай се касае за електронен фиш за налагане на глоба, приравнен по правни последици на наказателно постановление, който електронен фиш не е влязъл в законна сила и по отношение, на който няма как да се преценява дали не е изтекъл онзи срок, с изтичането на който е недопустимо и незаконосъобразно изпълнението на наложеното наказание. Всички подробно изложени доводи в жалбата биха били относими и би следвало да бъдат обсъждани от съда , ако се касае влязъл в сила електронен фиш и съществуването на възможността за законосъобразното изпълнение на същия от административния орган при направено възражение от страна на нарушителя за изтекла изпълнителска давност. Несъстоятелни са и доводите, че електронният фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен поради това, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя и че същият е бил лишен от правото на справедлив процес по смисъла на чл.6,§1 от ЕКЗПЧОС и правото на ефективни средства за защита по смисъла на чл.13 от ЕКПЗПЧОС. Безспорно е, че жалбоподателят е реализирал в пълен обем правото си на защита, като е упражнил предоставената му правна възможност на обжалва санкционния акт - електронен фиш пред настоящата съдебна инстанция, а съдебното производство, развило се на тази инстанция ще приключи за по-малко от 3 месеца, т.е. в разумен срок. Няма съмнение, тъй като от снимката, макар и трудно, се вижда номерът на превозното средство, че автомобилът, който е заснет, е именно регистрираният на името на  посоченото в ЕФ ЕООД. Датата и часът, отразени на снимката към фиша отговарят на датата и часа, отразени във фиша. От посочените на снимката данни може да се установи, че мястото на заснемане е същото, като вписаното в електронния фиш. Мястото на нарушението се явява главен път, където ограничението на скоростта за движение от 60 км/ч е въведено с пътен знак B26, а според чл.21, ал.2 ЗДвП, скоростта на движение, когато е различна от тази по ал.1 на същия член, се сигнализира с пътен знак, какъвто, както вече бе посочено, е видно на схемата за организация на движението и снимките към нея, че е наличен в участъка от пътя, където е извършено заснемането на нарушението. Нарушението на чл.21, ал.2 ЗДвП попада в хипотезата на чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП (в редакцията към 2011 г.), като превишаването на скоростта на автомобила е между 31 и 40 км/ч, а именно- 39 км/ч., като е отчетена допустимата грешка от 3 %, която е възможно да се получи при работата на техническото средство. Правилно и законосъобразно е наложена предвидената в тази санкционна разпоредба /в редакцията от 2011г./ „глоба“ в размер на 150,00 лв.

 

По изложените съображения, настоящия съдебен състав намира, че следва да потвърди  електронен фиш К №1076200.

 

Мотивиран от изложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К №1076200, издаден от ОД на МВР София, с който е наложена глоба в размер на 150,00 лв, на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП С.К.С. с ЕГН **********,***, за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

 

Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд София – Област по реда на глава дванадесета от АПК.

 

                                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ: