№ 31
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:М.Г.
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от М.Г. Въззивно гражданско дело №
20201000503846 по описа за 2020 година
САС е сезиран с въззивни жалби от всяка от страните по гр.д. 16094/18 г. по
описа на СГС.
С решение по делото № 3729/25.06.20 г., съдът, като не е приел за доказано
направеното от ответничката А.Г. възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат – нахапване от притежавани от ответничката овчарски кучета, на ищцата
М.Г., поради предизвикване на кучетата с агресивно поведение, включващо и нападане
на едно от тях, е присъдил на основание чл. 52 ЗЗД, вр. чл. 50 ЗЗД в полза на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв., ведно със законната лихва
от 03.06.16 г. до изпълнение на задължението и е отхвърлил иска за разликата до
заявените 35 000 лв.
Ищцата обжалва решението в отхвърлителната му част, като твърди, че
страданията й са подценени. Установено е, чрез протокол от ТЕЛК, че тя е загубила
стопроцентово работоспособността си. Моли решението в тази негова част да се
отмени и да се присъди цялата искова сума.
Ответничката оспорва правилността на решението в осъдителната му част.
Твърди, че съдът не е анализирал медицинската документация за това, че пострадалата
не полагала системни грижи за себе си – не само при лечението на раните от
нахапванията, но и за сърдечното заболяване – хипертонична болест. Поради това
проявените рецидиви в стерилността на раните се дължат на субективно поведение. Не
са доказани обективни фактори за протрахиране на възстановителния процес. Доводът
за загубена трудоспособност е неотносим към спора, тъй като процентът загубена
работоспособност е обусловен от комплексни болестни процеси. Не са анализирани
всички доказателства – в частност са игнорирани гласните доказателства, събрани по
искане на ответничката (за оказана от ответничката помощ на пострадалата и за травма
на едно от кучетата). Поискано е приобщаване на разследването на случая,
квалифициран като престъпление.
1
САС е отклонил доказателственото искане поради неотносимост, тъй като
каквито и показания да са били дадени пред органите на предварителното разследване,
те са негодни да обосноват изводите на гражданския съд за същите обстоятелства като
предпоставка за ангажиране обективната отговорност на ответничката.
Пред САС е събрано новосъздадено доказателство – влязла в сила присъда
спрямо ответничката.
При служебна проверка настоящият състав установи, че е сезиран с допустими
жалби, с които се обжалва валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се
произнасяне относно правилността на съдебния акт с оглед императивните законови
разпоредби и доводите за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба.
Въз основа доводите на страните и доказателствата, приобщени към
първоинстанционното дело, в рамките на очертания предмет на проверка
настоящият състав прави следните изводи:
СГС е дал правилна квалификация на претенцията на ищцата, предпоставена от
разпоредбата на чл. 50 ЗЗД. Регламентираната от този текст отговорност е обективна и
не е нужно изследване на вина. На това основание е неотносимо поведението на
ответничката след настъпване на вредоносното събитие.
С приетото от САС кято доказателство Решение № 260005/12.10.20 г. по нахд
73/20 г. по описа на РС Своге се установяват по обвързващ настоящия състав начин
деянието и дееца. Поради това съобразно чл. 300 ГПК е безспорно, че на 03.06.2016 г.в
с. Лакатник, на пътека към х. Тръстеная, ответничката А.Г. не е положила
достатъчно грижи за пет кучета овчарска порода, намиращи се под неин надзор и
те са причинили средна телесна повреда на ищцат – М.Г. – множество рани в
областта на дясната тазобедрена става, дясното бедро и подбедреницата на левия крак
и десния лакът, причинили затруднения (вкл. ограничаване на движението на долните
крайници) за повече от 30 дни.
Поради горното е безспорно, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответничката, регламентирана с разпоредбата на чл. 50 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението следва да се отчете, че ответничката
е направила две правоограничаващи възражения – за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата.
Първото е свързано с твърдението, че тя е проявила агресия, нападайки едно от
кучетата, охраняващи стадо с овце, което от своя страна предизвикало нападение от
другите кучета, които повалили на земята и нахапали ищцата.
Второто се основава на твърдението, че ищцата неглижира здравето си – не
полага грижи както за хипертонията, така и за заздравяване на нанесените от кучетата
разкъсни рани.
Настоящият състав споделя изводите на пръвоинстанционния съд, че не е
доказана тезата на ответничката, че ищцата, с провокативно поведение, изразило се в
нападение на едно от кучетата, е предизвикало атаката.
Според св. П. (л. 85, гръб) ищцата не е предизвикала инцидента. Към момента
на атаката ответничката е била в селото (кошарите са изнесени извън него, на пътя за
туристическа хижа) и не са били разменени реплики между нея и пострадалата. Не е
имало немощно куче, нападнато от ищцата. Тя се е движела с бастунче. Нападната
била първо от кучето Бранко, а после от другите кучета. Свидетелят ги разгонил,
после повикал ответничката, която организирала извозването на пострадалата до
болница.
Показанията на свидетеля са безпротиворечиви и не могат да се игнорират. Той е
2
единствен очевидец на инцидента. С оглед показанията му не може да се приеме, че
поведението на кучетата е следствие на дразнещи действия на пострадалата.
Показанията на св. П. – ветеринарен лекар, установил травмирано куче на
ответничката, не дават информация за причинна връзка между поведението на ищцата
в момента на нападението и състоянието на кучето. Поради това те са неотносими към
спора.
Свидетелката М. Ц. (л.100) е откарала ищцата до болницата. Тя не е очевидец на
нападението. Пресъздава думи на „овчаря“ (свидетеля П.) за това, че нахапването е
последица от нападането от ищцата на едно от кучетата на стадото. Поради липсата на
преки впечатления, в тази тяхна част, показанията нямат доказателствена стойност.
Същите са в противоречие с преките изявления на П., дадени в качеството на свидетел,
под страх от наказателна отговорност.
По отношение на второто възражение според в.л. д-р К., ищцата четирикратно е
провеждала болнично лечение на инфектирани рани. При отделните хоспитализации
раните са били обработвани и подготвяни за успешно зарастване, а сами по себе си
наранените места нямат естество да претърпят усложнение. Не се разискват дълбоки
рани, а повърхностни травми, които и при придружаващите заболявания на
пострадалата биха зарастнали за 30 дни. Външното замърсяване води до инфекция и
препятства възстановителния процес. Експертът обяснява, че всяка първична рана е
замърсена. Затова такива рани подлежат на хирургична обработка. Проблемна при
ищцата е раната на дясната подбедрица, защото поради сърдечно заболяване на
мястото има лимфен и венозен застой, довел до атрофия на раната (неподлежаща на
зарастване). Според вещото лице „мястото е такова, че раната трудно зараства“.
Относно ЕР на ТЕЛК вещото лице приема, че водеща за липсата на
трудоспособност при ищцата е спондилозата, следвана от дисковата болест и
хипертонията. За процента инвалидност значение имат не броя и вида на раните, а
функционалната им рефлексия – предизвикването на трудна походка, нужда от
помощни средства, невъзможност пострадалата да стои права. При ищцата няма такива
последици и въпреки многобройните рани, те не са довели до двигателен дефицит.
В самото заключение експертът приема, че ако ищцата би контролирала чрез
диуретици сърдечното заболяване и би спазвала стриктно предписанията за контролни
превръзки и стерилно третиране на раните, в рамките на 3 месеца би се възстановила
целостта на засегнатите места. Изводите си за липса на медицинско проследяване на
възстановителния процес експертът прави на база на липсваща като доказателства
медицинска документация за такава лечебна дейност и според възпроизведените по-
горе съображения, че ако раните не бъдат вторично замърсени и ако би било
контролирано сърдечното заболяване, то би последвало оздравяване.
Поради горните становища на експерта настоящият състав приема, че в пряка
причинна връзка с инцидента са страдания на ищцата с продължителност 3 месеца.
Останалите след това оплаквания, болки и статус на незарастваща рана, са
предизвикани от неглежиращо поведение на пациентката, за което не се дължи
обезщетение от ответничката.
С оглед на гореприетото парично обезщетение в размер на 6 000 лв. е
справедлив еквивалент на страданията на ищцата, при зачитане на липсваща
причинност между предизвиканите от ухапванията вреди и настъпилите след
тримесечен възстановителен период усложнения.
При това виждане на настоящия състав крайните му изводи съвпадат с
направените от първостепениня съд и поради това решението, в неговата цялост,
следва да се потвърди.
3
Поради извод за неоснователност на двете жалби, разноските за въззивното
производство следва да се понесат от страните по начина, по който са направени.
Водим от горното САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 3729/25.06.20 г., постановено по гр.д.
16094/18 г. по описа на СГС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при прилагане разпоредбите на чл. 280 и
сл. ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4