№ 66
гр. Разград, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
в присъствието на прокурора Ив. Р. Р.
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223300600185 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по жалба (вх. №3751/29.04.2022
г. на РС Разград) от адв. М.Т. – защитник на подс. М. М. Й. от гр. Разград,
с ЕГН ********** против присъда №21/19.04.2022 г. по нохд №657/2021 г. на
РС Разград.
Постъпила е жалба от адв. Т. – назначен защитник на подс. М.Й.
(постановление от 09.06.2021 г. на л. 43 от ДП). Оплакванията са, че
присъдата е неправилна, по отношение на индивидуализация на наказанието,
а наложеното наказание явно несправедливо. Според защитника наказанието
не съответства на личността на дееца, не са отчетени многобройните
смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични
данни, признаване на вината още на досъдебното производство, към момента
на престъплението е била разведена, грижила са за две деца, безработна, с
тежко материално положение. Поради въведеното извънредно положение
подсъдимата е била в невъзможност да намери работа, да осигури доходи за
децата си.
Искането е за изменение на присъдата и определяне на наказание при
условията на чл. 55 НК.
В съдебно заседание адв. Т. поддържа жалбата по съображения, че са
налице достатъчно предпоставки при определяне на наказанието съдът да
приложи разпоредбата на чл. 55 НК, тъй като личността на подсъдимата е с
ниска степен на обществена опасност, с чисто съдебно минало, без никакви
1
противообществени прояви, тя е самотна майка и се грижи за две деца.
Необходимо е да се вземе предвид, че част от стойността на вещта, която е
била обсебена, е била платена вече от подсъдимата. Според защитника следва
да се отчете, че деянието е извършено след въвеждане на извънредното
положение в Р България на 13.03.2020 г., при което са наложени рестрикции и
ограничителни мерки, които пряко засягат бизнеса и семействата в страната.
Това е поставило подсъдимата в безизходна ситуация, при липса на доходи и
на възможност за реализация на такива. Подсъдимата е предприела крайни
действия, но те са гарантирали финансовото оцеляване на нейното семейство.
По изложените съображения адв. Т. намира, че наложеното наказание е
несъразмерно тежко за подсъдимата.
Подс. М.Й. заявява, че поддържа становището на защитника си. В
последната си дума заявява, че не мисли, че е престъпник, тъй като е
извършила деянието си заради децата си поради това, че от февруари
останала без работа и бившият съпруг, който оказвал помощ, също останал
без работа, а тя нямала родители и сама се грижила за децата си.
Препис от жалбата е връчен на РП Разград на 10.05.2022 г. и не са
постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК.
В съдебно заседание прокурорът изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а първоинстанционната присъда е правилна и
законосъобразна. Прокурорът намира, съдът е обсъдил и отчел наличието на
смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства и липсата на
отегчаващи, поради което е наложил наказание в минимално предвидения
размер. Според прокурора не са налице изключителни смекчаващи вината
обстоятелства, тъй като сочените от защитника – въведено извънредно
положение и др. са били относими към всички български граждани и не може
да служат за мотивация за някой да извършва противоправни действия.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе
предвид доводите и становищата на страните, предвид характера на
въззивната проверка и обхвата й по чл. 314 от НПК, установи:
Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт,
в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318,
ал. 2-6 НПК.
С обжалваната присъда РС Разград е признал подсъдимата за виновна
в това, че:
На 06.04.2020 г., в гр. Разград, противозаконно присвоила чужда движима вещ -
почистваща система „Рейнбоу“ с идентификационни номера RB 21509206, PN41227518, на
стойност 3100 лева, собственост на „Рейнбоу България“ ЕООД - гр. Варна, която владеела и
пазела - престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 НК
наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА.
2
На 06.04.2020 г., в гр. Разград, потвърдила неистина в частен документ - Декларация
по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи към Заложен билет №
11855/06.04.2020 г., в който по изрична разпоредба на постановление на Министерския
съвет - Постановление № 40/18.02.2009 г. на Министерски съвет /обн. ДВ бр. 16/27.02.2009
г., в сила от 27.02.2009 г./, с което е приета Наредбата за дейността на заложните къщи, е
била специално задължена да удостовери истината и употребила този документ пред
служител на ЗК „Кредит Експрес 69“ ЕООД - Разград, като доказателство за невярно
удостоверените обстоятелства, а именно: че е собственик на дадената от нея в залог
движима вещ - почистваща система „Рейнбоу“, която била придобила чрез покупка -
престъпление по чл. 313, ал. 3 вр. ал. 1 НК, поради което наложил наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 23, ал. 1 НК определил едно общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА, като на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил
изтърпяване на наказанието за изпитателен срок в размер на ТРИ ГОДИНИ.
Възложил възпитателната работа по отношение на подсъдимата на полицейски
инспектор от съответното РУ на МВР по постоянен адрес на подсъдимата.
Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските.
Установена е следната фактическа обстановка:
Подсъдимата М. М. Й. е български гражданин. Родена е на 15.02.1984 г.
в гр. Разград. Има средно образование. От януари 2020 г. била безработна. Й.
е разведена. Била е в брак с Д.Д. от 2005 г. до 2014 г. Има две деца. Разведена
е. Не е осъждана.
М.Й. живеела в гр. Разград с двете си деца. През 2018 г. подс. Й. се
срещнала със св. И. Х., която работела в „Рейнбоу България“ ЕООД.
Дружеството продавало електрически домакински уреди и извършвало
демонстрации на продуктите при които се осъществявали и продажби. В края
на 2018 г. Й. купила продукт, предлаган от „Рейнбоу България“ ЕООД –
система за почистване. Съгласно условията в дружеството, Х. предложила на
Й. да работи при тях. Около година Й. участвала като асистент, а през 2019 г.,
след изпит, получила сертификат за демонстрация на почистващата система.
Й. решила да си купи втора система за почистване на лизинг.
На 02.10.2019 г. между подс. Й. - лизингополучател и „Рейнбоу
България“ ЕООД - Варна, с представител - управителя на дружеството Е.П.В.,
чрез пълномощник Л.М.С. от гр. Варна - като лизингодател, бил сключен
договор за лизинг № 308524 (л. 85 ДП) за почистваща система „Рейнбоу“ с
идент. № RB 21509206, PN 41227518 на стойност 3071, 64 евро с левова
равностойност 6007, 61 лв. Подс. Й. получила системата с приемо -
предавателен протокол от 02.10.2019 г. (л. 91). Подсъдимата подписала
договора за лизинг, анексите, приложението и приемо-предавателния
протокол.
Съгласно договора „Рейнбоу България“ ЕООД – Варна отдало на Й. за
ползване почистващата система, като при изпълнение на условията на
договора, плащане на лизинговите вноски, след 36 месеца имал право да
придобие собствеността върху нея. Подс. Й. се задължила да плати
първоначална вноска от 496, 55 евро с левова равностойност 971,17 лв. и още
36 равни лизингови вноски всяка по 71,53 евро с левова равностойност 139,
3
90 лв., съгласно приложения погасителен план (л. 88 от ДП). От
първоначалната вноска Й. получила отстъпка 100 евро и платила 580 лв. Й.
направила плащания на 17.10.2019 г. – 100 евро с левова равностойност 195,
58 лева, на 17.12.2019 г. - 92, 76 евро с левова равностойност 181, 43 лева и на
17.01.2020 г. - 122, 71 евро с левова равностойност 240 лева. Плащанията
погасявали лизинговите вноски за периода ноември 2019 г. – февруари 2020 г.
и частично тази за март 2020 г.
През февруари 2020 г., подс. Й. останала без работа и спряла да плащала
лизинговите вноски.
На 06.04.2020 г., подсъдимата отишла в Заложна къща „Кредитекспрес
69“ ЕООД - Разград на Общински пазар – Разград и заявила на св. Ст. С. –
продавач - консултант в заложната къща, че желае да получи заем, като
заложи прахосмукачка „Рейнбоу“. Подс. Й. носела предадената ѝ, по договора
за лизинг с „Рейнбоу България“ ЕООД, почистващата система и заявила на
св. С., че е нейна собственост. Договорили се да я заложи срещу сумата от
400 лева. За което бил съставен и подписан Заложен билет №11855/06.04.2020
г. (л. 111 от ДП), с който ЗК „Кредитекспрес 69“ ЕООД – Разград,
представлявана от майката на св. С. - А.К.Т., предоставяла на подсъдимата
паричен заем в размер на 400 лева за срок от 30 дни, с падеж на 05.05.2020 г.,
а като обезпечение Й. предоставяла почистващата система „Рейнбоу“. Подс.
Й. подписала декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на
заложните къщи, с която декларирала, че е собственик на заложената вещ,
която била придобила чрез покупка.
Подс. Й. упълномощила, с писмено пълномощно, А.Т. да продаде
заложената от нея вещ, ако 7 дни след падежа по договора не върне
задължението си.
Й. не върнала взетия заем и когато срокът по договора за залог изтекъл,
св. С., със съгласието на майка си А.Т., взел и ползвал около 2 месеца
почистващата система „Рейнбоу“, а след това я продал на трето неустановено
лице.
През юли 2020 г., с подс. Й., която не плащала вноските за предадената
по договор за лизинг вещ, се свързал пълномощник на „Рейнбоу България“
ЕООД - св. Е.П.Т. - адвокат в АК – Пловдив. Адв. Т. изготвила и изпратила
покана за доброволно изпълнение (л. 18 от ДП) на подс. Й., която тя получила
на 03.08.2020 г. Св. Т. разговаряла с подс. Й. по телефона, а когато не
отговаряла изпращала съобщения, с които я уведомила, че следва да върне
вещта или да плати дължимите вноски. Подсъдимата заявила, че има
затруднения и след като получи парични средства ще плати цената. Й.
продължавала да не плаща дължимите суми и на 06.10.2020 г. св. Т. изпратила
до нея уведомление за прекратяване на договора за лизинг и връщане на
почистващата система (л. 98 от ДП).
Пазарната стойност на почистващата система „Рейнбоу“ към 06.04.2020
г. е 3100 лв.
Описаната фактическа обстановка е безспорно установена от събраните
4
доказателства, които са непротиворечиви:
показания на свидетелите И. Х., С. С., Д.Д., Е. Т., С.А. и К. Х.,
заключенията на вещите лица по назначените експертизи: съдебно -
оценителната експертиза, графическата експертиза,
писмените доказателства - Договор за лизинг №308524/02.10.2019 г.,
анекси, приложение към договора, Заложен билет №11855/06.04.2020 г.,
декларация по чл.14, ал.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи,
справки и документи от „Рейнбоу България“ ЕООД – Варна, справка за
съдимост, характеристична справка, декларация.
В съдебно заседание на 15.02.2022 г. (л. 68) и на 19.04.2022 г (л. 113).
подсъдимата М. М. Й. се е явила със защитника си адв. М.Т. и е дала
обяснения. Твърди, че се е задължила за много по–ниска цена на
почистващата система и голяма част от цената изплатила.
В договора ясно е посочена цената на вещта и условията, при които е
било възможно Й. да придобие собствеността. В анексите към него ясно са
посочени вноските, които следва да се платят, времето в което следва да се
платят.
От писмените доказателства - договор за лизинг, анекси, приложение и
приемо-предавателен протокол безспорно се установява, че на 02.10.2019 г.
Й. е сключила лизингов договор, получила е вещта и се е задължила да
заплаща ясно посочени по размер и време лизингови вноски, срещу което
след 36 месеца е имала възможност да придобие право на собственост. От
представените платежни документи се установява размера на платените суми
от подсъдимата в изпълнение на договора, както и времето на плащане.
Опровергават се от събраните доказателства – показанията на св. И. Х.,
К. Х., Ангелов и Т., писмените доказателства и заключението по оценъчната
експертиза, твърденията на Й., че е платила и други суми, освен установените
по делото. Не се потвърждават твърденията, че е предавала суми на св. И. Х..
Безспорно се установява, че подсъдимата е била наясно със
задълженията си по договора, че е преустановила плащането на дължимите
вноски и въпреки че не е платила цената и не е изтекъл срока на договора е
заложила вещта за сумата 400 лв., като е декларирала, че я придобила чрез
покупка.
Делото е напълно изяснено. Извършено е възможното за установяване
на обективната истина. И въз основа на всички събрани доказателства се
извежда безспорно фактическа обстановка.
Фактическата обстановка не се оспорва пред въззивната инстанция.
Подсъдимата признава, че не е заплатила дължимата сума по договора.
Й. е получила фактическа власт върху процесната вещ на правно
основание - Договор за лизинг № 308524/ 02.10.2019 г. Въпреки, че
преустановила плащането на дължимите вноски към февруари 2020 г. и
съзнавала, че не е собственик на вещта, през април 2020 г. предала вещта в
заложна къща, като залог по договор за заем за 400 лв. и декларирала, че е
5
собственик на вещта. Подсъдимата упълномощила съответното длъжностно
лице от заложната къща да продаде системата за почистване, ако не върне в
срок заетата сума. Й. не върнала сумата 400 лв. и вещта била продадена.
Извършено е фактическо разпореждане с вещта без съгласието на нейния
собственик или на лицето, което я е предоставило на дееца на правно
основание и това осъществява изпълнителното деяние на престъплението по
чл. 206, ал. 1 НК. Подсъдимата противозаконно, без да има такова право, тъй
като не е собственик, се е разпоредила с чуждата вещ.
Престъплението е извършено при пряк умисъл, тъй като Й. е съзнавала,
с оглед клаузите в договора, който е подписала и анекса, относно дължимите
вноски, че системата за почистване, предмет на договора е чужда движима
вещ, че тя я владее на правно основание, но няма право да извършва актове на
разпореждане. Й. е имала за цел да се разпореди с предмета на договора за
лизинг, за да се снабди със средства, в свой интерес. С това поведение е
накърнила правата на собственика на вещта, като го лишила от възможността
да се разпорежда с нея и съответно причинила щета.
С деянието си е осъществила от обективна и субективна страна съставът
на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК.
За престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от една до шест години.
РС е съобразил смекчаващите вината обстоятелства – подсъдимата не е
личност с висока обществена опасност – майка на две деца, без работа, със
затруднения да издържа децата си, чисто съдебно минало и определил
наказание в минималния размер – една година лишаване от свобода.
При предаването на вещта в заложната къща, подсъдимата е подписала
декларация, че е собственик на заложената вещ, която била придобила чрез
покупка.
Изискване по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи
е попълването на декларация, съгласно приложение № 5. Нормата на
подзаконовия нормативен акт изисква собственикът да декларира, че
притежава залаганата вещ, а ако се залага чужда вещ, да е налице изрично
писмено пълномощно.
Й. е потвърдила неистина (че е собственик на вещта) в частен документ
(декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи,
приета с Постановление №40/18.02.2009 г. на Министерски съвет /обн. ДВ бр.
16/27.02.2009 г., в сила от 27.02.2009 г./), в който по изрична разпоредба на
постановление на Министерския съвет е била специално задължена да
удостовери истината. Употребила е декларацията пред служител на заложната
къща като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства.
Деянието е извършено при пряк умисъл. Й. е съзнавала, че декларира
неверни обстоятелство, тъй като не е изтекъл срока на договора за лизинг, не
е платила дължимите суми, не е изпълнила условията на договора и не е
придобила собствеността на вещта. Съзнателно е използвала декларацията, за
да удостовери, че е собственик на вещта и да получи съответната парична
6
сума.
С деянието е осъществила състав на престъплението по чл. 313, ал. 3
НК.
За престъплението по чл. 313, ал.3 вр. ал.1 от НК, законът предвижда
наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста
лева. РС е отчел смекчаващите вината обстоятелства и наложил наказание
към минимума на предвиденото в закона – 6 месеца лишаване от свобода.
Съставът на ОС Разград счита, че първоинстанционният съд е
определил законосъобразно наказанията за двете престъпления и те
съответстват на обществената опасност на двете престъпления и са
необходими за постигане на целите по чл. 36 НК.
Отчетено е тежкото икономическо положение на подсъдимата, въпреки
че бившият съпруг - св. Д. заявява, че е осигурявал ежедневно средства за
децата. Обстоятелството, че е останала без работа е взето предвид при
определяне на наказанието, но не може да се счете, че е налице основание за
определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК. За постигане на
въздействие върху подсъдимата и за оказване на възпитателно и
предупредително въздействие върху другите членове на обществото не е
възможна проява на по-голяма снизходителност.
Законосъобразно е определено общо наказание при условията на чл. 23
НК.
Законосъобразна е и преценката, че са налице основанията по чл. 66 НК
за отлагане на изпълнението на наложеното наказание, тъй като за поправяне
на подсъдимата не е нужно ефективното му изтърпяване.
Жалбата е неоснователна.
Не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, които да обуславят извод, че най-лекото, предвидено в закона
наказание е несъразмерно тежко за извършеното.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава присъда №21/19.04.2022 г. по нохд №657/2021 г. на
Районен съд - Разград.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8