№ 6283
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110133122 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от (ФИРМА) против (ФИРМА) осъдителен иск с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 3671,96 лева, ведно със
законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 06.06.2024 г. до окончателно
погасяване на вземането, представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 3 543,44 лева, 15 лева направени ликвидационни
разходи и 113,52 лева разходи за транспортиране на автомобил във връзка с
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.02.2024 г. в гр. П., между застрахован при
ищеца по договор за застраховка „Каско“ лек автомобил с марка ****, с рег. № *** и лек
автомобил марка *** с рег. № *** чийто водач бил в правоотношение с ответника по силата
на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Направено е искане сторените от ищцовото дружество съдебни разноски
да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 14.02.2024 г. в гр. П., на
кръстовището при ул. (АДРЕС)“ и ул. „(АДРЕС), при излизане от забранена улица и
движейки се в пътното платно за насрещно движение, водача на лек автомобил марка ***
реализирал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка „*** с рег. № ***, за
което е съставен двустранен констативен протокол, подписан от двамата водачи.
Процесуалният представител на ищеца поддържа, че между дружеството и собственика на
лек автомобил с марка **** към момента на инцидента съществувало правоотношение по
договор за застраховка „Каско+“. В резултат на описаното пътно произшествие
застрахования при ищеца лек автомобил бил увреден. По подадено от собственика на
увреденото моторно превозно средство искане застрахователното дружество определило
застрахователно обезщетение в размер на 3 543,44 лева, от която сума била приспадната
дължимата застрахователна премия, като остатъкът в размер на 3351,21 лева бил преведен
на застрахования с преводно нареждане от 05.03.2024 г. Изложени са твърдения, че поради
невъзможност увреденият автомобил да се придвижи на собствен ход след настъпване на
процесното ПТП, същият бил транспортиран с „Пътна помощ“, за което транспортиране
1
застрахователят заплатил сумата в размер на 113,52 лева. Процесуалният представител на
страната поддържа, че с плащане на застрахователно обезщетение ищецът се е суброгирал в
правата на застрахования срещу ответното дружество, което е било в правоотношение с
виновния за настъпването на пътния инцидент водач по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което има регресно вземане към него
за заплатеното застрахователно обезщетение, разходите за транспортиране на автомобила и
направените ликвидационни разходи. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът
отправил до ответника покана за заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение и
сторените ликвидационни разноски, като вземането не било погасено.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искове по основание и размер. С отговора е оспорен описаният в
исковата молба механизъм на пътнотранспортно произшествие и обстоятелството, че
водачът на застрахования при ответника автомобил има вина за настъпване на събитието. В
допълнение е отбелязано, че представеният по делото двустранен протокол за ПТП не се
ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Процесуалният представител поддържа, че
вина за настъпването на процесното произшествие има изцяло застрахования при ищеца
водач, който не е спрял на знак „Стоп“ и не е пропуснал движещият се по пътя с предимство
застрахован при ответник автомобил. В отговора са изложени твърдения, че водачът на
застрахования при ищеца автомобил е разполагал с възможност да предотврати
настъпването на удара и възникването на щетите. При условията на евентуалност е оспорена
стойността на твърдените щети, както и че щетите се намират в причинно-следствена връзка
с процесното произшествие. По изложените доводи е направено искане предявените искове
да бъдат отхвърлени, като сторените от ответника разноски бъдат възложени в тежест на
ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Предявен е иск за заплащане на сума, претендирана срещу ответника в качеството му
на застраховател на лице, причинило увреждане на имущество на застрахован при ищеца по
договор за имуществена застраховка. Твърди се, че ищецът е изпълнил задължения си на
застраховател по имуществена застраховка, поради което е встъпил в правата на увреденото
лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало
застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.
Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“.
Предвид изложеното в доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно
основание чл. 411 КЗ е да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от действителните
вреди.
В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на
обстоятелствата разпределени в доказателствена тежест на ищеца, както и да докаже
възражението си, че водачът на увреденото моторно превозно средство носи вина, респ. е
допринесъл за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие.
2
Страните не спорят, поради което със съставения по делото доклад е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към момента на настъпване на пътния
инцидент между ищецът и собственика на автомобил „****, с рег. № ****, е било налице
валидно правоотношение по сключен Договор за застраховка „Каско+“, а между ответното
дружество и водача на лек автомобил марка *****“, с рег. № *** бил сключен Договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил в посочения в
исковата молба размер и е сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лева.
Спорните по делото въпроси се поставят върху механизма на възникване на
процесното пътнотранспортно произшествие, съпричастността на всеки от водачите към
настъпването на вредите и стойността на вредите.
За установяване на механизма, по който е реализиран пътният инцидент по делото е
представен двустранен констативен протокол за ПТП, съставен от водачите на участвалите в
събитието автомобили, съдържащ скица на произшествието и опис на щетите. Във връзка с
възражението на ответника следва да бъде посочено, че в действителност представеният
двустранен констативен протокол, съставен от участниците в ПТП, не се ползва с
материална доказателствена сила. Предвид това, съдът преценява доказателствената му
стойност единствено при съвкупната преценка с останалите събраните по делото
доказателства – гласните доказателствени средства, събрани чрез разпит на водачите на
моторните превозни средства, участвали в пътния инцидент, изводите на приетата съдебно-
автотехническа експертиза и писмените доказателства.
По делото като писмено доказателство е прието писмо с изх. №38/09.02.2025 г. от
Община П., Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“, ведно със
схема на пътната маркировка и сигнализация в участъка на процесното произшествие.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на двамата водачи
по реда на чл. 25, ал. 1 ГПК.
Водачът на лек автомобил *****“ Т. Н. сочи, че на 14.02.2024 г. предприел маневра по
изпреварване в насрещната лента на двупосочна улица, като автомобилът „**** се появил
внезапно от дясно и между двете моторни превозни средства възникнал удар. Свидетелят
излага, че на мястото на произшествието не е имало хоризонтална маркировка, а единствено
знак „Стоп“ на улицата, от която идвал другия водач. След настъпване на инцидента,
двамата водачи попълнили двустранен констативен протокол и не са уведомявали полиция.
Свидетелят разкрива, че вследствие на произшествието вредите върху автобила „**** били
върху предна лява гума, преден ляв калник и предна и задна леви врати.
Водачът на лек автомобил „**** Н. Б. сочи, че непосредствено преди възникване на
инцидента предприел навлизане в кръстовище след като друг водач му дал знак да мине.
Водачът поддържа, че преди да продължи пресичането на кръстовището в лентата за
насрещно движение се уверил, че там няма автомобили, но непосредствено преди да
премине през кръстовището чул звуков сигнал и възникнал удар с друг автомобил.
Свидетелят излага, че на пътя нямало маркировка, нито светофар, а единствено знак „Стоп“,
на който той бил спрял. Свидетелят излага че вследствие на инцидента били увредени
ходова част, врата и греда на управляваното от него моторно превозно средство.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите в частта относно непосредствено
възприетите от тях обстоятелства свързани с поведението им преди възникване на
произшествието и реализираните вреди в резултат на инцидента, като изложената от
3
свидетелите фактическа обстановка се подкрепя от приетите по делото писмени
доказателства и приетата автотехническа експертиза. Съдът не цени показанията на
свидетелите в частта, в която лицата изразяват позиция относно причините за възникване на
катастрофата, тъй като въпросите по механизма на възникване на произшествието са на
първо място технически от компетентността на вещото лице по допуснатата автотехническа
експертиза, а на следващо място правни, по които съдът дължи да се произнесе с решение.
От приетото по делото заключение по допусната автотехническа експертиза, което
съдът цени като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, се установява, че от
техническа гледна точка причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие е
поведението на двамата шофьори, като водачът на автомобил *****“ предприел маневра за
изпреварване на колона от автомобили и навлизал в лентата за насрещно движение, а
водачът на автомобил „**** при наличие на знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя
с предимство“ не изчакал преминаването на лек автомобил *****“. В резултат на
поведението и на двамата водачи траекториите на движение на автомобилите се пресекли и
настъпил удар между тях. Вещото лице посочва, че ако водачът на автомобил *****“ не бил
предприел маневра за изпреварване, удар между двата автомобила не би настъпил. Сочи
също, че водачът на автомобил „**** е имал възможност да предотврати настъпването на
произшествието ако при наличието на знак „Б2“ е изчакал преминаването на автомобил
*****“. Вещото лице поддържа също, че видимостта и на двамата водачи е била ограничена.
От приетото заключение се установява, че на мястото на произшествието не е имало
хоризонтална пътна маркировка или светофарна уредба, а вертикалната пътна маркировка се
състояла от знак „Б 2“ от дясно на движението по ул. „(АДРЕС), както и, че пътното платно
на ул. (АДРЕС)“ е съставено от две ленти за движение – по една във всяка посока. На
следващо място, вещото лице приема, че стойността необходима за възстановяване на лек
автомобил „****, изчислена на база средни пазарни цени към датата на произшествието
възлиза на сумата в размер на 11015,36 лева. Експертът разяснява, че увреденият лек
автомобил не е могъл да продължи безопасно движение след произшествието на собствен
ход, поради което е било необходимо да бъде репатриран, като заплатената от ищеца сума в
размер на 113.52 лева за тази услуга отговаря на пазарната.
Съдът намира, че от ангажираните по делото доказателства се установява, че водачите
на двата автомобила са допуснали нарушения на Закона за движение по пътищата, като това
поведение е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Следва да бъде
отбелязано, че изрично вещото лице по приетата автотехническа експертиза приема, че
произшествието е възникнало в резултат на поведението на двамата водачи. Съгласно чл.
200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено от страната докато трае
изслушването на експерта, т. е. в заседанието за приемане на заключението на вещото лице
или писмено преди провеждане на заседанието за приемане на заключението. След
изслушването на експерта и приемането на заключението на вещото лице, правото да се
оспори заключението е преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото
заключение следва да бъде ценено наред с всички доказателства по делото / така Решение №
4
186/09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на ВКС, IV и Решение № 79/12.05.2015 г. по гр. д.
№ 322/2015 г. на ВКС, I ГО/. Нито една от страните не е оспорила заключението по
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, поради което съдът приема, че механизмът
на възникване на произшествието е приетия от вещото лице Й..
На първо място, водачът на автомобил *****“ в нарушение на чл. 42, ал.1, т.2 от ЗДвП
е предприел маневра „изпреварване“ без да се убеди, че има видимост и свободен път, така
че безопасно да извърши маневрата. Съгласно приетата съдебно-автотехническа експертиза,
водачът не е имал видимост за преминаващото през кръстовището превозно средство.
Следва да бъде посочено, че поначало само по себе си навлизането в лентата за насрещно
движение, за да извърши маневра изпреварване не е било забранено за този водач съгласно
чл. 16, ал. 1, т.1 ЗДвП. Съгласно чл. 43, т.3 ЗДвП, в случаите на използване на лентата за
насрещно движение за изпреварване обаче, когато изпреварващият не може да се върне
безпрепятствено в напуснатата лента, изпреварването е забранено. В случая водачът сочи,
че е предприел маневра за изпреварване на колона от чакащи автомобили без да има
видимост към преминаващото през кръстовището моторно превозно средство. От това
следва, че като е предприел маневрата изпреварване в лентата за насрещно движение,
водачът на лек автомобил *****“ е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата. Съгласно приетата съдебно-автотехническа експертиза, това нарушение се
намира в пряка причинно-следствена връзка с претендираните от ищеца вреди.
Такава причинно-следствена връзка е налице и с поведението на водача на автомобил
„****, който също е допуснал нарушение на правилата, регулиращи движението по
пътищата. Съгласно чл. 50, ал.1 ЗДвП на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите
пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство. Именно на такова кръстовище се е намирал водачът на автомобил „****. От
събраните по делото доказателства се установява, че водачът се е движел по път, означен със
знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Поради това, за водача е
възникнало задължение да пропусне движещите се по ул. (АДРЕС)“, включително
автомобила *****“, който в този момент е извършвал маневра изпреварване в лентата за
насрещно движение. Обстоятелството, че водачът на *****“ не е извършвал маневрата по
установения в закона ред не е достатъчно да освободи водача на автомобил „**** от
задължението да го пропусне като превозно средство, което се движи по път с предимство.
Следва да бъде отбелязано, че макар съдът да дава вяра на показанията на свидетеля Н.
Б., управлявал „****, относно обстоятелството, че водач на автомобил, който се е движил в
лентата за движение на ул. (АДРЕС)“, е спрял и му е направил знак да премине през
кръстовището, то същото не освобождава водача от задълженията му, произтичащи от
разпоредбите на Закона за движение по пътищата. Показанията в тази им част се подкрепят
косвено от показанията на свидетеля Т. Н., управлявал *****“, който посочва, че в лентата за
активно движение е имало „колона“ автомобили, т.е. в действителност преди кръстовището
е имало спрял автомобил. Според настоящия състав, обаче, въпреки че това е
5
широкоразпространена житейска практика в условията на градско шофиране, „подаването
на знак“ от трети участник в движението, не изключва обстоятелството, че водачът на
автомобил „****, преминавайки през кръстовището, без да пропусне автомобилите,
движещи се по пътя с предимство, е извършил нарушение. Въпреки това, съдът отчита това
обстоятелство в крайния си извод, че преимуществена вина за настъпване на
пътнотранспортното произшествие има водачът на автомобил *****“. Водачът на автомобил
*****“ като е видял колона от спрели автомобили е следвало да положи допълнителна грижа
при иницииране на маневрата изпреварване, за да се увери, че причината за спирането на
останалите автомобили не е именно възникнала на пътя опасност, каквато се явява
преминаващия по път без предимство автомобил „**** (арг. чл. 20, ал.2 ЗДвП).
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения лек автомобил,
каквото възражение се съдържа в отговора на исковата молба. Съпричиняване, по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера
на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност – в
нарушение на ЗДвП, и виновно – Решение № 79 от 06.07.2016 г. по т. д. № 1787/2015 г. на ІІ
ТО на ВКС, Решение № 78/10.07.2014 г., по т. д. № 1982/2013 г. на I ТО на ВКС, Решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35 /2009 год. ІІ ТО на ВКС, Решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. №
623/2010 г. ІІ ТО на ВКС, Решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на ІІ ТО на ВКС,
Решение № 16/04.02.2014 г. по т. д. № 1858/2013 г. на І ТО на ВКС и др. От значение за
определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
увреденото лице е съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпването на вредоносното събитие, доколкото намаляване обезщетението за вреди от
деликт не може почива на предположения. Не всяко нарушение на уредените в ЗДвП и
ППЗДвП правила за движение по пътищата е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на застрахователното
обезщетение. За да е налице т. нар. „компенсация на вини”, следва противоправното
поведение на увредения да е пряка и непосредствена (в необходимата причинно-следствена
връзка) причина за настъпване на вредоносните последици. Когато съдът преценява дали
има виновно поведение на водача и нарушаване разпоредби на ЗДвП винаги трябва да се
изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара, както и поведението на водачите
и възможността да възприемат дадено препятствие като опасност за движението. Както бе
посочено по-горе поведението на водача на увредения автомобил се намира в пряка
причинно-следствена връзка с възникване на произшествието, респ. с възникването на
вредите. Предвид това, съдът намира, че направеното от ответника възражение за
съпричиняване от страна на водача на „**** се явява основателно като съдът определя
процентът на съпричиняване на този водач на 35% предвид обстоятелството, че водачът на
другия автомобил има преимуществена вина за настъпване на произшестието.
6
Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при действието на отменения
Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при действащата нормативна
уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице,
без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО,
Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/. Застрахователното обезщетение, което се
дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава възстановителната
стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната стойност е стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Съдът намира, че размерът на застрахователното обезщетение следва да бъде
определено на база средни пазарни цени към датата на инцидента с включване на разходите
за отремонтиране. Съгласно приетата съдебно-автотехническа експертиза стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „****, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на процесния пътен ицидент възлиза на 11015,36 лева. Вещото лице
установява също така, че заплатените от ищеца разходи за репатриране в размер на 113,52
лева напълно отговарят на средните пазарни цени. Претенцията на ищеца за възстановяване
на настъпилите на вреди е за сумата 3 543,44 лева, 15 лева направени ликвидационни
разходи и 113,52 лева разходи за транспортиране на автомобил. Ищецът е представил
доказателства за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 3351,21 лева след
приспадане от дължимото обезщетение на застрахователна премия в размер на 192,23 лева.
Такова удържане на дължима застрахователна премия е допустимо съгласно чл. 369, ал.2 КЗ,
поради което претенцията на ищеца се явява доказана за пълния й размер от 3543,44 лева.
Предвид това и с оглед наличието на съпричиняване дължимото застрахователно
обезщетение от ответника възлиза в размер на 65% от действително причинените вреди,
изчислени по средни пазарни цени към датата на пътнотранспортното произшествие, както
и обичайните ликвидационни разноски. Съгласно приетата съдебно-автотехническа
експертиза същите възлизат на 11015,36 лева. Заплатеното от застрахователя обезщетение се
явява горен лимит на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, в който смисъл следва да се тълкува текста на чл. 411 КЗ
„до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне“. Въпреки това ограничение, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на увредения до целия им размер, който следва да се определи на база
действително претърпените вреди, изчислени от вещото лице по приетото заключение.
Заплатеното от застрахователя обезщетение, което в случая се явява по-ниско от
7
действителната стойност на вредите, е само горен лимит на стойността, която ищецът би
могъл да претендира по регресната си претенция. По същия начин лимит на отговорността
на ответника би се явила и действителната стойност на вредата /след приспадане на
процента на съпричиняване/, ако ищецът беше изплатил обезщетение на увреденото лице, в
размер, който я надхвърля. Тоест, по регресната си претенция застрахователят по
имуществената застраховка би могъл да получи от ответника само по-малката стойност от
тази на действителната стойност на вредите или изплатеното от него обезщетение – така
Решение № 5878/16.11.2023 г. по в. гр. д. № 3689/2023 г. по описа на СГС, IV-Г въззивен
състав. С оглед на това, размерът на вредите след приспадане на установения процент
съпричиняване е 7159,98 лева, като предвид обстоятелството, че ищецът е заявил претенция
в по-нисък размер, същата се явява изцяло доказана по размер.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в производството в размер общо на
1297,52 лева, от които 146,88 лева – заплатена държавна такса, 800,64 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, 300 лева – депозит по допуснатата експертиза и 50 лева –
разноски за разпит на свидетел.
Неоснователно се явява направеното от ответника възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Съдът
съобразява, че съгласно Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС не е обвързан от
праговете, определени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в редакцията, действащата към датата на сключване на процесния договор
за правна помощ и съдействие), но съдът счита, че същите отразяват приблизително
осреднените пазарни нива на адвокатските възнаграждения за дело със средно ниво на
фактическа и правна сложност. Изчислено съобразно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата дължимото
адвокатско възнаграждение в размер на 800,64 лева с ДДС, колкото е и претендираното.
Предвид, че настоящото дело се явява такова с типична правна и фактическа сложност,
както и че по същото е проведено едно съдебно заседание (представители на страните не са
се явили на съдебните заседания за разпити на свидетелите по делегация), съдът намира, че
претендираният размер се явява обоснован и не е прекомерен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. (АДРЕС),
да заплати на (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. (АДРЕС), на
основание чл. 411, ал.1 КЗ сумата в размер на 3671,96 лева, представляващо регресно
вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение и сторени ликвидационни
разноски за пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.02.2024 г. в гр. П. на
кръстовището на ул. (АДРЕС)“ и ул. „(АДРЕС) между застрахован при ищеца по
застраховка „Каско +“ автомобил марка „***, модел „**, рег. № **** и лек автомобил марка
*** модел *** рег. № **** чийто водач към датата на произшествието е имал сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, ведно със
8
законна лихва от подаване на исковата молба на 06.06.2024 г. до погасяване на вземането.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. (АДРЕС)
да заплати на (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. (АДРЕС), на
основание, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 1297,52 лева, представляваща
сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9