О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260006/20.03.2023 г., гр. Перник
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание,
проведено на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател:
БИСЕР ПЕТРОВ
Членове:
КРИСТИАН ПЕТРОВ
БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
като разгледа докладваното
от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно частно гражданско дело № 20201700500254
по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274 и сл. от ГПК, образувано по:
1/ частна жалба с вх.№ 131/27.01.2020
г. от Р.Ж.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Определение 547/27.12.2019 г.
постановено по гр.д. № 281/2019 г. по описа на Районен съд – Трън, с което е
върната исковата молба и е прекратено производството по гр.д. № 281/2019 г. на Районен съд –
Трън, и
2/ частна жалба с вх.№ 465/19.03.2020 г. от Р.Ж.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение
№ 98/21.02.2020 г., постановено по гр.д. № 281/2019 г. по описа на Районен съд
– Трън, с което е допълнено Определение № 547/27.12.2019 г., постановено по
гр.д. № 281/2019 г. по описа на Районен съд – Трън в частта за разноските.
По делото е постъпил препис от Определение № 240/07.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 00157/2022 г. на
ОС-Перник, в мотивите на което е прието, че тъй като срещу Решение №
98/21.02.2020 г., постановено по гр.д. № 281/2019 г. по описа на Районен съд –
Трън е депозирана частна жалба, по която липсва произнасяне от страна на
въззивната инстанция, то не може да се приеме, че решението е влязло в законна
сила, респ. удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Предвид изложеното, с цитираното определение е отменено разпореждане за издаване
на изпълнителен лист от 17.05.2021 г., постановено по гр.д. № 281/2019 г. по
описа на Районен съд – Трън и е обезсилен изпълнителния лист от 20.05.2021 г.,
издаден по гр.д. № 281/2019 г. по описа на РС-Трън в полза на „Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* – универсален правоприемник на „Банка Пиреос
България“ АД, с ЕИК *********, прекратена без ликвидация поради преобразуване и
вливане в „Юробанк България“ АД с адрес: гр. София, ул. „Околовръстен път“ №
260 за сумата от 1200,00 лв., представляваща адвокатски хонорар.
След постъпване на
горецитирания акт, съдът констатира, че с Определение № 358/04.06.2020 г. по настоящото дело е потвърдено Определение
№ 547/27.12.2019 г. постановено по гр.д.
№ 281/2019 г. по описа на РС-Трън, с което е върната исковата молба и е
прекратено производството по гр.д. № 281/2019 г. на този съд - предмет
на частна жалба с вх.№
131/27.01.2020 г.
Предвид липсата на произнасяне по частна
жалба с вх.№ 465/19.03.2020 г. от Р.Ж.Б., ЕГН **********,
срещу Решение № 98/21.02.2020 г., постановено по гр.д. № 281/2019 г. по описа
на Районен съд – Трън, с което е допълнено Определение № 547/27.12.2019 г.,
постановено по гр.д. № 281/2019 г. по описа на Районен съд – Трън в частта за
разноските, съдът съобрази следното:
В частна жалба с вх.№
465/19.03.2020 г. се излага, че обжалваното решение е неправилно, издадено в
противоречие на материалния закон и съдопроизводствените правила и
необосновано. Сочи се, че към молбата, с която насрещната страна е поискала
допълване на определението в частта за разноските, са представени фактура № ***,
в която е посочено, че предмет на сделката е 1.адв. възнаграждение по Договор
за правна помощ от 06.12.2019 г. и 2. процесуално представителство по гр.д. №
281/2019 г. РС-Троян“ и платежно нареждане от 07.01.2020 г. с основание на
превода „фактура № *** адв. хонорар“ и
пояснение „281/2019 РС-Троян Виал Паркет ЕООД“. Навежда доводи, че с оглед така
представените доказателства не се установява, че разноските са извършени по
гр.д.281/2019 г. на РС-Трън със страни Р.Ж.Б. и „Юробанк България“ АД, както и
че плащането е извършено след постановяване на определението за прекратяване на
производството по делото, поради което разноските не може да бъдат присъдени. В
условията на евентуалност, прави оплакване, че адвокатското възнаграждение е
прекомерно, тъй като по делото не е проведено открито съдебно заседание, поради
което минималният адвокатски хонорар съобразно Наредба 1/2004 г. е 300,00 лв.
По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено и молбата на
насрещната страна за допълване на определението в частта за разноските да бъде
отхвърлена.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК въззиваемата страна чрез адв. Д. е изразила
становище, че жалбата е неоснователна. Сочи, че по делото са представени
безспорни доказателства за заплащане на претендираното възнаграждение. Твърди,
че исковата молба е с голям обем и делото се отличава с фактическа и правна
сложност, както и че на страната няма как да бъде известно към датата на
сключване на договора дали ще бъдат провеждани съдебни заседания, поради което
възнаграждението не е прекомерно. Предвид изложеното и с оглед обстоятелството,
че ищецът с поведението си е станал причина за извършване на разноските от страна
на дружеството, моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Пернишкият окръжен съд,
преценявайки доводите в жалбата и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Производството по гр.д. №
281/2019 г. по описа на Районен съд - Трън е образувано по искова молба, подадена от Р.Ж.Б., ЕГН ***********, с адрес: ***, срещу „Банка
Пиреос България“ АД с ЕИК“ *********, прекратена без ликвидация поради
преобразуване чрез вливане в „Юробанк България“ АД, с която е отправено искане да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че изходящите от „Банка Пиреос България“ АД разпечатки на „Извлечение
по договор за кредит“ с код *** и „Транзакция по сметка ***“, отпечатана на
10.10.2012 г. с информационен код *** са с вярно съдържание и са истински, изходящи от електронната система на
„Банка Пиреос България“ АД.
В отговора на исковата молба са направени възражения от „Юробанк България“
АД, чрез адв. Д., срещу допустимостта и основателността на предявения иск и е
направено искане за присъждане на сторените за производството по делото
разноски, включително адвокатско възнаграждение. Представено е пълномощно за
процесуално представителство по делото в полза на адвокатско дружество „Д. и Б.“.
С Определение № 547/27.12.2019 г. по гр.д. № 281/2019 г. по описа на Районен съд – Трън исковата молба е върната
и производството по делото е прекратено като недопустимо.
Определението е
връчено на ответното дружество на 14.01.2020 г., което е депозирало молба с вх. № 115/23.01.2020 г. /п.к.
21.01.2020 г./, с която е отправено искане прекратителното определение да бъде
допълнено като му бъдат присъдени направените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение. Към молбата са представени фактура № ***, издадена от
адвокатско дружество „Д. и Б.“ с основание „1. адвокатско възнаграждение по
Договор за правна помощ от 06.12.2019 г. и 2. процесуално представителство по
гр.д. № 281/2019 г. на РС-Троян“ за сумата 1200,00 лв. с
вкл. ДДС, и преводно нареждане от 07.01.2020
г. за сумата 1200,00 лв. с основание за превода „фактура ***“ и пояснение „гр.д.281/2019 г.
РС-Троян“.
Препис от молбата е връчен на ищеца на 13.02.2020 г., който с отговор с вх.
№ 354/21.02.2020 г. /п.к. 19.02.202 г./ изразява становище, че молбата за
присъждане на претендираните разноски е неоснователна. Изложени са съображения,
че представените доказателства не удостоверяват извършването на разноските,
както и че извършването на разноските следва да предхожда постановяването на определението
за прекратяване на делото. Направено е възражение и за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
С Решение № 98/21.02.2020
г. по гр.д. № 281/2019 г. по описа на
Районен съд – Трън е допълнено Определение № 547/27.12.2019 г. постановено по същото дело като
Р.Ж.Б. е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* –
универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, с ЕИК *********,
прекратена без ликвидация поради преобразуване и вливане в „Юробанк България“
АД с адрес: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 за сумата от 1200,00 лв.,
представляваща адвокатски хонорар.
Предвид горната фактическа
обстановка, съдът намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275,
ал. 1 от ГПК /обжалваният акт е връчен на страната на 13.03.2020 г., а жалбата
е подадена на 19.03.2020 г./, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се
произнася по искането за разноски. Чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда, че ответникът има право на
разноски и при прекратяване на делото.
С отговора на исковата
молба ответникът е направил искане за присъждане на разноските за
производството по делото, по което първоинстанционният съд не се е произнесъл с
определението, с което е прекратено производството по делото. Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по
тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС липсата на списък не е пречка за присъждане на разноски съобразно
доказателствата по делото и ако съдът
е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното
от страната искане за разноски представянето на списък на разноските не е
предпоставка за реализиране на правото
да се иска допълване на решението в тази му част. С оглед изложеното и тъй като недопустимостта на
иска е констатирана в закрито съдебно заседание, за ответното дружество е
налице възможността в срока по чл. 248 ГПК да поиска допълване на определението
за прекратяване с произнасяне по искането за репарация на извършените разноски.
Молбата за
присъждане на разноските за производството е депозирана в срока по чл. 248 ГПК,
поради което е допустима. Към нея са представени фактура № ***, съгласно
която дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 1200,00 лв. с вкл. ДДС,
и преводно нареждане за плащането по фактурата на 07.01.2020 г. Настоящият
съдебен състав споделя практиката на върховната инстанция, обективирана в Определение № 4391 от 19.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3953/2022
г. Определение № 73 от 23.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4831/2021
г., IV г. о., ГК и др., според която
достатъчно условие за възникване на правото по чл.
78, ал. 4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от
исковата молба с указания по чл. 131 ГПК
и преди ответникът да е уведомен за прекратяването на производството. В този смисъл разрешението, дадено в цитираното
от жалбоподателя Определение № 66/07.04.2017
г. по ч.гр.д. № 49/2017 г. на ВКС, според което
съдът уважава молбата по чл. 248 ГПК, само ако направените от ответника разходи
предхождат постановяване на определението за прекратяване на производството,
съдът намира за преодоляно. От представените доказателства се установява, че
разноските за платено адвокатско възнаграждение са направени преди ответникът да е уведомен за прекратяването на производството, поради което подлежат на присъждане на основание
чл. 78, ал. 4 ГПК.
По възражението,
че представените доказателства не установяват извършването на разноските по първоинстанционното
дело, съдът намира следното:
Видно от
представената по делото фактура, че основанието за издаването й е адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ от 06.12.2019 г. за процесуално
представителство по гр.д. 281/2019 г. РС-Троян, а в преводното нареждане е
посочено като основание номера на фактурата и пояснение 281/2019 РС-Троян „Виал
Паркет“ ЕООД. Предвид съвпадащият номер на делото, обстоятелството, че в
исковата молба е посочено, че документите са съставени във връзка с Договор за
кредит, сключен от ищеца в лично качество и като управител на „Виал Паркет“
ЕООД, и установеното при служебна справка в legalacts.justice.bg, че гр.
дело № 281/2019 г. на РС-Троян е с предмет производство по чл. 30 от ЗЗДет., по което
ответникът не е страна, съдът приема,
че е налице техническа грешка при посочване на съда, пред който е образувано
делото. С оглед изложеното, съдът прави извод, че ответникът е доказал извършването
на разноски за производството по делото в размер на 1200,00 лв. с вкл. ДДС.
Предвид горното, съдът следва да се произнесе по своевременно направеното /в
срока по чл. 248, ал. 2 ГПК/ възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение:
Съгласно приложимата към предмета на делото разпоредба на чл. 7, ал. 1, т.
4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения /изм. с Решение № 9273/2016 г. на ВАС – ДВ, бр. 41 от 2017 г., в
сила от 23.05.2017 г./, действала към момента на сключване на договора за
правна помощ/ за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнаграждението за други неоценяеми искове /извън посочените в
предходните точки/ е 300,00 лв. Видно от представеното пълномощно, че адвокатът
е упълномощен за процесуално представителство по делото, а не за изготвяне и
депозиране на отговор на исковата молба, поради което не е налице основание за
определяне на възнаграждението съгласно чл. 9 в размер 3/4 от възнаграждението
по чл. 7. Доколкото обаче уговореното
възнаграждение от 1000,00 лв. без ДДС надхвърля минималният размер повече от
три пъти, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и
обстоятелството, че е приключило преди провеждане на открито съдебно заседание,
съдът намира, че възнаграждението следва да бъде намалено на половина, а именно
на 600,00 лв. с вкл. ДДС.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение
/с характер на определение/, следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е
осъден да заплати на ответника адвокатски хонорар за разликата над 600,00 лв.
до присъдените 1200,00 лв. и вместо това молбата на „Юробанк България“ АД, ЕИК
********* – универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, с ЕИК
*********, прекратена без ликвидация поради преобразуване и вливане в „Юробанк
България“ АД за присъждане на разноски за
разликата над 600,00 лв. до
1200,00 лв. да бъде оставена без уважение като неоснователна.
В останалата част /с която ищецът е осъден да заплати на ответника
адвокатски хонорар в размер на 600,00 лв./ обжалваното определение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение № 98/21.02.2020 г.
/с характер на определение/, постановено по гр.д. № 281/2019 г. по описа на
Районен съд – Трън, в частта, с
която Р.Ж.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъден да заплати на „Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* – универсален правоприемник на „Банка Пиреос
България“ АД, с ЕИК *********, прекратена без ликвидация поради преобразуване и
вливане в „Юробанк България“ АД с адрес: гр. София, ул. „Околовръстен път“ №
260, разликата над 600,00 лв. до присъдените
1200,00 лв. – адвокатски хонорар, и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
молбата на „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* – универсален правоприемник на
„Банка Пиреос България“ АД, с ЕИК *********, прекратена без ликвидация поради
преобразуване и вливане в „Юробанк България“ АД с адрес: гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260, за присъждане на разноски за разликата над 600,00 лв. до 1200,00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 98/21.02.2020
г. /с характер на определение/, постановено по гр.д. № 281/2019 г. по описа на
Районен съд – Трън, в частта, с
която Р.Ж.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъден да заплати на „Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* – универсален правоприемник на „Банка Пиреос
България“ АД, с ЕИК *********, прекратена без ликвидация поради преобразуване и
вливане в „Юробанк България“ АД с адрес: гр. София, ул. „Околовръстен път“ №
260, сумата 600,00 лв. – адвокатски
хонорар.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му на
страните по реда и при условията на чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
- _______________________
2. _______________________