Определение по дело №1689/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………../……….10.2019 г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито  заседание проведено на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:               МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ:              ЖАНА МАРКОВА

                                                             ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев

в.ч.т.д. № 1689/2019 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 278 вр. чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 66905/16.09.2019 г. на РС – Варна – Регистратура, подадена от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, против Разпореждане № 38657/30.087.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 13869 по описа за 2019 година на РС – Варна, с което е отхвърлено заявление на жалбоподателя вх. № 63231/29.08.2019 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу длъжника А.Й.Й., за парични вземания, възникнали на основание Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 28.09.2016 г.

В частната жалба се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането, като се поддържа, че е налице редовно и надлежно връчено на длъжника чрез нотариус и ЧСИ изявление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по реда на чл. 47, ал. 1-3 и 5 от ГПК чрез залепване на уведомление, като ЧСИ е извършил връчване по местоработата на кредитополучателя, но не е имал задължение да извършва служебна справка. Предвид това моли да бъде отменено разпореждането и да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. № 13869 /2019 г. по описа на РС – Варна, е образувано по заявление на „Банка ДСК“ ЕАД за издаване в негова полза на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника А.Й.Й., за заплащане на следните суми: сумата от 809,97 лв., представляваща главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 28.09.2016 г., сумата 417,81 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.05.2017 г. до 06.08.2019 г., сумата от 4,97 лв. – обезщетение за забава за периода от 07.08.2019 г. до 29.08.2019 г. и сумата от 165,10 лв. – дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.08.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.

В заявлението изрично е посочено, че вземането произтича от договор за кредит, чиято изискуемост е настъпила поради обявена предсрочна изискуемост. Към заявлението е приложено и извлечение от счетоводните книги съгласно чл.417, т.2 ГПК, в което като задължение по договор за кредит от 28.09.2016 г. са посочени процесните вземания с основание и размер, описани по-горе.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение, районният съд е приел, че не е налице редовно уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, тъй като на основание чл. 47 ГПК е следвало да се извърши и проверка относно регистрирани трудови/граждански договори на длъжника или място на упражняване на стопанска дейност, с оглед връчване по месторабота, съгласно нормата на чл. 47, ал.3 ГПК /изм. с. ДВ, бр. 86 от 2017 г./. Съдът е констатирал, че не се установява да е извършвана справка от ЧСИ в НАП относно регистрирани трудови/граждански договори на длъжника, респ. място на упражняване на стопанска дейност от същия, и е приел, че се касае за незавършеност на процедурата по връчване, от което е направен извод за липса на уведомяване на длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

В производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК съдът следва да извърши формална проверка на представеното изпълнително основание, или проверката, която съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК се дължи е досежно това дали представения документ по чл. 417, т.2 ГПК (в случая това е извлечение от счетоводните книги) е редовен от външна страна и удостоверява ли той подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник.

В настоящия случай от страна на заявителя е представено в оригинал извлечение от счетоводните книги, носещо подписа на длъжностно лице на банката, което съдържа минимално необходимото съдържание, а именно: данни за договора за кредит (номер, дата на разрешаване, договорен размер, падежна дата и срок на договора), размера на просрочените задължения за главница, договорни лихви и такси. Посочена е и датата на изискуемост на кредита, произтичаща от клаузите на  договора за кредит.

Следователно, в случая е налице редовен от външна страна документ по чл. 417, т.2 ГПК, който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу посочения длъжник.

За да е настъпила предсрочна изискуемост на целия размер на дълга следва да е налице и упражнено от страна на банката потестативно право да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което длъжникът трябва да е уведомен (в този смисъл са и разясненията, дадени в т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г.). 

Изводът на първоинстанционния съд за липсата на надлежно уведомяване на длъжника за обявена предсрочна изискуемост на кредита не се споделя от настоящия състав.

Начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване.

В случая кредиторът е избрал да връчи изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по два способа – чрез нотариус по реда на чл. 592 от ГПК във вр. с чл. 50 ЗННД на постоянния и настоящия адреси на кредитополучателя, и чрез частен съдебен изпълнител по местоработата на длъжника по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ.

Видно от приложения заверен препис от нотариална покана рег. № 4238/20.06.2018 г. на нотариус рег. № 195 на НК, нотариусът е удостоверил, че изявлението на банката е връчено на постоянния адрес на длъжника в гр. Варна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Приложен е и протокол на нотариуса, от който е видно, че са събрани сведения, че лицето не живее на адреса, поради което нотариусът директно е пристъпил към залепване на уведомление като е удостоверена и причината, поради която не е пуснат екземпляр в пощенската кутия. В рамките на двуседмичния срок длъжникът не се е явил да получи книжата, поради което е прието, че нотариалната покана е връчена редовно на 05.07.2018 г. на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.

По делото е представен и заверен препис от нотариална покана рег. № 1220/03.07.2018 г. на нотариус рег. № 663 на НК, който е удостоверил, че изявлението на банката е връчено на настоящия адрес на длъжника в с. Равна, община гр. Провадия, по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Посочено е, че са направени три посещения в селото и при всяко от тях са залепени уведомления на кметството, тъй като адресатът не може да бъде открит на друг адрес в селото. В рамките на двуседмичния срок длъжникът не се е явил да получи книжата, поради което е прието, че нотариалната покана е връчена редовно на 13.08.2018 г. на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.  

Представен е и констативен протокол от 23.10.2018 г., издаден от ЧСИ Николай Георгиев, рег. № 716 на КЧСИ, от който е видно, че на 19.10.2018 г. е направен опит за връчване по местоработата на длъжника – чрез работодател „НПНС Индустриал“ ЕООД, като в протокола е удостоверено изявлението на работодателя, че длъжникът е напуснал тази месторабота.

Констативния протокол, издаден от ЧСИ Николай Георгиев не съдържа удостоверително изявление за извършена проверка в съответните регистри, до които има достъп, за наличие или не на действащи трудови договори.

От друга страна, обаче, самият заявител е посочил в т. 14 от заявлението, че към момента на връчване длъжникът не се е намирал в трудови правоотношения. Това, че не е представил доказателства за този отрицателен факт към заявлението не може да обоснове отказ на ВРС да издаде заповед за изпълнение, доколкото съдът служебно може да провери противното чрез служебна справка до регистрите на действащи трудови договори на НОИ, каквато не е извършил.

Удостовереният от ЧСИ факт се потвърждава от представената с частната жалба справка от базата данни на НОИ от 13.09.2019 г., от която е видно, че А.Й. е бил служител на „НПНС Индустриал“ ЕООД в периода 05.07.2018 – 11.09.2018 г., след която дата не са регистрирани трудови договори на лицето.

При преценка на конкретните извършени от нотариусите и ЧСИ действия, обективирани в двете нотариални покани и констативния протокол, съдът намира, че същите осъществяват приложимата процедура по връчване чрез залепяне на уведомление на постоянен и настоящ адрес, вкл. посочен по договора за кредит от самия кредитополучател, при предвидената в чл. 47, ал. 1 ГПК последователност и при спазване на изискванията на разпоредбата, както и връчване по месторабота съгласно чл. 47, ал. 3 от ГПК. Извършена е справка и в НБД „Население“. Установено е от приложената към частната жалба справка – разпечатка от регистър на НОИ, че А.Й. няма сключен действащ трудов договор.

В контекста на горното, настоящият състав на ВОС намира за осъществена фикцията на закона, водеща до редовност на връчването с изтичане срока от залепяне на уведомлението по настоящ адрес на 13.08.2018 г.

Изложеното налага извод, че кредиторът е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, за което законът създава фикция за връчване, преди подаване на заявлението, поради което и са налице условията за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист.

С оглед основателността на частната жалба, следва да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на заплатените от него разноски за въззивното производство. Липсва приложен списък по чл. 80 ГПК, но от приложенията към частната жалба се установява, че единствените сторени от жалбоподателя разноски са за платената държавна такса за обжалването в размер на 15.00 лева, като съдът определя и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 25а, ал.2 от НЗПП, които следва да се възложат в тежест на длъжника на основание чл. 81 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК. Така определените допълнително разноски следва да се включат в заповедта за изпълнение, която заповедния съд следва да издаде в изпълнение на въззивния съдебен акт.

 

Воден от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 38657/30.087.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 13869 по описа за 2019 година на РС – Варна, с което е оставено без уважение искането на заявителя БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу А.Й.Й. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по заявление вх. № 63231/29.08.2019 г. на "Банка ДСК" ЕАД с ЕИК *********, със седалище гр. София, район Оборище, ул. "Московска" № 19, въз основа на извлечение от счетоводна сметка, срещу А.Й.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, за следните парични вземания: сумата от 809,97 лв., представляваща главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 28.09.2016 г., сумата 417,81 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.05.2017 г. до 06.08.2019 г., сумата от 4,97 лв. – обезщетение за забава за периода от 07.08.2019 г. до 29.08.2019 г. и сумата от 165,10 лв. – дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.08.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата 77,96 лв., съдебно-деловодни разноски за защита по заповедно производство, от която 27,96 лв д.т. и 50.00 лв.  юрисконсултско възнаграждение по чл. 26 от НЗПП, както и сторените в производството по частната жалба пред ВОС разноски в размер на 65,00 лева, от които 15,00 лева държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта.

 

ВРЪЩА делото на РС – Варна за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист съобразно настоящото определение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.