№ 24927
гр. София, 26.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20221110103285 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. К. С. срещу С. К. С., както и по
насрещна искова молба на С. К. С. срещу С. К. С..
По доказателствените искания на страните съдът ще се произнесе след изслушване на
страните в първо съдебно заседание.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Същевременно съдът констатира че ищците (първоначален и насрещен) не са
посочили банкова сметка или друг начин на плащане в съответствие разпоредбата на чл.
127, ал. 4 ГПК, поради което следва да им бъдат дадени указания.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.11.2022 г.
от 10:20 часа, за когато да се призоват страните.
ІII. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения
(чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Предявени са от ищцата С. К. С. обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата от 1487,50 лв., представляваща
1
припадащата се на ищцата част от получения от ответника наем за периода м. май 2021г. до
м. януари 2022г. вкл. от отдаването под наем на съсобствения им имот, както и с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 3000, представляваща обезщетение за лишаване от
възможността на ищцата да ползва собствената си ¼ идеална част от имота за периода от м.
септември 2021 г. до м. януари 2022г.вкл., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че с ответника С. К. С. са съсобственици на по ¼ ид.част от
наследствен апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Димитър Манов“ № 75, вход „В“, ет.
5, ап. 12 с площ от 290 кв.м. Поддържа се ответникът да ползва процесния имот, като за част
от него (две стаи, кухненски бокс, баня-тоалетна и тераса) получава наем срещу месечно
възнаграждение в размер от 700 лв. на основание сключен договор за наем от общия им
наследодател К. С. от м.01.2021г. Сочи, че ответникът не е заплатил на ищцата припадащата
й се част от получавания месечен наем за процесния период м.05.2021г.-м.01.2022г., въпреки
изготвения от него отчет за приходи и разходи от 14.01.2022г. Наред с това е лишил ищцата
от ползването на съсобствения имот. С нотариална покана, връчена на ответника на
23.08.2021г. ищцата е поканила ответника да й заплати следващата се част от получения за
имота наем, както и да й заплати обезщетение в размер на 600 лв. месечно за ползването от
негова страна на имота за периода от м.09.2021г. до м. 01.2022г. включително. Твърди се
ответникът да не е заплатил на ищцата дължимите суми. При тези твърдения претендира
уважаване на предявените искове, както и присъждане на разноски.
В срока за отговор ответникът С. К. С. не оспорва предявения иск с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС като поддържа, че по уговорка между всички наследници на
проведена м. юни 2021г. среща е следвало да получава наема от жилището с цел
заплащането на всички разходи по наследството. Наред с това се сочи да не е изплатил
припадащата се на ищцата част от получения наем, тъй като същата не била посочила
банкова сметка нито в поканата, нито в исковата молба. Моли на ищцата да не се присъждат
разноски по тази претенция. Оспорва иска за обезщетение за лишаване от ползването на
имота на ищцата по основание, а при условията на евентуалност по размер. Не оспорва, че
имотът е съсобствен при сочените от ищцата квоти. Твърди през процесния период да е
ползвал процесния мезонет в обем, много по-малък от притежаваната от него ид. част, като
не е възпрепятствал останалите наследници, в това число и ищцата да ползват жилището,
като ги е канел да живеят при него, предлагал им е ключ от него, респективно да вземат
решение за имота. Заявява, че след изнасянето на наемателките се е преместил в
освободената от тях част. При условията на евентуалност оспорва иска като завишен по
размер. Претендира сторените по делото разноски.
В срока за отговор С. С. предявява насрещни обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за сума в общ размер на 3 949,28
лева, представляваща една четвърт от общата сума от 15 797, 12 лев, сторени от ищеца
разноски по погребението на общия им наследодател, както и заплатени суми, свързани с
наследеното имущество (за консумативи, данъци и такси за наследените движими и
2
недвижими вещи, разноски за храна и възнаграждение за отглеждане на кучетата на
наследодателя им), ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане. Моли при условие, че бъдат уважени насрещните искове да бъдат прихванати да
размера на признатите от него към С. С. суми по искови претенции за заплащане на
дължима част от получен наем по договор за маем от 09.01.2021г. , както и да бъдат
прихванати до евентуално уважените суми по исковата претенция на С. С. за заплащане на
месечно обезщетение за ползване на наследствения имот. Претендира сторените по делото
разноски.
С. С. твърди, че е предложил на останалите наследници първоначално да заплати
разходите по погребението на техния баща, а впоследствие разходите да бъдат разделени
между наследниците. Нито едно от децата не е възразило срещу волята на баща си да бъде
погребан в частно гробище, нито срещу сумата, необходима за това, в това число и
ответницата С. С.. Последната е посочила в комуникацията помежду им, че се спира на
вариант „приспадане на разходите по-късно“. Твърди да е сторил следните разходи – за гроб
и церемония в размер общо на 9 583,23 лева, като съответно всеки от наследниците дължи 2
395,80 лева; за справки, изваждане на документи в общ размер на 480,41 лева, като делът на
ответницата в този разход възлиза на 120,10 лева; разходи по наследения автомобил Range
Rover в размер на 586, 70 лева, като делът на ответницата в този разход възлиза на 146,68
лева; разходи за храна на наследените кучета Крие и Арда, както и възнаграждение за
жената, която се е грижила за тях в размер на 1375,73 лева, като делът на ответницата в този
разход възлиза на 343,93 лева; разходи по почистване и дезинфекция на имот в с. Дълбок
дол - 540,45 лева, като делът на ответницата в този разход възлиза на 135,11 лева; разноски
за електроенергия и топлинна енергия, за отдаденото с договор за наем от 09.01.2021г.
жилище, доверителят ми е заплатил сумата от 2 736,12 лева, респективно делът на
ответницата в този разход възлиза на 684,03 лева; заплатени разноски за сметки за ток и за
имот, находящ се на ул. „Ярослав Вешин“ №29-31, в размер на 317,41 лева, като делът на
ответницата в този разход възлиза на 79,35 лева, както и 180 лв. – заплатен наем за
паркомясто за л.а. „Пежо“ за периода м.юли-декември 2021г., като делът на С. С. в този
разход възлиза на 45 лева. Поддържа частта от горните суми в размер на 3 949,28 лв. да не
му е заплатена от С. С.. Ето защо претендира същите. Моли и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на насрещната искова молба от
ответницата С. С., с който оспорва предявените насрещни искова като неоснователни по
подробно изложени съображения. Оспорва сторените разходи за гроб и церемония да са
съгласувани предварително, а и разменената кореспонденция е за това, че тези разходи ще се
приспаднат от получени приходи от продажбата на имоти, останали в наследство. Поддържа
в договора да не е записано, че ищецът е действал със съгласието и за сметка на
наследниците на К. С.. Оспорва да е възлагала на ищеца извършването на претендирането в
исковата молба разходи по пера. Твърди наемателите да са били задължени да плащат
всички текущи разходи, свързани с ползването на имота, като: отопление електроенергия,
вода и др. Счита, че след като С. С. е получавал наемната цена, то той е бил длъжен да
3
изисква от наемателите плащане на всички разходи, свързани с ползването на имота.
Поддържа се, че не дължи консумативи за имотите на ул. „Ярослав Вешин“ и ул. „Димитър
Манов“. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира сторените разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове иск с правно
основание чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 ЗС и насрещни обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните на следните
факти и обстоятелства: че страните са съсобственици на апартамент 12, находящ се на ул.
„Димитър Манов“ № 75, вход „В“, ет. 5с площ от 290 кв.м. при сочените от ищцата квоти –
по ¼ ид. част, че ответникът е получил покана от ищцата за заплащане на обезщетение, че е
получил доходи от наем в сочения от ищцата размер, като не е изплатил на последната
припадащата й се част от наследството, както и че ответникът е заплатил разходите за гроб
и церемония.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във
връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за
които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищеца С. С. по иска с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС е да докаже
1) че имотът е съсобствен с ответника при посочените квоти, 2) че ответникът е реализирал
доходи от отдаването под наем на съсобствената вещ в резултат и от ползването на
притежаваната от ищцата идеална част, в твърдяния размер.
В тежест на ищеца С. С. по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е да докаже
1) че имотът е съсобствен с ответника при посочените квоти, 2) че е отправил писмена
покана за заплащане на обезщетение, 3) че ответникът ползва имота или ползва площ, по-
голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността и 4) размер на дължимото
обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на
които основава изгодни за себе си последици, а именно да докаже 1) че е предоставил
достъп, 2) че е платил обезщетение.
В тежест на ищеца по насрещния иск С. С. с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС е
да докаже, че е заплатил задължения за данъци и такси относно съсобствените им
наследствени имоти и движими вещи, разходи по погребение на общия им наследодател за
своя сметка, за които са били задължени и другите съсобственици, както и че последните не
са му заплатили приспадащата им се част от разноските. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
IV. По доказателствата:
ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания на страните след изслушване
4
на страните до първо съдебно заседание.
УКАЗВА на ищците С. К. С. и С. К. С. на основание 127, ал. 4 ГПК да посочат банкова
сметка или друг начин за плащане в срок до о.с.з.
V. 1. УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът
може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие.
2. ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
5
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6