№ 695
гр. София, 06.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110125295 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 68231/2022 г. на СРС, 82 състав.
ДОПУСКА изготвянето на съдебнo-счетоводна експертиза, която да отговори на
въпросите, посочени в исковата молба и отговора на исковата молба, при депозит в размер
на 600 лева, вносим в едноседмичен срок, както следва: 400 лева от ищеца и 200 лева от
ответника.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. Р. С., адрес: гр. София, ж. к. ........, специалност:
Финанси.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внасяне на
определения депозит, като му се укаже, че следва да представи заключение най-късно една
седмица преди датата на съдебното заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 19.03.2024 г. от 10:00 часа, за когато да
се призоват страните, включително и третото лице помагач.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
„П......“ АД е предявило срещу Б. Л. П. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено дължимостта на следните суми: 5000 лева – главница по
Договор за издаване на кредитна карта № ...... г., ведно със законната лихва от 14.12.2022 г.
до окончателното плащане, 10 514,30 лева – договорна лихва за периода 19.01.2014 г. –
16.11.2022 г., 2 918,85 лева – мораторна лихва за периода 06.02.2014 г. – 19.12.2016 г., 37,50
лева - законна лихва за периода 17.11.2022 г. - 13.12.2022 г. и 60 лева – разноски за връчване
на покана за предсрочна изискуемост, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК от 22.12.2022 г. по ч. гр. д. № 68231/2022 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че между него и Б. Л. П. е сключен Договор за издаване на кредитна
карта № ...... г., по силата на който на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 5
1
000 лева, с краен срок за погасяване 28.05.2009 г. Кредитът е усвояван многократно до
пълния размер на предоставената сума по сметка на кредитополучателя, като считано от
19.01.2014 г. същият е бил в просрочие общо 3251 дни към 13.12.2022 г. включително.
Твърди, че с оглед непогасяване на дължимите съгласно погасителния план месечни вноски,
на ответника е начислявана наказателна лихва, така както била уговорена в т. 8 от договора,
а съгласно т. 10 от договора ответникът дължал и такси и комисионни, съгласно
действащата Тарифа на банката, която представлявала неразделна част от договора. Твърди,
че към настоящия момент ответникът не е погасил задълженията си по кредита, с оглед на
което предявява и настоящите искови претенции.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че видно от протокол за
предаване на кредитна карта, същата е с валидност до 2012 г. и не е била преиздавана след
изтичане на валидността . Сочи, че последното погасяване по кредита е на 22.11.2013 г., а
последното усвояване - на 19.01.2014 г. Поради обстоятелството, че изрично в договора е
предоставен 45-дневен гратисен период за ползване на овърдрафта след сключването му
заявява, че петгодишната погасителна давност по отношение на процесното вземане за
главница е започнала да тече най-късно от 07.03.2014 г. и към настоящия момент е изтекла.
Уточнява, че договорът за кредит е прекратен с изтичане на срока на валидност на
издадената в полза на ответника кредитна карта, която след 2012 г. не е била подновявана.
Възразява, че вземанията за възнаградителна и мораторна лихва са погасени с изтичане на
кратката тригодишна погасителна давност, тъй като по характера си представляват
периодични плащания. Излага подробни съображения, че процесният договор за издаване на
кредитна карта не отговаря на законовите изисквания на ЗПК (отм.), поради което и не
следва да поражда правни последици за него. Сочи, че клаузите в договора не са
индивидуално уговорени, а ищецът е използвал типови бланки, условията по които
ответникът не е могъл да изменя. Твърди, че ищецът не го е уведомил за условията, при
които лихвеният процент по кредита може да бъде изменян, което от своя страна също
водело до недействителност на договора за издаване на кредитна карта. Оспорва като
нищожни клаузите за възнаградителна и мораторна лихва поради тяхната прекомерност и
противоречие с добрите нрави. Оспорва, че дължи процесните такси с доводи, че такива не
са уговаряни при сключване на договора.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По исковете с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ в тежест на ищеца е да
докаже, че между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за
издаване на кредитна карта, по което кредитодателят е предоставил на ответника процесната
сума като кредит, а последният се е задължил да я върне по уговорения начин и в
уговорения срок, както и да заплати договорна лихва в уговорения размер, вкл. и такси и
разноски по кредита, както и че са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване
на погасителната давност.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на валидна писмена уговорка за заплащане на наказателна лихва за забава,
изпадането на ответника в забава и размера на наказателната лихва, както и че са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение, както и наведените от него възражения за недействителност на
процесния договор, респ. за нищожност на отделни клаузи от него.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
2
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3