РЕШЕНИЕ
№.............../.........2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1813 по описа
на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на К.Й.А. срещу издадения от главен инспектор
„Контролно-ревизионна дейност“ в отдел „Контролно-ревизионни дейности и
принудително събиране“ на Дирекция „Местни данъци“ на община Варна Акт за установяване на задължения №
МД-АУ-195/22.02.2021 г. в частта, с която на жалбоподателката са установени
задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и за такса битови отпадъци
/ТБО/ за данъчни периоди 2019 г. и 2020 г. за открита тераса с площ 308 кв. м. към
ателие № 2 с площ 349, 30 кв.м. с идентификатор 10135.3514.6.2.25
по КККР на гр. Варна, на адрес: гр. Варна, бул. Я.“ № 6, с размер на
установените задължения за откритата тераса, както следва: за 2019 г. – ДНИ
158, 61 лв. и ТБО 293, 42 лв. и за 2020 г. – ДНИ 157,81 лв. и ТБО 291, 97 лв. Според
изложените в жалбата обстоятелства при извършеното на основание чл. 107 ал. 4 ДОПК вр. чл. 4 ал. 1 изр. второ ЗМДТ обжалване по административен ред на Акт за установяване на задължения № МД-АУ-195/22.02.2021
г. пред директора на Дирекция „Местни данъци“ на община Варна, упражняващ съгласно
чл. 4 ал. 5 предл. второ ЗМДТ правомощията на териториален директор на НАП,
актът за установяване на задълженията е мълчаливо потвърден от контролния
административен орган, съгласно чл. 156 ал. 4 ДОПК вр.
чл. 144 ал. 1 ДОПК.
Искането към съда е да отмени Акт
за установяване на задължения № МД-АУ-195/22.02.2021 г. в оспорената му част
относно установените задължения за ДНИ и ТБО за открита тераса с площ 308 кв.
м., тъй като такава тераса не съществува, не е била проектирана, изграждана и
въвеждана в експлоатация и неправилно съсобствениците на ателие № 2 са били
принудени да коригират чрез дописване подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ след
придобиване на ателието с вписаното в СВ-Варна на 20.11.2018 г. Постановление
за възлагане на недвижим имот. С жалбата е направено и искане за присъждане на
направените от жалбоподателката разноски по делото.
В хода на съдебното производство
жалбата срещу АУЗД № МД-АУ-195/22.02.2021 г. в оспорената му част се поддържа
чрез пълномощниците на жалбоподателката адвокат К.Н. и адвокат Д. В.. В първото
съдебно заседание от 12.01.2022 г. адвокат Н. изрично заявява, че доверителката
й се отказва от първоначално формулираното с жалбата искане и за възстановяване
на неоснователно надвнесените суми за ДНИ и ТБО за откритата тераса.
Ответникът - директор на Дирекция
„Местни данъци“ при община Варна, оспорва жалбата чрез пълномощника си
юрисконсулт Х., който в с. з. на 23.03.2022 г. претендира при отхвърляне на
оспорването в полза не дирекцията да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв.
За да се произнесе по
процесуалната допустимост на оспорването, съдът съобрази следното:
Срещу АУЗД № МД-АУ-195/22.02.2021
г. в частта на установените с него задължения за ДНИ и ТБО за 2019 г. и
2020 г. за откритата тераса към ателие № 2 в сградата в гр. Варна на бул. Я.“ №
6 първоначално е била подадена жалба, на основание чл. 107 ал. 4 ДОПК вр. чл. 4
ал. 1 изр. второ ЗМДТ, от адресата на задълженията К.Й.А. до директора на
Дирекция „Местни данъци“ в община Варна, регистрирана в общината под рег. №
МД-Т21002797ВН/11.03.2021 г. На основание чл. 4 ал. 5 предл. второ ЗМДТ
директорът на Дирекция „Местни данъци“ в община Варна е органът, компетентен да
извърши административния контрол върху оспорения АУЗД № МД-АУ-195/22.02.2021 г.
В срока по чл. 155 ал. 1 ДОПК вр. чл. 144 ал. 1 ДОПК, изтичащ в случая на 17.05.2021
г., директорът на Дирекция „Местни данъци“ не се е произнесъл по подадената до
него жалба, което изрично е посочено от пълномощника му по делото юрисконсулт Х.
в подадената от него молба с. д. № 13104/07.09.2021 г. На основание чл. 156 ал.
4 ДОПК вр. чл. 144 ал. 1 ДОПК непроизнасянето на контролния административен
орган в срока по чл. 155 ал. 1 ДОПК се смята за потвърждение на оспорения пред
него АУЗД № МД-АУ-195/22.02.2021 г., което е открило за жалбоподателката като процесуално
легитимирано лице възможността в 30-дневния срок по чл. 156 ал. 5 ДОПК вр. чл.
144 ал. 1 ДОПК, изтичащ в случая на 16.06.2021 г., да подаде жалба срещу АУЗД
до компетентния да се произнесе по нея съд. От тази възможност тя се е
възползвала с подадената до Административен съд – Варна чрез община Варна жалба
рег. № МД-Т21006002ВН/10.06.2021 г. Така възприетите от съда фактически
констатации обуславят извод за процесуална допустимост на оспорването.
По основателността му съдът, въз
основа на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
С издадено на 21.09.2018 г. по
изп. дело № 20177110400066 Постановление за възлагане на недвижим имот, изх. №
24466/21.09.2018 г., вписано в СВ – Варна на 20.11.2018 г., вх. рег. № 32104,
акт № 129, том LXXXIV, дело
№ 3907/2018 г., на жалбоподателката К.Й.А. и на С. Й. Й. е възложен недвижим
имот, представляващ реално обособен обект – ателие № 2 с идентификатор по КККР
10135.3514.6.2.25, находящ се на адрес гр. Варна, бул. Я.“ № 6, ет. 5, с площ
по документи 349, 30 кв. м., разположен съгласно одобрените технически проект, екзекутив
и таблица за площообразуване на кота +13, 90 м., със застроена площ 349, 30 кв.
м. и състоящ се от едно помещение, WC, склад и открита тераса с площ 308 кв. м., ведно с 6,
6958 % идеални части от общите части на сградата, заснета по КККР с
идентификатор 10135.3514.6.2, и от правото на строеж върху земята, върху която
е построена тя, както и 95, 35 кв.м. ид. части от поземления имот, съставляващ
УПИ VІ-357 в кв. 6 по плана на ЗПЗ.
На основание чл. 14 ал. 1 ЗМДТ
съсобственикът С. Й. Й. е подал в община Варна, Дирекция „Местни данъци“,
декларация вх. № **********/13.12.2018 г. за придобития с Постановлението за
възлагане недвижим имот. В Таблица 1 на декларацията, освен себе си, е
декларирал като съсобственици К.Й.А. и А. Н. А., а в Таблица 3, освен ателие 2
с площ 349, 30 кв. м., с година на построяване 2014 г. и с дата на
придобиването 20.11.2018 г., е вписал и открита тераса с площ 308 кв. м. с
година на построяване 2014 г. и с дата на придобиването 20.11.2018 г. Под така
декларираните два обекта, скрепено с подписа на декларатора, е записано:
„Корекцията е моя“.
През 2020 г. съсобственичката К.Й.А. ***, Дирекция „Местни данъци“, за
същия недвижим имот, придобит с Постановлението за възлагане, вписано в СВ – Варна на 20.11.2018 г., вх. рег. №
32104, акт № 129, том LXXXIV, дело № 3907/2018 г., нова декларация с вх. № **********/24.11.2020 г., в
която в Таблица 3 като обект на облагане е посочила единствено ателие № 2 с
дата на придобиването 2018 г. и с площ 349, 30 кв.м. Към декларацията е
приложила изготвена на 14.10.2020 г. с предназначение да послужи пред Община
Варна, Дирекция „Местни данъци“, Техническа експертиза за определяне на
прилежащи площи към недвижим имот – ателие № 2 с идентификатор10135.3514.6.2.25
по КККР на гр. Варна, находящо се на адрес гр. Варна, район „Младост“, бул. „Я.“
№ 6, ет. 5. Според експертизата при извършения на обекта оглед на място е
установена открита тераса, разположена към него в западната част на сградата с
граница южна и западна фасада с площ около 50 кв.м., която тераса е част от
площта на ателие № 2, но в чертежите е посочена като Д-14 /покрив-тераса/. Според
експерта, описана по този начин, терасата към ателието би могла да бъде
покривна тераса като в такъв случай ще представлява обща част по смисъла на чл.
38 ал. 1 ЗС. Върху подадената от съсобственичката К.Й.А. декларация вх. №
**********/24.11.2020 г. е записано с ръкописен почерк: „Без последствия. Експертизата
не е документ, който да удостовери наличие или липса на собственост.“
През 2021 г. съсобственичката К.Й.А.
***, Дирекция „Местни данъци“, нова декларация за процесния имот, заведена в
общината под вх. № **********/28.01.2021 г., в Таблица № 3 на която отново е
декларирала като облагаем обект единствено ателие № 2 с площ 349, 30 кв. м., а
като дата на придобиването е посочила 27.01.2021 г., във връзка с което в графа
„начин на придобиване“ наместо на Постановлението за възлагане с изх. №
24466/21.09.2018 г., вписано в СВ – Варна на 20.11.2018 г., вх. рег. № 32104,
акт № 129, том LXXXIV, дело
№ 3907/2018 г., се е позовала на нотариален акт от 27.01.2021 г. От
доказателствата по преписката се установява, че става въпрос за издаден в
производство по чл. 587 ГПК констативен нотариален акт от 27.01.2021 г., вписан
в СВ – Варна под № 118, т. ІV, дело № 807/2021 г., вх. рег. № 1717/27.01.2021
г., с който молителите К.Й.А., С. Й. Й. и А. Н. А.
са признати за собственици на недвижим имот, придобит с постановление за
възлагане и представляващ ателие № 2 в гр. Варна, бул. „Я.“ № 6, ет. 5 с
идентификатор 10135.3514.6.2.25 по КККР на гр. Варна, с площ 349, 30 кв. м. и с
предназначение на самостоятелен обект: ателие за творческа дейност на едно
ниво, състоящо се от едно помещение, тоалетна и склад, ведно с 6, 6958% ид. ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, върху която е
построена, както и 95, 35 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор 10135.3514.6, в
който е изградена сградата, при части в съсобствеността: ½ ид. ч. от
правото на собственост за С. Й. Й. и ½ ид. ч., придобита в СИО, за К.Й.А. и А. Н. А.. Прави впечатление, че в
съдържанието на нотариалния акт при индивидуализацията на обекта не е посочена
открита тераса.
След проверка на подадената декларация
орган по приходите в Дирекция „Местни данъци“ на община Варна е изготвил до
деклараторката К.Й.А. писмо рег. № МД-Т21001407ВН/02.02.2021 г., с което я е
уведомил, че: „приложеният констативен нотариален акт не отменя правото на
собственост върху открита покривна тераса като принадлежност към разглежданото
ателие“ /цитат от писмото/. На това основание е отказал обработването на
подадената данъчна декларация.
На 04.02.2021 г. съсобствениците К.Й.А.,
С. Й. Й. и А. Н. А. са продали с вписан в СВ-Варна нот.
акт № ***, т. VІ, дело № 12**, вх. рег. № 2***/**.**.20** г. на
купувача по сделката Р. Ж. П. процесния недвижим имот: ателие № 2 в гр. Варна, бул.
„Я.“ № 6, ет. 5 с идентификатор 10135.3514.6.2.25 по КККР на гр. Варна, с площ
349, 30 кв. м. и с предназначение на самостоятелен обект: ателие за творческа
дейност на едно ниво, състоящо се от едно помещение, тоалетна и склад, ведно с 6,6958% ид. ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж върху земята, върху която е построена тя, както и 95, 35 кв. м. ид.
ч. от ПИ с идентификатор 10135.3514.6, в който е изградена. Същевременно с
нотариално заверена декларация рег. № 876/04.02.2021 г. са извършили отказ от
правото на собственост върху открита покривна тераса с площ 308 кв. м.,
прилежаща към ателие № 2, придобито с Постановление за възлагане изх. №
24466/21.09.2018 г., вписано в СВ – Варна на 20.11.2018 г., вх. рег. № 32104,
акт № 129, том LXXXIV, дело № 3907/2018 г.
С отправено до директора на Дирекция „Местни данъци“ - община Варна искане
рег. № МД-Т21001975ВН/18.02.2021 г. са поискали закриване на партидата за недвижим
имот – ателие № 2 и открита тераса към него, като им се възстановят неправилно
определените и надвнесен от тях местен данък и такса битови отпадъци.
На същата дата 18.02.2021 г. К.Й.А., С. Й. Й. и А. Н. А. са подали до
директора на Дирекция „Местни данъци“ и искане по чл. 107 ал. 3 ДОПК с рег. № МД-Т21001976ВН/18.02.2021
г. да им се издаде акт за установяване на задълженията по партида № 5305Н321200
за съсобствения им недвижим имот в гр. Варна, бул. „Я.“ № 6, деклариран като
ателие № 2, открита покривна тераса и прилежащи части от дворното място, в
което е построена сградата.
В отговор на подаденото искане за закриване на партидата директорът на
Дирекция „Местни данъци“ е изготвил до К.Й.А. писмо рег. №
МД-Т21001975ВН_001ВН/25.02.2021 г., с което я е уведомил, че партидата за имота
е закрита на основание декларацията за извършен отказ от право на собственост и
издадения нот. акт № 50/04.02.2021 г. за продажба на недвижим имот /вписан в
СВ-Варна под № 117, т. VІ, дело № 1272, вх. рег. № 2528/04.02.2021 г./. В писмото
е посочил, че за имота няма недължимо внесени и подлежащи на прихващане и/или
възстановяване суми.
Същевременно в отговор на постъпилото искане по чл. 107 ал. 3 ДОПК главен
инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ М.К. в Дирекция „Местни данъци“ на община
Варна е издала процесния Акт за установяване на задължения №
МД-АУ-195/22.02.2021 г., с който в частта за откритата тераса с площ 308 кв. м.
към ателие № 2 е определила задължения за ДНИ и ТБО за 2019 г. и 2020 г., както
следва: за 2019 г. – ДНИ 158, 61 лв. и ТБО 293, 42 лв. и за 2020 г. – ДНИ
157,81 лв. и ТБО 291, 97 лв.
Прави впечатление, че при извършената с АУЗД № МД-АУ-195/22.02.2021г. индивидуализация на терасата като подлежащ
на облагане обект органът по приходите я е описал в различни части от
съдържанието на акта както като открита тераса към ателие № 2, така и като
открита покривна тераса или само като покривна тераса към ателие № 2.
За установяване на материалната компетентност на издателя на Акт за установяване
на задължения № МД-АУ-195/22.02.2021 г. по преписката са приложени заповед №
2888/15.07.2019 г. на кмета на община Варна, с т. ІІ на която са определени за
органи по приходите длъжностните лица от общинската администрация, извършващи
установяването, събирането и контрола на местните данъци и такса битови
отпадъци, между които в т. 4 изрично е посочен и главен инспектор
„Контролно-ревизионни дейности“. Заповедта е издадена при условията на
заместване на кмета на община Варна на основание негова заповед № К-045/12.07.2019
г., с която конкретно за датата 15.07.2019 г. поради ползването на платен
годишен отпуск е наредил функциите му на кмет да се изпълняват от
заместник-кмета на община Варна П. Х. П.с всички произтичащи от това права и
задължения.
Срещу издадения Акт за установяване на задължения № МД-АУ-195/22.02.2021 г.
адресатът на задълженията К.Й.А. е подала жалба рег. № МД-Т21002797ВН/11.03.2021
г. до директора на Дирекция „Местни данъци“ в община Варна, оставена без
отговор в законоустановения срок по чл. 155 ал. 1 ДОПК, поради което, както се
посочи, на основание чл. 156 ал. 4 ДОПК
вр. чл. 144 ал. 1 ДОПК непроизнасянето на контролния административен орган в
срока по чл. 155 ал. 1 ДОПК се смята за потвърждение на оспорения по
административен ред АУЗД № МД-АУ-195/22.02.2021 г.
При съдебното обжалване на АУЗД № МД-АУ-195/22.02.2021 г. е допусната по
искане на жалбоподателката и извършена съдебно-техническа експертиза,
заключението по която, след изслушване на вещото лице в с. з. на 23.03.2022 г.,
е приобщено към доказателствения материал по делото без възражения от страните.
В отговора на въпрос първи от поставената задача вещото лице е посочило, че
сградата на ул. „Я.“ № 6 в гр. Варна е проектирана и изградена като
административна с магазини, нощен клуб и трафопост. За нея има одобрени идейни
проекти от 05.02.2008 г., като на кота +17, 40 в чертеж „План на покривни линии
– к. +17, 40 м.“ над ателие № 2 е записано „неизползваем покрив“. В одобрената
обяснителна записка също е посочено, че е осигурен излаз на неизползваемия
плосък покрив /+17, 40/ от стълбището. Според проекта по периферията на неизползваемия
покрив е предвиден стоманобетонов борд с конструктивна височина 45 см. като над
него не е проектиран предпазен парапет. В одобрения на 20.05.2008 г. технически
проект на сградата покривът над ателие № 2 отново е проектиран като
неизползваем - без промяна по отношение на предвидения стоманобетонов борд и
липсата на предпазен парапет. В обяснителната записка към проекта отново е
записано, че е осигурен излаз на неизползваемия плосък покрив /+17,40/ от
стълбището.
Същевременно вещото лице е посочило, че в тяло „Б“ на кота +13, 90 е
проектирано процесното ателие № 2 с обща застроена площ 381, 70 кв.м., състоящо
се по проект от помещение ателие 2, склад и покрив-тераса като застроената площ
от 110 кв. м. на покрив-терасата е включена в общата застроена площ от 381, 70
кв. м. на ателие № 2. По одобрените и заверени на 30.11.2009 г. екзекутивни
проекти на сградата, отразяващи извършените по време на строителството несъществени
отклонения от инвестиционните проекти, няма нанесена промяна по отношение на
покривните линии на кота +17, 40 в сравнение с одобрените проекти. В екзекутивните
проекти е отразена промяна по време на строителството в проектираното в тяло Б
на кота +13, 90 ателие № 2, към площта на което при строителството са
присъединени части от общия коридор, от общите тоалетни и един аусгус, при
което застроената площ на ателието по екзекутивна документация нараства от 381,
70 кв. м. /по проект/ на 408, 90 кв.м., в които отново е включена непроменената
площ на покрив-терасата от 110 кв. м. В същата част на заключението вещото лице
е посочило, че наред с отразените в екзекутивните проекти несъществени отклонения
в инвестиционните проекти, при строителството на сградата са допуснати и други отклонения от
инвестиционното проектиране, относими към процесното ателие № 2, които обаче не
са отразени в екзекутивната документация, защото представляват съществени по
естеството си изменения, за които поради това е необходимо одобряване на проект
„промяна по време на строителството по чл. 154 ЗУТ“ и допълнително вписване в
издаденото разрешение за строеж. Става въпрос за извършеното при изграждане на
сградата увеличение на ширината на покрив-терасата на кота +13, 90 с 1, 00 м.
по цялата дължина като по този начин застроената й площ нараства на 150, 70 кв.
м. Пак в тази връзка вещото лице уточнява, че при строителството част от предвидената
по технически проект покрив-тераса към ателието е покрита и оградена с
ограждащи зидове като по този начин е преустроена в помещение със застроена
площ 32, 20 кв. м., което води пък до намаляване на нейната застроена площ. Като
финален резултат вещото лице сочи, че вследствие на всички извършени СМР
крайната застроена площ към момента на ателие № 2 на кота +13, 90 е 449, 60 кв.
м. като в нея отново се включва застроената площ на покрив-терасата, която е
118, 50 кв.м. Поради всички предходни констатации в т. 1 на експертизата е направен
извод, че в процесната сграда на бул. „Я.“ № 6 не е проектирана, изградена и
въведена в експлоатация покривна тераса с площ 308 кв. м. към ателие № 2.
В отговора на въпрос 2 вещото
лице е посочило, че от справката в СГКК – Варна е установено, че в
кадастралната карта няма нанесена като самостоятелен обект покривна тераса с
площ 308 кв. м. Такъв обект по кадастралната карта представлява според т. 3 на
заключението единствено процесното ателие № 2, което е нанесено в кадастъра със
самостоятелен идентификатор 10135.3514.6.2.25 и с площ 349, 30 кв. м. /такава,
каквато според т. 1 на заключението е застроената му площ по площообразуване,
макар според експертизата тя да се различава, както от тази по проектите, така
и от сегашната му реална площ след изграждане на сградата/. Също според т. 3 на
заключението към заснетата по кадастрална карта площ от 349, 30 кв. м. на ателие
№ 2 е включена и площта на покрив-терасата на кота +13, 90, разположена южно и
западно около помещението.
При изграждане на фактическите си
констатации по делото съдът кредитира изцяло заключението на
съдебно-техническата експертиза, което намира за обективно и компетентно дадено
и несъдържащо неясноти или вътрешни противоречия.
Така установените по делото факти
дават основание за следните правни изводи:
Съгласно чл. 162 ал. 2 т. 1 и 3 ДОПК задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци
представляват публични общински вземания, поради което на основание чл. 166 ал.
1 ДОПК установяването им е подчинено на реда и се извършва от органа,
определени в съответния закон /за тях това е ЗМДТ/. Съгласно чл. 4 ал. 1 ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК като според ал. 3 в
производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите. Чл. 4 ал. 4 ЗМДТ регламентира в правомощие
на кмета на общината да определи със заповед служителите по ал. 3. Същевременно
чл. 9б ЗМДТ препраща към реда по чл. 4 ал. 1 – 5 за установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси, каквато съгласно чл. 6 ал. 1 б.
„а“ ЗМДТ е и таксата за битови отпадъци, от което следва, че за установяването
и събирането на местните такси е приложим също редът за местните данъци.
Предвид чл. 4 ал. 4 и съдържащата се в чл. 9б ЗМДТ препратка към тази разпоредба,
при съобразяване на издадената във връзка с тях заповед № 2888/15.07.2019 г. от
легитимно заместващия кмета на община Варна, с която между определените да извършват
установяването, събирането и контрола на местните данъци и такса битови
отпадъци длъжностни лица изрично е посочен и главният инспектор „Контролно-ревизионни
дейности“, с основание може да се заключи, че оспореният с жалбата акт за
установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 ДОПК е издаден от компетентен
административен орган.
Фактическо основание за
издаването му е подаденото до Дирекция „Местни данъци“ искане рег. №
МД-Т21001976ВН/18.02.2021 г. от съсобствениците на процесния недвижим имот на
бул. „Я.“ № 6 в гр. Варна да им се издаде акт за установяване на задълженията
им по партидата на имота № 5305Н321200 с декларирани обекти за облагане ателие
№ 2 и открита покривна тераса, а правното основание се съдържа в разпоредбата
на чл. 107 ал. 3 ДОПК, към който закон препраща чл. 4 ал. 1 ЗМДТ за
установяването на местните данъци. Така съгласно чл. 107 ал. 2 ДОПК задълженото
лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено
задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и
неплатения размер на задължението, а съгласно чл. 107 ал. 3 изр. второ - по
искане на задълженото лице органът по приходите следва да издаде акт за
установяване на задължението в 30-дневен срок от подаване на искането /което в
случая е направено с процесния АУЗД № МД-АУ-195/22.02.2021 г./. Причината за
искането е несъгласието на съсобствениците, че дописаната в декларацията по чл.
14 ЗМДТ с вх. № *********/13.12.2018 г. открита тераса с площ 308 кв. м. е обект,
подлежащ на облагане, и последвалият отказ на органа по приходите в община
Варна да обработи двукратно подадените след това от съсобственичката К.Й.А. две
декларации с вх. № **********/24.11.2020 г. и с вх. № **********/28.01.2021 г.,
в които като обект на облагане е посочено единствено ателие № 2 без откритата
покривна тераса с площ 308 кв. м.
С издадения АУЗД №
МД-АУ-195/22.02.2021 г. органът по приходите е нарушил обаче приложимите
материално-правни разпоредби, определяйки задължение за жалбоподателката К.Й.А.
за ДНИ и ТБО за 2019 г. и 2020 г. за откритата тераса към ателие № 2.
Съгласно чл. 1 ал. 1 т. 1 ЗМДТ
данъкът върху недвижимите имоти е вид местен данък, постъпващ в общинския
бюджет.
По силата на чл. 10 ал. 1 ЗМДТ с данък
върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната
сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени
в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените
имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението
по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Като данъчно задължени лица чл. 11 ал. 1 ЗМДТ сочи собствениците на облагаемите
с данък недвижими имоти, респективно съгласно ал. 3 - лицата, в полза на които е учредено вещно
право на ползване върху имота. Съгласно чл. 12 ал. 1 ЗМДТ, когато върху
облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право на
ползване е притежание на няколко лица, всяко от тях дължи данък съразмерно на
частите си като на основание чл. 13 данъкът се заплаща независимо дали
недвижимите имоти се използват или не. Според чл. 19 ал. 1 ЗМДТ данъкът се
определя на годишна база върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10
ал. 1 към първи януари на годината, за която се дължи. Самото придобиване на
собствеността върху недвижимите имоти, респективно на ограниченото вещно право
на ползване върху тях, се декларира пред общинската администрация по
местонахождението на имота с декларация по чл. 14 ЗМДТ като съгласно ал. 5
подадената декларация от един съсобственик, респективно ползвател, ползва и
останалите съсобственици или ползватели.
Чл. 6 ал. 1 б. „а“ ЗМДТ
регламентира таксата за битови отпадъци като вид местна такса, събирана от
общините. Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за
извършваните от общината три вида услуги: - по събиране и транспортиране на
битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; - по третиране
на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; - по поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в
общината. Съгласно чл. 64 ал. 1 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от
лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината, от което следва, че тя
се определя и дължи само за недвижимите имоти, облагаеми с данък върху
недвижимите имоти.
За да се отговори на въпроса
дължими ли са ДНИ и ТБО за процесната открита тераса към ателие № 2 на бул. „Я.“
№ 6 в гр. Варна трябва преди всичко да се прецени попада ли тя в изчерпателно
изброените обекти по чл. 10 ал. 1 ЗМДТ, тоест може ли да се разглежда като
самостоятелен обект в сграда, от което би възникнала и дължимостта на ДНИ и ТБО
за нейните собственици. В ЗМДТ няма легално определение на използваното от
законодателя в чл. 10 ал. 1 ЗМДТ понятие „самостоятелен обект в сграда“, което
налага да се съобрази даденото с пар. 1 т. 1 ДР ЗКИР легално определение за "самостоятелен
обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура". Като
такъв съгласно пар. 1 т. 1 ДР ЗКИР следва да се разглежда всяка обособена част
от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно
функционално предназначение. На необходимостта от наличието на самостоятелно
функционално предназначение набляга и пар. 5 т. 39 ДР ЗУТ при определяне на
понятието „обект“ по смисъла на закона като изрично сочи, че той трябва да има
и идентификатор по ЗКИР. Същевременно пар. 5 т. 59 ДР ЗУТ определя терасата
като открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или
върху терена, без обаче по нормативен път да й придава значението на обект със
самостоятелно функционално предназначение. Извод, че на терасата не се придава
по нормативен път значението на самостоятелно функциониращ обект може да се
извлече и от разпоредбите на чл. 108 ал. 1 и 2 и на § 2 ал. 1 от приетата на
основание 13 ал. 1 и § 18 ал. 1 от ЗУТ Наредба № 7/22.12.2003 г. на МРРБ за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. Съгласно чл. 108 ал. 1 от наредбата жилището се проектира като група от функционално и
пространствено обединени помещения и отворени покрити и открити пространства,
които трябва да задоволяват жилищните нужди на определен брой обитатели. При изброяване
на помещенията, които трябва да се предвидят в жилището, чл. 108 ал. 2 изрично
посочва в т. 4, че освен останалите помещения, в жилището трябва да се
предвидят и отворени пространства /балкони, лоджии, тераси и др./.
Следователно, като се съобрази чл. 108 ал. 1, се налага извод, че откритите
пространства към жилището, към които по смисъла на чл. 108 ал. 2 т. 4 се
отнасят и терасите, са функционално и пространствено свързани с всички останалите
негови помещения като заедно са подчинени на една обща цел – задоволяване на
потребностите на обитателите му. Оттук без колебание може да се заключи, че
терасите нямат отредено от нормативната уредба самостоятелно функционално
предназначение, поради което и § 2 ал. 1 от наредбата изрично включва в застроената
площ на самостоятелните обекти в сградите (жилища, магазини, ателиета,
кабинети, офиси и др. п.) и цялата площ на лоджиите и балконите, измерена по външните
им конструктивни очертания.
Фактът, че в случая още по одобрения
архитектурен проект на сграда с идентификатор 10135.3514.6.2 площта на
процесната открита тераса е включена в застроената площ на проектираното на
кота +13, 90 ателие № 2 се потвърждава без каквото и да било съмнение от
приобщеното към доказателствения материал по делото без възражение от страните
заключение на съдебно-техническата експертиза. Пак според заключението става
ясно, че по одобрените след извършване на строителството екзекутивни проекти на
сградата площта на откритата тераса отново представлява част от застроената
площ на изграденото на кота +13, 90 ателие № 2 /вещото лице изрично е посочило,
че новата застроена площ на ателие № 2 по екзекутивен проект е 408, 90 кв. м.,
включваща и застроената площ на покрив-терасата от 110 кв.м./. Посочило е също така, че понастоящем
застроената площ на ателие № 2 на кота +13, 90 е 449, 60 кв. м., включваща и
покрив-терасата с площ от 118, 50 кв.м. Разликите в площите по екзекутивна
документация и по фактическо състояние може да се обясни с факта, че част от
извършените СМР не са отразени в екзекутивния проект, тъй като представляват
съществени отклонения от инвестиционното проектиране, а в екзекутивната
документация се отразяват само несъществените такива по смисъла на чл. 154 ал.
3 ЗУТ. Следва да се отбележи обаче, че за
изхода на повдигнатия пред съда правен спор е ирелевантно обстоятелството каква
точно е застроената площ на ателие № 2. Това, което е от значение по делото, е
включена ли е в застроената площ на ателието и площта на откритата тераса. От
заключението на съдебно-техническата експертиза се налага извод, че
положителният отговор на този въпрос е безсъмнен. Това междувпрочем се разбира
и при внимателен прочит на самото Постановление за възлагане на недвижим имот,
въз основа на който жалбоподателката К.Й.А. е придобила заедно със С. Й. Й. и в
условията на СИО със съпруга си А. Н. А. съсобствеността върху ателие № 2. При
направената с Постановлението за възлагане индивидуализация на ателие № 2 като
реално обособен обект в сградата, е посочено, че този обект съгласно одобрен
технически проект, екзекутив и таблица за площообразуване е разположен на кота
+13, 90 и е със застроена площ от 349, 30 кв. м. като се състои от едно
помещение, WC, склад и
открита тераса с площ от 308 кв. м. Тоест в самото Постановление за възлагане
площта на откритата тераса е посочена като част от застроената площ на реално
обособения обект ателие № 2. Единствено за яснота ще се отбележи, че съгласно заключението
на съдебно-техническата експертиза посочената в Постановлението за възлагане площ
на ателие № 2 от 349, 30 кв. м. е според таблицата за площообразуване, макар тя
да не кореспондира със застроената му площ по архитектурен и по екзекутивен
проект.
Видно от заключението на
съдебно-техническата експертиза, в одобрената от началника на СГКК-Варна схема
на самостоятелните обекти в сградата с идентификатор 10135.3514.6.2
ателие № 2 е нанесено като самостоятелен обект с
идентификатор10135.3514.6.2.25, към заснетата площ на който отново е включена и
площта на покрив-терасата на кота +13, 90. Освен това вещото лице сочи, че в
кадастралната карта няма нанесена като самостоятелен обект покрив тераса с площ
308 кв. м.
От всичко гореизложено без
съмнение може да се заключи, че покривната тераса към изграденото на кота +13,
90 ателие № 2, за която с обжалвания по делото АУЗД № МД-АУ-195/22.02.2021 г.
органът по приходите към Дирекция „Местни данъци“ на община Варна е определил
задължения на жалбоподателката за ДНИ и ТБО за 2019 г. и 2020 г. /всички
изплатени в брой чрез посредника „Изипей“ АД според изрично направеното в акта
уточнение/ не представлява самостоятелен обект в сградата с идентификатор
10135.3514.6.2, тъй като по никакъв начин не отговаря на дадената с пар. 1 т. 1
ДР ЗКИР легална дефиниция за самостоятелен обект в сграда. Поради това по
аргумент от противното на чл. 10 ал. 1 ЗМДТ тя не подлежи на облагане с данък
върху недвижимите имоти и с такса битови отпадъци.
На още по-малко основание подлежи
на облагане като самостоятелен обект неизползваемият плосък покрив на сградата,
предвиден на кота +17, 40 по архитектурен проект и изграден без отклонения от него,
до който според обяснителната записка към проекта е предвиден достъп по
стълбище за обитателите на сградата. По смисъла на чл. 38 ал. 1 ЗС покривът е
обща част на всички етажни собственици на сградата и като такава той не може да
представлява отделен обект на собственост, каквото е едно от условията по пар.
1 т. 1 ДР ЗКИР за самостоятелен обект в сграда. Отделно от това единствено за
пълнота на изложението ще се добави, че в случая покривът на сградата не
отговаря и на използваното от органа по приходите в АУЗД понятие покривна
тераса, тъй като според заключението на вещото лице той е проектиран и изграден
без парапет, каквото е разписаното в чл. 89 на Наредба № 7/22.12.2003 г. на
МРРБ изискване за терасите.
Съгласно вмененото му с чл. 14 ЗМДТ задължение собственикът на облагаем с данък по чл. 1 ал. 1 т. 1 ЗМДТ недвижим
имот следва да подаде декларация за имота в указания в закона срок. На
основание чл. 23 и чл. 69 ал. 2 ЗМДТ общинската администрация по
местонахождението на имота определя на база на декларираните данни конкретния
годишен размер на задължението за данък върху недвижимите имоти и за такса
битови отпадъци. Това не означава обаче, че ако собственикът, респективно
съсобственикът, погрешно посочи в декларацията по чл. 14 ЗМДТ неподлежащ на
облагане на основание чл. 10 ал. 1 ЗМДТ обект, както в случая е направено с ръкописно
нанесеното допълнение в подадената от съсобственика С. Й. Й. декларация вх. №
**********/13.12.2018 г., органът по приходите трябва да натовари него и
останалите съсобственици с установяването и заплащането на недължим ДНИ за
имота, респективно и с недължима ТБО. По силата на чл. 103 ал. 1 ДОПК органът
по приходите има служебното задължение след приемане на декларацията да провери
съответствието й с действителните данни за имота и при констатирани несъответствия
да покани декларатора да ги отстрани в 14-дневен срок от получаването на
съобщението. Съгласно чл. 103 ал. 2 ДОПК отстраняването на несъответствията се
извършва с подаване на нова декларация, което, извършено в срока по ал. 1,
ползва подателя й /а при съсобственост – и останалите съсобственици, на
основание чл. 14 ал. 7 ЗМДТ/, независимо от чл. 104 ал. 3. В случая органът по
приходите не само че не е изпълнил задължението си по чл. 103 ал. 1 ДОПК
внимателно да провери съответствието на данните относно подлежащите на облагане
обекти в подадената от съсобственика С. Й. Й. декларация, но дори и след като
неколкократно е бил сезиран от другия съсобственик К.Й.А. за допуснатата в
декларацията грешка в частта на декларирането на откритата тераса като подлежащ
на облагане обект, той отново не е предприел абсолютно никакви действия за
отстраняването й.
Изложеното в целостта си обуславя
извод, че като е определил с обжалвания АУЗД № МД-АУ-195/22.02.2021 г.
задължения на жалбоподателката за ДНИ и ТБО за 2019 г. и 2020 г. за покривна
тераса към ателие № 2, органът по приходите в Дирекция „Местни данъци“ на
община Варна е издал незаконосъобразен административен акт, който в тази част
следва да се отмени от съда.
При този изход на спора и предвид
изрично направеното от пълномощниците на жалбоподателката искане за
разпределяне на отговорността за разноски, община Варна, Дирекция „Местни
данъци“ следва да бъде осъдена, на основание чл. 161 ал. 1 изр. първо ДОПК, да
заплати на К. Йодранова А. направените по делото разноски в общ размер на 660
/шестстотин и шестдесет/ лева, за извършването на които са приложени
съответните документи на л. 41, 98, 112 и 119 от делото.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на К.Й.А., ЕГН **********,
издадения от главен инспектор „Контролно-ревизионна дейност“ в отдел
„Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“ на Дирекция „Местни
данъци“ на община Варна Акт за установяване на задължения №
МД-АУ-195/22.02.2021 г. САМО В ЧАСТТА, в която на К.Й.А. са установени
задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и за такса битови отпадъци /ТБО/
за данъчни периоди 2019 г. и 2020 г. за открита тераса с площ 308 кв. м. към ателие
№ 2 с площ 349, 30 кв.м. с идентификатор 10135.3514.6.2.25 по КККР на гр. Варна,
на адрес: гр. Варна, бул. Я.“ № 6, с размер на установените задължения за
откритата тераса, както следва: за 2019 г. – ДНИ 158, 61 лв. и ТБО 293, 42 лв.
и за 2020 г. – ДНИ 157,81 лв. и ТБО 291, 97 лв.
ОСЪЖДА община Варна, Дирекция „Местни
данъци“, да заплати на К.Й.А., ЕГН **********, направените по делото разноски в
общ размер на 660 /шестстотин и шестдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: