Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Мездра, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд-Мездра , наказателен състав , публично заседание на
двадесет
и втори май две
хиляди и двадесета година
в състав:
Председател:
Евгени Божидаров-районен съдия
при
секретаря Валя Каменова ,
като
разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 57/2020 г. по описа на съда, за да
се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.М.М. ***, против Електронен фиш за налагане на глоба
/ЕФНГ / Серия К № 3281383 на ОД на МВР,
с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.4 от ЗДвП е санкциониран с административно наказание "Глоба" в размер на 600.00 /шестстотин/ лева за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП .
Същата е подадена в срок и произхожда
от легитимното за това действие
лице при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима.
В жалбата се сочи неясно описание на
нарушението и обстоятелствата при който е извършено –липсва правна квалификация
на нарушението , като е посочено единствено , че е извършено при условия на „повторност“
по чл.182 ал.4 ЗДвП ,без да е ясно конкретната разпоредба по основен състав на
санкция при изложените в нея множество хипотези .Твърди се и неясно описание на
мястото на нарушението и липса на отразена в ЕФНГ посока на движение по
контролираният участък , както и липса на съставен протокол за използваното
АТСС .
Наказващият орган , редовно призован, не
изпраща представител. С писмо изпращащо преписката в съда иска потвърждаване на ЕФНГ
Жалбоподателя , редовно призован, не се явява и не изпраща
упълномощен процесуален представител.Правата му се защитават от адв .Е.А. . В
с.з. е постъпила молба от санкционираното лице чрез защитника адв. А. , с която
се поддържа жалбата с искане за отмяна на ЕФНГ като незаконосъобразен и не се възразява делото да се гледа тяхно
отсъствие.Представя се и пълномощно с
договор за правна помощ , както и списък с направени разноски по защитата в
размер на 480 лв. като платени в брой .
Приети са писмени доказателства.
Съдът след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
ОД
на МВР гр.Враца издала Електронен фиш
Серия К № 3281383 за налагане на
основание ч„л.189 ал.4 вр чл.182 ал.4 ЗДвП глоба в размер на 600 лв. на М.М. М. от с.Портитовциа за нарушение по чл.
21, ал.1 от ЗДвП установено с мобилно автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с №1174bc , за това, че на 26.12.2019 година в 12,34 часа
на първокласен път I-1/ Е 79/ километър
159.000 извън населено място с посока на движение към гр.Мездра при разрешена скорост от 90 км/час е управлявала собствения си л.а. марка Фолксваген
голф с рег.№ СВ9709КХ със скорост
130 км./ч с приспаднат толеранс -3% от
измерената скорост , при което превишил разрешената
стойност на скоростта с 40 км./ч.
Тази фактическа обстановка съдът приема за
установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства-ЕФНГ,
снимка на автомобилът в момента на нарушението , фотоснимка на използваното АТСС ,справка за
собствеността на автомобила с който е извършено нарушението , удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 , заповед за утвърждаване образец на електронен фиш , протокол
за използваното АТСС.
Разгледана по същество жалбата е
основателна .
Съдът констатира, че при издаване на
обжалваният Електронен фиш са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които са предпоставка за отмяна
на електронния фиш само на това основание.
Касае
се за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, за което жалбоподателят е санкциониран с
основанието по чл.189 ал.4 вр чл.182 ал.4 ЗДвП , като е прието извършено
нарушение при условия на „Повторност“ . Съгласно чл189 ал.4 ЗДвП ЕФНГ следва да съдържа описание на
нарушението и нарушените разпоредби . За нарушена е посочена разпоредбата на
чл.21 ал.1 ЗДвП , но същото норма е бланкетна и за да се изпълни от към
съдържание следва да се отрази точно санкционното основание обвързано с
конкретно установената скорост на превишение при движение на МПС съобразно
нейното възходящо степенуване , тъй като санкцията е обвързана според
завишението спрямо него в населено или извън населено място с конкретни
стойности на превишение в хипотези на чл.182 ал.1 т.1 до т.6 и чл.182 ал.2 т.1
до т.6 ЗДвП . В този смисъл е посочено основанието за издаване на ЕФНГ по
чл.189 ал.4 ЗДвП вр.чл. 182 ал.4 ЗДвП , като тази норма препраща към конкретно
превишение на скорост извършено повторно и в населено или извън населено място.
В диспозитива на ЕФНГ не е посочено ,че нарушението е повторно , а това
обстоятелство се извлича от отразената разпоредба на чл.182 ал.4 ЗДвП върху
която е основана санкцията. Сочената разпоредба допуска издаване на ЕФНГ с
наказание „глоба“ само при определени хипотези на ал.1 или ал.2 , а извън тях
кумулативно с глобата се налага и лишаване от правоуправление , което не може
да стане с ЕФНГ, а с НП по арг. от чл. 189 ал.4 ЗДвП . Отделно от това
санкционната обща норма за „повторност“ по чл.182 ал.4 ЗДвП се прилага и спрямо
водачи на МПС за обществен превоз на
пътници и опасни товари отново с няколко хипотези по чл.182 ал.3 т.1 до
т.6 ЗДвП .Иначе казана разпоредбата за повторност по чл.183 ал.4 ЗДвП сама по
себе си като основание за санкциониране е бланкетна и следва за всеки конкретен
случай да се обвърже с относима разпоредба на чл.182 ал.1 т.1 до т.6 ЗДвП ,
чл.182 ал.2 т.1 до т.6 ЗДвП или чл.182 ал.3 т.1 до т.6 ЗДвП относно конкретно превишената стойност на
скоростта и вида МПС ако се касае за обществен превоз на пътници или товари . В случая при обжалваният ЕФНГ липсва
посочване за нейната обвързаност със степента и приетият размер на превишение
на скоростта като конкретно нарушена разпоредба на чл.182 ал.2 ЗДвП ,която да
кореспондира с текстовото описание на нарушението. При тези доводи не е
достатъчно описанието на нарушението да се сведе до приета квалификация по чл.
182 ал.4 ЗДвП , тъй като липсва конкретно посочване на нарушената разпоредба на
чл. 182 ал.2 ЗДвП С КОНКРЕТИКА ОТ ШЕСТ
ТОЧКИ при условията на повторност по
чл.182 ал.4 ЗДвП и изобщо не е ясно върху коя разпоредба се е позовал
наказващият орган за да наложи санкция в този
размер , което е и пречка съдът да извърши преценка за правилност на ЕФНГ , още повече , че в случая е приета
повторност на нарушение , за което нито са представени доказателства , нито
е налице текстово описание в диспозитива
. Съдът не разполага с възможност да санира този пропуск , тъй като се касае за
непълно описание на нарушение , обстоятелства на негово извършване и липса на
конкретно посочена нарушена разпоредба . Отделно от това в описанието на
нарушението липсва конкретизация на квалифициращото обстоятелство „повторност“
и съответно влязлото в сила НП или ЕФНГ което въвежда приетият квалифициращ
признак спрямо процесното нарушение . По този начин е налице нарушение на изискването
по чл.189 ал.4 ЗДвП за необходимото описание на нарушението като реквизит на
ЕФНГ .
Данните
в ЕФНГ с отразена разрешена скорост налагат извода , че нарушението е извършено
извън населено място с лек автомобил ,
което е отразено в ЕФНГ , а стойността на превишение от 40 км/час обосновава нарушение с основна фиксирана
санкция от 300 лв. по чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП , след което тази санкция се налага
в двоен размер при условия на ПОВТОРНОСТ
по чл.182 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП. В ЕФНГ изобщо липсва посочване на приложимата към конкретната
стойност на нарушението санкционна норма , за да се прилага за нея удвоена
санкция . Отразяването единствено на нарушението като ПОВТОРНО по чл. 182 ал4 ЗДвП без да е посочена конкретната основна
санкция по чл.182 ал.2 ЗДвП, която пък определя различни санкции при съответно
превишена скорост при възходяща градация
в ШЕСТ
различни хипотези на т.1 до т.6 на ал.2 от чл.182 ЗДвП грубо нарушава правото на защита на
жалбоподателя , а от друга страна води до абсолютна неяснота относно
санкционната норма на която наказващият орган се е позовал обвързана с
конкретно установената превишена скорост . В този случай по същество е налице грубо
нарушение относно изискването по чл.189 ал.4 ЗДвП за конкретно посочване в ЕФНГ на нарушените разпоредби и правилно приложение за тях на
кореспондиращото санкционно основание в материалният закон.
Сочените нарушения са абсолютна предпоставка за отмяна на
атакуваният ЕФНГ като
незаконосъобразен ,без да се разглежда
спорът по същество, а именно има ли извършено нарушение, от кое лице и при
какви обстоятелства, т.е съдът не е длъжен и не следва да се произнесе по правилността на
обжалваният електронен фиш при
констатирана не законосъобразност . Произнасяне по същество на спора е дължимо
само при законосъобразно протичане на административно наказателното
производство, което в конкретният случай не е налице по изложените по-горе
съображения.
Относно останалите възражения на
жалбоподателя свързани с неясно описание на
мястото на нарушението , липса на отразена в ЕФНГ посока на движение по
контролираният участък , както и липса на съставен протокол за използваното
АТСС , са неоснователни , но това не променя извода за незаконосъобразност на
ЕФНГ .
Мястото на нарушението съответства в данните от протокола за използване
на АТСС /л.19 от преписката/ , където е отразена и посоката на движение на МПС
по контролираният участък. Посоката на движение не е самостоятелен реквизит на
ЕФНГ по чл.189 ал.4 ЗДвП . Съставен е протокол за използваното АТСС , който се
изпраща в съда при обжалване . Този документ не се връчва на санкционираното
лице .То получава само ЕФНГ съгласно чл.189 ал.5 ЗДвП .
При
този изход на процеса обжалваният ЕФНГ следва да бъде отменен като
незаконосъобразен. Пред съда жалбоподателят е защитаван от адв.Е.А. от САК с представено пълномощно и платен хонорар от
480 лв. с представен списък за разноски
, която парична сума се претендира на основание чл.143 ал.1 АПК вр.чл.63 ал.3 ЗАНН за възстановяване при отмяна на ЕФНГ. Направените от жалбоподателя
разноски като адвокатски хонорар в размер на 480 лева следва да се възложат в
тежест на наказващия орган на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН вр. чл. 143 ал.1 АПК при налични доказателства за тяхното изплащане в пълен обем съобразно данните в пълномощното,списъкът на
разноските по чл.80 ГПК вр.чл. 144 АПК вр.чл.63 ал.3 ЗАНН и представения договор за правна защита и
съдействие , поради което искането за присъждане на разноски се явява
основателно в посоченият размер при липса на възражения за прекомерност по арг
от чл.63 ал.4 ЗАНН.
При изложените
съображения и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН и чл.63 ал.3 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК РС-Мездра в този съдебен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНА КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН /ЕФНГ / Серия К № 3281383 на ОД на МВР, с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.4 от ЗДвП М.М.М. *** , е санкциониран с
административно наказание
"Глоба" в размер на 600.00
/шестстотин / лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД-МВР-Враца да заплати на жалбоподателя М.М.М.
*** , ЕГН: **********, направените по
делото разноски в размер на 480
/четиристотин и осемдесет / лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване от страните с касационна жалба чрез РС-Мездра пред Адм.Съд –Враца в 14-дневен срок от
получаване на съобщението ,че е обявено.
Районен
съдия :