Р Е Ш
Е Н И Е
№ 565/17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав, в съдебно заседание на трети декември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова
разгледа
Адм.дело
№296/2020г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на чл.156, ал.1 от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Е*** Б*** “ ЕООД, със седалище ***,
ЕИК * , представляван от управителя А.Л.К.,
срещу Ревизионен акт №Р-04001219003198-091-001/17.12.2019г. издаден на
основание чл.119, ал.2 от ДОПК от В*** Т*** Д*** на длъжност Началник на сектор
„Ревизии“, възложил ревизията и Е*** Л. П*** на длъжност Главен инспектор по
приходите при ТД на НАП Велико Търново – ръководител на ревизията, потвърден с
Решение по жалба срещу ревизионен акт №53/10.04.2020г. на Директор Дирекция
ОДОП – Велико Търново в обжалваната му част по ЗДДС, в която за данъчни
периоди 09, 10, 12 от 2017г. на
дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на
12460,00 лева и са определени лихви общо в размер на 2541, 78 лева и в
обжалваната му част по ЗКПО, относно допълнително установено задължение за
корпоративен данък за 2017г. в размер на 6230,00 лева и следващите се лихви
върху него в размер на 1079, 95 лева, както и лихви за невнесени в срок
авансови вноски за корпоративен данък за 2017г. в размер на 112, 58, невнесен
остатък за корпоративен данък по ГДД за 2018г. в размер на 1691, 56 лева и
лихви върху него в размер на 303,06 лева и лихви за невнесени в срок авансови
вноски за корпоративен данък за 2018год в размер на 508, 10 лева. В жалбата са
развити доводи, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, като
сочените основание са свързани с неправилно прилагане на материалния закон. В
съдебно заседание, оспорващия, чрез пълномощника си адвокат Т. поддържа жалбата
си, моли да бъде отменен оспорения административен акт, претендира присъждане
на разноски по делото, като в указания срок не излага допълнителни доводи
излага и не представя писмени бележки.
Ответника по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт Н.,
оспорва жалбата и развива доводи, че административния акт е законосъобразен,
като моли за присъждане на разноски по воденото съдебно производство съобразно
представен списък, като допълнителни доводи излага и в писмени бележки.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като
взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото
доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки проверка по реда на
чл.160, ал.2 от ДОПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно
легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
От фактическа страна се установява следното:
Със Заповед №Р-04001219003198-020-001/17.05.2018г. на В***
Т*** Д*** на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново
(л.92-94 по делото), който видно от приетата на л.90,91 по делото Заповед
№6/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново е компетентен орган по
чл.112, ал.2 от ДОПК, е възложено извършване на ревизия на „Е*** Б*** “ ЕООД,
със седалище ***, ЕИК * за задължения за корпоративен данък и данък върху
добавената стойност (ДДС) за периода 01.01.2014 – 31.12.2018г., която да бъде
извършена за срок от три месеца от връчване на заповедта. Със Заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия №Р-04001219003198-020-002/26.08.2018г.
на В*** Т*** Д*** на длъжност Началник
на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново (л.96-98 по делото) е определен
срок на ревизията до 25.10.2019г. По делото не се спори относно надлежно
връчване на заповедите за възлагане на ревизията по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК.
На основание чл.117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад
№04001219003198-092-001/08.11.2019г. (л.76-138 по делото), който е надлежно
връчен на оспорващия по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК (л.69-89 по делото).
Оспорващия не е подавал възражение, с което да е оспорил констатациите в
ревизионния доклад.
В срока по чл.119, ал.2 от ДОПК, от компетентните органи
по чл.119, ал.2 от ДОПК, е издаден Ревизионен акт
№Р-04001219003198-091-001/17.12.2019г. (л.52-62 по делото), който е надлежно
връчен на оспорващия по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК (л.63 по делото). С жалба
№3244/07.02.2020г. (л.43-50 по делото), оспорващия е оспорил изцяло Ревизионен
акт №Р-04001219003198-091-001/17.12.2019г. С Решение по жалба срещу ревизионен
акт №53/10.04.2020г. на Директор Дирекция ОДОП – Велико Търново (л.24-33 по
делото) е потвърден Ревизионен акт №Р-04001219003198-091-001/17.12.2019г. в
обжалваната му част по ЗДДС, в която за данъчни периоди 09, 10, 12 от 2017г. на дружеството е
отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 12460,00 лева и
са определени лихви общо в размер на 2541, 78 лева и в обжалваната му част по
ЗКПО, относно допълнително установено задължение за корпоративен данък за
2017г. в размер на 6230,00 лева и следващите се лихви върху него в размер на
1079, 95 лева, както и лихви за невнесени в срок авансови вноски за
корпоративен данък за 2017г. в размер на 112, 58, невнесен остатък за
корпоративен данък по ГДД за 2018г. в размер на 1691, 56 лева и лихви върху
него в размер на 303,06 лева и лихви за невнесени в срок авансови вноски за
корпоративен данък за 2018год в размер на 508, 10 лева.
Решение по жалба срещу ревизионен акт №53/10.04.2020г. на
Директор Дирекция ОДОП – Велико Търново е
надлежно връчено на оспорващия на 15.06.2020г. по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК (л.34 по делото), тоест жалбата с вх.№1132/30.06.2020г., с която е
сезирана настоящата съдебна инстанция е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК и е процесуално допустима.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и
приетите съдебно счетоводна експертиза, съдът, стига до следните правни изводи:
В рамките на
служебна проверка по реда на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът, констатира, че
ревизионното производство е възложено от компетентен орган и е приключило в
определения срок. Това е така, тъй като със Заповед
№Р-04001219003198-020-001/17.05.2018г. на В*** Т*** Д*** на длъжност Началник
на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново (л.92-94 по делото), който
видно от приетата на л.90,91 по делото Заповед №6/03.01.2017г. на Директора на
ТД на НАП Велико Търново е компетентен орган по чл.112, ал.2 от ДОПК, е
възложено на Е*** П*** – Главен инспектор по приходите (ръководител на
ревизията) и С*** М*** – Старши инспектор по приходите извършване на ревизия на
„Е*** Б*** “ ЕООД, със седалище ***, ЕИК * за задължения за корпоративен данък
и данък върху добавената стойност (ДДС) за периода 01.01.2014 – 31.12.2018г.,
която да бъде извършена за срок от три месеца от връчване на заповедта. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане
на ревизия №Р-04001218003923-020-002/10.09.2019г. на Р*** Ф*** на длъжност
Началник сектор при ТД на НАП Велико Търново (л.145 по делото) е определен срок
на ревизията до 13.10.2018г. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане
на ревизия №Р-04001219003198-020-002/26.08.2018г. на В*** Т*** Д*** на длъжност Началник на
сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново (л.96-98 по делото) е определен
срок на ревизията до 25.10.2019г., тоест спазени са изискванията на чл.112-114
от ДОПК. При издаването на Ревизионен доклад
№04001219003198-092-001/08.11.2019г. (л.76-138 по делото) е спазен срока по
чл.117 от ДОПК, но дори и да беше така този срок е инструктивен и не указва
влияние върху законосъобразността на оспорения административен акт. Ревизионния
акт е издаден от компетентните органи в сроковете по чл.119, ал.2 от ДОПК, като
в случая не са постъпвали възражения по ревизионния доклад, тоест в случая компетентните
органи са издали оспорения административен акт в сроковете предвидени в
приложимия закон, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, който
да налагат отмяната му.
Оспорения
административен акт е издаден в предвидената форма и съдържа необходимите
фактически и правни основания, които са мотивирали издаването му.
По делото не е
спорно, че основната търговска дейност на оспорващия е свързана с компютърно
програмиране, обработка на данни, хостинг и подобни дейности, консултантска
дейност по стопанско и друго управление и производство на електронни елементи.
Не се спори по делото, че дейността на дружеството се извършва в нает офис в
гр.С*** .
По делото се спори дали законосъобразно за ревизирания
период на дружеството е отказано приспадане на данъчен кредит общо в размер на
12460,00 лв. по фактури от доставчици : 1. 2 бр. фактури,
издадени от „И*** И*** “ ЕООД, с ЕИК * с №**********/05.12.2017г. –
предмет на доставката „рекламни услуги“; №**********/05.12.2017г. – предмет на
доставката „по договор“; 2. Фактура № **********/18.10.2017г., издадена от „А***
17 БГ“ ЕООД, с ЕИК * - предмет на доставката „по договор“; 3. 2 бр.
фактури, издадени от „К 2 Б*** “ ЕАД, с ЕИК * с № **********/07.09.2017г.
– предмет „консултантски услуги“; № **********/06.10.2017г. – предмет
„консултантски услуги“; 4. 4 бр. фактури издадени от „А*** Б*** 2009“ ЕООД,
с ЕИК * с №**********/04.09.2017г. – предмет „консултантски услуги“,
№**********/10.10.2017г. – предмет „консултантски услуги“,
№**********/04.12.2017г. – предмет „консултантски услуги“ и
№**********/08.12.2017г. - предмет „по
договор“, както и дали законосъобразно са установени допълнителни задължения за
корпоративен данък за 2017 г. в размер на 6230 лева, както и лихви за невнесен
остатък за корпоративен данък за 2017 и 2018г. и следващите се лихви.
Отказа за приспадане на данъчен кредит е мотивиран с
липсата на реални доставки по описаните по-горе фактури. Настоящият съдебен
състав отбелязва, че в практиката си Върховният административен
съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на
данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката
фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е
действително извършена – чл.6, ал.1, чл.9, ал.1 във
връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 във
връзка с чл.25, ал.2 от ЗДДС.
Касае за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и в
негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните
доставки. В тази връзка следва да се посочи, че обезпечеността на доставчиците
– материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен
кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС– решение по дело С-324/11 (G.
Toth), решение по съединени дела C-80/11 и
С-142/11 (Mahageben kft и P. David) и решение С-18/13
("М*** П*** "), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно актуалната
съдебна практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира
върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако
приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с
участието и/или със знанието на получателя по доставките.
Неспазването от прекия или предходен
доставчик на изискванията на специалните закони, при установено предаване на
стоката и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на
получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за
получателя. В решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11
г., се дава тълкуване на закона в смисъл, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно
която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че
данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките,
във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на
данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в
състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за
внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното
данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които
да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени
предвидените в Директива 2006/112
процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на
приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални
нарушения или измама от страна на въпросния издател. В този смисъл, за да бъде
доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен
факта на предаването на стоката от доставчика на получателя, тоест изцяло без
значение за реалността на доставките е разполагали ли са доставчиците с
материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, какъв е
произхода на стоката, къде е била съхранявана същата, налице ли са придружаващи
сертификати за стоката и прочие.
С оглед на събраните по делото писмени доказателства,
заключението на вещото лице В. по приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, която се кредитира изцяло от настоящият съдебен състав като
обективна и професионално изготвена по отношение на фактическите установявания
свързани с доставките предмет на делото, както и показанията на свидетеля И***
А*** , който се кредитират от настоящият съдебен състав, като обективни и
безпристрастни, се установява следното по доставчици, както следва:
1. 2 бр. фактури, издадени от „И*** И*** “
ЕООД, с ЕИК * ;
1.1. Фактура №**********/05.12.2017г. – предмет на доставката
„рекламни услуги“ (л.235 по делото), данъчна основа в размер на 6500.00
лева, начислен ДДС - 1300.00 лева и обща стойност 7800 лева. По делото е
представен Договор за изработка от 29.09.2017г. (л.224 по делото), с който
между оспорващия и доставчика е уговорено изработването на кухненска мебел и
монтаж плюс изработка на масивна маса за заседателна зала с цена 7800 лева с
ДДС. По делото е представен приемо-предавателен протокол към договор за
изработка от дата 22.11.2017г. (л.224 по делото), който удостоверява приемането
без забележки на дейностите по Договор за изработка от 29.09.2017г. Свидетеля И***
А*** изрично изяснява в ОСЗ на 03.12.2020г., че подписа върху подписа върху
фактурата е негов, което дава основание да се приеме, че тяхната автентичност
по отношение на издателя им е установена. По разбиране на настоящият съдебен
състав,
описаните доказателства не дават основание да се приеме, че доставката е
извършена реално. Това е така, тъй като в случая плащането по фактурата е за
услуга, която не се установява по безспорен начин да е доставена реално на
оспорващия. Наличието на колизия между описанието във фактурата и приемо-предавателния
протокол е основание да се приеме, че доставката не е реално осъществена, тъй като дейността
по изработка на вещи по договор, както е описана в приемо-предавателния
протокол, не може да бъде приета за извършена рекламна услуга по смисъла на
описанието на доставката, което е дадено във фактурата. Следва да се отбележи,
че във фактурата липсва конкретно описание, което да позволява
индивидуализиране за коя дейност каква цена е платена на доставчика.
1.2. Фактура №**********/05.12.2017г. – предмет на доставката „по
договор“ (л.236 по делото), данъчна основа в размер на
7000.00 лева, начислен ДДС - 1400.00 лева и обща стойност 8400 лева. По делото
е представен Договор за изработка от 04.10.2017г. (л.225 по делото), с който
между оспорващия и доставчика е уговорено изработването на 4 броя бюра с
чекмеджета и секции за голяма зала и кабинет и бюро за секретарка с цена 8400
лева с ДДС. По делото е представен приемо-предавателен протокол към договор за
изработка от дата 22.11.2017г. (л.225 по делото), който удостоверява приемането
без забележки на дейностите по Договор за изработка от 04.10.2017г. Свидетеля И***
А*** изрично изяснява в ОСЗ на 03.12.2020г., че подписа върху фактурата е негов,
което дава основание да се приеме, че тяхната автентичност по отношение на
издателя им е установена. По разбиране на настоящият съдебен състав, описаните
доказателства не дават основание да се приеме, че доставката е извършена
реално. Това е така, тъй като в случая във фактурата и приемо- предавателния
протокол липса надлежно описание на единичната цена и броя на компонентите на
доставката. Липсата на индивидуализация на доставката във фактурата и
приемо-предавателния протокол са основание да се приеме, че доставката не е реално осъществена, тъй като тяхното
съдържание не установява реално какво е доставено от доставчика по сключения
договор за изработка от 04.10.2017г. и каква цена е платена за всеки от
компонентите на доставката.
2. 1 бр. фактура, издадена от „А*** 17 БГ“ ЕООД,
с ЕИК * ;
2.1. Фактура №**********/18.10.2017г. -
предмет на доставката „по договор“ (л.241
по делото),
данъчна основа в размер на 5500.00 лева, начислен ДДС - 1100.00 лева и обща
стойност 6600.00 лева. По делото е представен Договор за изработка от
20.04.2017г. (л.157 по делото), с който между оспорващия и доставчика е
уговорено кухненски столове и кухненска маса с цена 8400 лева с ДДС. По делото
е представен приемо-предавателен протокол към договор за изработка от дата
12.06.2017г. (л.154 по делото), който удостоверява приемането без забележки на
дейностите по Договор за изработка от 20.04.2017г. Свидетеля И*** А*** изрично
изяснява в ОСЗ на 03.12.2020г., че подписа върху фактурата е негов, което дава
основание да се приеме, че автентичността му по отношение на издателя им е
установена. По разбиране на настоящият съдебен състав, описаните доказателства
не дават основание да се приеме, че доставката е извършена реално. Това е така,
тъй като в случая във фактурата и приемо- предавателния протокол липса надлежно
описание на единичната цена и броя на компонентите на доставката. Липсата на
индивидуализация на доставката във фактурата и приемо-предавателния протокол са
основание да се приеме, че доставката не
е реално осъществена, тъй като тяхното съдържание не установява реално какво е
доставено от доставчика по сключения договор за изработка от 20.04.2017г.
3. 2 бр. фактури, издадени от „К 2 Б*** “ ЕАД, с ЕИК * ;
3.1. Фактура № **********/07.09.2017г. – предмет „консултантски
услуги“ ( л.233 по делото), данъчна основа в размер на 6500 лева, начислен ДДС
1300 лева и обща стойност 7800 лева и Фактура № **********/06.10.2017г. –
предмет „консултантски услуги“ (л.234 по делото), данъчна основа в размер на
6300 лева, начислен ДДС 1260 лева и обща стойност 7560 лева. Свидетеля И***
А*** изрично изяснява в ОСЗ на 03.12.2020г., че подписа върху фактурата е
негов, което дава основание да се приеме, че автентичността му по отношение на
издателя им е установена. По
делото не се представиха приемо-предавателни протоколи или други писмени
доказателства, които да установяват реалното предаване на веща, което дава
основание да се приеме, че доставката не е извършена реално. Пълнотата изисква
да се отбележи, че при ревизията оспорващия е представил Фактура № **********/07.09.2017г. – предмет „консултантски
услуги“ ( л.233 по делото), данъчна основа в размер на 6500 лева, начислен ДДС
1300 лева и обща стойност 7800 лева и Фактура № **********/06.10.2017г. –
предмет „консултантски услуги“ (л.234 по делото), данъчна основа в размер на
6300 лева, начислен ДДС 1260 лева и обща стойност 7560 лева, а при насрещна
проверка доставчика е представил Фактура № **********/07.09.2017г. – предмет „консултантски услуги“ ( л.140 по
делото), данъчна основа в размер на 5200 лева, начислен ДДС 0 лева и обща стойност
5200 лева и Фактура № **********/06.10.2017г. – предмет „консултантски услуги“
(л.141 по делото), данъчна основа в размер на 5040 лева, начислен ДДС 0 лева и
обща стойност 5040 лева, тоест налице е пълно несъответствие между размера на
сумите, което е още една индиция, че в случая не е налице основание да се
приемат за реални доставките по описаните две фактури.
4. 4 бр. фактури
издадени от „А*** Б*** 2009“ ЕООД, с ЕИК * ;
4.1. Фактура
№**********/04.09.2017г.
– предмет „консултантски услуги“ (л.237 по делото), данъчна основа в
размер на 8000.00 лева, начислен ДДС - 1600.00 лева и обща стойност 9600.00
лева; Фактура №**********/10.10.2017г. – предмет
„консултантски услуги“ (л.238 по делото), данъчна основа в размер на 7000.00 лева, начислен ДДС - 1400.00
лева и обща стойност 8400.00 лева , Фактура
№**********/04.12.2017г. – предмет „консултантски услуги“ (л.235 по делото), данъчна основа в
размер на 7500.00 лева, начислен ДДС - 1500.00 лева и обща стойност 9000.00
лева. По делото е представен Договор за извършване
на строително-монтажни работи от 17.07.2017г. (л.221 по делото), с който между
оспорващия и доставчика е уговорено извършване на конкретни СМР с цена 9600
лева с ДДС, като с приемо-предавателен протокол от 30.08.2017г. (л.222 по
делото), който удостоверява приемането без забележки на дейностите по Договор
за СМР от 17.07.2017г. По делото е представен Договор за извършване на строително-монтажни
работи от 01.08.2017г. (л.219 по делото), с който между оспорващия и доставчика
е уговорено извършване на конкретни СМР с цена 8400 лева с ДДС, като с приемо-предавателен
протокол от 29.09.2017г. (л.219 по делото), който удостоверява приемането без
забележки на дейностите по Договор за СМР от 01.08.2017г. По делото е
представен Договор за извършване на строително-монтажни работи от 26.09.2017г.
(л.220 по делото), с който между оспорващия и доставчика е уговорено извършване
на конкретни СМР с цена 9000 лева с ДДС, като с приемо-предавателен протокол от
22.11.2017г. (л.221 по делото), който удостоверява приемането без забележки на
дейностите по Договор за СМР от 26.09.2020г. Свидетеля И*** А*** изрично
изяснява в ОСЗ на 03.12.2020г., че подписа върху фактурите е негов, което дава
основание да се приеме, че автентичността им по отношение на издателя им е
установена. По разбиране на настоящият съдебен състав, описаните доказателства
не дават основание да се приеме, че доставката е извършена реално. Липсата на
индивидуализация на доставките във фактурите и приемо-предавателните протоколи
е основание да се приеме, че доставката
не е реално осъществена, тъй като тяхното съдържание не установява
реално какво е доставено от доставчика по сключените договори за СМР. На
следващо място следва да се посочи, че в случая плащането по фактурите е за
услуги, които не се установява по безспорен начин да са доставени реално на
оспорващия. Наличието на колизия между описанието във фактурата и
приемо-предавателните протоколи е основание да се приеме, че доставките не са реално осъществени, тъй като дейността
по извършване на СМР, както е описана в приемо-предавателните протоколи, не
може да бъде приета за извършване на консултантски услуги по смисъла на
описанието на доставката, което е дадено във фактурите. Пълнотата изисква да се отбележи, че
доставката на СМР се
установява с приемо-предавателни протоколи обр.19, каквито в случая не са
представени от оспорващия, което е допълнителна индиция, че доставките не са
извършени реално.
4.2. Фактура №**********/08.12.2017г.
- предмет „по договор“ (л.240 по делото), данъчна
основа в размер на 8000.00 лева, начислен ДДС - 1600.00 лева и обща стойност
9600.00 лева. По делото е представен Договор за извършване на
строително-монтажни работи от 27.09.2017г. (л.223 по делото), с който между
оспорващия и доставчика е уговорено извършване на конкретни СМР с цена 9600
лева с ДДС, като с приемо-предавателен протокол от 20.11.2017г. (л.223 по
делото), който удостоверява приемането без забележки на дейностите по Договор
за СМР от 27.09.2017г. Свидетеля И*** А*** изрично изяснява в ОСЗ на
03.12.2020г., че подписа върху фактурата е негов, което дава основание да се
приеме, че автентичността му по отношение на издателя и е установена. По
разбиране на настоящият съдебен състав, описаните доказателства не дават основание
да се приеме, че доставката е извършена реално. Това е така, тъй като в случая
във фактурата и приемо- предавателния протокол липса надлежно описание на
единичната цена и броя на компонентите на доставката. Липсата на
индивидуализация на доставката във фактурата и приемо-предавателния протокол са
основание да се приеме, че доставката не
е реално осъществена, тъй като тяхното съдържание не установява реално какво е
доставено от доставчика по сключения договор за изработка от 20.04.2017г. Пълнотата изисква да
се отбележи, че доставката на СМР
се установява с приемо-предавателни протоколи обр.19, а в случая такъв не са
представи от оспорващия, което е допълнителна индиция, че доставката не е
извършена реално.
Пълнотата изисква да се отбележи, че нито
един от доставчиците по описаните по-горе фактури не е разполагал с регистриран
ЕКАФП към периода на издаване на съответните фактури, тоест представените по
делото касови бонове към фактурите са издадени от нерегистрирани устройства,
което компроментира тяхната доказателствена сила, като установяващи извършеното
плащане по доставките, които както стана дума по-горе не се установява да се
реално извършени.
По разбиране на настоящият съдебен състав,
административния акт е законосъобразен и в частта му относно допълнително
установени задължения по ЗКПО и съответно определените лихви за забави. Това е
така, тъй като по делото се установява по безспорен начин, че доставките не са
реално извършени, тоест както законосъобразно е прието от административния
орган в случая разходите, които са формирани по тях са документално
необосновани. В случая е налице хипотезата на чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО, тъй
като описаните по-горе разходи от една страна не са свързани с дейността на оспорващия,
а от друга не са документално обосновани от гледна точка на приложимия закон.
Размера на подлежащите на довнасяне задължения е законосъобразно определен при
отчитане на непризнатите доставки и съобразяване на разпоредбата на чл.77, ал.1 ЗКПО във вр. с чл.26, т.2 ЗКПО, което е довело до преобразуване на финансовия
резултат за 2017г. с увеличение от 6230 лева, като изчислените лихви за забави
са правилно определени правилно в съответствие с приложимите законови
изисквания.
В рамките на служебна проверка по реда на чл.160, ал.2 от ДОПК,
настоящият съдебен състав служебно установява, че ревизионния акт е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, като са спазени процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му.
При този изход
на делото и направеното искане от пълномощника на ответника юрисконсулт Н. за
присъждане разноски по водене на съдебното производство и съгласно разпоредбата
на чл.161, ал.1 от ДОПК, оспорващия следва да заплати на ответника разноски по
делото в размер на 1199,00 лева.
Съобразно гореизложеното на основание чл.160, ал.1 и
чл.161, ал.1 от ДОПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Е*** Б*** “ ЕООД, със
седалище ***, ЕИК * , представляван от
управителя А.Л.К., срещу Ревизионен акт №Р-04001219003198-091-001/17.12.2019г.
издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от В*** Т*** Д*** на длъжност
Началник на сектор „Ревизии“, възложил ревизията и Е*** Л. П*** на длъжност
Главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново – ръководител на
ревизията, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт №53/10.04.2020г.
на Директор Дирекция ОДОП – Велико Търново в обжалваната му част по ЗДДС, в
която за данъчни периоди 09, 10, 12 от
2017г. на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в
размер на 12460,00 лева и са определени лихви общо в размер на 2541, 78 лева и
в обжалваната му част по ЗКПО, относно допълнително установено задължение за
корпоративен данък за 2017г. в размер на 6230,00 лева и следващите се лихви
върху него в размер на 1079, 95 лева, както и лихви за невнесени в срок
авансови вноски за корпоративен данък за 2017г. в размер на 112, 58, невнесен
остатък за корпоративен данък по ГДД за 2018г. в размер на 1691, 56 лева и
лихви върху него в размер на 303,06 лева и лихви за невнесени в срок авансови
вноски за корпоративен данък за 2018год в размер на 508, 10 лева.
ОСЪЖДА „Е***
Б*** “ ЕООД, със седалище ***, ЕИК * ,
представляван от управителя А.Л.К., разноски по воденото съдебно
производство в размер на 1199 (хиляда сто деветдесет и девет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: