РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. ХАСКОВО, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. Х.ВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Търговско дело №
20215600900118 по описа за 2021 година
Т.д. № 118/2021 г. по описа на Окръжен съд-Хасково е образувано по искова молба
вх. № 2821/30.08.2021 г., подадена от К. С. Ф. от с. ****, с която е предявил обективно
съединени искове против ЗАД „ Армеец“ АД гр. София, а именно: 1. Иск с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 50 000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени, представляващи претърпени болки и страдания в резултат на увреждания
получени при ПТП настъпило на 24.08.2020 г. в гр. Хасково / изм. съдебно заседание от
17.10.2022 г./ ; 2.Иск с правно основание чл.497 ал.1 т.2 вр. чл.409 от КЗ – за заплащане на
следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение,считано от 13.07.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата; 3. Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата
от 1718,59 лв. - обезщетение за претърпени имуществени в резултат на увреждания
получени при ПТП настъпило на 24.08.2020 г. в гр. Хасково ; 4.Иск с правно основание
чл.497 ал.1 т.2 вр. чл.409 от КЗ – за заплащане на следващата се законна лихва върху
претендираното обезщетение,считано от 13.07.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът твърди,че на 24.08.2020 г., около 12:40 ч., в гр. Хасково, на кръстовището
между бул. „Васил Левски" и ул. „Единство", е настъпило ПТП, при което е пострадал К. Ф..
Водачът А. А. С. е управлявал микробус марка *****, движейки се по ул. „Единство" с
посока от автогара Хасково към АГО. На регулираното със светофарна уредба кръстовище с
бул. „Васил Левски", предприел маневра за завой на ляво, вследствие на което отнел
предимството на движещото се в срещуположна посока МПС марка *****, управлявано от
1
Д. М. А., при което реализирал пътно транспортно произшествие с последното.
Твърди,че е пътувал на задната седалка в лек автомобил марка *****, с поставен
обезопасителен колан. Непосредствено след настъпване на произшествието бил откаран по
спешност в „МБАЛ - Хасково" АД, където бил хоспитализиран за периода от 24.08.2020 г.
до 31.08.2020 г. В болничното заведение и след извършените прегледи, изследвания и
рентгенографии, лекарите установили, че в резултат на процесния пътен инцидент е
получил счупване на дясна раменна кост. Поради степента и сложността на получената от
ищеца фрактура, на 25.08.2020 г. същият бил подложен на оперативна интервенция, при
която му било извършено „Открито наместване на фрактура с поставяне на вътрешна
“
метална фиксираща плака за хумерус.
Престоят на К. Ф. в болничното заведение продължил до 31.08.2020 г., когато
последният бил изписан с препоръки за спазване на строг хигиенно-диетичен и охранителен
режим. Лекарите дали препоръки на пострадалия да извършва минимални и щадящи
движения с оперирания си крайник.
Ищецът продължил лечението си в домашни условия като предвид фрактурата в
областта на дясната раменна кост, дясната му ръка била обездвижена с поставена митела. В
тази връзка същият бил много трудно подвижен, не можел да се обслужа самостоятелно, не
можел, да става и да ляга сам от леглото, което налагало да ангажира денонощно близките
си, които да му помагат в извършването на ежедневните битови и хигиенни дейности. За
период от около месец и половина след катастрофата, болките които К. Ф. изпитвал били
изключително силни и непрестанни, което налагало да приема обезболяващи и седативни
медикаменти. В резултат на преживяното ПТП, здравословното състояние на същия се
влошило, което оказало влияние и върху психиката му. Вследствие на изживения шок и към
момента бил с понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката,
нарушения на съня и вниманието.
Тъй като продължавал да изпитва болки, изтръпване, слабост, затруднени движения и
намалена чувствителност в областта на дясната си ръка, на 16.07.2021 г. потърсил лекарска
помощ и отново бил хоспитализиран в „МБАЛ-Хасково" АД, където бил приет за периода
до 21.07.2021 г. След проведените изследвания било установено, че в резултат от получената
фрактура на дясната раменна кост е налице увреждане на лъчевия нерв на дясната ръка.
След проведената терапия на 21.07.2021 г. бил изписан от болничното заведение със слабост
в дясна ръка на всички мускулни стави, отслабени СНР за дясна ръка и хипестезия по С 5.
Лечебният и възстановителен период към момента продължавал, здравословното му
състояние все още не било подобрено и същият не можел да извършва трудова дейност,
свързана с движение и напрягане на дясната си ръка.
Твърди,че във връзка с извършеното лечение до момента бил извършил разходи в
размер на 1 718.59 лв.
За възникналото ПТП бил съставен Протокол № 1748486/24.08.2020 г., по описа на
ОД на МВР—Хасково, в който като виновен за ПТП бил посочен А. А. С.,водач на
2
микробус марка *****. Последният имал сключена валидна застраховка „ГО“ в ответното
дружество.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ отправил искане към
застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди. В отговор на претенцията, с писмо с изх. № 10021-Щ-1292 от
12.07.2021 г. ответното дружество отказало да заплати по доброволен ред застрахователно
обезщетение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
50 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени, представляващи претърпени болки
и страдания в резултат на увреждания получени при ПТП настъпило на 24.08.2020 г. в гр.
Хасково, ведно със следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение,считано
от 13.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1718,59 лв. -
обезщетение за претърпени имуществени в резултат на увреждания получени при ПТП
настъпило на 24.08.2020 г. в гр. Хасково, ведно със следващата се законна лихва върху
претендираното обезщетение,считано от 13.07.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски, в т.ч. възнаграждение на
адвокат по чл.38 от ЗА.
В допълнително подадената искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата
молба.
Оспорва наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат; оспорва наведеното от ответника възражение за липса на вина у водача на
автомобил, причинил ПТП; Оспорва възражението за прекомерност на претиндираното
обезщетение.
Счита за неоснователно възражението,че не е пътувал в лекия автомобил, участник в
произшествието и не е получил твърдяните увреждания, което ответникът извеждал от
липсата на съставен протокол за ПТП с пострадали лица.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който взема становище,че
предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е
допустим, но неоснователен по основание и размер. Алтернативно счита,че искът за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е прекомерно завишен,
т.като не отговаря на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД от една страна и от друга
– не отговаря на характера и степента на причинените от ПТП телесни увреждания, респ.на
интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания от ищцата.
Оспорва претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди, като твърди,че тези разходи се поемат от НЗОК и застрахователя не дължи
обезщетение за тях. Счита, че не са налице необходимите предпоставки за ангажиране на
отговорността на ЗАД "Армеец" като застраховател по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за вредите, които ищеца твърди да търпи.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
3
"Гражданска отговорност" на автомобилистите между представляваното от мен дружество и
собственика на лек автомобил *****, действаща към момента на събитието.
Оспорва твърденията, изложени в исковата молба във връзка с механизма на
осъществяване на твърдяното пътнотранспортно произшествие.
Оспорва твърденията, изложени в исковата молба, че ищецът е бил пътник в
застрахования автомобил. Твърди,че към исковата молба е приложен Протокол за ПТП
№1748486/24.08.2020 г., какъвто се издава единствено и само за ПТП с материални щети. В
случая липсвали приложени доказателства, от които да се установи,че при произшествието
има пострадало лице. В случай на уведомяване на органите на полицията за пострадало при
произшествието лице, то задължително произшествието следвало да бъде посетено от
компетентните лица и съставен констативен протокол с пострадали лица, в който това да
бъде отразено.
Оспорва отговорността на водача А. А. С. по основание и размер. Счита, че същият
не е реализирал виновно поведение, в резултат на което да са причинени телесни повреди на
ищеца; Оспорва причинно-следствената връзка между действията на водача С. и телесните
увреждания на ищеца, както и причинната връзка между тях; Оспорва вредите като факт от
обективната действителност и като размер.
Оспорва наличието на противоправност в поведението на А. С.. Твърди,че същият не е
реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е причинено
процесното пътнотранспортно произшествие и да е настъпил вредоносния резултат. Оспорва
наличието на вина като субективно отношение и като елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане на водача А. С. към момента на настъпване на събитието-
24.08.2020 г. Счита, че С. като водач на застрахования лек автомобил не е имал техническа и
професионална възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното
произшествие.
Отделно твърди, че е налице случайно събитие, по смисъла на чл. 15 от НК водачът
А. С., при управлението на застрахования лек автомобил не по своя вина е бил поставен в
невъзможност да избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие, не е нарушил
виновно правилата за движение и за него събитието е случайно. От друга страна, водачът С.
предприел всички възможни мерки, за да избегне удара. В тази връзка, в разглеждания
случай не било налице непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите, доколкото не са налице съществени елементи от фактическия
състав.
На следващо място, в условията на евентуалност, твърди съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия на вида и степента на телесните си увреди.
Твърди, че ищецът не е бил с поставен обезопасителен колан, поради което тялото му
свободно се е движило в купето на автомобил в момента на ПТП, удряйки се в различните
твърди и тъпи предмети, вследствие на което са причинени сочените телесни увреждания.
Твърди, че ищецът е страдал от предходни заболявания, които да са благоприятствали за
настъпването на сочените увреждания и да са повлияли върху продължителността на
4
оздравителния период. Оспорва твърденията на ищеца относно продължителността на
възстановителния му период, като твърди, че същият е приключил.
При условията на евентуалност, прави отделно възражение за съпричиняване, като
твърди, че здравословното състояние на пострадалия, като самостоятелен фактор, е
допринесло за динамиката, вида, степента и тежестта на травматичните увреждания.
Оспорва размера на претенцията, доколкото счита, че същата е силно завишена и не
съответства на обичайно присъжданите суми за обезщетения, включително и от ВКС, за
събития, настъпили през 2020 г. Отделно, в условията на евентуалност, счита, че
предявеният размер не е редуциран с приноса на ищеца за настъпването на процесното ПТП
и уврежданията, които е получил.
Оспорва претенцията претенцията за лихва.
Оспорва претенцията за заплащане на разноски в производството, вкл. на адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА.
В допълнително представения писмен отговор се поддържат всички наведени доводи
и направени възражения в подадения писмен отговор.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените обективно съединени искове са допустими и по същество –
основателни.
На 24.08.2020 г. в 11.50 ч. в гр. Хасково, на кръстовището между бул. „Васил Левски"
и ул. „Единство", е настъпило ПТП между микробус марка *****, управляван от А. А. С. и
лек автомобил марка *****, управляван от Д. М. А. – протокол за ПТП № 1748486 от
24.08.2020 г. В протокола е отбелязано,че водачът С., предприемайки маневра „ завой на
ляво“ на кръстовище не е пропуснал движещият се направо лек автомобил, управляван от
Д. А., в резултат на което е реализирано ПТП. В протокола не е отбелязано да има
пострадало лице. Според заключението на ВЛ по назначената САТЕ произшествието е
станало в зоната на кръстовището на бул. „ В.Левски“ и бул. „ Единство“. Водачът на
микробус марка ***** С. е управлявал автомобила по бул. „ Ст.Стамболов“ в посока към
бул. „ В.Левски“, като на кръстовището с ул. „Единство", регулирано със светофарна уредба,
с работеща система и при зелен сигнал извършва маневра за завой на ляво, при което
отнема предимството на движещото се в срещуположна посока МПС марка *****,
управлявано от Д. М. А., преминаващ също на зелен светофар и се удрят в зоната на
кръстовището. Ударът между автомобилите по характер е бил кос, страничен, при контакт
на предната лява част на микробус **** с предна, лява част на лек автомобил ****.
Скоростта на движение на микробуса е била около 42 км.ч, а на лекия автомобил – около 35
км.ч. Водачът на микробуса е имал техническата възможност да види приближаващия
кръстовището автомобил, който е преминавал през кръстовището, запазвайки посоката си
на движение, и да предотврати удара като го пропусне да премине, осигури му предимство.
Вследствие на произшествието на автомобилите са били нанесени материални щети и
5
телесни увреждания на пътуващия в лекия автомобил ****, отзад пътник К. С. Ф.. При този
вид удар, според експертизата, основната доминираща сила, която въздейства върху телата
на пътуващите н лекия автомобил *** е ударната преносна инерционна сила, в посока
обратна на ударния импулс. Върху тялото на пострадалия е въздействала ударна преносна
инерционна сила в посока косо и наляво и напред, спрямо автомобила. По делото няма
данни Ф. да е пътувал с поставен предпазен колан. При правилно поставен предпазен колан
тялото на пътуващия би било задържано на седалката и не би могло да контактува с детайли
от оборудването на купето на автомобила. Крайниците на пътника са свободни,
неограничени от предпазния колан, и могат да се движат, отклоняват под въздействието на
инерционните сили, породени от удара, в зависимост от положението им към момента на
удара. Крайниците могат да контактуват с детайли от интериора на автомобила под
въздействието на инерционните сили.
На водача,виновен за настъпването на ПТП, А. С. е съставен акт за административно
нарушение № 204299 от 24.08.2020 г. и издадено НП № 20-1253-001827 от 14.12.2020 г.,
което е влязло в сила. Видно от показанията на св. С. е,че същият не е обжалвал издаденото
НП. Свидетелят твърди,че на самото кръстовище се е огледал и след като не видял никой,
потеглил, за да направи ляв завои и излезе от зоната на кръстовището. В този момент видял
жълт автомобил, набил спирачки, но въпреки това автомобилът се ударил в него. В жълтият
автомобил пътували общо пет лица. Всички излезли от колата. Видимо никой нямал
наранявания, не извикали спешна помощ. Когато дошли служителите на КАТ на мястото на
произшествието били той и водачът на лекия автомобил ***.
По делото не е спорно, че по отношение на управлявания от А. С. микробус марка
*****, с рег. № *** има застраховка „ГО“, сключена с ответното дружество, валидна към
датата на процесното ПТП.
Предвид така установените факти по делото се налага извод, че в случая е налице
фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя ЗАД
„ОЗК - Застраховане“ АД за претърпените от ищеца К. С. Ф. вреди от настъпилото на
24.08.2020 г. ПТП. Безспорно по делото са установени релевантните предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника, а именно: договор за застраховка, покриващ риска
„Гражданска отговорност”, сключен между деликвента А. С. и ответното дружество;
противоправно деяние на деликвента, извършено виновно, от което са настъпили вредни
последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието и техния вид. С приетото
заключение на назначената по делото САТЕ е установен факта на настъпилото ПТП,
неговият механизъм и настъпилите последици, причинно следствената връзка между ПТП,
получените увреждания от ищеца. Водачът С. е нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.37 ал.1 и е причинил процесното ПТП, за което е ангажирана
административно наказателната му отговорност. Към момента по образуваното ДП №
50/2021 г. няма привлечено обвиняемо лице / писмо вх. № 3724/18.05.2022 г. – л.205/.
За безспорно установено съдът приема и това,че ищецът К. Ф. е пътувал в лекия
автомобил **. Доказателства, които да опровергават този извод на съда не са ангажирани от
ответника. Няма представени доказателства за постъпило обаждане на тел.112 след
произшествието, но видно от показанията на св. С. е,че след произшествието пътуващите в
лекия автомобил Дачия, са излезли извън колата като видимо нямали следи от наранявания.
Пътуващите не са останали на местопроизшествието до идването на контролните органи.
6
Видно от съставения протокол за ПТП е,че произшествието е станало на 24.08.2020 г. в
11.50 ч., а пострадалият Ф. е бил на преглед в СО към МБАЛ Хасково в 11.55 часа / лист за
преглед на пациент в СО-л.109/ и е насочен за лечение в ОТО, където е постъпил за лечение
на 24.08.2020 г. в 12.45 ч. В анамнезата е посочено,че същият постъпва в ОТО по спешност,
със счупване на дясна раменна кост след ПТП. / епикриза изх. № 13018/2020 – л.11/.
Съпоставени тези доказателства водят до извода,че ищецът Ф. е пътувал в лекия автомобил
Дачия и че в резултат на произшествието е получил наранявания – счупване на дясна
раменна става. Веднага след произшествието е посетил спешно отделение към МБАЛ
Хасково, от където е бил насочен за лечение в отделение по травматология и ортопедия. В
този смисъл са и показанията на св. В.В. – баща на ищеца.
Ищецът е отправил претенция до застрахователя за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1 718.59 лв. и за заплащане на неимуществени вреди в
размер на 40 000 лв. от 12.04.2021 г / известие за доставка – л.31/. С писмо изх. № 2021-Щ-
1292 от 12.07.2021 г. / л.32/ ответникът е отказал да заплати претендираните суми. В
писмото е посочил,че не са налице предпоставки за уважаване на претенцията.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица на увреждането. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди се прилага принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Според
приетото в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и
начинът на увреждането, продължителността на проведеното лечение, специфики при
неговото провеждане, обстоятелствата, при които е извършено деянието, евентуално
допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
За безспорно установени следва да се приемат получените от ищеца Ф., в резултат на
произшествието увреждания, а именно: счупване на дясна раменна кост. Поради степента и
сложността на счупването същият е бил подложен на оперативна интервенция, при която е
било извършено „Открито наместване на фрактура с поставяне на вътрешна метална
“
фиксираща плака за хумерус. Ищецът е приет за лечение в ортопедично отделение в МБАЛ
Хасково на 24.08.2020 г. и е изписан на 31.08.2020 г. На 16.07.2021 г. е постъпил на лечение
в нервно отделение в МБАЛ Хасково по повод оплаквания за слабост и ограничени
движения в дясната ръка, изтръпване и намалена чувствителност в десен горен крайник.
Поставена е диагноза Увреждане на лъчевия нерв. В издадената епикриза / л.13/ е
отбелязано,че се изписва с подобрение, със слабост в дясната ръка на всички мускулни
групи,вяла горна монопареза в дясно, ограничени и болезнени пасивни движения във всички
стави, отслабени СНР за дясна ръка, хипестезия по С5, ТН3 дерматоми и при липса на риск
от приключване на болничното лечение. Дадени са препоръки за провеждане на назначената
терапия и провеждане на балнеолечение. В подкрепа на изложеното са представените и
приети като доказателство по делото, неоспорени от ответника, амбулаторни листове,
епикризи, история на заболяване и извършени изследвания / л. 1-15, л.95 – 187, л. 266-269,
л.272 -279/. Според заключението на назначената по делото СМЕ при ПТП Ф. е получил
счупване на раменната кост на дясната ръка и травматична увреда на раменния нервен сплит
на дясната ръка. Счупването е лекувано оперативно. Поставена е метална остеосинтеза,
която е снета след операция, проведена след около една година. Увреждането на раменния
нерв е лекувано консервативно без успех. Травмата е характерна за автомобилна травма
получена в купето на лек автомобил при пострадал, намиращ се в дясната половина на
автомобила. Налице е осакатяване на дясната ръка по смисъла на чл.128 от НК. Не би могло
7
да се говори за срок на оздравяване, т.като увреждането остава за цял живот и пострадалия
няма да може да си служи с дясната ръка Осакатяването е в резултат на комбинирана травма
на ръката – отломъчно счупване на раменната кост и травматична увреда на раменния
нервен сплит. ВЛ в устния доклад в съдебно заседание твърди,че при лечението на ищеца не
е разпознато увреждането на раменния нервен сплит на дясната ръка и не е провеждано
лечение в тази насока. Не би могъл да се ангажира със становище дали тази травма би могла
да бъде излекувана. Тази травма в бъдеще време ще доведе до анатомичен дефект, т.като
ръката „не се храни“, няма трофика и така ще се загуби от обема на мускулната маса. Според
заключението вида и разположението на травмата съответстват на предварителните
сведения, посочени от пострадалия,че се е намирал на задната седалка в дясно и без
поставен предпазен колан. В съдебно заседание ВЛ допълва,че при поставен предпазен
колан той би го задържал на седалката и тялото е нямало да се удари по този начин и с тази
висока енергия на удара.
Според показанията на св. В.В., баща на ищеца, след произшествието синът му е бил
приет за лечение в болницата и извършена операция на дясната ръка. След операцията е
чувствал болката в ръката, не можел да я движи, което продължавало и към момента. Майка
му му помагала в ежедневното обслужване. След произшествието станал затворен, странял
от приятелите си, защото изпитвал неудобство от невъзможността да движи дясната си ръка.
Имал връзка с момиче, но родителите й настояли за прекратяването на тази връзка, защото
синът му бил сакат и нямало да може да се грижи за жена си и за децата си. Синът му не
можел да се обслужва сам и към момента, не работел.
За да определи справедливия размер на обезщетението, съдът съобрази описаните по-
горе увреждания, последиците от тях и свързаните с тях физически и емоционални болки и
страдания на ищеца, техния вид, интензитет и продължителност. Извършени са две
оперативни интервенции, осакатяването на дясната ръка е за цял живот и не подлежи на
възстановяване, засегната е дясната ръка, с която по принцип човек си служи при
ежедневното обслужване. Пострадалият е на 21 години към момента и тази невъзможност за
справяне в ежедневието с дясната ръка ще даде отпечатък на качеството му на живот до края
му. С оглед на това и като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 50 000
лв. Описаните травми и претърпените болки и страдания от ищеца са безспорно доказани,
както от представените медицински документи / епикризи, протоколи от оперативни
интервенции и др/, така и от заключението на СМЕ и събраните по делото гласни
доказателства. Всички тези доказателства, преценени в тяхната съвкупност водят до извода,
направен по-горе за претърпени интензивни болки и страдания, дискомфорт, осакатяване,
което е за цял живот. Именно това мотивира определяне на посоченото обезщетение.
Като основателно следва да се приеме направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в пътуване в автомобила без
поставен предпазен колан. Задължението за водачите и пътниците в МПС да ползват
обезопасителните колани, когато са в движение, се съдържа в чл.137 а от ЗДвП.
Пострадалият не попада в изключенията на ал.2,в които случаи може да не ползва
обезопасителен колан. Видно от заключението на назначените по делото САТЕ и СМЕ е,че
ищецът е пътувал в автомобила без да е ползвал обезопасителен колан. Предназначението
на обезопасителния колан е да намали риска от увреждане на пътуващия чрез ограничаване
подвижността на тялото му в случай на сблъскване или внезапно намаляване скоростта на
превозното средство. В случая, при поставен обезопасителен колан тялото на ищеца би било
задържано на седалката и не би могло да контактува с детайлите от оборудването на
автомобила, макар че самите крайници могат да контактуват с детайли от интериора на
автомобила, под въздействието на инерционните сили. При удара обаче, тялото би било
задържано на седалката и не би се ударило по този начин и с такава висока енергия на удара
на травмата. Ето защо съдът счита,че с нарушаването на изискването за ползване на
8
обезопасителен колан пострадалият е допринесъл за увреждане в по-висока степен.
Правилно поставеният и ползван колан би намалил силата на удара, но не го изключва, а
това от своя страна не изключва получаването на травмата и евентуалното увреждане на
нервния сплит на дясната ръка. Следва да се отчете и това,че увреждането на нервния сплит
на дясната ръка не е било своевременно диагностицирано и лекувано, което също е
допринесло за по-тежкия резултат на увреждането, което не може да се вмени във вина на
пострадалия. Ето защо съдът прие,че пострадалият е допринесъл в по-малка степен за
увреждането, което в процентно съотношение съдът определи на 10%.
Определеното по-горе обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 50 000 лв. следва да бъде намалено с приетия процент на съпричиняване на вредоносния
резултат, при което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 45 000
лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, като искът
в останалата част до пълния предявен размер от 50 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
Ответникът дължи заплащане на лихва върху присъдения размер на обезщетението,
считано от 13.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Като неоснователни съдът намира възраженията на ответника за наличие на предходни
заболявания у ищеца, които са допринесли за настъпването на вредоносния резултат,
доколкото не бяха ангажирани доказателства и установени предходни заболявания, за
приключил оздравителен процес, доколкото, според заключението на СМЕ увреждането е за
цял живот и не подлежи на възстановяване.
Като неоснователни съдът намира възраженията на ответника,че е налице случайно
деяние по смисъла на чл.15 от НК и че водачът С. е предприел всички възможни мерки за
предотвратяване на произшествието. Както вече се посочи, вината за настъпилото ПТП е
изцяло на водача А. С., който е нарушил чл.37 ал.1 от ЗДвП, и на който е ангажирана
административно-наказателната отговорност. Водачът С. не е спрял и не е осигурил
предимство на преминаващия лек автомобил. Според заключението на ВЛ скоростта му на
движение към момента на удара е била 42 км.ч, а на лекия автомобил – 35 км.ч., което
сочи,че С. е бил в движение в момента, в който е предприел маневрата завиване на ляво, а
не е бил спрял, за да осигури преминаването през кръстовището на лекия автомобил ****.
Според заключението на ВЛ водачът на микробуса е имал техническата възможност да види
приближаващия кръстовището автомобил, който е преминавал през кръстовището,
запазвайки посоката си на движение, и да предотврати удара, като го пропусне да премине,
осигури му предимство, а това изключва приложението на чл.15 от НК.
Основателен и доказан е искът за заплащане на сумата от 1718.59 лв., представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди. По делото са представени фактури за
направените разходи, които са приети като доказателство и не са оспорени от ответника –
л.16- л.27 от делото. Направените разходи по посочените фактури, според заключението на
ВЛ по назначената СМЕ, са били необходими и относими към проведеното лечение. Така
определеното обезщетение следва да бъде намалено с приетия процент на съпричиняване
или ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1546.73 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
13.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата част до пълния
предявен размер от 1718.59 лв. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
В исковата молба и нейния отговор, както и в съдебно заседание страните са
направили искане за присъждане на разноски.
Ищецът е освободен от заплащането на ДТ в производството. Сторените от него
9
разноски в производството са в размер на 650 лв. – платени депозити за изготвяне на
експертизите / л.211/.
Адв. М. претендира заплащане на възнаграждение за адвокат на основание чл.38 от
ЗА, което да бъде платено в полза на Адвокатско дружество Г.М., с вкл.ДДС.
Ответникът е направил разноски в производството в размер на 350 лв. / л.215/ -
платени депозити за изготвяне на експертизите. Претендира юрк.възнаграждение в размер
на 300 лв. или общо претендира разноски в размер на 650 лв.
Съобразно уважената част на исковете 46 546.73 лв. и направените разноски в размер
на 650 лв. на ищеца се дължат разноски в размер на 585 лв.
Съобразно отхвърлената част на исковете от 5 171.86 лв. и направените разноски от
650 лв. на ответника се дължат разноски в размер на 65 лв.
По компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
520 лв. – направени по делото разноски / 585 лв. – 65 лв. = 520 лв./.
С оглед на уважените размери на исковете и на основание чл. 7, ал. 2 т. 2 и т.4 от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокатско дружество „ Г. и М.“ адвокатско
възнаграждение в размер на 2661.93 лв. с вкл.ДДС / 2256 лв. с вкл.ДДС по чл.7 ал.2 т.4 и
405.93 лв. с вкл.ДДС по чл.7 ал.2 т.2/
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ Армеец“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *****
ДА ЗАПЛАТИ на К. С. Ф., ЕГН ********** от с. ****, със съдебен адрес *****, сумата от
45 000 лв. / четиридесет и пет хиляди лева/ - обезщетение за претърпени неимуществени,
представляващи претърпени болки и страдания в резултат на увреждания получени при
ПТП настъпило на 24.08.2020 г. в гр. Хасково, ведно със следващата се законна лихва върху
тази сума, считано от 13.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът в
останалата част до пълния предявен размер от 50 000 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗАД „ Армеец“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *****
ДА ЗАПЛАТИ на К. С. Ф., ЕГН ********** от с. ****, със съдебен адрес *****, сумата от
1546.73 лв . / хиляда петстотин четиридесет и шест лева 73 ст./ - обезщетение за претърпени
имуществени, в резултат на ПТП настъпило на 24.08.2020 г. в гр. Хасково, ведно със
следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 13.07.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, като искът в останалата част до пълния предявен размер от 1718.59 лв.
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗАД „ Армеец“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *****
ДА ЗАПЛАТИ на К. С. Ф., ЕГН ********** от с. ****, със съдебен адрес *****, сумата от
520 лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „ Армеец“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
***** ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество Г.М., БУЛСТАТ ****, седалище и адрес на
управление: град ******, представлявано от К. К. Г., сумата от 2661.93 лв. с вкл.ДДС / 2256
лв. с вкл.ДДС по чл.7 ал.2 т.4 и 405.93 лв. с вкл.ДДС по чл.7 ал.2 т.2/ - адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗА и чл.7 ал.2 т.2 и т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
10
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
11