№ 244
гр. Бургас, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20242120205284 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по повод жалба на К. С. М., ЕГН: **********, чрез адв.
С. К. от АК-Пловдив, против наказателно постановление № 23-0431-000025/08.06.2023г. на
Началник сектор в ОДМВР-Бургас, РУ 01 Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева.
В съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява, като е постъпило писмено становище, с
което поддържа жалбата.
Наказващия орган не изпраща представител.
Жалбата следва да се приеме за подадена в преклузивния срок за обжалване по чл.59,
ал.2 ЗАНН (тъй като НП е връчено на 12.12.2024 г., а от плика на л. 4 става ясно, че жалбата
е депозирана на 27.12.2024 г.- първи работен ден), от легитимирано да обжалва лице, поради
което същата е процесуално допустима. Съдът обаче намира, че същата е неоснователна.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол,
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
На 17.05.2023 г., около 21.08 часа, в гр. Бургас, по бул. „Иван Вазов“, жалбоподателят
М. управлявал л.а. „Мерцедес“ с рег. номер *. Жалбоподателят не използвал обезопасителен
колан, което било забелязано от св. Д. Б.- служител на 01 РУ-Бургас.
Съставен му бил АУАН GА № 687801/17.05.2023 г. за нарушение на чл. 137а ал.1 от
ЗДвП. Съставеният АУАН е надлежно връчен и подписан от жалбоподателя, който записал,
че няма възражения. Впоследствие било издадено и обжалваното НП, в което АНО възприел
фактите, изложени в АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа приложения
АУАН серия GА № 687801/17.05.2023 г., който е официален свидетелстващ документ и по
1
силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно удостоверените в него обстоятелства до доказване на противното. В
настоящото производство не се ангажираха доказателства, които да оборят
доказателствената сила на АУАН. Нещо повече, в същия е посочено, че жалбоподателят
няма възражения. Поради това е без значение в случая, че актосъставителят заяви, че няма
спомен за проверката. Това е лесно разбираемо с оглед изминалия период от време и
характера на работата на актосъставителя.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е
съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок.
Не са допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП по
отношение на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като ясно са описани вмененото
нарушение и законовите разпоредби. Конкретно по отношение на довода, че в АУАН не
било посочено мястото на извършване на нарушението, следва да се отбележи, че предвид
характера на самото нарушение, описанието на мястото на извършването му само чрез
посочването на бул. „Иван Вазов“ в гр. Бургас е достатъчно, за да гарантира правото на
защита на жалбоподателя. Това е така, тъй като се касае за нарушение, което не е свързано с
нарушаване на сигнализация, маркировка или пътни знаци, при което да е съществено за
предмета на доказване да се посочи къде точно се твърди да е извършено то, за да се
установи дали на това конкретно място действително има сигнализация, пътна маркировка и
знаци.
Настоящият състав на съда намира, че жалбоподателят е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на административното нарушение по чл. 137
а ал.1 от ЗДП, като въпреки задължението си, като водач на МПС от категории M1, M2, M3
и N1, N2 и N3, когато е в движение, не е използвал обезопасителен колан, с които МПС е
оборудвано. Този извод, както бе посочено, се извлича от отразеното в АУАН.
В разпоредбата на чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДП е предвидено да се наказва с глоба от 50 лв.
водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан.
Определеното от наказващият орган наказание е в рамките на предвидено от закона и
същото се явява правилно и законосъобразно определено.
В заключение, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била
правилно ангажирана и НП следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0431-000025/08.06.2023г. на
Началник сектор в ОДМВР-Бургас, РУ 01 Бургас, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1
ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т. 7, предл. 1 ЗДвП, на К. С. М., ЕГН: **********, е
наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2