РЕШЕНИЕ
№ 1724
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110148316 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД от Р. ИВ.
Ч.,ЕГН **********,с адрес гр.С. ж.к.“Х. Д.“ бл...,вх..,ет.,ап.,против
„Ф.Б.“ЕООД, ЕИК .........,със седалище и адрес на управление гр.С.,ж.к.“Л.“7,
бул.“Дж.Н.“ № ,ет.,ап.-,представлявано от П. Д.,с искане за постановяване на
решение,с което да бъде прогласена недействителност на сключен между
страните договор за поръчителство.
В исковата молба се твърди,че на 29.06.2021 г. ищцата е сключила
договор за паричен заем с „И. А. мениджмънт“АД,при което се е задължила
да върне сумата от 853,28 лева. Сочи се,че във връзка с чл.4,ал.2 от договора
за заем ищцата е сключила с ответното дружество и договор за предоставяне
на гаранция,при което по силата на този договор дължи заплащането на
сумата от 314,72 лева. Ищцата излага твърдения,че сключеният договор за
предоставяне на гаранция е нищожен и претендира прогласяването неговата
недействителност. Сочи се,че договорът накърнява добрите нрави и
противоречи на правилата на чл.143 от Закона за защита на потребителите.
Поддържа се,че паричната сума по договора за поръчителство възлиза почти
на половината от размера на главницата по договора за кредит,а по този
начин се достига до нарушаване на нормата на чл.19,ал.4 от ЗПК. Ищцата
излага доводи,че уговарянето на възнаграждение по договор за поръчителство
води до формиране на ГПР,който реално не съответства на посочения ГПР в
договора за заем,а това представлява заблуждаваща търговска практика.
Ищцата се позовава на допуснато нарушение на чл.10а от ЗПК. Моли съда да
уважи предявения иск.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
със становище за неоснователност на иска – твърди се,че ответникът е
1
търговец и като такъв има право на възнаграждение по всяка сделка,която
сключва,твърди се,че ищцата е имала интерес от сключването на договор с
дружество,което да обезпечи изпълнение на задълженията по договора за
кредит,твърди се,че е налице договорна автономия,без да са накърнени
добрите нрави,оспорва се наличието на противоречие на договорните клаузи с
разпоредби на ЗПК. Ответното дружество моли съда да постанови решение,с
което да отхвърли иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представен е договор за паричен заем № 4188443 от 29.06.2021
г.,сключен между „И.А. м.“АД и Р. ИВ. Ч.,съгласно който дружеството
предоставя в заем паричната сума от 800 лева,а заемополучателката приема
да връща същата на 16 седмични погасителни вноски в периода между
09.07.2021 г. и 22.10.2021 г. Съгласно чл.4,ал.3 от договора за заем заемателят
се задължава в тридневен срок да представи обезпечение – физически
лица,които отговарят на посочени в договорната клауза изисквания,да
предостави банкова гаранция или да сключи договор с одобрено от
заемодателя дружество – гарант.
Установява се,че договор за предоставяне на гаранция № 4188443 е
сключен на 29.06.2021 г. между „Ф. Б.“ЕООД чрез „И. А. м.“АД и Р. ИВ. Ч.
при възнаграждение в размер от 314,72 лева,платимо на вноски,всяка от
които в размер от по 19,67 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Недействителност на правна сделка е налице,когато е проявен такъв
порок,при който правната сделка не може да породи присъщите й правни
последици. В конкретния случай ищцата Ч. предявява иск за прогласяване
недействителност на сключен договор за предоставяне на гаранция,при което
е възложено в тежест на ищцата при съобразяване правилото за
разпределение на доказателствена тежест съгласно чл.154 от ГПК да установи
възникването на такива обстоятелства,при които договорното
правоотношение се явява недействително.
Софийският районен съд намира,че предявената искова претенция се
явява доказана по основание и искът подлежи на уважаване. Договорът се
явява недействителен,ако противоречи на закона – чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД.
За да е налице противоречие на закона,договорното правоотношение следва
да нарушава императивна правна норма. Императивните правни норми се
характеризират със своята задължителност,т.е. при наличието на
регламентирана императивна по своя характер правна норма,страните не
могат да уговарят в противоречие с регламентираната правна норма. Следва
да бъде отбелязано,че принципът на свобода на договаряне,установен с
нормата на чл.9 от ЗЗД не е абсолютен,защото страните не могат да постигат
уговорки,които противоречат на императивни правни норми,а при наличието
на такава уговорка възниква недействителност. Софийският районен съд
намира,че чрез сключване на договор за предоставяне на гаранция и
2
възникването на задължение по този договор се достига до нарушаване
императивната правна норма на чл.19,ал.4 от ЗПК. Цитираната разпоредба
предвижда максимален размер на ГПР,което означава,че страните не могат да
постигат уговорки в противен смисъл нито по заемното правоотношение,нито
в хипотеза,когато освен договора за заем е сключен и договор за предоставяне
на гаранция. За да приеме,че се достига до нарушаване нормата на чл.19,ал.4
от ЗПК съдът взе предвид,че според договора за заем размерът на ГПР е
посочен като 46,20 %,при което ако бъде отчетено и дължимото
възнаграждение по договора за поръчителство,максималният
размер,регламентиран с чл.19,ал.4 от ЗПК би бил надвишен,т.е. достига се до
нарушаване на императивна правна норма.
Отделно от изложените аргументи,съдът приема,че договорът за
предоставяне на гаранция се явява недействителен и поради противоречие с
добрите нрави. Анализирайки събраните по делото доказателства,съдът взе
предвид,че договорът за предоставяне на гаранция е сключен в деня на
сключване на договора за заем и е уговорено заплащане на
възнаграждение,което се прибавя към седмичните вноски като всяка вноска
по договора за заем бива увеличена със сумата от по 19,67 лева. Софийският
районен съд намира,че възникването на задължение за заплащане на
възнаграждение на дружеството – гарант,което задължение възниква
непосредствено след възникване на задължението за връщане на паричната
сума и което задължение има определен размер,без да се отчита дали страната
заемополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала
неизпълнение на своите договорни задължения по договора за
заем,представлява уговорка,която нарушава добрите нрави,тъй като се
достига до значително увеличение на общия размер на задължението в ущърб
на икономически по-слабата страна. Макар ответникът да се позовава на
принципа на свобода на договаряне,установен съгласно чл.9 от ЗЗД,съдът
намира,че следва да бъде отчетено,че принципът на свобода на договаряне не
може да нарушава друг правен принцип,а именно за еквивалентност на
престациите. Когато с договорното правоотношение възникват права и
задължения за всяка от страните,необходимо е да бъде обезпечено
съответствие,т.е. да не се достига до значително неравенство.
Съдът,отчитайки обстоятелството,че възнаграждението по сделката по
предоставяне на гаранция е в еднакъв размер и е дължимо независимо дали
лицето,за чието изпълнение дружеството гарантира,изпълнява точно или
допуска неточно изпълнение,приема,че се достига до нееквивалентност на
престациите,която води до накърняване на добрите нрави и обосновава извод
за недействителност на сключения договор.
Изложените съображения мотивираха съда да приеме,че искът е
основателен и подлежи на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищцата Ч. претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 50 лева – внесена държавна такса,а в
полза на адв.Д.В. М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер от 300 лева за предоставена правна защита по реда на чл.38,ал.2 от ЗА
на материално затруднено лице.
По изложените съображения Софийският районен съд
3
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.26,ал.1 от
ЗЗД договор за договор за предоставяне на гаранция № 4188443 е сключен на
29.06.2021 г. между „Ф. Б.“ЕООД,ЕИК ....,със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Дж.Н.“ № ,ет.,ап.-,представлявано от П. Д. Р. ИВ.
Ч.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,ж.к.“Х.Д.“ бл...,вх...,ет......
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ЕООД,ЕИК .............,със седалище и адрес на
управление гр.С., бул.“Дж.Н.“ № ..,ет...ап....-..,представлявано от П. Д. да
заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Р. ИВ. Ч.,ЕГН
**********,с адрес гр.С.,ж.к.“Х. Д.“ бл...,вх....ет....,ап...., сумата от 50 (
петдесет ) лева съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ЕООД,ЕИК .........,със седалище и адрес на
управление гр.С., бул.“Дж.Н. № ...,ет., ап....,представлявано от П. Д. да
заплати на адв.Д.В. М.,от АК П.,с адрес гр.П.,бул.“П. ш.“ № ..,ет.,ап.сумата от
300 ( триста ) лева адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно
правна помощ по реда на чл.38,ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4