Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр. П., 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГР. П., Наказателно отделение, Х състав, в публичното заседание
на двадесет и първи март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря М.В., като разгледа докладваното от районен съдия Таня
Петкова АНД № 118/2020 г. по описа на Районен съд- П., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „E.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Б.Б., представлявано
от управителя О.Д.Т., против Наказателно постановление № 21 от 05.12.2019 г.
издадено от Директор на РИОСВ гр. П., с което за нарушение на чл.116 ал.1 във
вр. с чл.124 ал.1 от Закон за водите (ЗВ) на основание чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ е
наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и
процесуална незаконосъобразност, поради което се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател
редовно призовано не се явява законовия представител, но се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и
излага съображения за нейната основателност, като иска от съда да отмени НП.
Претендира присъждане на разноски в полза на дружеството-жалбоподател.
Наказващият орган, редовно призован не се явява,
но се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, ангажира
доказателства и излага обосновано становище за потвърждаване на НП и оставяне
на жалбата без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на
процесуалните представителни на страните и прецени събраните по делото гласни и
писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното НП дружеството-жалбоподател е санкционирано при следната
установена и възприета от АНО фактическа обстановка:
Във връзка с постъпил в РИОСВ- П. сигнал за замърсяване на р. Селска (р.
Пишманка) на 20.08.2019 г. била извършена проверка на обекта на „E.“ ЕООД, при
която била взета водна проба от отпадъчните води на предприятието за преработка
на отпадъци от пластмаса- шахта в имот с идентификационен № 55155.508.63, преди
заустване в градски колектор по ул. „З.“, който не бил включен в Градска
пречиствателна станция за отпадъчни води гр. П..
След излизане на резултатите от извършените физико-химични анализи на взетата
водна проба от РЛІ П., било установено, че има превишение на максимално
допустимите концентрации (МДК) в отпадъчните води по показатели „неразтворени
вещества” и „ХПК“, а именно неразтворени вещества от 320 мг/л при МДК от 200
мг/л и по показател „ХПК” химична потребност от кислород- бел. моя)- 773 мг/л
при МДК- 700 мг/л, съгласно Наредба № 7 за условията и реда за заустване на
производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места
(обн. ДВ, бр. 98/2000г.). Резултатите от този анализ били отразени в Протокол
от изпитване на РЛ- П. № 08-00227/26.08.2019 г.
С оглед на това било прието, че дружеството не било опазило водите от
замърсяване, като зауствало отпадъчни води без пречистване в канализационната
система със съдържание над определените МДК по показатели „неразтворени
вещества” и „ХПК”.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.116 ал.1 във вр. с чл.124 ал.1 от ЗВ,
поради което против дружеството в присъствие на неговия управител бил съставен
АУАН с № 21 на 11.09.2019 г. от св. Т.В.-***, след което бил предявен и връчен
екземпляр срещу подпис на законовия представител на дружеството-нарушител.
Въз основа на съставения АУАН на 05.12.2019 г. било издадено обжалваното
НП. Последното било връчено на дружеството чрез пълномощник на 09.12.2019 г.
,видно от разписка за връчване (л.12), а жалбата против него била депозирана от
управителя на санкционираното дружество чрез АНО до съда като била входирана в
деловодството на РИОСВ – П. на 16.12.2019 г., поради което е процесуално
ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното
НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св. Т.В. и свидетелите С.П., В.И., З.Г., В.Д., Д.Г., С.А. и Л.С..
С оглед характера на настоящото съдебно производство,
съобразно жалбата, а и от гледна точка естеството на констатираното нарушение,
съдът приоритетно счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел
необходимите и възможни мерки за разкриването на обективната истина.
Същевременно е осигурил и достатъчна възможност на всяка от страните да защити
и обоснове позицията си по делото.
Предвид изложеното, като взе под внимание становищата
и доводите на страните, но и като е задължен да извърши цялостна служебна
проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно
постановление, в случая от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА,
по следните съображения.
Настоящият съдебен състав намира, че при започване на
АНП със съставянето на АУАН, а и впоследствие при неговото развитие с издаване
на НП, са били допуснати съществени процесуални нарушения, драстично
накърняващи правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, до степен на невъзможност за неговото адекватно упражняване.
На първо място, както правилно се сочи от процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател, при съставянето на АУАН и предявяването и връчването
на екземпляр от него на управителя на дружеството-нарушител е допуснато СПН,
тъй като в предявения и връчен екземпляр от акта не са посочени данни за
присъствалите свидетели. Вярно е, че има положени подписи на местата за свидетелите,
но това не е достатъчно, за да бъде изпълнено в цялост изискването на чл.42 т.7
от ЗАНН, която разпоредба разписва, че в АУАН се съдържат имената, точните
адреси и датата на раждане на свидетелите. Освен това от АУАН не става ясно на
какво основание е съставен същия дали на осн. чл.40 ал.1 от ЗАНН или на осн.
чл.40 ал.4 от ЗАНН, още повече освен липсата на посочено конкретно основание в
акта липсва и словесно посочване дали акта се издава в присъствието на
нарушителя и свидетелите на установяване на нарушението, най-малкото дали
лицата положили подписите са свидетели на установяване на нарушението или са
такива на съставяне на АУАН или пък той се издава въз основа на официални
документи, в който случай не се изисква присъствие на свидетели. Само, че в АУАН
не са посочени такива официални документи, послужили за издаването му.
Всичко това поставя дружеството-нарушител, а и съда в ситуация да гадае, по
кой ред всъщност актосъставителят е започнал АНП със съставяне на АУАН.
Нарушено е и правото на защита на дружеството-нарушител, тъй като същото е
лишено от възможността да разбере въз основа на кои доказателства са
констатирани обстоятелствата описани в АУАН, има ли свидетели –очевидци и кои
са те, кои писмени, респ. веществени доказателства са взети предвид и т.н.,
което пък сочи и на нарушение на чл.42 т.10 от ЗАНН.
Едва в съдебно заседание стана донякъде ясно, при разпита на свидетелите В.,
А. и И., че последните двама са присъствали при съставяне на АУАН и че не са
участвали в извършената на дружеството проверка, като са се подписали в акта,
но не могат да кажат дали в него са били вписани техните данни, както и че е
пропуснато в екземпляра от акта, връчен на управителя на дружеството-нарушител
да се впишат данните на свидетелите, също и че св. В. е използвал при
съставянето на акта резултатите от изследванията и отразените данни от
протокола, съставен при извършената на обекта на дружеството проверка. Всичко
това обаче не може да санира допуснатите СПН, тъй като нарушителят следва да е
наясно с доказателствата, въз основа на които му е повдигнатото адм. обвинение
още в началото на АНП, а той дори не е узнал за същите и при наказването му с
връчване на НП, в което също в разрез с разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
за да може да организира своята защита пълноценно, а не едва в съдебно
заседание пред въззивната инстанция да узнава кои са тези доказателства и да се
запознава с тях.
На следващо място, съдът намира, че в АУАН и НП не е посочена дата и място
на извършване на нарушението, като от словесното описание на същото трудно може
тези задължителни реквизити на двата акта, да бъдат установени.
Вярно е, че в обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че
вмененото административно нарушение е било установено при извършена на
20.08.2019 г. проверка. Не е посочена обаче датата на извършване нарушението,
най-малкото дали датата на проверката е и датата на извършване на нарушението.
По
своя характер вмененото на дружеството-жалбоподател
административно нарушение се осъществява от обективна страна чрез действие, което се характеризира с
основните белези на всеки състав на нарушение, сред които решаващо значение има
датата на извършването му. Независимо, че понякога тя може да съвпада с датата
на установяване на нарушението, следва при всички случаи да се разграничава от
нея. В случая посочването на датата на извършване на проверката в обекта на дружеството и вземането на проба от
отпадните води на предприятието от шахта в посочения в акта и НП имот, не
обосновава само по себе си извод относно това какви са твърденията за датата на
извършване на нарушението. За последното е необходимо да има въведени изрични
твърдения, вписани в АУАН от
актосъставителя, а впоследствие и в НП от страна на
наказващия орган, тъй като с тези фактически твърдения се формират и пределите
на доказване при преценка законосъобразността на обжалваното НП и се явяват в
пряка връзка с гарантиране правото на защита на жалбоподателя, който следва да знае
всички факти касаещи нарушението,
за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
В настоящия случай в словесното описание на
нарушението е посочено, че проверката в обекта на дружеството е станала въз
основа на получен сигнал за замърсяване на водите на р. Селско (р. Пишманка),
но не е посочено кога е е получен този сигнал, установено ли е и кога
замърсяване на водите на тази река. Очевидно от разпитите на свидетелите и
приложените писмени доказателства е видно, че актосъставителя и АНО са
разполагали с данни в тази насока, като са ползвали тези документи за да бъдат
направени констатациите в АУАН и НП.
По-нататък, в АУАН и НП не е посочено и място на
извършване на нарушението. Сочи се, че е извършена проверка в обект на
дружеството, но не е посочен този обект, къде се намира и какво представлява и
дали става въпрос за цитираното предприятие за преработка на отпадъци от
пластмаса. Вярно е, че е посочена и шахта, от която е взета водната проба, но и
нейното описание не е достатъчно ясно, независимо че е посочено че се намира в
имот с цитиран идентиф. номер и че е преди заустването на градския колектор на
ул. З.. Както се посочи по-горе по отношение на датата на извършване на
нарушението, така и мястото на неговото извършване, също е елемент от
фактическия състав на нарушението и той следва изрично да бъде посочен в
словесното описание на нарушението в АУАН и НП.
В случая няма никакво съмнение, че по този
начин, неконкретизирайки датата и мястото на извършване на административното
нарушение , както актосъставителят, така и наказващият орган са поставили
дружеството в невъзможност да научи коя е точната дата, на която се твърди, че
е извършило вмененото му нарушение къде е осъществило същото, за да организира
адекватно защитата си. Касае се за нарушение на императивните изисквания на чл.
42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е съществено, и всякога е
основание за отмяна на НП, защото от една страна води до ограничаване правото
на защита на санкционираното лице, а от друга прави невъзможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
съда.
Освен това датата на извършване на
административното нарушение има съществено значение с оглед правилната
преценката за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН за образуване на
административнонаказателно производство, и при липса на точно и правилно
посочена дата на извършване на нарушението не е възможно да се извърши и
преценка с оглед спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Всички посочени до тук СПН опорочават издаденото
НП и обуславят неговата отмяна. Съдът обаче намира, че е налице и още едно
основание за отмяна на НП, тъй като от събраните доказателства не можа да се
установи до необходимата степен на несъмненост авторството на извършеното
нарушение. От събраните по делото доказателства не се установи по безспорен и
категоричен начин, че процесната шахта, от която е извършено пробовземането на
отпадъчни води, е щ.шахта само на предприятие „E.“, т.е. че в нея се оттичат
отпадъчни води само от това предприятие. Тъй като последното се намира на територията
на бившия КК „М.“, на чиято територия се установи, че има и други предприятия,
и че канализационната мрежа за отпадъчни води е изградена изцяло и за нуждите
на бившия комбинат, като не е част от ВиК мрежата на гр. П., то не може по безспорен
начин да се установи, че само от предприятие „E.“ се изливат отпадъчни води във
въпросната шахта, от където е взета пробата, а от там и че това дружество не
опазва водите от замърсяване като заустените от него отпадъчни води в
канализационната система са над МДК за показателите „неразтворени вещества“ и
„ХПК“.
При това положение при липсата на безспорна
доказаност на авторството на деянието, АНО неправилно е ангажирал
адм.наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател и по този начин е издал
едно незаконосъобразно НП, което пък е основание за отмяната му.
С оглед изхода на делото претенцията на
процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Пак с оглед изхода на делото претенцията на въззивника за присъждане на
разноски в негова полза е допустима и основателна. Искането е направено своевременно, а именно в хода на съдебното производство преди
обявяване на делото за решаване. Пълномощникът има право на такива разноски
предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН,
препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна помощ
(л.29), от който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева законният представител на дружеството-жалбоподател е
заплатил в брой на адвокат Д.П. ***, единия от упълномощените да представляват
дружеството адвокати, наред с адв. Г.Б. ***. Последният е участвал във всички
съдебни заседания по делото, пред предходния и последващия съдебен състав, при
които са разпитани множество свидетели и са събирани писмени доказателства,
анализирани от пълномощника. При това положение РИОСВ- П. (учреждението към
работи наказващия орган) следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в
полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.1 и т.2 от ЗАНН, Районен съд- П., в настоящия си състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21 от 05.12.2019 г. издадено от
Директор на РИОСВ гр. П., с което на „E.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
ул. „Б.Б., представлявано от управителя О.Д.Т., за нарушение на чл.116 ал.1
във вр. с чл.124 ал.1 от Закон за водите (ЗВ) на основание чл.200 ал.1 т.6 от
ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА РИОСВ гр. П., представлявана от директор, ДА ЗАПЛАТИ на „E.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. П., ул. „Б.Б., представлявано от управителя О.Д.Т., разноски в размер на 500 (петстотин) лева за адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- П. в 14- дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: