Решение по дело №506/2023 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 366
Дата: 31 юли 2023 г.
Съдия: Красимир Лесенски
Дело: 20235220200506
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Пазарджик, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20235220200506 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на „П.“ ЕООД, гр. Пазарджик с ЕИК **** срещу
наказателно постановление № 13-2200440 от 30.01.2023 г. на директор на
Дирекция „Инспекция по труда” Пазарджик, с което на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 15 000
(петнадесет хиляди) лева на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.4 от КТ за
нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Срещу наказателното постановление е подадена в срок жалба от „П.“
ЕООД, гр. Пазарджик, в която се излагат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното постановление и се моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата и излага допълнителни доводи по
отношение незаконосъобразността на НП.
Ответникът по жалбата - директор на Дирекция „Инспекция по труда”
Пазарджик, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли за
потвърждаване на постановлението. Претендира юрисконсултско
1
възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
На 18.10.2022 г. след обяд около 15:15 часа свидетелката В. Д. и нейна
колежка – инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик -
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обекти
стопанисвани от „П.“ - пицария и кафе-аперитив в гр. Пазарджик на ул. „Асен
Златаров“. В хода на проверката се легитимирали на служител, който се
установило, че работи в пицарията и в момента на легитимация в съседство
до тях имало други лица, които тръгнали към кухнята на обекта и Д. тръгнала
с тях. При влизане в кухнята се създало суматоха, като станало ясно, че се
извършва проверка и две от лицата вътре тръгнали да излизат от другия
изход. Д. ги спряла и им раздала декларации да попълнят по чл.402 от КТ, с
цел установяване на хората, от кога работят и с какво работно време. Едно от
лицата попълнило декларация, че е Я. А. М. с ЕГН ****. Декларирала, че
работи от 10-14 часа, че почива събота и неделя и че работи от същия ден и
няма сключен трудов договор. В хода на допълнителната проверка не е
представен сключен трудов договор и в ДИТ с това лице. Д. извършила
проверка по ЕГН на лицето в ИС на ИА ГИТ – Регистър на трудови договори
и не установила такъв. С оглед установено в хода на проверката свидетелката
Д. приела, че „П.“ ЕООД е приело на работа лицето Я. А. М. с ЕГН ****, без
да има сключен договор с нея и съставила АУАН. Въз основа на съставения
АУАН, директорът на Дирекция „ИТ“ Пазарджик издал атакуваното
наказателно постановление, в което посочил, че „П.“ ЕООД е приело на
работа лицето Я. А. М. с ЕГН **** (налице е разлика в последната цифра на
ЕГН-то на лицето между АУАН и НП).

Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани доказателства по делото – писмени и гласни, съдържащи се в
показанията на свидетелката В. Д.. В хода на делото съдът не успя да открие
лице с три имена Я. А. М. с ЕГН **** или Я. А. М. с ЕГН ****, за да я
разпита, като в тази връзка бяха изготвени Справки по реда на Наредба №
2
14/2009 г., след което беше изискано и съдействие от ОД на МВР Пазарджик.
Лице с подобни три имена или ЕГН не беше установено. Двете посочени ЕГН
са невалидни, а лица с подобни три имена е имало родено през 1917 г. и е
починало през 1992 г. Според свидетелката Д., тя е установила самоличността
на лицето в хода на проверката по лична карта.

При така установеното е видно, че жалбата против атакуваното НП е
процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес
от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следното:
От събраните доказателства не се установи по безспорен и категоричен
начин извършването на нарушение от страна на работодателя „П.“ ЕООД на
разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията по предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения. По делото обаче не се
установи категорично, че в процесния ден лице с имена Я. А. М. е престирала
труд в полза на „П.“ ЕООД.
Следва да се отбележи, че освен, че подобно лице с тези имена не беше
установено да съществува, то в АУАН и НП дори е противоречие по
отношение на посоченото ЕГН, което си е и съществено процесуално
нарушение, тъй като е налице противоречие в обстоятелствената част на
описанието на нарушението в АУАН и НП.
Съдебната практика е категорична и безпротиворечива, че за да може с
издаването на едно наказателно постановление да се реализира
административнонаказателна отговорност на дадено лице, следва
наказателното постановление да съдържа законово регламентиран минимален
обем информация. Фактите и обстоятелствата, които в постановлението
безусловно следва да са налице, са посочени в чл.57 ЗАНН. В случай, че така
установените нормативни изисквания не са спазени, ще бъде налице акт,
постановен в съществено нарушение на закона. При липса на категорична
индивидуализация на лицето, което е било заверено да престира труд се
затруднява както защитата на наказаното лице, така и съдът да провери
законосъобразността на НП за тези обстоятелства – кое е било това лице и
дали действително е полагало труд без да има сключен трудов договор.
3
Липсата на посочване на реално физическо лице – с три имена и валидно ЕГН
е от пороците, които водят до невъзможност на жалбоподателя да организира
защита си, следователно става въпрос за съществено процесуално нарушение,
тъй като е нарушена е разпоредбата на чл.57, т.5 от ЗАНН. Правилото на
закона е категорично: и в акта, и в наказателното постановление трябва в
пълнота да се опише фактическата обстановка и тя следва да остане
непроменена в хода на административнонаказателното производство.
Описанието трябва да е конкретно и да не буди съмнение. Настоящият
съдебен състав обаче счита, че при описването в НП са допуснати съществени
процесуални нарушения. Липсва описание относно едно изключително важно
обстоятелство – индивидуализация по безспорен начин на лицето, което е
престирало труд без трудов договор, за да може съдът по категоричен начин
да установи кое е било това лице и дали действително е полагало труд без да
има сключен трудов договор. По никакъв начин това обстоятелство не може
да бъде проверено. Съгласно чл.1, ал.2 от КТ: „Отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения“. В случая обаче не се установи кое лице е предоставяла
работна сила.
С оглед изложеното, съдът счита, че въз основа на събраните по делото
доказателства дружеството-жалбоподател не е осъществило състава на
нарушението на чл.62, ал.1 от КТ и неправилно и незаконосъобразно му е
наложено административно наказание. Посочените обстоятелства в АУАН и
НП останаха недоказани до степен на несъмненост и категоричност.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
По делото не е налице искане за заплащане на разноски от страна на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2
от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 13-
2200440 от 30.01.2023 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда”
Пазарджик, с което на П.“ ЕООД, гр. Пазарджик с ЕИК **** е наложена
4
имуществена санкция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева на
основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.4 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1,
вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5